Пренатална депресия – не си сама

Afrodita
Само да ти кажа че пушиш цигари преди да забременея в момента който разбрах че съм бременна ги спрях както спрях и кафето заместих го с безкофеиново.. почти цялата ми бременност преминах през депресия паник атаки сърцебиене тревожност и кво ли още не въпреки че имах голям страх от раждането родих естествено без упойки и без болкоуспокояващи раждането ми продължи цели 20часа и въпреки всичко се справих с това изтърпява доста през тези 9месеца и накрая когато вече родих и имам алтернатива за храненето и това да се чувствам добре и полезна за детето си след като съм изкарала мъчителна бременност цели 9 месеца ти нападат хора който грам не знаеш какво е чувството.. и не не ми тежи да кърмя да сменям памперси или квото и да е правя го и ставам среднощите да го правя въпреки че си имам помпа и мога да оставям кърма на мъжа ми да ме отменя.. но аз не го правя защото обичам детето си и не ми тежат тази отговорност.. и стига с това надрусване има голяма разлика от това да приемаш билки и това да приемаш антидепресанти (за който аз съм много против)
Явно ти имаш някакъв проблем с друсането хаха
Просто не знам как може да има хора като теб с такова ограничено мислене... добре че не познавам хора като теб..

lilly_dev
Аз се чувствам по същия начин постоянно тъжна нямам желание за нищо и аз като теб мъжа ми ме оставя да излизам на разходки с кучето по често но също като теб ми е все тъжно единствено като има слънце ми идва настроението дано да отшуми тези 2седмици..

Ако това беше мъжки форум,всички щяха да подкрепят егоиста самогъзник,който не ще да кърми и си неглижира детето.А тук нали сме жени и трябва да хвърляме отрова ....

И аз кърмя, цедя и понякога рева!
Ама съм с две. Онзи ден, докато друсах бебето, че плачеше неистово, другото се изака на килима и после се сети да седне на гърнето. 😰

Момичета, знам че това ще прозвучи тъпо в момента, защото се чувствате така зле, но все пак знайте, че и това ще отмине. Няма да усетите кога е станало и пак ще се усмихвате на малките неща.

Аз спрях да кърмя някъде към 2рия месец. Не че много кърма имах де, дохранвах го малкия с АМ, не знаех изобщо колко се наяжда, беше гладен постоянно и ревеше. За 2 дни я спрях изцяло и мина на АМ, ми родих се. Той е лятно бебе, шишето, млякото и навън. Че и спешно секцио родих, тцтц лоша майка. Познавам дълго кърмени болнави деца, както и здрави, отраснали на АМ.
В депресия не можах да изпадна, просто нямах време. Първите месеци не ги помня, бяло петно.
Моят съвет е- разговори с близки приятелки по телефона, като отворят заведенията-оставяте бебето и излизате с приятелка на приказка или на шопинг. Поддържайте връзката с мъжете ви, използвайте баби, лели, каквото имате и си правете романтични вечери само с половинката, не се правете на майки-героини, медал никой няма да ви даде. Не се втелясвайте да готвите и чистите нон стоп-санитарен минимум и една манджа ви стигат, никой няма да умре от глад.
Повярвайте ми, момичета, с времето ще става по-добре, гарантирам ви. Разбирам ви за всичко и ви съчувствам, но трябва да минете през това, няма как. Прегръдки

Да, да.. Mom shaming от родилното.
Майката трябва да е многострадална мъченица, която в главата си за следващите 18 години, да няма друга мисъл освен отрочето.
За приз "майка на годината" не се боря, аз съм щастлива, семейството ми е щастливо.
И отдавна разбрах, че е безсмислено да се обеснявам на стрина Пена, дето е решила да ми размахва пръст, ама като някой започне да сипе ненужна жлъч в точно такава тема, не мога да не се запитам от какви точно дефицити страда.

Само да ви кажа,че всички сме егоисти.И от егоизъм създадохме ние дете,не да борим демографска криза,не да дадем новият човек на света,не да изравним мача с братята роми ..Искахме да бъдем родители,искахме дете .Не се отказахме,въпреки че всеки бодил по тоя път ни убоде,не сме перфектни родители,но си обожаваме детето.Тя е центъра на вселената ни и всеки ден съм благодарна че я има,и ич ми не дреме ,че в нечии очи не съм майка героиня за пример.

И защо е целия този спор не мога да разбера? 🙄
Някой като не иска да кърми да не го прави . Защо търси одобрението на непознати от форум?
Сякаш въпросната жена се чувства гузна от факта, че не кърми. На мен поне така ми звучи.

Да, чувства се гузна и виновна. Чувства се лоша майка, защото не е на 7то небе, а е депресирана. Чувства се слаба и безсилна, защото не може да спре, това което я мъчи. И това се насажда от обществото на н-та степен.
- ама как секцио, само нормално раждане.
- защо с упойка, искаш бебето ти да се роди упоено ли.
- как няма да кърмиш?! Това е най доброто.
- никакви пюрета от бурканче, само домашна храна.
- ами трудно е с бебе, ти какво очакваш.
- защо си го родила, като не можеш да отделиш 3-4-5 години.
- каква кариера нали имаш семейство.
- егоистка.
И т.н.

И защо е цялата тази драма? Пак казвам - всеки може да прави каквото реши независимо от мнението на обществото. Обществото вечно ще те одума, вечно ще те критикува каквото и да правиш.
И сега какво като всички дружно й казваме голяма работа, че не кърмиш, голяма работа, че не си родила естествено, голяма рабога, че детето ти ще яде от бурканчета??? Това прави ли я по-спокойна и щастлива? Ако това са отговорите, които
иска да чуе, значи вече всичко е наред. А дали е?

И свекърва ми говореше, че съм лоша майка, защото ще раждам секцио. Нищо, че преди 6 години ми откриха проблем с очите, заради който не мога да практикувам повечето спортове, не мога да вдигам над 5 кг., дори ми забраниха да се напъвам в тоалетната, защото мигом мога да ослепея. Но свекървата (както някои съфорумници) каза, че съм лигла и това са глупости. Сега с бебе на година и половина 10 килограма, не мога да я вдигам. Всъщност от 6 месечна не я вдигам. Помагат ми баща ми, свекър ми, приятели... Да са живи и здрави, цял живот ще съм им благодарна. Коментарът на роднините е "ама тя наистина ли никога няма да си гушне детето". Напротив, гушкам я постоянно и я целувам, просто не във въздуха.
Та, молете се, драги критикуващи да не се окажете в позицията на некърмещите или раждащите секцио. Грозни са тези коментари, грозни...

В заглавието е подчертана думата "депресия" - предполага се , че след като си влязъл в тази тема имаш нужда точно от съпричастност, от потупване по рамото,че все пак не си ти най-лошата майка, от светлина в тунела, че има и други, които са изпитвали същото, но са се справили.

Виж, тези дето влизат на бял кон като майки героини да набиват допълнително канчето, не ги разбирам. Точно в тази тема ми е непонятно. На никого не помагат, но явно не е това целта, което е още по-тъжно.

В българския фолклор майката е мъченица. Тя е винаги плачеща, чакаща до прозореца, с напукана кожа на ръцете, отрудена. Тук се ценят такива жени. Как така ще си позволяваш щастие,та то е за другите, не за теб.
Добро, лошо, ти си му дала живот на това дете, на теб ти се пада да го гледаш, ти преценяваш как ще ти е добре на него и на теб. Аз примерно будех малката като спеше прекалено много през деня. Не и позволявах, защото трябваше да спи през нощта. Коментарите от роднини бяха "ама как ще будиш детето, как така ще искаш да спиш, за това ли си станала майка, раждала тя за да спи, егоистка". Айде сиктир... Будех я през деня и си спяхме по цяла нощ, рядко се е будила около разтежа на зъби. Хич не слушайте другите, най-много депресията да се засили.

Да, и бащата обикновено е на нивата, на гурбет или изобщо не е в картинката.
Много обичах (и все още обичам) въпроса като ме срещне някой навън - "ама къде е бебето" . Изненадващ факт по наште ширини все още е, че бебето си има и баща, който ако е Баща, се справя не по-зле с отглеждането на наследника.

Как какво се търси? Всеки търси опора, че не е сам, че такива неща не се случват само на него, че има други хора в неговото състояние, съвет, подкрепа. Да си каже мъката, дали защото няма кой да го изслуша вкъщи или няма как да отиде на психолог(или не иска), или просто не среща разбира в лицето на близките си.