Какво формира представата ни за отношения

Само с тръпка също не става. Виж, самият ти звучиш като доста практичен човек, който практично избягва практични. Няма рецепта. Не се коси толкова и Весели празници 

Фанатик, абсолютно си прав, че живота е един и ще го живея както искам. Дори си го обещах преди два месеца след като се събудих от упойката след операцията. Аз бях сигурна, че ще се събудя, но момичето, което беше с мен в болничната стая много се притесняваше и накрая и аз започнах да се филмирам.
Точно за това и ви споделям лични неща, по скоро на авторката. Няма от какво да се срамуваме и да се виним. Аз искам семейство с деца, тя иска да е сама. Важното е да живеем и да не съдим другите, дори и да не го правят по нашия начин.
Иначе отдавна не се кося кой какво ми казва както във форума, така и в реала. Мина времето когато приемах всичко лично.

Много работи формират представите!Едно от тях е родителите!И аз търсих мъж различен на моят баща,но все попадах на лоши момчета,като него,които ме използваха.Докато не срещнах НЕГО!!!!!
Пълна противоположност на баща ми,домашар,грижещ се за семейството и работещ човек(честен труд)

Семейните модели и как ни формират..
Отраснала съм в сплотено семейство..Помня като тийнейджър как се гневях на баща ми,че се прибира и очаква да се сложи масата.Доста по-късно осъзнах защо...Той след работа ходеше на ранчото..а там и нещо като "частен бизнес" развиваше ако може да се определи така в онези години..
Сега си е пак същия...Не,че има нужда да го прави..Но се грижи за всичко..
Но пак в тези ми тийн години се случи развода на леля и вуйчо..Помня колко нещастни ми изглеждаха..
И тогава с детския си акъл си казах "Не,на мен няма да ми се случи"
Ама ей на случи ми се:)

Явно все пак е семейния модел,но и характера и чувствеността  ..В моя случай здраво и функциониращо семейство.
Когато изчезна здравото,изчезна и желанието за семейство в мен.

Кристина,бързо възстановяване !
В един от постовете ти се долавяше тъга и копнеж...
Важно е да си в мир със себе си..Ти звучиш разумно .Пожелавам ти щастие!

Аз пък да измъкна това мнение, понеже мина явно незабелязано.
Въпросът не е само в 'правилния' семеен модел и перфектен характер. Аз съм израснала в добро и грижовно семейство, с нормални понякогашни семейни спорове и съм учена да не търпя глупости - и съм сингъл. Що, да не съм кофти партия?
Връзките се градят от двама, от двама се провалят. Това, че единият бил израснал в семейство на скандалджии, агресори и насилници, може нищо да не значи по време на връзката, но този човек се превръща в удобна изкупителна жертва след края й.
Някои просто не искат връзка. Други пък искат само да получават, без да дават. Трети искат да отговорят на някакви обществени очаквания. Тези хора не стават за връзка и освен ако половинката им не е кон с капаци да тегли каруцата връзката им винаги ще се разпада.

Всъщност изтрих си предния коментар. Не ми се занимава да споря с Марияна и други подобни. Ще кажа само, че дори и да си дете на самотен родител и да имаш проблемно детство, пак има шанс да създадеш семейство стига да си самокритичен, да осъзнаеш, че има проблем и да намериш първоизточника.

Не познавам все още човек, който не се прехласва. Но познавам такива, които не могат/не искат да положат усилия.
В тая ера на информация, в която те заливат всякакви лични примери, да ми обяснява някой, че семейството му било виновно или някаква случка отпреди 30 години - е нереалистично.
Иначе филмчета с щастливи семейства всеки гледа, ама като дойде да си натегне малко задника - гроздето му става кисело.

И аз не мисля, че ситуацията на usmvka и на другата жена са "тръгнали от едно и също положение". Никой не знае ценностите на семействата, произхода, та дори и характерите. Самият пост на usmvka звучи самодоволен за сметка на другата жена. Браво, че равносметката, която usmvka може да си даде е положителна, но тя не е в сравнение с другата жена, а в сравнение с житейското ниво, на което е била.
Много пъти и аз съм си мислела, че ето, аз съм успяла в еди какви си условия, а друг не е успял и че трябва да пробва и той да успее. Но такъв вид разсъждение не е много печеливш, защото е малко като вирене на носа, че ето аз съм се справил. Правилното според мен е правене на разбор кое как и защо и отстояване на важните, приоритетни и принципни неща. А с даване на съвет, че ето аз съм велика на човек, който е затънал в калта е само вирване на носа нагоре, но не и помощ за другия човек.

Така е. Но и на моята майка не ѝ е било лесно, виждала съм я да плаче хиляди пъти и сме били в безизходица многократно, никой не ни е помагал. И аз можех да се занимавам с алкохол или наркотици. Коментарът ми не беше с цел да се покажа колко съм напред, а да анализирам какво се е случило и защо. И така да е от полза на някой, който чете.
А съветите, които съм ѝ давала винаги съм го правила възможно най-деликатно, защото знаех, че трудно приема чуждо мнение. Канила съм я вкъщи да празнуваме празници заедно, опитвала съм да ѝ дам от топлината и с малкото, което сме имали тогава. Но за съжаление тя продължаваше да си избира все един и същи тип мъже, които искаха само секс или нещо неангажиращо. После страдаше. Междувременно при мен нещата се развиваха по друг начин. Все по-малко можех да ѝ кажа каквото и да е точно, защото не смятах, че е редно. Тя може да каже "Какво ми даваш съвети тука, нали ти си си добре".

Съветите съм ги давала, когато и двете сме били на едно и също дередже, така да се каже. И винаги са били тип "Ти заслужаваш да си щастлива, защото си добър човек. Търси повече от външния вид, не прави компромиси, ако усетиш, че те използват". И целта ми е била да ѝ помогна без да се натрапвам. И се радвам, че съм се опитвала толкова пъти, а не съм стояла отстрани само да гледам и да я коментирам зад гърба ѝ, както някои.

 Изтрих си коментара, защото осъзнах, че не ми е приятно да чета злобни коментари. И наистина не ми се спори. Даже съжалявам, че споделих толкова много, ама айде. Повече няма да коментирам.

Съветът не е 'аз съм велика', а 'аз направих това, а не направих другото, което правиш ти, затова и ти не го прави'. Обаче това вече е критика и нещастничкото миличко човече много се обижда и вирва носа г отде-накъде ще му казваш как се прави.

Едната не иска семейство, а мъже за секс, другата пък успяла да създаде мечтаното семейство. Кое си мерите? Липсата на баща? От какъв зор ти ще я учиш как да живее? Имам приятелка с баща алкохолик, тя също не иска мъж за съжителство, но близък човек - да. Да седна да я поучавам как се прави, още повече, че сме с различни нагласи - как не.
Един път писах в друга тема. Не е само примерът на родителите, имаме баби, дядовци и други близки, с други семейни модели, но някои предпочитат да оправдават избора си с копи-пейст техники с различен знак.

Семейният модел е важен, но не само той ни определя като личности. Обкръжението ни се разширява с годините и различни фактори/хора ни влияят или не. Примери за братя/сестри, расли в еднаква среда, но с коренно различни съдби бол. Та, нека не се оправдаваме със семеен модел или липса на такъв.

Само не разбрахме, твоята приятелка не иска  семейни топлинки или просто не иска да излиза с грозноватички мъже?
Това с грозноватичките мъже го казвам, защото споменаваш, че гледала външния вид.

Тя иска семейство, но прави една и съща грешка. И от там се поражда въпроса защо. Т.е. връщаме се на изначалния въпрос от ТЕМАТА.

Може и да иска семейство, но да не желае да прави компромиси с едно или друго. Тези неща не се наливат с фунията, колкото и да ги предъвкваме. Загубена ти е каузата, дори да се върнеш на изначалния въпрос.