Гадна колежка, която ме потиска

то повече има лоши работни обстановки, отколкото лоши работи.

Не съм работила гадна работа, работила съм с гадни и невъзпитани с елементарно възпитание и образование колеги. Забравих да спомена, че във въпросния магазин от поста ми, моята магистратура беше като греда в задника на доста колежки . Една дори си позволи да ми се разкрещи с агресия  пред клиенти и колеги „какво като ги имаш дипломите, малоумнице” . Нито със се хвалила с тях-напротив, това ги дразнеше. Една от тях студентка, дори се изтъкна ,че нейната специалност -някаква педагогика е по -трудна и важна от моята ,която е икономика и финанси.
Да кажат тук коментиращите в темата за какво са им дипломите? 
Напускането не е решение. Това съм го разбрала. Навсякъде има по един лицемер и злобар, но в случая няма как да се бориш срещу такива. А и с протекции от шефове битката е загубена.
Една полезна статия.
https://pravatami.bg/25544

Ооо, даа! Частта с дипломите най-много ги дразнеше! При все, че и аз нито веднъж не съм се изтъквала чрез дипломите си, а винаги се опитваха да ме атакуват с това. Комплексари!
Честно да ви кажа, преди да попадна на тази тема си мислех, че само аз съм работила в такава отровна среда, но явно е масово явление...
Денят, в който напуснах беше един от най-хубавите в живота ми! Почуствах, че дишам отново и сякаш камък ми падна от сърцето!
След това си намерих много по-хубава работа, със страхотен колектив и шефове.
Затова искам да посъветвам всички момичета, които са в подобна ситуация, не се бойте да напуснете! От прочетеното, оставам с впечатление, че сте умни и кадърни, значи гладни няма да останете! Заслужавате спокойствие и уважение! Дерзайте!🤗

И аз да си споделя опита.
До скоро работех в една фирма, в млад и на пръв поглед, приятен екип. Когато отидох бяха 3 момичета, дойдохме аз и още 1 жена. 2 от момичетата няма деца все още, другите 3 имаме деца, и то на възраст около 3 години. Едната колжека, с която идеята бе да се заменяме при нужда, беше ужасна в почти 100% от времето. Перфекционист за фсяко нещо. Е преглътнах го. Но това не беше проблема. Проблемите започнаха когато започна да се прави на хитра и да ми оставя повечето работа, тъй като за някой неща си помагахме, за други всеки си имаше определен тип неща които да върши. За нас нямаше почвен ден, като в Събота деляхме работата, а в Понеделник трябваше да си помагаме, за да наваскаме с Неделната. Но госпожицата се правеше на хитра. Уж започваше да си върши нейната част, пък накрая все нещо се случваше и никаква не я свършваше. В Понеделник аз яко залягах над документацията и се мъчих да наваксам. КАто станеше грешка, винаги аз бях виновна, а тя никога не грешеше. Когато детето ми боледуваше, работех от нас, независимо какво му е състоянието. Накрая милата колежка, започна да ми прави забележка колко точно работя докато си гледам болното дете. Опитвам да обясня, че даже не съм длъжна да работя като съм в болничен, ама тя си знаеше нейната. В един такъв случай ми кипна и казах на пряката си началничка, че искам да напусна. Заговорих и за причината, а тя ми каза същото каквото и колежката, и аз излязох лошата. Напуснах и изобщо не съжалявам. Имам само средно образование, не знам език, нямам специалност, тепърва карам курсове за шофьор. ЗНам, че не мога да предложа кой знае какво, но пък няма да позволя на който и да е да се подиграва с мен и труда ми. Давах всичко от себе си за тази работа, а получих подигравка за труда си.  Изкарах 6 месеца там и не съжалявам за решението си да се махна.
Преди години бях стигнала до болница от успокоителни и нерви, защото позволих да ме тъпчат на едно страо работно място. Е повече това няма да се случи.
Момичета, давайте си сметка за ситуацията в която сте. Знам, че не е лесно да си намери човек работа в България, и то за добри пари. Обаче здравето ни(физическо и психическо) не може да бъде купено с пари. Мислете дали това което получавате(пари, отношение, оценка на труда изобщо) отговаря на това което давате за тази работа.
А по въпроса да се допитате до началник- ами зависи от началника. Моята бивша шефка си предпочете колежката, защото тя и се подмазва яко. Сега нещата са си както като бях там, но с жената която зае моето място. И явно ще си останат същите. Мислете и преценяте. Бъдещето е пред нас, никой не заслужава да хабим нерви за него!

Сега ви прочетох и ме хвана треската. Като си помисля, че утре е понеделник направо се поболявам.И при мен обстновката е адски отровена благодарение на управителката. Като я видиш-с прическа, спретната,модерна. мяука като котка пред външни хора и клиенти, а иначе е злобна и заядлива. Лош човек. Не търпи никой нищо да и казва-винаги е права. винаги е по-по-най от другите. Идва ядосана от вкъщи и си го изкарва обикновенно или на мен, или на колежката. Аз съм я кръстила СС-надзирателката.Скоро гледах един филм за Хитлер, и една от надзирателките в концлагера удивително приличаше на нея. Иначе напълно я игнорирам.Говоря с нея само ако се налага.Няколо пъти казах, че не искам да имам там приятелки. Там съм да работя, а не създавам  лицемерни приятелства. Това не е за мен. Побеснява като го чуе. Психически натоварвам много повече, отколкото физически.

явно до там водят тийм билдинг-шмин билдинг. като че ли не можем тъпата работа да я свършим без да се билдсваме, баси трудното.

Камелия, много точно. На работа си за пари, а не за чест и слава, нито за лицемерни приятелства. Приветствам и одобрявам много този тип мъжко мислене. А за мениджърката ти не се учудвам. Жените са майсторки в психическия тормоз.

Камелия, игнорираш я, но от понеделник "направо се поболяваш ". Колко я игнорираш тогава? Не се заяждам, замисли се.

 И моята философия е такава. На работа отивам , за да работя , а не да създавам приятелства. Приятелствата навън ,далеч от мястото,където работя. Явно ме мислят за студена и затворена, но от опит знам,че отвориш ли си устата ,споделиш ли нещо лично, това скоро ще се обърне срещу теб. Така с случи при мен и на това работно място. И си знам къде е причината. Научиха неща, които ме правят уязвима и това го използват, за да ме мачкат. В друг случай надали биха си позволили да ми повишат тон.
След скарването с управителката и нейния сателит -другата възрастна колежка съм решила лично към тях да подходя с пълен игнор по теми извън работата. Говоря само за работа, добър ден и довиждане. В момента, в който намеря по-добра възможност за работа и заплащане тихо и кротко се изнизвам.
В процес на търсене на друга работа съм. Все нещо ще излезе като оферта. А тези си седят на бюрата и да одумват колегите от другите  офиси.

Пс ,направи си любимото ядене. Облечи си любимите дрехи, сложи любимия си парфюм и да не ти пука.
Отиваш с нагласата да изкараш пари , а не да се разболяваш заради някаква китосана кукумявка.

Ами да, Не мога да я понасям, и полагам доста усилия да не и обръщам внимание,  Но, лошото е че в момента нямам друг избор, и на този етап не мога да си позволя да напусна. Работата ми е добра, заплата също. Плащат редовно. Останалите колежки-стават, само тази кобра трови атмосферата.

Тия доста усилия ще те побъркат и ще ти костват здравето. Ще стоиш  винаги на щрек и под напрежение за следващата реплика, въздишка, поглед на криво. И в понеделник ще трепериш.  А останалите колежки скоро ще започнат да показват рогца, т.е. Ще засвирят нейната песен. Тоя, който ще усети игнора, ще си ти. Разбирам те, за мен тая работа също беше важна и ценна. Дълго не се давах. И накрая напуснах, даже и без да имам следваща, и без да ми е важно трябват ли ми пари.
Като дърта свекърва ще прозвуча, но наистина прочетете препоръчаната книга или поне темата тук.

От колко време си там?
Има време колежките да започнат да я копират. Просто не е назрял момента. И при мен беше така в началото в по предната ми работа, после спряха всички да ми говорят. Обидени, с навирени муцуни, гледащи всеки път с презрение сякаш съм им изяла обяда . Една злобарка настрои 4 човека срещу мен. Как, кога,защо не знам. Факт е,че беше ужасно неприятна. Чисто визуално излъчваше енергия на лош човек, надхвърлила 43+ без деца и мъж ,не знам дали е от значение вече дали с напредването на годините такива жени са опасни за всеки,който си набележат за жертва. В резултат на нейния тормоз и с постоянство настройвайки останалите срещу мен ме принудиха да напусна.
Взимах добри пари и бонуси. Клиентите бяха читави. Завързах контакти и приятелства,но не можех повече да нося този товар на гърба си. Униженията и обидите на колегите ми не можеше да се компенсира нито с парите, нито с бонуса в края на годината. Моите шефове не го разбраха. Не разбраха и думите ми,когато седнах да говоря на 4-ри очи. Казах им,че си тръгвам, имам образование и искам да работя по професията си. Шефът ми отвърна,че щял да увеличи заплатите поне два пъти през годината. Аз му отвърнах не всичко е ПАРИ. И напуснах. Не съжалявам. Човек трябва да се обгражда с хора, с които да е щастлив, а не с такива ,които да го водят към психически срив. Болестите започват от главата. Може да ядеш най-скъпата биохрана, да ползваш най-скъпата козметика,но отвътре чувстваш ли тревожност и напрежение , не спиш ли спокойно, няма да ти помогнат.

За съжаление не ножем да си избираме колегите. Роднините също.И, не е възможно да си обграден само щастливи хора в службата.Както казах, на този етап не мога да напусна. Нищо друго не ми остава освен да стискам зъби и да се боря стази чума. Хайде, стискайте палци, днес да не я хвана за кокчето.

И аз изпитвам ужас, че ще се видя с колежката днес,  не знам какво ще измисли. Дано днес е в по-добро настроение и да мине деня една идея по-леко.

Това с игнора и примиряването не всеки го мопже и трудно се научава. Имам близка, която не се задълбочава в служебните и семейни  конфликти и от нея се опитвам да прихвана , получава ми се, но бавно. Най-трудно ми е с роднините да се справя, може би заради чувствата