Публикувана: 18 апр. 2021, 17:47 ч.
Последно мнение: 14 фев. 2024, 22:49 ч.

Баба ми почина и се сринах.....

13 503
252
1

1
...
3
4
5
...
17
Всички

# 45 10 май 2021, 22:40 ч.

Мнения: 226

Цитат на: xxxxxx в пн, 10 май 2021, 02:58

Цитат на: Anders в нд, 09 май 2021, 21:24

Мина известно време откакто пуснах темата,но за съжаление всеки ден става все по-зле и нищо не ме успокоява. Благодаря на хората които ми писаха.. Много е тежко!

Андерс,

Познавам косвено или по отблизо няколко психиатри. Не бих разчитала на помощ от тях - някои сами не могат да оправят собствения си живот и този на децата си, други - за другите не ми се говори.

Най-добър съвет би ти дал възрастен човек, който те обича. Какво би казала баба ти? Сигурна съм, че знаеш.

Моят съвет е - не си оставяй мозъка свободен - натовари се с непосилни задачи - работи, учи, чети, твори - да нямаш време да се опомниш.

И много музика - любима - изчиства душата.
---
В същнст човек е най-пречистен от мирска суета , точно в такива състояния. След време пак потъваш в нея. Явно така сме направени. Няма как да не боли, никога няма да мине напълно, но ще поутихне лека-полека бурята в душата ти.

За съжаление,когато човек е в моето състояние трудно се мотивира за каквото и да е било. Виждам,че има хора които въпреки всичко успяват да се съвземат доста бързо,уви не съм от тях.
Използвам всички съвети,дадените тук,дадените от близки и приятели..Ами за сега нищо не е работещо.
Спомените и безсилието,че не мога да върна времето назад е смазващо.

Колкото до психиатрите,изписват се лекарства,а когато спреш да ги пиеш? За това търся съвет,дали е допустимо при скръб да се маскира с медикаменти или да се изчака известно време.
Помагат ми хората, преживели нещо подобно и как са успели да се справят. Само който го е изпитал,може да ме разбере....
Чудя се дали смяна на града/държавата биха помогнали или биха навредили?

# 46 10 май 2021, 22:52 ч.

При семейството си
Мнения: 6 598

Ето ти, чети...колко хора са/сме преминали през подобна загуба:
https://m.bg-mamma.com/?topic=627889
Ти трябва да решиш, поискаш и си помогнеш.

# 47 10 май 2021, 22:53 ч.

Мнения: 10 387

Не съм чела цялата тема с всички отговори, защото нямам психическите сили да го направя. Наскоро загубих човек, много по-важен от баба ми. Какво да ти кажа - имам възможността да си седя повечето време вкъщи и образно казано си ближа раните. Почти с никого не общувам, защото след няколко думи се разплаквам, а не мога да рева непрекъснато на хората. Често заспивам чак сутринта, спя до следобяд. Понякога плача, понякога забравям какво се е случило и съм почти нормална. Както и да е, надявам се да се оправя след време, трябва някак да го преодолея, за психолози и психиатри дори и не мисля. Помни, че каквото и да става, жаждата за живот е много силна, а човек може да понесе определено количество мъка, след това претръпва и има нужда от положителни изживявания.

# 48 10 май 2021, 23:16 ч.

Мнения: 226

Цитат на: Poni69 в пн, 10 май 2021, 22:53

Абсолютно същото е и при мен....Все едно аз съм го писал.
Не е важно дали е баба,съпруг и т.н
Важно е каква е връзката с човека. С моята баба бяхме много близки във всеки етап от живота ми,за това толкова много боли. Сякаш трептяхме на една честота. Ако просто беше починала от старост със сигурност щях да тъжа,но щях да приема,че това е живота. Сега обаче е друго, здрава и права жена,която имаше още да живее си отиде от вирус.....

# 49 10 май 2021, 23:22 ч.

Мнения: 10 387

Винаги много тежко се преживява първият сблъсък със смъртта. Бях на около 30 години, когато почина дядо ми от тежък рак. Много тежко го преживях, защото това беше момента, в който разбрах, че няма прошка. Не дадох много вид на скърбяща, но това ме промени много. За съжаление след такива преживявания ставаш друг, не можеш никога да се върнеш към предишният си мироглед. Ще го преживееш и ще продължиш, колкото и да искаш старото си аз.

# 50 10 май 2021, 23:27 ч.

Мнения: 226

Цитат на: Poni69 в пн, 10 май 2021, 23:22

За първи път загубих дядо си преди няколко години. Тогава също беше тежко,но баба ми бе човека,който компенсира неговото отсъствие. Аз се грижех тя да е добре и така след време приех нещата. Сега обаче е различно. С нея бяхме още по-близки и имам чувството,че няма приемане. За капак дойде на фона на други лични проблеми и така остана една задънена улица. Едно посещение или разговор с нея оправяше нещата,сега.....Съчувствал съм на всички близки и приятели след загуба,а сега чувам само ужасното "Стегни се..."

# 51 11 май 2021, 00:09 ч.

Мнения: 22 867

Anders , не се сърди на близки и познати, които ти казват стегни се. Докато не се стегне човек, агонията продължава. Рано или късно просто ще трябва да се стегнеш, защото за теб животът продължава. Всичко още ти е много скорошно, шокът е голям и е трудно човек да не скърби и да не се усеща като в дупка, от която няма измъкване. Но, гаранция, че ще се стегнеш, просто нямаш друг избор.
Ето, и Poni69 е написала: "Както и да е, надявам се да се оправя след време, трябва някак да го преодолея, за психолози и психиатри дори и не мисля", това си е точно стягане. Ако тръгне да мрънка, да се самосъжалява и окайва, това до никъде не води. Тъгувай, плачи, ако можеш, нормално е, мъката трябва да си я изживееш, няма как, но след време сам ще усетиш, че нещата се променят. И е точно, както Poni69 е написала, жажда за живот ли е или защото просто за теб животът продължава, след тая мъка ще настъпи друго време и по друг начин ще приемеш загубата. Тя ще ти липсва любимата баба, винаги ще ти липсва, но няма да я има тая разтърсваща и разкъсваща сърцето ти болка. И това, че хората си отиват от болести, катастрофи, убийства, също са неща от живота. Нелепи, но ги има, за съжаление, и не сме в състояние да ги предотвратим.

# 52 11 май 2021, 00:30 ч.

Мнения: 10 387

Мога да ти кажа няколко дейности, които поне на мен са ми помагали: намираш интригуващи книги и се потопяваш в четенето им, ходиш пеша до изнемога, захващаш се да изработиш нещо с ръцете си, като максимално се съсредоточаваш в изработката - може да си харесаш някой предмет в Пинтерест, или да сготвиш вкусно и максимално сложно ястие, или пък ако имаш някое мъжко занимание, за което не се сещам. За мен също е интересно да си сваля на големият компютър интересна и сложна игра, предимно hidden object. Направени са много красиво и буквално можеш да потънеш в този вълшебен свят, откъсвайки се от действителността. Постепенно ще започнеш да усещаш нещата притъпени.

# 53 11 май 2021, 00:44 ч.

Мнения: 226

Благодаря много!
Аз също намирам надежда в това,че след време щяло да бъде по-леко. Това ме крепи за да не рухна съвсем. Все се надявам болката да намалее и да останат само хубавите спомени. В момента чувствам,че сякаш парче от сърцето ми е счупено. Нищо не ме радва,нито хобита,нито приятели,нито близки. Да,излизам, опитвам да спортувам,но сякаш всичко е насила и без наслада.

Както споменах,много мисля върху това да сменя града или държавата. Дали обаче това ще ми помогне или ще ме накара да тъгувам повече?! Знам,че човек трудно може да избяга от себе си,но смяната на обстановката може да ангажира ума.

Poni69, ти кого загуби?

# 54 11 май 2021, 00:54 ч.

Мнения: 12 809

Определено с времето става по-леко и притъпено. Въпросът е колко е времето. На мен ми трябваха пет години.
Не мога да кажа дали смяната на местожителството ще помогне, или ще влоши нещата, защото и двете са възможни.

# 55 11 май 2021, 01:00 ч.

Мнения: 10 387

Според мен, решение да се смени град или държава е много възлово в живота и не бива да се взима в объркано емоционално състояние. Ти си млад човек и тепърва ти предстои да градиш, така че не взимай толкова важни решения импулсивно. От една приятелка го бях чула и наистина върши работа - не мисли за това. Мисли за други неща, разсейвай се. Сигурно някой би ме помислил за луда, но в последният месец си купих няколко палитри с гримове и няколко парфюма - тези неща са вероятно последното, което ми е нужно в момента. Но някакси това ме разсейва - дори не съм пробвала гримовете, но си представям как ще се гримирам и ще изляза и това ми носи някакви положителни емоции, дори само да си разглеждам гримовете или да си душа парфюмите на китката.

# 56 11 май 2021, 01:04 ч.

Мнения: 2 345

Цитат на: Poni69 в вт, 11 май 2021, 00:30

Направих и продължавам да правя всичко това, но не помага.
Хората сме различни. Предвид моите загуби и случилите се впоследствие други неприятности и раздели, имаше хора, които едва ли не ми се караха, че не се стягам или пък казваха нещо подобно на: "Не си единствената" и т.н.
За да избегнеш тези подмятания, се затваряш в себе си. Мълчиш, защото при разговор гласът ти започва да трепери и се разплакваш...
Случва ми се всичко това, което сте описали.
Запомнила съм думите на мама, когато почина нейната майка, че болката е голяма, но след време леко затихва.
Може би мама е била от хората, които се съвземат по - бързо. А може би наистина е вярна приказката, че времето лекува.
Допълвам: и парфюми си купих, и в магазини се насилвам да вляза, и в интернет ровя за покупки, но ...

# 57 11 май 2021, 01:11 ч.

Мнения: 10 387

Пак ще го напиша - жаждата за живот е силна. Последните десет години изкарах много трудно - непрекъснато имаше някой много тежко болен около мен. Имам чувството, че изпиха енергията ми до капка. В един момент, когато имам цяло гробище зад гърба си, усетих, че и аз все пак съм човек, имам право да взема нещо от живота и трябва да се боря за това. Да, мъчно ми е за всички, но те са имали техните животи, които са изживели, а аз имам моя. Това е, трябва да се боря за бъдещето си, каквото и да става.

# 58 11 май 2021, 01:13 ч.

Мнения: 12 809

Цитат на: anra в вт, 11 май 2021, 01:04

Цитат на: Poni69 в вт, 11 май 2021, 00:30

Дай си време. Няма скоростно лекарство.
И аз съм забелязала, че хората не обичат да ги товариш с болките си, ако си наистина зле засегнат. Пробвай да споделяш само с тези, които също са обичали бабата, те ще те разберат по-добре, защото донякъде са в твоето положение.

# 59 11 май 2021, 13:47 ч.

Мнения: 226

При мен това се случи в и без това тежък период и допълнително усложнява ситуацията. През всички години баба ми ми беше страхотна подкрепа във всичко. Свързвам я с целия си живот. Имаше ми доверие,аз на нея също. Усещах,че съм ценен за нея. Как това ще мине за месеци,та дори години ? Хората сме различни,са съм от много емоционалните и по-скоро се притеснявам,че това няма да мине,напротив,може да се задълбочи. Тук не става въпрос за нещо дребно,а за тежка загуба на любим човек. В момента всеки ден без нея е огромна трудност. Гледам хората с живи баби и ...яд ме е че точно моята прекрасна не успя да доизживее най-хубавта част от живота си. Толкова е тежко! Думите не стигат. Всеки ден се чувствам по-зле..
Търся утеха в тази тема и всеки нов коментар ми дава лъч надежда,уви...не е толкова лесно.

Последна редакция: вт, 11 май 2021, 13:59 от Anders

Препоръчани теми

Каква рента получавате от земите си ?

Близки ли сте с роднините на половинката ви?

Начин за справяне със злобни роднини

Опитват се да лишат синът ми от наследство

166
Жилища и имоти

Причина:

Причина: