депресията след развод

  • 3 535
  • 28
  •   1
Отговори
# 15
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Според мен, когато има тъга, чувства, мъка, всичко е наред и не е депресия, аз свъзвам депресията с плато...

Най- добре все пак пиши в темата за професионална помощ от психолог, защото тук си дрънкаме

# 16
  • Мнения: 17 409
Трудно , не трудно.... давайте акъли как да се мине по-бързо този период на катарзис.
Тази промяна на дългогодишни семейни навици, научаването да живееш сам на старта отново...
Настройването на детето и това ужасно усещане , че може и без него да останете....
Продължаващата война и тормоз между родителите...
Самотата и несполучливите любови, които следват и те карат отново да мислиш за разрухата...
и още колко неща .....но как се съхранихте, какво започнахте да правите за себе си , което ви помогна занапред? Какво променихте в живота си и продължихте ?

 Не съм преживяла нито едно от изброените. Просто продължих живота си без мъжа, с когото не желаех да живея повече. Не знам как по-просто да го напиша. За съжаление маса жени сами инициират развод, без да са наясно, че не могат “поновому” и всичко ги връща назад.
Това за несполучливите любови дори няма да го коментирам. Не е за всяка жена животът след развод, но затова се мисли предварително. За изоставените съпруги - изборът отново си е техен, защото времето  назад няма как да се върне.
Ами да, почни от там - не е старт, а продължение, и колкото по - рано го разбереш, толкоз по-добре.

# 17
  • Мнения: 1 656
Обърка профилите май-май... Simple Smile

Не, не, но абсолютно разбирам как се чувства. Психолог задължително трябва да се посети, позитивно мислене, задачи по цял ден!

# 18
  • Мнения: X
Трудно , не трудно.... давайте акъли как да се мине по-бързо този период на катарзис.
Тази промяна на дългогодишни семейни навици, научаването да живееш сам на старта отново...
Настройването на детето и това ужасно усещане , че може и без него да останете....
Продължаващата война и тормоз между родителите...
Самотата и несполучливите любови, които следват и те карат отново да мислиш за разрухата...
и още колко неща .....но как се съхранихте, какво започнахте да правите за себе си , което ви помогна занапред? Какво променихте в живота си и продължихте ?

За съжаление няма магическа отвара и наистина е въпрос само на време, както и как човек ще приеме цялата промяна. Има хора, на които не им пука толкова и продължават напред, има такива като мен и теб - аз лично изживявам трудно всяка промяна. При всеки е индивидуално.

След развода бях сама и депресирана. Бившият ми настрои срещу мен всички приятели и познати (а хората обичат да взимат страна и отношение, защото всяко зрелище носи удоволствие, както и всеки хвърлен камък). Общите ни приятели ми обърнаха гръб, а в малкото общество, в което се движихме, бързо ми излезе име. Опита се да настрои и семейството ми - не се получи, и яростта му и грозното му отношение се прехвърли и върху тях. Опита да настрои и детето, но и с това не сполучи и започна да се отнася и към него зле. Върху ми се изливаха тонове и тонове с помия и омраза, бях сама, бях самотна и наранена. Плачех ден и нощ, останах кожа и кости, трябваше да се насилвам да стана от леглото. На първият празник след развода (бях свикнала винаги да посрещам приятели и да отрупвам красива маса или да ни канят някъде) бях съвсем сама. Самосъжалявах се, обвинявах се, мислех че животът ми оттук насетне ще е празен и безсмислен. Семейството ми беше далече, парите не ми стигаха (отново заради негови действия, но това е друга тема), страдах, липсваше ми познатото и навикът, помнех само хубавите моменти от брака, боях се от бъдещето и непознатото.

Не мина много време и смених града, средата, започнах да уча за професията, за която мечтаех и която в последствие ми даде финансова стабилност и ми повдигна самочувствието, развивах се, имах прекрасен партньор, детето беше с мен и винаги ме подкрепяше, животът ми постепенно започна да се подрежда. Всичко беше ново и чуждо и не ми беше никак лесно, но сега като погледна назад и не разбирам, защо съм си позволила да страдам толкова по изгубения живот с човек, който не го е заслужавал. Но явно дългогодишният навик беше доста дълбоко загнезден.

Проблемите с бившия приключиха след като и той си намери нова и стабилна партньорка. Сега, ако ми се наложи да говоря с него и само като го слушам, стоя и си мисля: “Божке, къде ми е бил акълът!” Не го мразя, благодарна съм, че пътищата ни се разделиха и успях да започна начисто един прекрасен (засега) живот. Обикалям света с невероятен човек, който обичам и заедно с него мечтаем и заедно с него градим. Понякога с ужас си мисля, че е можело никога да не ми се случи.

Знам че постът ми не е съвсем съвет, но за съжаление няма правило как да се справиш, защото хората сме различни. Дай си време и не си позволявай да забравяш, защо се е стигнало до раздяла с тоя човек. За детенцето ти не знам, разбирам страха ти. Аз бях късметлийка, че детето беше достатъчно голямо и умно, за да не се поддава на внушения. Бившите свекита не се интересуваха и преди това от детето и опитите им за манипулации след развода бързо им омръзнаха, а таткото от своя страна беше ангажиран да доказва на света един куп глупости.

Желая ти успех и горе главата.

Последна редакция: ср, 10 фев 2021, 17:18 от Анонимен

# 19
  • Мнения: 7 949
Нямах депресия. Една колежка скоро ми напомни, че съм черпила с бонбони в деня, когато излезе решението за развода.
Бях заета да си подреждам новия дом, да свиквам с новия квартал и да се грижа за децата си. Мръсните номера на бившия ми мъж не ме засегнаха, слава богу и децата не пострадаха много. Нито един приятел не се отрече от мен и упрек получих само от едно място, разбираемо за старата генерация - от баба ми. После ѝ мина.
Започнах да излизам рано сутринта и да си пия кафето в близкия парк в компанията на ранобудните кучкари и един бездомник. Спрях да търся забрава в книгите и започнах да общувам повече с живи хора. Пътувах и си върнах усмивката, самочувствието и вярата в хубавите неща. Спрях да живея в страх и очакване на удари. В края на годината направих списък с 40 неща, които направих за пръв път на 40 години. Изумителна равносметка.
Не беше лесно, никак даже. Но се получи. Към днешна дата съм щастлива с мъж, който е всичко, което искам и който се грижи за децата ми повече, отколкото биологичният им баща някога го е правил.
Аз обаче съм късметлийка да имам до себе си майка, която застана зад гърба ми и много ми помогна. Приятелките ми, които виждаха как бавно се пържа до смърт в брака си, не ме оставиха сама - всички ме подкрепиха и не само с отношение, а и с дела - една ми донесе чаршафи, друга килим, перде, един колега ми даде котлон и някак все съумяваха да напомнят, че ако ми трябват пари, мога да разчитам на тях. Квартирата беше малко като хан първите седмици - все се отбиваше някой и носеше нещо, а децата канеха гости, без да се притесняват.
Като тегля чертата, се оказва, че времето непосредствено след раздялата и развода е било прекрасно, защото намерих себе си и станах много по-добра майка, а не бледа сянка както преди..
Не трябва да минаваш насилствено бързо през този период - той ти е нужен за равносметка и за помирение със себе си. Не го съкращавай, защото трябва да го изживееш, ако искаш да се изправиш по-силна отпреди. Болезнено е, да, но не е страшно. И помага.

# 20
  • Мнения: 4 969
В началото имаше тъга, разочарование. Така ми се "изсипа" , че доста време не можех да го проумея. Тъкмо да се стегна и дойдоха Коледа и НГ. От една страна носталгията от друга, че Коледата я изкарахме в къщи с грип (младежа) , сменяйки компреси да сваля Т. Май никога не се бях чувствала толкова самотна, притеснена и отчаяна.
После се амбицирах. Работа, приятели, хобита. Уви 2,5г след раздялата и вече развода не знам дали ще имам спокойствието.
Тъкмо планирам всичко и се успокоя..и миналото напомни за себе си. Това ме скапва на моменти.

# 21
  • Мнения: 12 865
Трудно , не трудно.... давайте акъли как да се мине по-бързо този период на катарзис.
Тази промяна на дългогодишни семейни навици, научаването да живееш сам на старта отново...
Настройването на детето и това ужасно усещане , че може и без него да останете....
Продължаващата война и тормоз между родителите...
Самотата и несполучливите любови, които следват и те карат отново да мислиш за разрухата...
и още колко неща .....но как се съхранихте, какво започнахте да правите за себе си , което ви помогна занапред? Какво променихте в живота си и продължихте ?
От къде идват опасенията, че можеш да останеш без детето? Съдът го е присъдил на теб, предполагам. Пишеш, че го настройват против теб, но ти имаш свои средства - не да го настройваш против баща му, а да му обясниш какво и защо става и че то си има и майка, и баща, които го обичат, но са разделени. Не пишеш на колко години е, но един ден ще оцени твоята неутралност и грижа, и обич към него.
Не бързай с несполучливи любови, дай си време да вдигнеш глава отново, със заслужено самочувствие и желание за живот. Само си дай време.

# 22
  • Мнения: 2 928
Трудно , не трудно.... давайте акъли как да се мине по-бързо този период на катарзис.
Тази промяна на дългогодишни семейни навици, научаването да живееш сам на старта отново...
Настройването на детето и това ужасно усещане , че може и без него да останете....
Продължаващата война и тормоз между родителите...
Самотата и несполучливите любови, които следват и те карат отново да мислиш за разрухата...
и още колко неща .....но как се съхранихте, какво започнахте да правите за себе си , което ви помогна занапред? Какво променихте в живота си и продължихте ?

Що е то и има ли почва у нас?
Веднага ти отговарям...Ми няма!
Аз съм на 50. Дори още формално не съм разведена, защото бракоразводното решение все още не е пристигнало.
Спрях да воювам. ( Воюва се преди за да постигнеш своето, не след!) Пълен релакс съм.
"Детето" ми е голямо на 19 години, но живее с мен и засега няма намерение да се изнася, т.е. да го изгубя.
Другото на 23 години го изгубих и вече спрях да страдам от загубата.
Живея си, както преди. С малко повече отговорности, разбира се, защото трябва да правя всичко сама, но не е болка за умиране.
Несполучливите любови ги изхвърлям като носни кърпички за еднократна употреба.
Не ми е в стила да страдам по мъже. Ако не стане с един, ще стане със следващия и толкоз.
Самотата ме храни мен. Аз съм интроверт, по нашенски казано темерут на квадрат, така че се чувствувам добре насаме със себе си.
По-скоро се притеснявам малко, как бих се вписала в новата си роля с нов мъж и прекалено внимание от негова страна. Затова предпочитам неангажираща връзка без големи очаквания (включая пръстен с диамант Joy) - всеки да си живее на различно място и да се виждаме само отвреме-навреме.
Трябва ми малко време за да осмисля новите условия, затова засега се въздържам да давам коментари проработило ли е или не.
( Имам предвид новата си връзка. )
Но ако не проработи, не смятам отново да се депресирам. Аз съм дебелокожо по природа. Simple Smile

# 23
  • София
  • Мнения: 24 839

Предполагам, че на този етап, авторката не иска да види мъж и на картинка!
Аз бих я посъветвала да се радва- на спокойствието, на липсата на дразнител около нея, на това, че няма нужда да се съобразява с персона, която не я уважава и зачита.

# 24
  • Мнения: 2 928
Aбсолютно правилно! Hands Plus1
Само да добавя. Не трябва да се самосъжалявате и да се залита в други крайности:
а) Психоаналитик. Какво може да ви помогне чужд човек, който няма как да се постави във вашите обувки освен да ви предпише една шепа хапчета?  Изпитвам ужас от успокоителни, които правят от вас едно голямо зомби.
б) Алкохол. В никакъв случай! Успокоението, което ви носи е временно и води до пагубна зависимост.
Живейте, не се самоубивайте, моля!
в) Сладкиши. Ето тука вече сте тотален f*ck up! Защото работят и ви правят за известно време щастлива, обаче скапват необратимо фигурата.
***
Аз лично не мога без мъж. На картинка да го гледам не ме задоволява. И смятам, че всеки опит (макар и временен) в тази посока си заслужава.
Наблягайте повече на здравословен начин на живот. Хубава храна, екскурзии, хобита, нови приятелства.
И на първо място...Повече спорт. Ето сега зимата свършва, времето се оправя. Спортът винаги помага за бистър ум и здраво тяло. Обичайте се на първо място и никаква депресия не може да ви повали! Simple Smile

# 25
  • Мнения: 738
Грижи се за децата, фокусирай се те какво преживяват и така помагайки им няма да имаш време да мислиш за себе си. Ако нямаше деца можеш да се депресираш, но в картинката са и децата ви, които имат нужда от силна майка. Когато има война някой трябва да я спре и то най-вече заради децата.

# 26
  • Мнения: 1 449
Трябва време, няма да стане като с магическа пръчка да се отървеш от неприятните чувства. Колкото е възможно избягвай контакта с човека, който те е наранил.
Ще ти кажа бившият ми мъж как премина през развода, че .лично аз не съм за пример Simple Smile Смятам, че това е правилния начин, макар за мен да беше невъзможно да подходя по същия начин, понеже бях смазана и много помия отнесох заради него. Ние се разделихме заради друга жена, после той пък се раздели с нея, което пак си е негативен емоционално момент от неговата позиция погледнато, НО! Ето как постъпи той:
1.Записа се на танци и курсове по рисуване, запозна се с много нови хора, повечето по-млади от него;
2.Започна да пътува много в чужбина;
3.Постоянно събирания и излизания с близки и далечни познати;
4.Направи си основен ремонт на жилището, в което е в момента, и го обзаведе с помоща на една от мадамите, които въртеше;
5.Намери си постоянна партньорка, много свястна жена по мое мнение (след малко повече от година се е разделил  и с нея, и сега с нова - къде ги намира, не знам, много му върви Simple Smile ) Но пък си създава разнообразие и куп приятни емоции, не може да се отрече.

Та, това е най-добрия вариант. Той е щастлив и живее пълноценно, така както го разбира той. Ако можеш да си го позволиш, действай.

Знам, че когато имаш деца е коренно различна ситуацията, защото дори да имаш финансова възможност, не разполагаш с достатъчно свободно време, за да си уплътняваш и разнообразяваш живота по описания начин. Но, повярвай ми, бившият си живее живота на макс, докато аз съм си заклещена в ежедневието. Все още ме връхлитат и ужасните спомени около раздялата ни и на моменти се чувствам много скапана, но като цяло вече съм добре, с повече енергия и спокойствие, въпреки ангажиментите. В началото обаче беше много, много тежко. Работата е това, което ме спаси.

Ще се справиш, авторке. Намери нещо, което да те разсейва от мислите за раздялата. Част от живота е, трудно е, но има още по-тежки ситуации от един развод. Постави си за цел и вярвай, че ще преминеш невредима през бурята. Пази си психиката, съхрани себе си.

# 27
  • Мнения: 4 969
. Работата е това, което ме спаси.


А уикендите ми бяха най - тежки! Оставаща сама с мислите си..
Но минава!

# 28
  • Мнения: 1 656
Трябва време, няма да стане като с магическа пръчка да се отървеш от неприятните чувства. Колкото е възможно избягвай контакта с човека, който те е наранил.
Ще ти кажа бившият ми мъж как премина през развода, че .лично аз не съм за пример Simple Smile Смятам, че това е правилния начин, макар за мен да беше невъзможно да подходя по същия начин, понеже бях смазана и много помия отнесох заради него. Ние се разделихме заради друга жена, после той пък се раздели с нея, което пак си е негативен емоционално момент от неговата позиция погледнато, НО! Ето как постъпи той:
1.Записа се на танци и курсове по рисуване, запозна се с много нови хора, повечето по-млади от него;
2.Започна да пътува много в чужбина;
3.Постоянно събирания и излизания с близки и далечни познати;
4.Направи си основен ремонт на жилището, в което е в момента, и го обзаведе с помоща на една от мадамите, които въртеше;
5.Намери си постоянна партньорка, много свястна жена по мое мнение (след малко повече от година се е разделил  и с нея, и сега с нова - къде ги намира, не знам, много му върви Simple Smile ) Но пък си създава разнообразие и куп приятни емоции, не може да се отрече.

Та, това е най-добрия вариант. Той е щастлив и живее пълноценно, така както го разбира той. Ако можеш да си го позволиш, действай.

Знам, че когато имаш деца е коренно различна ситуацията, защото дори да имаш финансова възможност, не разполагаш с достатъчно свободно време, за да си уплътняваш и разнообразяваш живота по описания начин. Но, повярвай ми, бившият си живее живота на макс, докато аз съм си заклещена в ежедневието. Все още ме връхлитат и ужасните спомени около раздялата ни и на моменти се чувствам много скапана, но като цяло вече съм добре, с повече енергия и спокойствие, въпреки ангажиментите. В началото обаче беше много, много тежко. Работата е това, което ме спаси.

Ще се справиш, авторке. Намери нещо, което да те разсейва от мислите за раздялата. Част от живота е, трудно е, но има още по-тежки ситуации от един развод. Постави си за цел и вярвай, че ще преминеш невредима през бурята. Пази си психиката, съхрани себе си.
Така е, бързичко не нагаждат и усещат от къде духа вятъра за да обърнат платната. Не стига , че тормоза е бил главно върху жената ами и накрая другия много по бързо си намира щастието. Което между другото, не е гаранция , че наистина е щастлив или по скоро бяга от това да остане сам със себе си. Всеки е различен, трябва му различно време или просто няма този късмет като другия...

Общи условия

Активация на акаунт