Баба ми почина и се сринах.....

Каква е твоята история? Кой загуби и какво се случи...

Съболезнования! Искрено ти съчуствам и много добре разбирам болката ти. Моята баба почина след 9 дни в болницата заразена с коронавирус през декември, успях да я видя да държа ръката и докато чакаме в спешното после я взеха и я вкараха в ковид отделението. Всеки ден и звънях и ходех да и нося храна, но тя не се хранеше, гласа и беше безпомощен едва говореше, чувах как се задъхва и не мжое да си поеме въздух, молеше ме да отида с баща ми да я приберем, но нямаше как да и кажа, че и той е в отделението над нея също с ковид и няма как да я приберем.. постоянно и говорех че ще се оправи и че много я обичам, а тя само ми казваше и аз те пбичам и така всеки ден разговор по 4-5 секунди, докато не ми се обадиха да ми съобщят че е починала. Това за мен беше краха, бабата която ме е отгледала с която си бяхме приятелки вече я няма, няма да я прегърна, целуна, няма да си споделяме да си говорим и мълчим, вече няма да сме заедно. Празнота.. 5 месеца по късно още изпитвам празнота, не мога да стоя вкъщи защото постоянно се сещам за нея, на всяко кътче как сме си седяли, особено сега в хубавото време обичахме да седим в градината и да пием кафе на сладки приказки. Най мъчно ми е че баща ми не успя да бъде на погребението на майка си, за щастие той се излекува, но на него му е дтрашна мъла също че вече я няма. Много дължим на баба и много слурбим по нея, винаги като се прибирам в родния ми град ходя на гробища, а той е почти всеки ден там на гроба и. Как се стягаме? Баба се радваше на успехите ни. Работим всички много здраво. Семейството ми развива собствен бизнес, който точно преди да се разболеят бяха захванали и върви много добре( да чукна на дърво), аз отвърдих мястото си в американска компания и въореки това проължавам да се уча- курсове, сертификати, абе всичко което д ами е в полза и да съм успешна, защото знам, че баба гледайки ни от небето и виждайки как се развиваме ще е спокойна. Плача си всяка вечер преди да заспя, заради тази нелепа нейна смърт на 74 години 2 седмици преди рождения и ден почина. Нито я видяхме, нито я изкъпахме, нито я облякохме, а толкова ми показваше кои дрехи си е оставила за мреке.. просто бъди силен и бъди щастлив и успешен заради нея. На нея няма да и е спокоен задгробния живот ако те гледа нещастен и съсипан, поплаквай си но се и стегни и намери отдушник. Аз намерих в работата, ти може да опиташ с работа, хоби, спорт успех не си сам ма много като теб да знаеш

Съжалявам за загубата ви! Нещата звучат сходни,дори възрастта на бабите ни...Толкова е нелепо!
Благодаря за съветите!

Ядосвайте се, има защо. Вкарат ли ги в ковид отделения, не ги поглеждат, без да им пука възрастни или не толкова. Оправданието е "жестокия вирус", останалите заболявания нямат значение за търговците. Дадоха ли ви епикриза, така както се правеше преди "коронавируса"- съпътстващи заболявания, лечение, подписи печати, имена на лекари, лекували вашата любима баба? Не, нали? Знам го от опит за доста по- млад човек, когото убиха с безхаберие и некадърност, защото не носят отговорност от година и два месеца. P.S. И директорът на пирогов проф. Балтов, и френски, белгийски, австрийски лекари обявиха на на всеослушание,че тестовете дават повече фалшиви резултати, отколкото достоверни, обаче не, дори бързите се приемат за "диагноза". Оттам нататък са обречени.

Напълно съгласна! Нито ни дадоха документ нито нищо. Само ни накарха да се подпишем, че не искаме аутопсия. Не знаем какво лечение се е провело какво с аи вливали уж беше под наблюдение и държаха всички други заболявания които има под контрол накрая ни казаха че добовете и били много увредени... умря си в мъки горката бабичка, далече от най-близките си, сама и в мизерия, защото там не ги докосват да ги почистят. Искаха памерси, занесох им и мокри кърпи и крем за подсичане, но едва ли са ги и ползвали . Като си помисля колко чиста беше баба а как си е отишла и ми става лошо. Сърцето ме боли 💔

И при нас беше така. За родителите ми не ни беше предоставена епикриза, само документ за отказ от аутопсия. Всъщност имаше един документ, в който и на двамата пишеше, че са починали от дихателна и сърдечна недостатъчност. А влязоха с различни оплаквания в болница. Различни болници.
За майка ми най - много ме боли, защото не ме пускаха да я видя, а когато я видях, вече беше в ковчег. Личеше си, че се е мъчила. Беше най - чистата жена, която познавам. Не й върнаха дори дрехите, с които влезе. Памперси, пелени, мокри кърпи, вода / тя не беше в съзнание, камо ли да пие вода / и какво ли още не... Нищо от това не ми трябва. Да си ги държат.
Лекарите в отделението, в което почина майка ми, за мен са убийци! Не за първи път лежи там и знам за какво става дума. Но не мога да ги осъдя и те знаят добре това.
Дано греховете им бъдат простени някой ден!

За съжаление за всички пишат едно и също...Остра дихателна и сърдечна недостатъчност!
Моите съболезнования на всички!

Как успяхте да я видите? На нас не ни разрешиха. От моргата я взеха погрбалната агенция и погребението беше на затворен ковчег дори беше увит с нещо като прозрачно фолио. Казаха ни че хората починали от ковид ги слагат в чувал ( звучи ужасно и сигурно е ужасно ) и дори и от погребалната агенция ни казаха че нямат право да го отворят да я пипат и видят

Аз никъде не съм написала, че са починали от Ковид.

Съжалявам! След като прочетох “и при нас беше така” помислих, че и те са били приети заразени с ковид

Имах предвид липсата на епикриза и диагнозата, която прочетох в някакъв документ, който после си прибраха.
Близките са в шок, а медицинските и административни лица в болниците добре се възползват от това, дори се гаврят.
В болницата, в която почина майка ми, дори се изнервиха, че не знам в кой кабинет да отида, а после в следващия, а после в моргата и т.н. А там отделно платих за камера и обличане без никакъв документ насреща.
Ужасно е!
Доходоносен бизнес от мъката на близките и за сметка на починалите.
Повече няма да пиша.
Нека почиват в мир душите им!!!

Ужас! Не знаех, че и за жертвите с отрицателен тест, на търговските дружества и техните служители убийци,  НЕ дават епикриза, каквато са длъжни за абсолютно всеки смъртен случай, така, както даваха преди повече от година, преди да започне това. С една дума не носят никаква отговорност, не че преди носеха и имаше наказани, но поне се симулираше, сега явно си тече официален геноцид. На мен ми дадоха един хвърчащ лист за отписване на "тялото"  и толкова.

Мина известно време откакто пуснах темата,но за съжаление всеки ден става все по-зле и нищо не ме успокоява. Благодаря на хората които ми писаха.. Много е тежко!

Вземи мерки. Ако усещаш, че не можеш да се справиш сам, потърси професионална помощ, независимо какво ти пишат всички “стегнали се/стегнати”.

Андерс,

Познавам косвено или по отблизо няколко психиатри. Не бих разчитала на помощ от тях - някои сами не могат да оправят собствения си живот и този на децата си, други - за другите не ми се говори.

Най-добър съвет би ти дал възрастен човек, който те обича. Какво би казала баба ти? Сигурна съм, че знаеш.

Моят съвет е - не си оставяй мозъка свободен - натовари се с непосилни задачи - работи,  учи, чети, твори  - да нямаш време да се опомниш.

И много музика - любима - изчиства душата.
---
В същнст човек е най-пречистен от мирска суета , точно в такива състояния. След време пак потъваш в нея. Явно така сме направени. Няма как да не боли, никога няма да мине напълно, но ще поутихне лека-полека бурята в душата ти.