Частни училища-информативно-дискусионна тема 45

EliG, говориш обаче за старата система, чийто последен представител са сегашните зрелостници, които не учат част от упоменатите от теб неща дори и в  МГ.

Трупането на сертификати, пък било и с висока оценка не означава знаене и използване на езика. Има деца с такива, които изобщо не успяват да се отпуснат и да комуникират. А това всъщност е знаене на език - да успяваш да го използваш адекватно във всякакви ситуации.
Не е вярно, че не мога да направя разлика между 10-11 клас и малките класове. Просто защото съм го изпитала по себе си и знам как използвам руски (научен до 7 клас), и как английски (след 7 клас). След ден комуникация на руски аз започвам да мисля на него. Докато с английския това никога не ми се случва. Защото е научен не интуитивно, а да го пречупвам през родния език. Пък независимо, че съм била узряла и по-бързо съм възприемала на по-голяма възраст.
Но ти, Елена, никога няма да разбереш от личен или на децата ти опит какво аз обяснявам и наблюдавам у всички приятели и съученици на детето ми при изучаване на език от ПУК.

Да, до 7 клас чужд език не може да се научи на супер високо ниво /не искам да използвам думата перфектно/, но може на достатъчно високо ниво, за да се доучи в гимназията на школа, а в гимназията да се избере нов чужд език и да се завърши училище с два езика на много високо ниво. Реалистичното ниво до 7-ми клас е В2, просто защото на тази възраст те и родния си език не владеят на ниво С1 и нагоре. Говоря специално за английския.
Да, в 8-ми клас децата бързо настигат в граматиката и донякъде лексикално децата, учили интензивно езика до 8-ми клас, но не съвсем. Изграденият в основното училище усет към езика трудно се достига в гимназията.
Моят опит с двете ми по-големи деца, завършили СС с FCE с висок резултат:
Голямата продължи в английска гимназия. Първата година беше изцяло губене на време - най-много някоя и друга нова дума да е научила, което спокойно можеше да стане и без англиска гимназия. Следващите години вече не бяха губене на време. До 9-ти клас, децата започнали с езика от 0 в гимназията, я настигнаха в граматиката /тя граматиката не е безкрайна, има си определен обем, който се минава и научава/, донякъде и лексикално /става въпрос за учещите/. Като ниво на ползване на езика не я настигнаха и в 12-ти клас /може би с редки изключения - много учещи или с природна дарба за езици/. Тя е със страхотен английски, но си остана само с него /вторият език в ЕГ, което и да е то, не се учи, или се учи до ниво елементарен разговор и да си изкараш боя/. Тепърва мисли за учене на втори език, но когато учиш висше и работиш, не можеш да се отдадеш толкова на ученето на език, колкото можеш да го направиш в училище.
Малката избра нов език в гимназията, което считам за по-умното решение. В 8-ми клас прекъсна английския /което сега отчитам като грешка/, но въпреки едногодишното тотално прекъсване /ако не броим гледането на филми/, в школата я разпределиха директно за ниво С1.2. и навсякъде, където се яви на изпит, бяха очаровани от свободата и нивото на устната й комуникация. Догодина иска да започне да учи трети език.
С две думи, моята равносметка - ученето на език до 7-ми клас не е достатъчно, за да можеш да заявиш, че наистина владееш езика, но има много смисъл в него.

Къде съм написала такова нещо? Никъде. Нека се стараят, ок е да се стараят. Единствено обръщам внимание върху възрастовите разлики и условията на учене. Системата има ограничения.
Моите също до седми клас учиха английски, но през лятото след осми клас подпряха с по едно интензивно ниво вече на възрастната система, а вече бяха започнали с немския. Повече на курсове по английски не са ходили, явиха се на ИЕЛТС без специална подготовка и с много високи резултати. Те самите потвърдиха това, което написах - след седми клас по съвсем друг начин за започнали да възприемат езика и са осъзнали разликите в ученето. След това не са ходили на курсове по английски, но активно го практикуваха успоредно с немския и сами започнаха да обръщат внимание вече с мисленето на възрастни (гимназисти). А като студенти и работещи съвсем по трети начин анализират в ретроспекция.

Ще ти доведа моя номер 2 да видиш к’во му е. Абсолютна лекота на чуждия език и много проблеми на родния.
Изобщо, правят се обобщения там, където не трябва. Моите деца са толкова различни и ми е много интересно да ги гледам. Но не знам езикова дарба ли е, кво е, но всичките се оправят с лекота с английския. Докато с втория език, включен след седми клас при голямата, положението е трагично. Т.е. явно си има деца, дето учат “от въздуха” и за тях е важно да учат езика малки, има и други, които учат с учене, за тях е по-важно да учат като големи.

Всеки си сподели личния опит (или на детето, внука, стринката...) и заклейми че щом това е видял - край, това е общовалидно. И аз от личен опит не съм съгласна с много от вас. Хайде да приемем, че някои за едно узряват по-рано, други - за друго. И че някои с лекота учат няколко езика преди 7ми клас, други е добре да изчакат. Това е една обща и безкрайна тема, в която никой не може да убеди другия, че собственият му личен опит, видиш ли, е по-правилен от чуждия. Спорът е излишен, а и общ и за чу, и за ду, та не е съвсем по темата.

Здравейте,
осмелявам се да  попитам за съвет.
Малко неподготвени, записахме детето в КО, но му идва доста нагорно.
Смятах, че ако попадне в една изискваща среда, това ще му подейства стимулиращо, ще го амбицира и ще дава максимума от себе си.
Уви, сгреших. Трудно му е и това по-скоро го демотивира. Аз пък му се дразня, че не се справя и често стигаме до конфронтации.
Мисля, че би било по-разумно да сменим училището.
Дали можете да препоръчате някое, в което хем да изискват учене, но хем пък да не ги изстискват съвсем?
Чудех се за Светлина, Св. Наум ...
Предварително благодаря.

Здравейте,
Средата в КО не е чак толкова изискваща. Ако го подкрепите емоционално и не изисквате от него максимума, мисля че ще влезе в релси много скоро. Да не се справя е нормално - помогнете му самО да намери сили да се справи доколкото може и хвалете прогреса, а не се дразнете от това, че има още какво да се желае.
Ако обявите капитулация ще му дадете много лош урок според мен - за да е прието там, значи не е неспособно. Трябва просто да работи, без да се сравнява с други освен себе си.

Ако в училището имат логопед и/или психолог, поискайте да се работи допълнително с детето. Най-добре е двамата да работят екипно с детето - единият по материала, а другият по адаптацията към средата. Не сменяйте училището преди да сте изчерпали възможностите в помощ на детето. Местенето е най-лесната работа.

Ежко, сорЕ, ама на какво ще научат детето, ако го оставят? Да се чувства нещастно? И за двата варианта има негативи. Аз съм по-скоро за преместване при условие, че училището се окаже не добре за съответното дете, което не прави КО лошо училище.

Ходихте ли на място в двете училища, за да видите как е там? Ако не сте - уговорете срещи и се запознайте. Заведете детето да види, макар че в Светлина ни отказаха пробен ден. За спавка детето ми беше на пробен ден в КО и не се чувстваше добре, макар че беше прието.

Че щастието идва от труда, а не от външни фактори, вкл. училището.
И че човек се чувства щастлив, когато преодолее собствените си слабости, а не когато се покаже по-добър от другите (каквото и да значи това).

PS Не можеш да избягаш от себе си в друго училище, друга работа, друга държава, друг съпруг, друг живот...

За съжаление, по време на дистанционното обучение се видяха методите на обучение, които никак, ама никак не ми харесаха. Основно хокане, обиди, унижение... "Вие сте тъпи, вие сте неграмотни, вие сте накадърни..."
3/4 от часовете минават в такива тиради.
Не искам да остава там.
Иска ми се да попадне в среда, в която децата се обучават чрез преподаване, а не чрез хокане.

Говорили ли сте с учителката, с директора? Все пак, това не е държавно училище, в което да речеш, че някои си правят каквото си искат, а частно и би трябвало да има по-добър контрол. А по време на ДО съвсем не мога да си го представя учител да си позволи да се държи така при положение, че винаги може да бъде записан.

Това трябва да го видя, за да го повярвам. И двете ми деца са минали оттам, а и много приятелски такива и за пръв път чувам нещо подобно.

Влезнах сега да разгледам сайта на КО. Има много какво да се желае. Повечето ДУ имат по-добри сайтове.