Темерут пълен бях аз. Пакости не съм правила не от страх, а поради липса на желание. То ако изобщо трябваше да ме накажат за нещо, наказанието ми беше да не чета - считайте. А ме наказваха не заради пакости, а заради ужасната ми разсеяност. Губех ключове, шапки, ръкавици - всеки ден по нещо. Редовно си забравях училищната раница в автобуса. Забравях препечени филийки на котлона и одимявах цялата къща, варени яйца съм забравяла (няма такава смрад, а аз си чета в хола и хич не ми прави впечатление). Като поотрасна сестра ми, се биехме и скубехме, та и затова отнасях от "моето наказание" - няма да четеш (1, 3, 5 дни). Ама аз си четях де, кой ще ме хване?
- Публикувана: 17 окт. 2020, 23:12 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2021, 19:25 ч.
Какви пакости сте правили, когато сте били деца?
Никакви май... Живеехме си тихо и кротко : аз, майка ми, баба ми и точилката ѝ 🙄🤪🤣🤣🤣
Безброй магарии съм вършила. По цял ден сама през лятото, докато нашите са на работа. Бяхме тайфа от 10-15 хлапета и по цял ден вилнеехме навън. Крадяхме плодове от дворовете на хората, дразнехме кучетата по дворовете, палехме огън насред селото (при баба и дядо) и мятахме празни флакони от Мухозол и дезодорант в огъня, а те гърмяха, като се нагреят. На село, сутрин се измъквах от къщи по тъмно, а вечер баба заключваше вратата, но ми оставяше открехнат прозорец, през който пропълзявах посред нощ. Баба и дядо си лягаха рано-рано , каталясали от работа по двора. Все ходих мърлява, с изподрани колене и лакти, наядена от комари.
Селската ми баба не разбираше какво е това алергия. Аз бях алергична към яйца, ягоди и шоколад. Майка и татко все обясняваха на баба и дядо, че съм алергична и не трябва да ям тези три неща. В момента, в който ме разтовареха от колата, се нахвърлят на ягодите в двора, за обяд баба щедро ми пръжваше 2-3 яйчица, а следобяд ходи и задължително с дядо за хляб до селският магазин, и той ми накупуваше шоколадови лакомства. До вечерта вече бях покрита с червени плюски и място не можех да си намеря от сърбел. До 2-3 дни бях и въшлясала, защото най-обичах да си играя с децата на чичо Христо. Те си нямаха мама, а чичо Христо не излизаше от хоремага, та дечицата си страдаха от липсата на грижа. Беше ми забранено да играя с тях, ама кой ти слуша!
Помня, че бях на 6-7 години, когато семейно ходихме на гости при богатите ни роднини в Белград. Ама, вярно бяха богати! Имаха гувернантка за двамата си сина и домашна помощница. Подариха ми торбичка с лимки, а аз реших, че тези красиви топчета са супер за подхвърляне. Всичко беше чудесно, докато едно от тези топчета не ке "срещна" с огромният кристален полилей в трапезарията. Изгасих светлината и тихо се измъкнах. Тайната ми не остана скрита за дълго... Майка беше пред истеричен припадък, баща ми онемя! Роднините бяха любезни и не ни изхвърлиха, но години по-късно, по семейни събирания още се носеше легендата за лимката, полилеят и моите пакостливи ръчички.
Как ми липсва днес лекотата и безгрижието, които имах като дете!
Селската ми баба не разбираше какво е това алергия. Аз бях алергична към яйца, ягоди и шоколад. Майка и татко все обясняваха на баба и дядо, че съм алергична и не трябва да ям тези три неща. В момента, в който ме разтовареха от колата, се нахвърлят на ягодите в двора, за обяд баба щедро ми пръжваше 2-3 яйчица, а следобяд ходи и задължително с дядо за хляб до селският магазин, и той ми накупуваше шоколадови лакомства. До вечерта вече бях покрита с червени плюски и място не можех да си намеря от сърбел. До 2-3 дни бях и въшлясала, защото най-обичах да си играя с децата на чичо Христо. Те си нямаха мама, а чичо Христо не излизаше от хоремага, та дечицата си страдаха от липсата на грижа. Беше ми забранено да играя с тях, ама кой ти слуша!
Помня, че бях на 6-7 години, когато семейно ходихме на гости при богатите ни роднини в Белград. Ама, вярно бяха богати! Имаха гувернантка за двамата си сина и домашна помощница. Подариха ми торбичка с лимки, а аз реших, че тези красиви топчета са супер за подхвърляне. Всичко беше чудесно, докато едно от тези топчета не ке "срещна" с огромният кристален полилей в трапезарията. Изгасих светлината и тихо се измъкнах. Тайната ми не остана скрита за дълго... Майка беше пред истеричен припадък, баща ми онемя! Роднините бяха любезни и не ни изхвърлиха, но години по-късно, по семейни събирания още се носеше легендата за лимката, полилеят и моите пакостливи ръчички.
Как ми липсва днес лекотата и безгрижието, които имах като дете!
1000 islands
Много колоритен, жив разказ! 😊
Напомни ми счупеният полилей от Берлин, който се потроши от мятането не на лимка, а на гребена ми. Баба и дядо бяха свидетелите. Онемяха, но запазиха не само самообладание, а и мило и добро отношение към пакостницата ( моя милост).
Последното изречение не се отнася обаче за моето детство, защото изобщо то не беше безгрижно. И не ми липсва.
Много колоритен, жив разказ! 😊
Напомни ми счупеният полилей от Берлин, който се потроши от мятането не на лимка, а на гребена ми. Баба и дядо бяха свидетелите. Онемяха, но запазиха не само самообладание, а и мило и добро отношение към пакостницата ( моя милост).
Последното изречение не се отнася обаче за моето детство, защото изобщо то не беше безгрижно. И не ми липсва.
1000 islands
Много колоритен, жив разказ! 😊
Напомни ми счупеният полилей от Берлин, който се потроши от мятането не на лимка, а на гребена ми. Баба и дядо бяха свидетелите. Онемяха, но запазиха не само самообладание, а и мило и добро отношение към пакостницата ( моя милост).
Последното изречение не се отнася обаче за моето детство, защото изобщо то не беше безгрижно. И не ми липсва.
Много колоритен, жив разказ! 😊
Напомни ми счупеният полилей от Берлин, който се потроши от мятането не на лимка, а на гребена ми. Баба и дядо бяха свидетелите. Онемяха, но запазиха не само самообладание, а и мило и добро отношение към пакостницата ( моя милост).
Последното изречение не се отнася обаче за моето детство, защото изобщо то не беше безгрижно. И не ми липсва.
Определено лимки и полилеи не вървят добре заедно!😉
Отделно, от всички "подвизи" на село, много често издевателствах над котката ни. Бях чела някъде за кучето Лайка, което летяло в космоса, и бях решила, че нашата Маца на всяка цена трябва да е следващата зоо-космонавтка. Едно цяло лято посветих на тренингът й, горкото животно! Въртях я на грамофонът, започвах бавно от 33 оборота и постепенно увеличавах скоростта. Имах план и в пералнята да я завъртя на центрофуга. Проблемът беше, че пералнята ни е полуавтоматична и така и не можа да я включа само на центрофуга, без вода. А, и нямаше как да я наблюдавам - нямаше "люк"! Никой от приятелите ми с Перла не се нави да ми даде да пъхна котето вътре. Затварях я в един куфар, за да свиква с тъмното и страшното. Слагах я на простора да виси на предните лапички и на нокти, за да я направя по-атлетична. Отделно от това веднъж направих сапунена вода и й капнах в очите, за да видя и на нея ли ще й люти като на мен. Надра ме жестоко, очевидно и на нея й залютя! Голямо чудовище съм била!
Помня, че отнасях по някой шамар зад врата, или по дупето от нашите, ама не ми държеше дълго. И все с момчетиите играех, с момиченцата ми беше скучно да играя на кукли!
А, вие търсили ли сте съкровища? Аз бях разкопала половината ни двор, че и подкрепления виках. Баща ми в чудо се беше видял - толкова се грижеше за тоя двор, седеше си цветница, зарзават и току паднеха всичките му усилия в жертва на изследователският ми дух! Сърдеше се, ама и бързо му минаваше!
Заключих брата на терасата, защото ми беше заграбил повече от половината рафтче за учебниците.
Оня пък счупи прозореца на вратата на терасата, за да излезе.
После двамата бяхме наказани, защото пуснахме пердето, за да не се види счупеното, ама майка ни не се върза.
После продължихме да се дърлим, счупихме полилея в детската. Накараха ни да си купим нов с нашите пари, макар че не искахме полилей. Ма кой на пита.
И за капак, наистина без да искаме , просто не знам как стана, витрината в хола стана на сол, а д-то ми пълно с парчета стъкло.
И тази цялата фиеста за няколко дена само. Просто... И аз не знам как.
Другите ми провинения са, че изяждах всички краставици, много го обичах, и лягах да спя и се правех на заспала. Идват нашите да се карат, аз хъркам и не ми пука
🤣
Оня пък счупи прозореца на вратата на терасата, за да излезе.
После двамата бяхме наказани, защото пуснахме пердето, за да не се види счупеното, ама майка ни не се върза.
После продължихме да се дърлим, счупихме полилея в детската. Накараха ни да си купим нов с нашите пари, макар че не искахме полилей. Ма кой на пита.
И за капак, наистина без да искаме , просто не знам как стана, витрината в хола стана на сол, а д-то ми пълно с парчета стъкло.
И тази цялата фиеста за няколко дена само. Просто... И аз не знам как.
Другите ми провинения са, че изяждах всички краставици, много го обичах, и лягах да спя и се правех на заспала. Идват нашите да се карат, аз хъркам и не ми пука
🤣
В тийнейджърките ми години цели три пъти чупих стъклото на врата на хола. Говорим за дебело, релефно стъкло, но течението и силното затръшване на врата от него...не го спаси.
А най-голямата беля, която за малко щеше да нанесе огромни поражения беше, че включих фурната на печката Мечта, да пека кекс, когато върху затворения ѝ капак беше поставена туристическа газова бутилка, ползвана през останалото време за котлон. Това беше последният път, когато вкъщи се е готвило на газ.
А най-голямата беля, която за малко щеше да нанесе огромни поражения беше, че включих фурната на печката Мечта, да пека кекс, когато върху затворения ѝ капак беше поставена туристическа газова бутилка, ползвана през останалото време за котлон. Това беше последният път, когато вкъщи се е готвило на газ.
Сещам се за две случки:
Бях на село и се бях качила на един стол да крия на високо нещо от сестра ми. Стола се счупи пък баба бе доста строга и реших "да го изчезна". А той един такъв хубавичък с дърворезби по облегалката с мекичка велурена, зелена седалка. Въвлякох сестра ми в далаверата, обяснявайки и колко е виновна, задето се налага да крия от нея разни неща на високо. И къде се скрива стол? Решихме да го скрием в клоните на ореха в края на двора. Голям зор видяхме, голямо катерене беше, голямо пъшкане - аз на 7 години, тя на 5. Скрихме го и никой не забеляза ... до есента, когато паднаха листата. Излизам от къщата и ям сладкиш с ябъки и гледам трите ми баби /бяха три сестри/ седят и гледат дървото и трите сложили ръце на кръста като делвички
Направо ми приседна сладкиша. Таман бяха започнали да заформят някаква кримка как столът е стигнал на връх ореха та се наложи да си признаем. Наказаха ни! И то все едно сега сме го счупили, а не да има цял сезон давност на провинението
Бях тинейджърка и се движех с компания предимно от момчета. Те все гладни в тази възраст. И както си ходим около блоковете надушваме нещо вкусно. На 1 етаж жената сложила да изстива на парапета на терасата сготвеното и ядене. Момчетата се набраха и го отмъкнаха. Пиле с картофки. Изядохме го долу под терасата като хали, събрахме кокалите в тавичката и я качихме, където си бе.
Голям хил, голямо геройство бе. Оставихме съгледвач да види реакцията и той се връща един такъв гузен. Жената се развикала, а после плакала. Омърлушихме се и не помня защо, но и събрахме точно 3,50 лв., увихме ги в листо, завързахме ги с трева и ги хвърлихме в терасата.
Бях на село и се бях качила на един стол да крия на високо нещо от сестра ми. Стола се счупи пък баба бе доста строга и реших "да го изчезна". А той един такъв хубавичък с дърворезби по облегалката с мекичка велурена, зелена седалка. Въвлякох сестра ми в далаверата, обяснявайки и колко е виновна, задето се налага да крия от нея разни неща на високо. И къде се скрива стол? Решихме да го скрием в клоните на ореха в края на двора. Голям зор видяхме, голямо катерене беше, голямо пъшкане - аз на 7 години, тя на 5. Скрихме го и никой не забеляза ... до есента, когато паднаха листата. Излизам от къщата и ям сладкиш с ябъки и гледам трите ми баби /бяха три сестри/ седят и гледат дървото и трите сложили ръце на кръста като делвички
Направо ми приседна сладкиша. Таман бяха започнали да заформят някаква кримка как столът е стигнал на връх ореха та се наложи да си признаем. Наказаха ни! И то все едно сега сме го счупили, а не да има цял сезон давност на провинението Бях тинейджърка и се движех с компания предимно от момчета. Те все гладни в тази възраст. И както си ходим около блоковете надушваме нещо вкусно. На 1 етаж жената сложила да изстива на парапета на терасата сготвеното и ядене. Момчетата се набраха и го отмъкнаха. Пиле с картофки. Изядохме го долу под терасата като хали, събрахме кокалите в тавичката и я качихме, където си бе.
Голям хил, голямо геройство бе. Оставихме съгледвач да види реакцията и той се връща един такъв гузен. Жената се развикала, а после плакала. Омърлушихме се и не помня защо, но и събрахме точно 3,50 лв., увихме ги в листо, завързахме ги с трева и ги хвърлихме в терасата.
На 2-3-годишна възраст съм изсипала цялото шишенце с парфюм Кристиан Диор на майка ми върху плюшения ми мечок. Честно казано, самия акт не си го спомням, но този мечок миришеше на парфюм 10 години след това.
Иначе съм била послушно дете.
Иначе съм била послушно дете.
Като бях малка не правих много бели, но като тиин...
Сега се сещам само за стандартното, счупено и скрито- вазата на баба ми, естествено ме хванаха - няма къде да ходя...
Други бели ми бяха, че със съседката се заключвахме вечер в моята стая и не я пускахме да си ходи, казвахме, че ще ми е сестра.
Родителите и не бяха фенове на ситуацията
Сега се сещам само за стандартното, счупено и скрито- вазата на баба ми, естествено ме хванаха - няма къде да ходя...
Други бели ми бяха, че със съседката се заключвахме вечер в моята стая и не я пускахме да си ходи, казвахме, че ще ми е сестра.
Родителите и не бяха фенове на ситуацията
Бях пакостлива, но умело се криех все пак някои от пакостите ми лъсваха и съм яла бая бой
Бяхме на село, счупих шише от коняк и набързо хвърлих парчетата през едни малки отвори в кладенеца. Като дядо го отвори, за да вземе вода, веднага съзря стъклата на дъното, та слиза със стълба да ги вади.
Бях страшно злояда. Всяко ядене започваше с умоляване, преминаваше през заплахи и ескалираше до бой и рев. Намерих си тайно място- под плота на масата имаше някаква напречна дъска и нещо като долапче. Та започнах да складирам там залци. Един чуден следобед, майка ми се мотаеше наоколо и изведнъж забеляза, че котката се е изправила на два крака и яде нещо под масата. Изплаши се да няма мишка. Вдигна покривката, наведе се и какво да види, цял склад с дъвкани залци. Какъв бой ядох, не е за разправяне.
Друга беля- бях на около 5,брат ми на 9, дразнеше ме и полудях, хванах го за косата и го ударих в металния ръб на леглото. Шиха го в болница и до ден днешен има белег, една област без коса.
Винаги ровех в гардероба да търся тайниците на майка и когато ни идваха гости, се оказваше, че бадемите са изядени. А тогава бяха дефицитни времена. Редовно подяждах и от лакомставата приготвени за сурувакарчетата.
Глътка по глътка изпивах пинаколадата на майка и ликьора на баба
обаче никога не са ме хващали, което ме навежда на мисълта, че самите те редовно са си дърпали по някоя глътка и така не се е забелязвал моя принос за изпразване на бутилките 
2-3клас да съм била, когато направих друга лошотия. Комшийското момче ме плашеше постоянно с пера и птици, а аз имам ужасна фобия (може би дори той да е първопричината за нея, или поне я е задълбочил. Е, всичко се връща, наскоро жена му ми каза, че и него го в страх от кокошки вече
). Та да се върна в оня далечен ден, когато блажено си висях на един клон на черешата. Комшийското момче реши да ми развали рахатлъка, извлече кокошка от кокошарника им и я замери по мен. Е, кокошката не стигна до мен, но така се озлобих, че изтичах, намерих пирони, овъргалях ги хубаво във варника (тогава още строехме къщата и имахме всякакви неща из двора) и замерих пироните по тоя. Един прион го удари по лицето и пръсна вар право в окото. Като се разрева и разпищя, изтичах и казах на нашите. Водиха го в болница да го промиват и бая време беше с червено око. Добре, че не съм го осакатила.
Друга лоша беля се сетих. Татко хвана мишле в гаража. Малко сладко мишле и се избъзика да го занеса на баба (тъщата), хванах го в шепа, тичам при баба. "Бабооооо, затвори си очите и си дай ръката". Последваха ужасни ужасни писъци, скокове, лудешки движения, после баба вдигна температура, получи ортикария и какво ли не, а майка безмилостно ме наби..... Е, татко не изглеждаше ядосан от белята ми 
ПП. Благодаря за темата, върна ме назад в детството, сетих се за тези неща и отново ги преживях. Беше сладко
все пак някои от пакостите ми лъсваха и съм яла бая бой Бяхме на село, счупих шише от коняк и набързо хвърлих парчетата през едни малки отвори в кладенеца. Като дядо го отвори, за да вземе вода, веднага съзря стъклата на дъното, та слиза със стълба да ги вади.
Бях страшно злояда. Всяко ядене започваше с умоляване, преминаваше през заплахи и ескалираше до бой и рев. Намерих си тайно място- под плота на масата имаше някаква напречна дъска и нещо като долапче. Та започнах да складирам там залци. Един чуден следобед, майка ми се мотаеше наоколо и изведнъж забеляза, че котката се е изправила на два крака и яде нещо под масата. Изплаши се да няма мишка. Вдигна покривката, наведе се и какво да види, цял склад с дъвкани залци. Какъв бой ядох, не е за разправяне.
Друга беля- бях на около 5,брат ми на 9, дразнеше ме и полудях, хванах го за косата и го ударих в металния ръб на леглото. Шиха го в болница и до ден днешен има белег, една област без коса.
Винаги ровех в гардероба да търся тайниците на майка и когато ни идваха гости, се оказваше, че бадемите са изядени. А тогава бяха дефицитни времена. Редовно подяждах и от лакомставата приготвени за сурувакарчетата.
Глътка по глътка изпивах пинаколадата на майка и ликьора на баба
обаче никога не са ме хващали, което ме навежда на мисълта, че самите те редовно са си дърпали по някоя глътка и така не се е забелязвал моя принос за изпразване на бутилките 2-3клас да съм била, когато направих друга лошотия. Комшийското момче ме плашеше постоянно с пера и птици, а аз имам ужасна фобия (може би дори той да е първопричината за нея, или поне я е задълбочил. Е, всичко се връща, наскоро жена му ми каза, че и него го в страх от кокошки вече
). Та да се върна в оня далечен ден, когато блажено си висях на един клон на черешата. Комшийското момче реши да ми развали рахатлъка, извлече кокошка от кокошарника им и я замери по мен. Е, кокошката не стигна до мен, но така се озлобих, че изтичах, намерих пирони, овъргалях ги хубаво във варника (тогава още строехме къщата и имахме всякакви неща из двора) и замерих пироните по тоя. Един прион го удари по лицето и пръсна вар право в окото. Като се разрева и разпищя, изтичах и казах на нашите. Водиха го в болница да го промиват и бая време беше с червено око. Добре, че не съм го осакатила.Друга лоша беля се сетих. Татко хвана мишле в гаража. Малко сладко мишле и се избъзика да го занеса на баба (тъщата
), хванах го в шепа, тичам при баба. "Бабооооо, затвори си очите и си дай ръката". Последваха ужасни ужасни писъци, скокове, лудешки движения, после баба вдигна температура, получи ортикария и какво ли не, а майка безмилостно ме наби..... Е, татко не изглеждаше ядосан от белята ми ПП. Благодаря за темата, върна ме назад в детството, сетих се за тези неща и отново ги преживях. Беше сладко
Откакто се помня, винаги исках да играя с момчетата на разни игри с екшън. В резултат съм се катерила най-догоре на джанка, колкото двуетажната кооперация, за да се сетя чак после, че не знам как да сляза. Спаси ме бащата на един приятел от квартала, който ми казваше къде да стъпя, понеже надолу не виждах. Със същия този приятел сме се бутали като обезумели в състезание кой ще успее да изпие повече вода, шуртяща от втория етаж от чучура на съседка, която си мие балкона. Бляк.
Като малки в квартала ни, долната част на Лозенец, имаше стари къщи, някои от които бяха изоставени и рушащи се. Влизали сме в много от тях и веднъж пропаднахме през гнилия гредоред в едно наводнено мазе. Само един представител на умната ни банда беше останал на "горния етаж" и ни спускаше стари столове, докато ги натрупаме и се изкачим обратно. Само така се измъкнахме.
Като по-големи пък (вече почти тийн) се събирахме на спирка Вишнева и се качвахме отзад на буферите на трамвая, на практика едни стърчащи пръчки. Возехме се малко и скачахме в движение някъде насред горичката, преди да се усетят ватманите. Веднъж какво се замотах, останах си хваната за трамвая и ме влачи няколко метра по корем по релсите. Бях с един торбест пуловер, който майка ми не можеше да понася, а аз носех всеки божи ден, понеже го намирах за "гръндж", което беше модата тогава. Е, в този ден приключи съществуването на този пуловер и след това се возех на трамвай само по нормалния начин.)))
Преди няколко години (вече голяма) реших да лакирам с нов лак масичка в хола и открих, че от долната страна на плота съм си записвала в колко часа почват детските. Едно време по телевизията казваха един път цялата програма кое в колко часа е и край - кой разбрал, разбрал. Изплува ми спомен как лежа на килима под масата с химикалка в ръка. Нямам представа защо не съм си записвала на бележка.
Като малки в квартала ни, долната част на Лозенец, имаше стари къщи, някои от които бяха изоставени и рушащи се. Влизали сме в много от тях и веднъж пропаднахме през гнилия гредоред в едно наводнено мазе. Само един представител на умната ни банда беше останал на "горния етаж" и ни спускаше стари столове, докато ги натрупаме и се изкачим обратно. Само така се измъкнахме.
Като по-големи пък (вече почти тийн) се събирахме на спирка Вишнева и се качвахме отзад на буферите на трамвая, на практика едни стърчащи пръчки. Возехме се малко и скачахме в движение някъде насред горичката, преди да се усетят ватманите. Веднъж какво се замотах, останах си хваната за трамвая и ме влачи няколко метра по корем по релсите. Бях с един торбест пуловер, който майка ми не можеше да понася, а аз носех всеки божи ден, понеже го намирах за "гръндж", което беше модата тогава. Е, в този ден приключи съществуването на този пуловер и след това се возех на трамвай само по нормалния начин.
)))Преди няколко години (вече голяма) реших да лакирам с нов лак масичка в хола и открих, че от долната страна на плота съм си записвала в колко часа почват детските. Едно време по телевизията казваха един път цялата програма кое в колко часа е и край - кой разбрал, разбрал. Изплува ми спомен как лежа на килима под масата с химикалка в ръка. Нямам представа защо не съм си записвала на бележка.
Хаха, Kateto-sv бива си те и теб!
Твоята случка със криенето на храна ми пропомни за друг един мой "подвиг". Бях на 10-11 години и се разболях от бронхит. Ама, много бях болна! Водиха ме на лекар и той взе, че ми изписа едни хапове, ама бетер конски - ОГРОМНИ! Много ми беше трудно да ги гълтам, давех се, повдигаше ми се, присядаха ми, ужас някакъв. Майка ми ми навикваше през цялото време, че се лигавя и беше още по-зле. Накрая й казах, че ще отида в спалнята и там ще ги глътна на спокойствие, защото нейното каканижене не ми помага. Отидох, с най-доброто намерение наистина да ги глътна. Обаче, съзрях едно ъгълче между леглото и стената, и ме осени гениалната мисъл, че мога да изплюя там хапчетата и никой няма да разбере. Речено-сторено! Плюх си там хапчетата в продължение на около седмица. На контролният преглед - пневмония! Двустранна! Дупчиха ми бутчетата с пеницилин и гентамицин, правих физиотерапия и облъчване на дробовете. Един месец се влачих ни жива, ни умряла. Горката ми майка се поболя с мен. Как да е, оправих се накрая.
Три години по-късно правихме основен ремонт на спалнята. Ейййй, не бях виждала мама така бясна! Би ме със задна дата и без много-много обяснения. Права беше жената! Даже баща ми, който винаги ме защитаваше, остана безмълвен и така невярващо гледаше ту мене, ту "разкритието" в ъгъла!
Твоята случка със криенето на храна ми пропомни за друг един мой "подвиг". Бях на 10-11 години и се разболях от бронхит. Ама, много бях болна! Водиха ме на лекар и той взе, че ми изписа едни хапове, ама бетер конски - ОГРОМНИ! Много ми беше трудно да ги гълтам, давех се, повдигаше ми се, присядаха ми, ужас някакъв. Майка ми ми навикваше през цялото време, че се лигавя и беше още по-зле. Накрая й казах, че ще отида в спалнята и там ще ги глътна на спокойствие, защото нейното каканижене не ми помага. Отидох, с най-доброто намерение наистина да ги глътна. Обаче, съзрях едно ъгълче между леглото и стената, и ме осени гениалната мисъл, че мога да изплюя там хапчетата и никой няма да разбере. Речено-сторено! Плюх си там хапчетата в продължение на около седмица. На контролният преглед - пневмония! Двустранна! Дупчиха ми бутчетата с пеницилин и гентамицин, правих физиотерапия и облъчване на дробовете. Един месец се влачих ни жива, ни умряла. Горката ми майка се поболя с мен. Как да е, оправих се накрая.
Три години по-късно правихме основен ремонт на спалнята. Ейййй, не бях виждала мама така бясна! Би ме със задна дата и без много-много обяснения. Права беше жената! Даже баща ми, който винаги ме защитаваше, остана безмълвен и така невярващо гледаше ту мене, ту "разкритието" в ъгъла!