И моите са такива( 11 и почти 16 г)! Направо понякога ми идва до гуша от постоянното ми мрънкане и напомняне, на мен самата ми досажда това нещо, но ако не ги тикам, не вършат нищо! Ама нищо! Мързи ги да гледат! Поне за личната хигиена не се налага да се намесвам- душ, зъби, чисти дрехи, без напомняне и Хайде. Ноооо, задълженията вкъщи и ученето са майко мила!
- Публикувана: 2 окт. 2020, 12:00 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2021, 08:59 ч.
Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 8
След грешките с първородния поумнях и помъдрях.
Пуснах синджира дълъг, оставих ги да усетят провал, да се радват на постигнат само от тях успех, да решават сами какво и колко, кога и как. Аз само мотивирам и контролирам меко и отдалеко, хваля при успех, честна съм при неуспех. И се справят - сами и самостоятелни, много по-добре от преди, когато им висях на главите, напомнях, бутах, мрънках, крещях, седях с тях да учат, изпитвах и повтарях.
Сега съм на линия за въпроси и помощ, но само ако те поискат.
Никога не съм подписвала по-добри бележници от тези в края на този срок. Промених себе си, спечелиха всички.
Връзката с децата в пубертета е много важна, спечелете доверието им, дайте им стабилност и откритост. Оставете ги да направят грешките сега, за да си намерят пътя навреме. Не може да ги предпазвате и бутате вечно. Има много по-страшни неща от една двойка. Не ги губете.
Пуснах синджира дълъг, оставих ги да усетят провал, да се радват на постигнат само от тях успех, да решават сами какво и колко, кога и как. Аз само мотивирам и контролирам меко и отдалеко, хваля при успех, честна съм при неуспех. И се справят - сами и самостоятелни, много по-добре от преди, когато им висях на главите, напомнях, бутах, мрънках, крещях, седях с тях да учат, изпитвах и повтарях.
Сега съм на линия за въпроси и помощ, но само ако те поискат.
Никога не съм подписвала по-добри бележници от тези в края на този срок. Промених себе си, спечелиха всички.
Връзката с децата в пубертета е много важна, спечелете доверието им, дайте им стабилност и откритост. Оставете ги да направят грешките сега, за да си намерят пътя навреме. Не може да ги предпазвате и бутате вечно. Има много по-страшни неща от една двойка. Не ги губете.
Моята голямата, като беше 7 клас се състарих с 10 години от напрежение - уроци, натискане, скандали, караници.... Отиде в хубава гимназия и 5 години не пипна нищо. Ама нищичко! Аз нямах вече нерви да се разправям, тя си караше, както си знае. Интересното е, че изкарваше добри оценки, преписваше ли, какво ли не знам. Завърши с много добър успех и отиде да учи в чужбина. Е, от тоя момент се преобрази това дете - стана една амбициозна, нахъсана, сериозна, просто коренна промяна! Всичко, каквото съм й набивала в главата, сега го виждам в действие. Голям кеф ми е! Изкарва си изпитите отлично, учи си, в прекрасни отношения сме. Затова сега с малката не се тормозя толкова, а и нея не тормозя. Предпочитам да си запазим отношенията и да сме близки, отколкото да си тровим взаимно живота, заради идиотския седми клас. Догодина е тая драма, ще видим дали няма да я оставя в същото училище даже, никакво учене не видях при голямата в гимназията и никаква файда от великото натискане в 7 клас. Виж, пиене, пушене и ходене по заведения - това се изпълняваше активно... 
Е, оцеляхме.
Така че, не се впрягайте толкова, децата минават през тоя период, бъдете до тях, за да не се изгубят съвсем!
Е, оцеляхме.Така че, не се впрягайте толкова, децата минават през тоя период, бъдете до тях, за да не се изгубят съвсем!
Майка ми беше много строга и само ме натискаше за какво ли не, а аз се инатях. Сега гледам да не допускам същите грешки с тийнката и нямам ядове. Учи, помага вкъщи, гледа сестра си. Изобщо, прелест. Споделя с мен лични неща. Търси съвети за подръжка на външният вид, проблеми с приятелки. Надявам се да не изгубим връзката с годините.
Е, то когато има желание да учи, да помага и сама да си организира ежедневните неща, е съвсем друго. Спестяват се доста разправии и повтаряне. Ако и нашата беше такава, нямаше толкова да ми се съсипят нервите. Само че тя се затваря в стаята, на компютъра 24/7. Това не мога да го приема.
Майчета,моята дъщеря покрай това дистанционно обучение съвсем си изкриви стойката. Дайте идея за колан за изправяне.
Успокоява ме факта че идва пролет и ше излизаме и ще можем повече да се движим и спортуваме,че съвсем осакатиха децата. В периода им на растеж да стоят...нямам думи 😡
[/quote
Да ви кажа моята дъщеря имаше съвсем леко изкривяване на гръбнака. И извиках кенезотерапевтка която ни състави специална програма с упражнения+ ходеше носейки възглавничка пълна с леща или др може да се сложи вътре. всеки ден в продължение на 2 мес. След това ги смени с други за още толкова,и тя се оправи . Да чукна на дърво всичко е ок вече.
Иначе в е-маг продават колани на раменете се обличат и имат доста хубав ефект с регулиране са. Аз си купих не много скъп за около 30 лева . И те си заслужават ,но не лекуват изкривяване а само стоика изправят ,но не за много дълго
Успокоява ме факта че идва пролет и ше излизаме и ще можем повече да се движим и спортуваме,че съвсем осакатиха децата. В периода им на растеж да стоят...нямам думи 😡
[/quote
Да ви кажа моята дъщеря имаше съвсем леко изкривяване на гръбнака. И извиках кенезотерапевтка която ни състави специална програма с упражнения+ ходеше носейки възглавничка пълна с леща или др може да се сложи вътре. всеки ден в продължение на 2 мес. След това ги смени с други за още толкова,и тя се оправи . Да чукна на дърво всичко е ок вече.
Иначе в е-маг продават колани на раменете се обличат и имат доста хубав ефект с регулиране са. Аз си купих не много скъп за около 30 лева . И те си заслужават ,но не лекуват изкривяване а само стоика изправят ,но не за много дълго
Пак си е до дете. Има податливи на и не толкова податливи . Аз бях прилежна ученичка и ме дразни, че моето дете не е такова. Не иска да спортува, да рисува или да прави изобщо нещо. Седи си в стаята на затъмнена светлина и дори телевизия рядко гледа. Много ме притеснява.
Иначе явно аз трябва да се променя и да я оставя малко , предвид опита на майките от горните мнения.Много ми помогнахте да се успокоя. Насила хубост не става.
Мисля за марурите след 4 клас , исках в по- хубаво училище да отиде. Май ще си в оставя в кварталното училище , ако иска и двойкаджийка да бъде. Може пък един ден да й дойде акъла в главата и да ни изненада приятно.
При мен вече отношенията с нея са доста обтегнати и не знам дали това дете наистина не си мисли, че го мразя. Нито ме прегръща, нито целува нищо.
Мен навремето майка ми какво ме правеше... за няма нищо и пак си я търсех и я гушках и все с нея излизах.
Опитвам се да бъда разбираща и съвременна майка( както и съпругът ми) , но сме в идилия само когато угаждаме. А направим забележка и кривия поглед ни застига.
Иначе явно аз трябва да се променя и да я оставя малко , предвид опита на майките от горните мнения.Много ми помогнахте да се успокоя. Насила хубост не става.
Мисля за марурите след 4 клас , исках в по- хубаво училище да отиде. Май ще си в оставя в кварталното училище , ако иска и двойкаджийка да бъде. Може пък един ден да й дойде акъла в главата и да ни изненада приятно.
При мен вече отношенията с нея са доста обтегнати и не знам дали това дете наистина не си мисли, че го мразя. Нито ме прегръща, нито целува нищо.
Мен навремето майка ми какво ме правеше... за няма нищо и пак си я търсех и я гушках и все с нея излизах.
Опитвам се да бъда разбираща и съвременна майка( както и съпругът ми) , но сме в идилия само когато угаждаме. А направим забележка и кривия поглед ни застига.
Candy, явно детето ти се оказва доста по-различно от очакванията ти, разочарована си и детето усеща разочарованието ти. Опитай се да не го товариш с твоите очаквания и съответно разочарования, дай му свобода, гласувай му доверие, приеми ми такова, каквото е... Покажи му, че го обичаш и така, пък пак лекичко дутай в посоката, в която ти искаш. Ти си възрастния, в твоето поле е топката.
Не съм съгласна с горното мнение. Понеже и аз се пържа на подобен огън. Какви очаквания чак толкова са това да се измият зъбите и да се среши косата?! Да се погледнат обувките преди излизане. Елементарни неща са.
Ок, очаквам и отлични оценки, но това е защото знам, че са напълно в способностите на детето.
Какво се случва насреща ми - пълен отказ за съдействие. В моя случай детето почти винаги взима правилното решение накрая, но с цената на много изгубено време и за двете ни. И нерви, и безмислени караници... Мислела съм си да отпусна края, но резултатът според мен ще клони към пълна посредственост. И не смея да рискувам.
Ок, очаквам и отлични оценки, но това е защото знам, че са напълно в способностите на детето.
Какво се случва насреща ми - пълен отказ за съдействие. В моя случай детето почти винаги взима правилното решение накрая, но с цената на много изгубено време и за двете ни. И нерви, и безмислени караници... Мислела съм си да отпусна края, но резултатът според мен ще клони към пълна посредственост. И не смея да рискувам.
И аз не съм съгласна за очакванията. Струва ми се , че се получава така, защото са свръхобгрижени, не вършат никаква физическа работа, спестено им е мисленето за всичко.
Всъщност Канди посочва ученето като проблем, за който най-много се притеснява. Пише и за обтегнати отношения от години, пише, че детето ѝ смята, че не го обича. Не видях несресана на коса и непогледнати обувки. Много криво ми стана, докато я четях. Дано намерят пътя една към друга.
Има една приказка "На сила не може да се даде, може само да се вземе".
Има една приказка "На сила не може да се даде, може само да се вземе".