Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 8

А, не мислите ли, че децата като не ходят на училище, а са дистанционно, не се чувстват добре и изолацията от приятели и съученици им влияе депресиращо?
Те живеят в ненормални условия, от къде мотивация за нещо?!
Аз бих се учудила, ако децата са стегнати, активни и амбициозни, точно в тоя период.

Аз не искам да е отличничничка , а поне да е малко заинтересована от нещо. Нито учене , нито спорт нищо не я влече. Мързеливичка си е. Все едно е в депресия. Не й се живеело . На нея която има всичко и желанията й се изпълняват на минутата. Не можете да си представите днес заради каква задача избухнах. Седи и гледа в тетрадката и пише пълни глупости.Беше нещо елементарно.Доста обгрижвана и не е научена на дисциплина явно.
Пробвах миналата година малко да я поотпусна , затъва все повече. И все дружи с деца които са калпазанки. Госпожата й също забелязва , че не й се учи.
Може би и аз прекалявам, особено днес.Поне трябва да се сдържам да не я шамаросвам.Усещам, че тя не ме чувства близка и това чувство е от 2-3 години насам. Баща й е много добър към нея, обаче и него отбягва. Той я прегръща и целува тя се дърпа. Когато излизаме тя не иска да идва с нас.Знаете ли кога се оправя за няколко дни? След като й дръпна ухото и ме изкара извън нерви и крещя? После всичко е по старому докато не ми прикепи
отново.Чудя се защо не се чувства обичана и защо ни няма доверие ? От бебе всеки ден й казваме колко я обичаме, целуваме я , прегръщаме я. Винаги е била на първо място , изслушвана е, играно е с нея, угажда й се.  И все пак за да се чувства така значи има нещо за което не се сещам. 
Ще търся психолог май. Бъркаме някъде с баща й то е ясно. И детето е страшно инато , сами няма да се справим.

Блу съгласна съм и с теб. Опитвах и с добро- не става. Всъщност тя започва да се дразни, че я карам да учи .Просто никакво усилие не желае да направи.А аз я карам да си напише това което не е успяла в час. Тя домашни няма. Не я тормозя излишно. Пишем само в учебните й тетрадки .И с  хигиената не е на ниво. Да не се повтарям писах вече.
Сега не мога да заспя, толкова ми е мъчно че стигнахме дотук.

Кенди, много ти съчувствам.
Как нищо не я влече? И моята седи в стая с блекаут завеси по цял ден. С телефона си. Щом сложа ограничение на времето с телефон и ѝ го взема, даже идва да си говорим, да вечеряме и да гледаме филми заедно. Баща ѝ е против, но това е основният ѝ стимул. Няма домашно - няма телефон, разхвърляна стая - няма телефон, забравени алайнери (които трябва да носи постоянно) - няма телефон. И така. Доста е деспотично, но наистина не успявам да я мотивирам по друг начин.
Имали сме и подобни на моментите, които описваш, но за щастие са наистина моменти и успявам да го осъзная и да не допусна емоциите ми да надделяват над разума.
Не я удряй и не дърпай уши, много е унизително за детето. Трябва да има друг начин. Ако не го намирате, може разговор със специалист да е добра идея. Но не я заплашвайте, че ще я водите на психолог или нещо такова. Ти се консултирай. Първо ти имаш нужда от помощ да намериш точния подход. После ще решите нататък какво.
Трудна работа е с подрастващите... Но поне има подобрение като че ли с времето. И моята на 10-12 беше непоносима на моменти, вече е по-добре на почти 14. Дано да е отминал най-инатливият период.

Кенди,  в 4ти клас може да си позволиш да отпуснеш малко да се оправя сама. С хигиената също.
По-скоро това, че се е отдалечила от вас е по-лошото. И аз мисля, че разговор с психолог може да ви даде е от полза, без да водите детето.

Съгласна съм мнението Ви !
Макар моята дъщеря да няма проблеми с учението, подготовката и подобни, това положение вече не се трае. До 14 ч има часове,  после обядва, и 2 дни от седмицата има и английски тоест отиде до към 17ч. Винаги има поне по 2 предмета домашни, да учи по 2 разказвателни, домашно по английски и презентации и контролни, абе супер натоварено е. В същия момент и аз напомням за къпане, за зъби и все пак за учене, защото учи след 22ч.
Каквото и да си говорим те вече почти 1 учебна година са ДО и са по цял срещу един компютър, който няма как да замени общуването със живи същества, мислещи, чувстващи, усещащи...

Завиждам на балканското спокойствие на моята дъщеря. Тя никога не бърза, дори когато закъсняваме. Разхвърляна е много, но тя живее в своя творчески хаос. Стаята напомням, че трябва да се изчисти, казва ми "добре, след малко" и така до другото ми напомняне.
За хигиената нямам забележки, къпе се без да й казвам, зъби мие, скоби носи. Пу-пу.
За отделянето в другата стая сама и при нас го има. След вечеря се затваря в стаята си и така по цяла вечер стои на телефона и си гледа клипчета. На моменти ми става съвестно, че е все сама и отивам при нея да постоя и да си говорим.
С учението е много зле работата. Не учи, не пише по време на онлайн обучението. Само се включва от час в час. Това, обаче не е само при дъщеря ми. На РС учителките се оплакаха, че това е при почти всички ученици. Естествено има изключения, но моето дете не е от тях.

При нас лошото държание се получава след много присъствие в интернет. Тоя тик ток не се спира. Активира ги към лошо и ги пристрастява децата и от там лошо поведение , държание и изнервеност в къщи. Не и се прави нищо в къщи , гони я мързела за всяко нещо , поне за училището се старае за сега, но всяка свободна минута е в интернет. Имаме си и ние неща ,който се повтарят по 100 пъти и не се вършат, вече мисля , че си е до характер и трябва аз да се примиря и да я оставя. Имам приятелка детето и е като войник(но родителите
 са строги) оправя подрежда постоянно , вечер преди лягане си реши косата връзва се. Моето други неща го влечат май ,ако се карам напоследък плаче . Трудна работа е възпитанието.

Ето това е и моята истина.

И моята щерка я бутам. Никакъв интерес към учебния процес, непрекъснато напомням за домашни и учене на уроците. Не обича да полага усилия за нищо. Няма никакви интереси, само Тик Ток и социалните мрежи. Понякога се издънва в оценките, но не се трогва особено.
В добри отношения сме. Установих, че "на сила, хубост не става" и " турен акъл не стои". Колкото и да учим заедно, ако тя не положи усилия, не се получават нещата.
Някак съм се примирила с положението, гледам да не се ядосвам, и се надявам да ѝ дойде акъла.

А защо трябва да са изцяло обгрижени и задоволени с всичко? Това е вредно, не са бебета вече. Отнемат им се така малките цели, първичната мотивация. Искаш нов телефон? Ако имаш успех 5.50 за срока, ще имаш телефон. Например.
А защо имат неограничен достъп до интернет? Това е вредно, сами го забелязвате. Поровете за статии по въпроса, разпечатайте, дайте на детето.  Има безплатни програми за родителски контрол (Family Link например). Седнете семейството като разумни хора, поговорете,  направете семейни правила за всички, гласувайте ги заедно. Прости и лесни правила, възможни за спазване.
Например:
-2 часа интернет извън ДО
- всяка събота основно почистване на стаята
- график за помагане в домакинството - боклук, миялна, пералня, слагане на маса, прахосмукачка, дребни покупки - минимум
Правилата да важат за всички и да се спазват от всички, родителите също.
Поговорете - какво иска детето от живота,  какви цели има, как се постигат тия цели. Какъв е пътя? Как ученето води до добра гимназия, добър университет, добри шансове, добър живот. Как всяко усилие е крачка към добро бъдеще.
Говорете с тях разумно и открито, ще ви разберат.
Викането, шамарите, дърпането на уши и постоянното намилане и натякване е най-лошото, което можете да изберете като стратегия.

Ние сме строги родители, изискваме от децата си, но ги третираме като разумни същества и ги оставяме сами да преценят как да постигнат целите си.

Да, да оставиш дете да постигне само целите си е най-ценното на което можеш да го научиш.
Също и да се оправя само.
Щерката от малка си оправя стаята и помага в почистването на останалата част от къщата, прибира си прането, изхвърля мръсните дрехи в коша, помага в кухнята. От както има сестра я гледа, храни, къпе, сменя памперси, преоблича, приспива. Хем помага, хем се сближават.
Та домашните задължения не са ѝ нещо ново, свикнала е и не ѝ е странно, че трябва да върши нещо.
Малкото също свиква от сега. Нося коша с пране и подавам дреха на малкото, то я носи на кака, а тя прибира в гардероба. Не, че не мога направо да я сложа в гардероба, но да свикват, че дрехите не се телепортират чисти в гардеробите. Ако малката изпусне храна на пода веднага тича с кърпичка и бърше, наскоро беше надраскала с флумастер. Ами изчисти си сама. Като свикнат от малки, после е по-лесно. С тоалета също. Малкото гледа от мен и каката как се оправяме и ни имитира. Навремето каката гледаше от мен.
Плюс това каката спортува всеки ден по час и нещо-два с мен. Малкото и то прави опити 😀
Спортът е полезен за психиката, а за една майка и дъщеря е полезно да имат общо занимание.
За тик ток.... Ами, че има лошо влияние, има. Но и по наше време е имало неща, които са ни се отразявали зле, но не сме се откъсвали от тях. Та, правя се, че ми хареса, направих си профил и следя какви ги върши. Хем още нещо общо което ни свързва.
С разни други глупави игри процедирам по същият начин.
Майка ми не се интересуваше от нищо, което аз харесвах. Нищо не одобряваше. Никак не бяхме близки. До преди няколко години изобщо нямахме общи теми.

Блу, всъщност права си за описаната ситуация при Канди. То всеки си гледа от неговата камбанария и се опитва да се справи с неговия си проблем. И аз така. Също приветствам идеята да се направи консултация с добър психолог, не за детето, а за родителите. Има и много книги по въпроса, за да се намери път към детето.

Но по-генерално, основно проблемът, от който се оплакваме е огромната незаинтересованост на децата и липсата на вътрешна мотивация. Всичко се прави с абсолютния минимум усилия. Зъбите не се мият, не защото не разбират последствията, а защото трябва да се положи усилие. Започва се нещо, което уж е много интересно, но се зарязва, защото в един момент пак трябва да се положи усилие. Това ме притеснява мен.

Какво толкова ги тормозите тия деца в 4кл заради НВО? Уроци, школи, учители....За какво? Какъв е смисълът на тези матури?
Избирайте си битките! Важно, според мен, е да имате връзка с децата си, а не дали ще изкара оценки 4-5-6 в 4-5-6 клас.
Мен ме тревожи, че просташкото държание става мода! Какво поколение расте...страх ме е да си мисля!
И мен това ме тревожи!

Детето се е наместило в зададени от двамата родители параметри. Двамата родители заедно трябва да търсят какво е довело до това. Авторитетите и границите са хубаво нещо за едно дете. Помагат, не пречат.  Към тригодишната възраст на детето е редно родителското свръхобгрижване да намалее, за да започне да изгражда азът си и да харесва своите "постижения". Спомена се и малко братче. Направете си родителска консултация със специалист.   

Да, аз също забелязвам, че след час прекаран на телефона в гледане на клипчета е страшно изнервена и заядлива. Даже й го казах, като че ли се замисли, но не че го остави, де. Поне не протестира, разбрали сме се, един час преди лягане да изключва твлефона и да го оставя за зареждане в хола. Не й разрешавам да е при нея нощем. Засега успявам.
Съгласна съм за това идиотско ДО. Децата са немотивирани, отпуснати, съсипват ги. И времето пред устройствата практически е 12 часа, както и да го гледаме. До 16 в часовете, после с телефона. Моята спортува 5 дни в седмицата и много държа да е редовна на тренировките, макар че понякога се дърпа и се изпокарваме, но според мен е не по-малко важно от ученето. Особено сега, както не ходят на училище и стоят изолирани по цял ден.