Какво формира представата ни за отношения

  • 3 716
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 790
Здравейте,
Отскоро чета този подраздел на форума и реших да пиша. Според вас какво формира представата за отношения в една жена/мъж? Детство, семеен модел, възпитание, среда? Накратко защо питам- 30г., израснала съм в семейство с насилие, нямам никакво доверие на мъжете и нямам гадже от доста време. Винаги съм попадала на използвачи или манипулатори. Странното е, че не искам и да имам връзка, добре ми е сама. Свободолюбива съм, мъже са ми казвали, че съм агресивно настроена и това ги плаши, но не знам дали е така.
Ще ми е интересно да прочета мненията ви.

# 1
  • Мнения: 4 611
Ами, ти си си отговорила на въпроса.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 5 222
Щом се чувстваш сама и не искаш връзка, какъв е проблемът? Може на 40 да поискаш, може пък и никога да не поискаш. Няма да си живяла напразно, щом не си създала семейство, ако това те притеснява.
Представата ни за отношения не мисля, че е нещо константно, а се променя заедно с годините ни. Зависи от много фактори. И в крайна сметка реалността почти винаги се разминава с представите ни. Странна тема.

# 3
  • Мнения: 1 327
Забелязала съм, че много се злоупотребява с квалификацията "манипулатор". Добрият манипулатор така ще те завърти, че няма и да разбереш. Когато нещата не се развият в очакваната за теб насока, започваш да търсиш вина в другия и оттам идват всевъзможни квалификации. Щом са ти казвали неколкократно, че ги плашат черти в характера ти, значи трябва да поработиш над тях. Въпреки, че характер трудно се променя.
Може миналото да те е белязало, но може и да си си агресивен човек, без да има нещо тревожно в историята ти.
Не вярвам, че миналото предопределя настоящето.

Представата ни за отношения не мисля, че е нещо константно, а се променя заедно с годините ни.
Не мисля така. С годините, когато вече имаш твърди принципи, представата ти за отношенията не само, че не се променя, но и все по-малко си склонен на компромиси.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 15 554
– Семейната среда;
– Възпитанието, получено най-вече от майката (важи в огромна степен за момичетата);
– Обществото, в което расте въпросният индивид (т.е. социалните норми на регионално ниво);
– Международните трендове / течения и влиянието на социалните мрежи, филмовата индустрия, бързосменящите се модернистични нагласи;
– Степента на образованост и общото ниво на просперитет в живота (кариерен, финансов, репутационен и т.н.);
– Близкият кръг от приятели и познати;
– Качествата, на които се пада носител въпросният индивид – тук се включват външни и вътрешни белези, като: физическа привлекателност, здравословно състояние, интелект, интровертност / екстравертност, комуникативност, романтичност, сексуални предпочитания и др.
– Опитът, който сме имали до момента, също би могъл да наклони везните в една или друга посока, но да кажем, че той е по-скоро следствие, отколкото първопричина.

Уточнявам, че горните не са йерархично подредени, а както ми хрумнаха.

# 5
  • Мнения: X
Не вярвам в "попадането" все на манипулатори, използвачи, пиячи, женкари, биячи и т.н. Такива търсиш, такива намираш, попадане няма, има избор.

Моето родно семейство е формирало представите ми с антипримера си. Пораснах сред крясъци, затова си избрах мъж, с който крясъци няма.

# 6
  • Мнения: X
Ами ти си си отговорила - семейният модел и особено травмите от него. Логично е от лоши отношения с бащата, да придобиеш такова към мъжете по принцип. Дори има много примери за това, че несъзнателно и се привличаме от подобни индивиди (примерно баща алкохолик и дъщерята "попада" пак на такива). Това се обяснява с това, че несъзнателно ние искаме да се справим, да разрешим ситуацията с родителя, с когото не сме я разрешили. Убедена съм, че не се ли справи човек с подобна сериозна травма от родителя, проблемът ще го преследва и във връзките. Тоест търси решение от корена. Иначе и прекрасен човек да срещнеш, пак няма да му се довериш.

# 7
  • Мнения: 673
Според мен на първо място е семейния модел - той несъзнателно формира очакванията и начина, по който се реагира на определена ситуация и въобще на нещата - дали искаме семейство, дали търсим половинка или се утвърждаваме в кариерата и т.н. А от семейния модел зависи и възпитанието и преживяванията в детството. Ти самата го потвърждаваш - нямаш доверие на мъжете, защото семейният модел е показал провал в това отношение. Срещаш манипулатори и използвачи, защото сама по някакъв начин ги търсиш. Това си видяла в семейството, а не пълноценна връзка с отношения, в които единия да подкрепя другия. Може би си агресивна заради агресията, която си преживяла в семейството. Според твоя семеен модел този, който извършва насилие е печеливш и ти с агресията си се опитваш да си печеливша. Ако ти е добре сама сега - ок. Но самият факт, че се питаш тези неща означава, че не си съвсем ок или се съобразяваш с нечие друго мнение. Абстрахирай се от това и се запитай ти какво искаш, какво търсиш и какво правиш, за да бъде това така. Успех!

# 8
  • Мнения: 12 473
Или следваш семейния модел или действаш обратно..)

Колкото до връзките - те са отражение на отношението ти към себе си.

# 9
  • Мнения: 3 250
, че съм агресивно настроена и това ги плаши, но не знам дали е така.
Ама много наплашени тези мъже.
Я да изглеждаше като Анджелина Джоли и да готвиш като Марта Стюарт, тогава да видиш как щеше да изчезне и уплахата им.

# 10
  • Мнения: 12 797
Представата за отношения - от семейството и коригирано със средата. Тоест, нещо виждаш в семейството, но средата ти показва други примери и ти избираш. В твоя случай, явно имаш проблем с доверието. С такъв проблем е трудно да покажеш истинската себе си в една връзка. Недоверието е породено от преживяно нараняване, физическо или душевно, и затова минаваш в режим на самозащита - от там и агресивността, която мъжете виждат.
Ако минеш някоя психотерапия, предполагам, че може да се научиш, че както сляпото доверяване е погрешно, така и тоталното недоверие също. Има добри хора и ще ги срещнеш, само трябва да ги разпознаеш. Може някои от манипулаторите да не са били такива, а да са били всъщност загрижени за теб, а ти да си ги отхвърлила? Може би всеки път се питаш - този какво иска от мен, прави се на света вода ненапита, явно крие нещо подмолно. Трудно е, според мен терапията е за препоръчване, иначе години ще минат в лутане.

# 11
  • София
  • Мнения: 7 993
Представата ни се формира от семейния (анти)модел, както и от справянето с комплексите, придобити в този период. Колкото по-успешно човек преборва демоните от миналото си, толкова повече има шанс да си избере нормален партньор. Попадането на един и същи типаж означава единствено ненаучени уроци, натрупани комплекси и неумение да преценяваш трезво хората. В този период приятелският кръг и интелектуалното ниво също оказват влияние.

# 12
  • Мнения: 8 942
Моят отговор е очакванията.

# 13
  • Мнения: 7 303
Семейният модел е в основата, понякога следването му, но по- често противопоставянето му. Прост пример: дъщеря на алкохолик си намира мъж/ мъже, които не близват алкохол. В историята на авторката не виждам къде е проблемът, живее си добре сама и според своите си правила.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 36 620
Родители го формират, според мен, както и отношенията между тях и към децата им.

Е, поне една да видя, която след детство в кофти семейство се е научила да цени себе си и не повтаря модела с мъж насилник, на който да козирува и слугува.

Общи условия

Активация на акаунт