Какви пакости сте правили, когато сте били деца?

Като сте на кулинарна вълна се сетих как бях гледала по тв, че се ядат охлюви и бях решила, че ще сготвя 😂 Мама ги завари в тигана полу сготвени с яйца. Лошо ѝ стана. Тя е и много гнуслива.
Бонбони сезони най-редовно изяждах само от вътре и ги връщах в кутията. Голямата ми дъщеря правеше същото 😀

Като малка бях много, ама много палава, вечно организирах някакви щуротии. На около седем години хванах всички деца от улицата, на която живеехме и ги заведох на кварталната река, за да се плискат и пият бистра изворни водица. Обаче съм пропуснала, че там се излива канализацията и за ужас на майките ни всички цъфнахме с шарка.
На село пък се ражадаха в главата ми най-големите идиотии. Подкукоросах един ден браточведите и сестра ми да научим пилетата на баба да летят. Хващахме ги в курника и ги хвърляхме от високо. Милите изобщо не полетяха, но пък на всички им изпочупихме краката. Голям ужас, сега ми е мъчно, ама тогава лапешки акъл. Баба ни хем рева, хем ни би. Тя какво ли не видя с нас горката, докато ни гледаше по цели лета. Любим номер със сестра ми беше да слагаме в джобовете на простряните дрехи изгнили сливи.
Друг мой хит, който се споменава и до днес е как бутнах сестра ми, докато си караше колелото в един леген с кокоши лайна, който баба и дядо събираха за тор. Голяма смрад, голям рев и аз пак ошамарена....
Бях изключително стисната и ревнива. Веднъж в къщи дошли на гости приятелки на майка, едната с дете на годинка. Всички му се радват, а аз ревнувам, че майка ми го гушка и му дава листенца да си играе. Издебнах всички да не ме виждат и както си беше в количката това бебе аз му изших един шамар. После обаче се уплаших, че ще ми се карат и се скрих в едни малинови храсти в двора. Не искам да ви разказвам каква суматоха настана, като се разбра, че ме няма. Майка ми в истерия ме търси в цялата къща, дядо ми обикаля махалата, баба ми е пред припадък. А аз откарах близо час свита в храсталака. Накрая, когато хората решили, че ще трябва да ходят в милицията, аз съм почнала да викам - куку от малинака. Като ме намериха пак бая го отнесох. Истории много...
Веднъж се изплаших, защото като минахме покрай една къща с родителите ми аз си избърсах сопола на стената й. И после зверски се стреснах да не ме е видял кварталния милиционер и да ме вкара в затвора. Даже се чудех, ако изям една мравка дали ще се отровя и умра, за да не ме затворят....

Оххх заболя ме корема от смях... и си мисля... колко забавни, оригинални и интересни са децата и кскви скучни, предсказуеми, фалшиви... стават после... в повечето случаи...

Чета ви и се смея с глас😂🤭.Аз обаче бях ужасна.Прабаба ми ми казваше на баба ми,че съм проклето дете(това,че съм родена във вторник,го потвърждавало).Баба ми очакваше гости от София и купи 2 кутии Златна есен.Аз обаче съм едно дете,вечно гладно и алчно,затова я накарах да ги отвори да си взема.Тя ми отказа,каза че са за гостите,накара ме да изляза,за да ги скрие.На другия ден отидоха на нива,а аз обърнах къщата,за да ги открия.Открих ги и за два дена(докато дойде неделята,в която чакахме гостите) ги изядох.Напълних пластмасовите форми с камъчета,вкараха ги в кутиите и ги залепих.Е,познайте като дойдоха гостите и баба им сложи кутии с камъни пред тях,дали не ядох бой.
Бях на 4-5г и тъкмо дядо ми правеше шахта за водомера.Толкова ми беше интересно,че като се махнаха,веднага реших да вляза в нея.Резултат-Забита арматура във външната част на клепача и излязла през вътрешната.Още имам белег.
А колко лошо се държахме с малкия ми братовчед.Ако не искаше да ходи на центъра,го карахме да си слага пръстите между вратата и касата и затваряме леко вратата,докато не го заболяваше и не отиваше до магазина.
Откраднах магарето на съседите,понеже нашето се беше уморило да оре лозето.Дядо остана неприятно изненадан.Прабаба ми почина,докато ме гледаше.Всички бяха на работа/нива и ме оставиха при нея.Като се върнаха,започнах да рева,че не ми е дала да ям и че цял ден само спи.

Веднъж на село дядо ми отиваше някъде с магарето и аз по детски несъзнателно реших да ударя магарето с пръчка,която държа😂 Леле,това магаре ,като се разбяга по едно надолнище и дядо ми туп падна от магарето . Нищо не ми каза душата (сигурно е знаел ,че баба ми е радар и вижда всичко отвсякъде ,защото тя бая си ме ступа 😂)
Майка ми  и  баща ми отиваха на банкет,мен трябваше баба да ме гледа . Аз много ядосана от тоя факт. Решена да ги спра,изфухвам си сополите в на майка костюма преди да го е видяла 😂 доволна бях ...до 2рия шамар 😂 След това решавам да го върна на баба предлагам и пудрата с перли  на майка представяйки ги за бонбони😂

Страхотни деца сте били 🤣🤣🤣 Щуротии всякакви съм правила , изобщо не съм била " кротко " дете , както твърдяха всички учители и близки на нашите . Живеехме на втория етаж и редовно някой , случайно минаващ човечец , се качваше да нас омърлян с яйца . Била съм на 5- 6 години , когато майка ми се приготвя да излизаме на вън със сестра ми , бебе в количка . Аз естествено решавам да помогна на мама с количката , докато тя се връща да си вземе ключовете ... та бутам аз количката по стълбите и политам . Всичко се размина , сестра ми здраво вързана , нищо й нямаше , обаче аз ... аз бях напрано потрошена - избито зъбче , синини навсякъде , бинтована ръка   , абе жива да ме ожалиш . Тогава избегнах пердаха , от жал на мама. Във втори клас потроших стъклата на кабинета по математика с една топка , по време на час. Бяха ни изкарали на двора да поиграем , е поиграхме . Подадоха ми пас и аз да покажа колко силно ритам ( бях си доста якичка , тренирах плуване и лека атлетика ) с шут и право в прозорците . Няма да ви казвам колко бързо изчезнахме като по команда 30 хлапета . После събрах класа и им обрах джобните , за да си откупим топката от чистачката , така де , няма доказателство , няма престъпление . Така си мислехме тогава ... В пети клас правехме опити по химия . След часа се върнахме с моята вярна дружина и решихме да " видим какво ще стане " , ако смесим разни вещества . Ефекта беше поразителен , смесихме каквото ни видяха очите и ... гъст дим и смрад на яйца . Ужас , бяха повикали пожарната , защото видели дима , идващ от мазето ( там беше кабинета по химия ) и решили , че има пожар . Резултат от всичко - аз пред директора , вярната дружина зад мен , всички ни смъмриха , мазето смърдеше повече от месец , а в кабинета по химия ремонт.  Не помня кой клас съм била , но пак е било в начален етап . Отивам да взема сестра ми от детската градина на обяд , щото в къщи ми е скучно . Отивам аз и гледам децата на площадката . Извиках сестра ми , тръгнахме си и се прибрахме в къщи . " Сготвих " й обяд - 10 яйца в тигана , точно когато вече започна да пуши олиото . Не разбрах защо гръмна така тогава , когато ги шляпнах вътре ... само видях сталактитите от тавана . Е , хапнахме каквото беше останало и сме заспали . Събудихме се , като чухме мама , милата - полуприпадаща , върнала се спешно от работа , защото от градината й се обадили да й кажат , че детето й го няма и звънят в полицията . Дали не ядох бой тогава . И да ви кажа , па - гадното от боя е " жаренето " с коприва по дупето. Нашите рядко ме пращаха при баба на село , защото нали тате не харесваше баба , ама това в друга тема . Та пращат ме при баба на село , а там ми беше Рай . Гора , свеж въздух , близо сме до границата ... Настанява ме баба в стаята на мама , аз горда , отварям гардероба , пробвам дрехи , на тоалетката старите й гримове - започвам да мажа ( стабилно ) ... Решавам да се покажа на баба и ... тая женица , Бог да я прости , онемя . Тогава за първи път в живота си разбрах какво е палячо . Ъъ , това , докато баба се опитваше да махне химическото червило от лицето ми с парцал и ледена вода . Тъкмо съм се разминала с копривата , даже и не разбирах какво означава това и баба ще прави лютеница . Сготви я тя , напълнихме бурканчета , аз мърляйки , тя чистейки , стерилизирахме ги , наредихме ги ... и аз намерих топката на вуйчо . Точно ми казваха да не ритам в стаята и аз шут ... половиното стая стана в стъкла и лютеница . Ама и на прясно боядисаните стени , щото те заради мен бяха боядисали в беличко... Тогава разбрах какво е " Ще ти загрея гъза с копривата " .

Леле, какви спомени ми изплуваха. Смея да твърдя, че съм била кротко дете, но в добра компания избиваха луди идеи Както повечето деца по онова време летата си прекарвахме на село при баба и дядо и с братовчед ми, с който сме на една възраст правехме големи простотии от скука, особено когато ни оставяха сами.
Един път взехме някакъв скъп часовник на баба ми и го потрошихме. За да прикрием следите решихме да го хвърлим в гаража при дървата за зимата мислейки си, че никой няма да забележи липсата му. Да, ама не  - последваха разпити, ние отричахме, че сме замесени, но накрая под настиска на шамарите си признахме. 
Също много обичахме да се качваме по една много паянтава стълба, за да стигнем до тавана (къщата беше от старите - гредоред и ни беше изрично забранено да се качваме сами на тавана и да ходим по него, можеше да се стъпва само по гредите), там намирахме стари цигари и ги пушехме после в двора, но съседката веднъж ни видя и ни изпорти. Пак ядохме бой.
Така се разсмях сега като си спомних как веднъж на братовчед ми му се приходи по голяма нужда, кво да да го правиш дете на 8-9 години, на тавана сме и нямаше време да слиза и ... стана тя, каквато стана.... След това повече не се качвахме там
Редовно тормозехме кокошките на една съседка (замеряхме ги с камъни), която ги пускаше по улицата да си чоплят нещо, пък нас това очевидно много ни е дразнело, идея си нямам защо.
С децата от улицата обичахме да се качваме на терасата на читалището в нашия град и да обикаляме от външната и страна, а отдолу имаше заведение и хората пищяха в ужас като ни гледаха как ходим по парапета отвън и им се хилим. Родителите ни така и не разбраха какви ги вършим. Добре, че Оня отгоре ни е пазел.
В прогимназията май 6 клас някъде намерих вкъщи едни цигари на майка ми, пак насред лято, 30 и кусур градуса навън, сядам да пуша на терасата. Дръпвам 1-2 пъти, закашлям се, хвърлям цигарата и тичам да пия вода. Връщам се и чергата дето беше пред вратата на терасата гори - беж от там за още вода да гася нея. После обвиних сестра ми, по-голям е, номера мина.
И нещо, с което хич не се гордея - много тормозех на съседите под нас котката. Имаха една сиамка - изчадие от ада, със студени сиви очи, гледаше много лошо и все седеше на первазите и ми хъскаше като минавах. Любимото ми беше да си напълня устата със студена вода и да я изплюя върху животинчето долу дето се припича на перваза. Настъпваха шок и ужас за него, а аз изпитвах блажено удоволствие. Луда работа. Сега не мога да понасям някой да причинява страдание на животно, а тогава това не ми е пречело...

Плача от смях, продължавайте, моля!

А снощи четох за приспиване на палавия ми син темата, че да забърше още някои и друга идея... тази вечер ще го накарам да чете той!

Все ме обвиняваха за глупостите на брат ми и сестра ми(близнаци са и по-малки от мене) и аз гледах ако скоро няма да ми се получи да ги опухам, то поне да ги натопя за нещо, все едно те са го измислили, пък то все аз ги подскокоросвах.
Когато бяхме всички болни, викаха някоя от бабите да ни гледа в къщи.Били сме те на 2-3год, а аз-на 6-7г.Изчаках баба да отиде в кухнята и те да понапълнят цокалите.Казах им, че ще играем на катастрофа и да си приготвят самосвалите(едни големички камиони си имаха).Вземах най-големия плюшен заек и го сложих пред заредения вече цокал.Трябваше да видим кой по-бързо ще го сгази. Когато самосвалите бяха засилени, аз в последния момент вдигах заека и цокала политаше из целия хол.После същото упражнение се повтори с гордия собственик и на втория цокал.Целия хол се осмърдя стабилно, имахме тогава мокет, а по него-паркет и те бяха порядъчно напоени. Не знам зимата това как се чисти и проветрява, беше работа на горката ми баба.
Пак при нея, само че на село се вършеха най-големите глупости.Но и много нови думи научаваме там. Според баща ми там ни пращаха в Радановската сладкодумна школа.Веднъж отидохме в съседната къща на гости при братовчедите, те бяха сами у тях.Сбихме се с едни метли и аз за да е сигурна победата и безспорна, вземах градинския маркуч и ги пръсках яко, докато се дърмонят с метлите.Само че те не се спряха, само се преместиха зад ъгъла на къщата и аз продължих да ги къпя с маркуча, ама също и по стените на къщата леех вода, направо водопад им направих.Не знам в кой точно момент се бяха прибрали техните, но така ни свариха-аз квася мазилката с маркуча, а брат ми и сестра ми геройски се сражават срещу техните деца, като ги обиждахме на техния диалект и това се чува в радиус от 1км.
Гоненицата с патки ми е любим спомен и до сега като видя патки, се хиля, аз си знам защо.На село къщите са от двете страни на улицата и образуват нещо като коридор. Само че тогава пътят не беше асфалтов, а черен път с 5см. пепел.От някъде бяха дошли цяло ято патки.Извиках брат ми и сестра ми да ги видят, а те както и очаквах, ги подгониха.Казах им, че майка ми ако ги види, голям бой ги чака и тя взе, че точно тогава излезе да ги извика.От начало искаше само да ги повика да се върнат в къщи, но те решиха да и избягат.Така без да искат подгониха патките, а те се разграчиха и като се почна едно гонене...Майка ми бяга да хване децата, те търчат с всичка сила, а най-отпред бягат патките и грачат и бият с крила, за да подхвръкнат, а там всичко е прах и пепел.Отдалеч изглеждаше като огромен облак от прахоляк, а вътре се мятат пищящите изчадия и майка ми и патките...Ако сте гледали "Черна котка-бял котарак", нещо подобно на сцените с гракащи 100 патки.На края на улицата имаше разширение и после следват старите гробища.Цялата банда се озова там и майка ми най-после се спря да ги преследва, иначе не знам до къде щяха да избягат.
Като бяхме малко по-големи, само че при другата баба, казах на малките, че ще е много смешно ако се скрият в мазата(само че казах ако отидат там), а всички ще ги търсим и ще се чудим къде са.Те се скриха и аз небрежно подхвърлих на дядо да затвори капака на мазата, понеже щях да се спъна и да падна по стълбите и човекът затвори капака(той е много тежък железен капак и в мазата се слиза по големи стълби).По едно време баба се усети,че ги няма, обикаля в къщата, около нея, по улицата вика...Цялата се зачерви и много се изплаши, вече май се канеше да се обажда я на нашите, я в милиция...Тогава аз "се сетих", че не сме гледали в мазата, ама баба каза те няма как да са там, капака е затворен, не може да са вътре.Все пак отвориха(аз не можех сама) и ги намериха много ухилени.Баба се разтрепери, звъня на баща ми да идва да ги прибира, голям скандал вдигна и сестра ми (на 5 или 6г.)каза че баба е лоша и ще си ходим на другото село при другата баба.Това не беше прието на сериозно и баба за да не я опердаши, просто излезе.Тогава сестра ми и брат ми избягали през задната врата и по пътя пеша бяхали до съседното село на 3км., за да отидат наистина при другата баба.С дядо ходихме с колелетата да ги завръщаме и беше голям екшън.

Милите ни баби и дядовци.. като чета повечето разкази, все те го отнасят.
При моите беше същото!
Най- големите си рогца показвах при тях.
А именно от тях получих най- голямата грижа и спокойствие за детските ми години...

И аз ще се разпиша в темата, въпреки че не съм правила кой знае какви бели. Като съвсем малка, на не повече от 5 години, помня че закусвах, а майка ми трябваше да излезе за малко. Остави ме сама и ми каза, ако искам още кисело мляко да си взема. Е, поисках, но както го взех, тъй го и изтървах на килима. Реших, че имам време да залича следите и обърнах килима наобратно, като имате предвид, че върху него имаше маса и столове. Не помня как на тази възраст съм успяла да подредя всичко в първоначалния му вид, единствената разлика беше в шарката на килима. Сколасала набързо и спокойна, че вече всичко е наред, посрещнах майка си, която още от вратата попита „Килимът защо е наопаки”. С две думи — направих по-голяма мацаница, ама не ми се караха. Другата случка, за която се сещам не е точно беля, но ми се струва интересна. Та, и аз като повечето деца, често бях изпращана на село. Помня, че лятото, преди да тръгна на училище в първи клас, също бях на село. По това време баба ми отглеждаше юрдечки. Не си спомням защо, но няколко новоизлюпени юрдечета бяха останали без майка. Аз си бях харесала едно от тях и все го държах, занимавах се с него, даже помня, че убивах мухи и му ги давах да ги яде. И така юрдето свикна с мен, че навсякъде тичаше след мен. Отидем на лозето — то идва пеш след мен, отидем в центъра на селото — то пак тича след мен. Мисля, че ме беше припознало за своя майка. Иначе на външен вид остана доста търлаво и по-малко от другите — не знам дали заради многото бягане след мен, или защото го бях къпала в мивката. Както и да е, есента наближаваше и един ден юрдечето изчезна, а също и останалите му братя и сестри. Търсих го тук, търсих го там, но никъде не го открих. Баба ми каза, че сигурно някой ги е откраднал. Тогава повярвах, даже до скоро вярвах в това — докато не разказах на мъжа ми за юрдечето. Според него баба ми е пратила пернатите директно в бурканите, без много да му мисли. Сигурно съм го изяла, без да разбера...гадна история...

Книга мога да напиша за всичките глупости, които съм извършила. Повечето ми пакости са от тинейджърска възраст. Събрали сме се групичка една вечер и някой ни съобщи, че в еди коя си къща имало много хубав лешник. Повече не ни трябваше, вдигнахме се  в тъмното и направо с клоните взехме колкото можехме да носим. Върнахме се, изядохме лешниците и хвърлихме клоните пред един съсед, който не харесвахме, защото все ни се караше, че вдигаме шум. Още на другия ден собственика на лешника видял хвърлените клони и вдигнал луд скандал. На пострадалия съсед така и никой не повярва , че не е той.
Друго, за което се сещам е как пак една вечер ще се състезаваме кой ще запали по-голям огън.  Аз естествено задължително трябва да спечеля. Не помня каква клада съм направила, обаче огъня стана толкова висок, че запали телефонните жици. Комшиите добре, че видяха и с кофи вода го изгасиха. Обаче все пак аз спечелих .

Аз като цяло съм била послушно дете, но имам 2, 3 изцепки.
На близо година и половина, нашите са имали гости, приспали са ме уж, а аз съм се изходила в кошарата и съм се омазала цялата плюс стената. По думите на майка ми само очите са ми се виждали, на нея и се искало да плаче, но пък аз съм била много щастлива от постъпката си.
Когато се е родил брат ми съм плакала с часове и съм им казвала да си го върнат, от където са го взели. Два дена не съм яла нищо.
И най-култовото е, на 6 годишна възраст като бях, много популярен беше сериала Росалинда. Та тя нали с дълга хубава коса, аз с бретон до веждите. Решила съм, че нейния изглежда така, защото го е отрязала в дъно, та моя милост е решила да има прическата на Росалинда, офъкала съм си бретона в дъно, доста време изглеждах смехотворно със стърчащия като антена бретон.

От малка си падам художничка. Ловях мухи, но без да ги убивам. После им късах крилата и ги боядисвах с темперна боя. Те си бяха още живи и си маршируваха по масата в различни цветове. Баба веднъж се хвана за главата, защото не можа в първия момент да си обясни, какви са тези цветни буболечки.
За гримирането с химически молив няма да споменавам, че после след цяла седмица къпане и миене все още личеше.

За себе си не си спомням някакви смешни пакости, обаче много съм се смяла на една на синът ми. Иначе е послушно дете, но започнахме ударно още първия учебен ден на първи клас. Предишния ден се разхождахме по центъра и той за първи път видя просяк и трябваше да му обяснявам какво прави той. Явно много се е впечатлил, защото следобед като ги пуснали на училищния двор събрал почти целия клас да просят пари през оградата от преминаващите хора. Едно момиченце даже проявило креативност и включило дарителски елемент в просенето - парите щели да бъдат за спасението на застрашените животни. Учителката ги хванала обаче и беше станало мазало. Вечерта като го взимал баща му даже намесила ходене при директорката като наказание за нашия организатор. Та прибирам се аз от работа и вместо радостни възгласи и разкази за първия учебен ден заварвам страшно ядостан баща и син, който се чуди къде да се скрие от срам. Едва ги убедих да ми разкажат какво е станало. И като прихнах да се смея, едва спрях след половин час.  Понякога възрастните много преувеличаваме 'пакостите' на децата


Като прочетох това и се сетих - ние с брат ми изкъпахме петела. Беше един голям бял петел, явно сме решили, че е много мръсен, защото доста старателно го насапунисахме и изплакнахме.Още помня гледката как баща ни после суши петела със сешоар надвора .Май не успя да умре от пневмония, но се чувствах доста гузно какво е можело да му причиним