Оф, говоря за периода, когато децата ми бяха бебета, а то си е отдавна - 10-15 г.
- Публикувана: 4 май 2021, 13:05 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2021, 11:01 ч.
Свободното време на сам родител
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
Оф, говоря за периода, когато децата ми бяха бебета, а то си е отдавна - 10-15 г.
Изключвам го, може би защото имам ревнив съпруг, а и мъж не може да разбере жена, както жена ще разбере друга жена. И сме от София. Помежду другото мамита прави сте за излизането и запознаването. Лошото е, че повечето майки са с по-големи деца и излизат по различно време от нас. Вече е много топло и трябва да се съобразявам с часовете за излизане.
Много ми е трудно, затова реших да споделя тук. Отношения та с БНД ми са сложни и нелеки, но това е друга тема. Единствените, които ми помагат по малко са родителите ми. Но те са над 70 и двамата, имат си болежки. Вчера за първи път от една седмица ги гледаха, докато бях на работа. Бащата трябваше да ги вземе, но имал ангажимент. Ами майка каза, че не ги търпи, много палави били, дядото също се изнервил. Сега правя уговорка за след девет дни да ги вземат, пак за ден. Мрънкане, не искат да обещават, а аз съм между чука и наковалнята. Живеем блок срещу блок, не сме си далече. Болно ми е, чувствам се нежелана и децата ми. Знам, че ни обичат, че са стари и болни, но и на мен ми е много трудно.
Моите близнаци миналия месец станаха на пет. Просто това отношение на родителите ми не е само към мен. Сестра ми е с три деца, двама тийнейджъри и едно момиченце, което другата седмица става на 4. Сестра ми и зет ми са ги поканили на рожден ден, но те не искат да ходят, много шум, деца, много хора. Не им се сърдим, просто се чувстват изхабени и уморени, но и на мен, и на сестра ми ни е болно.
Nataka, не си сама. И моите родители никога не гледат деца. Е, за 20 години веднъж за 4 дена гледаха едното ми дете 
Това е - никога друг път, нито за ден, нито за час. Моята малка дъщеря например е на възрастта долу-горе на твоите близнаци. Виждали са я веднъж, откакто се е родила. Нито се натискам, нито се ядосвам. Обаче съм безкрайно доволна, че са си двамата заедно и си се гледат, та поне грижи с тях нямам. То на 70+ това е най-важното къде ти тепърва гледане на деца..?
Потърси някоя съседка, навита да помогне или почни да търсиш дневна занималня. По-лесно ще ти е!
Това е - никога друг път, нито за ден, нито за час. Моята малка дъщеря например е на възрастта долу-горе на твоите близнаци. Виждали са я веднъж, откакто се е родила. Нито се натискам, нито се ядосвам. Обаче съм безкрайно доволна, че са си двамата заедно и си се гледат, та поне грижи с тях нямам. То на 70+ това е най-важното къде ти тепърва гледане на деца..?Потърси някоя съседка, навита да помогне или почни да търсиш дневна занималня. По-лесно ще ти е!
Моите близнаци миналия месец станаха на пет. Просто това отношение на родителите ми не е само към мен. Сестра ми е с три деца, двама тийнейджъри и едно момиченце, което другата седмица става на 4. Сестра ми и зет ми са ги поканили на рожден ден, но те не искат да ходят, много шум, деца, много хора. Не им се сърдим, просто се чувстват изхабени и уморени, но и на мен, и на сестра ми ни е болно.
Според мен не е въпрос само на възможности. Баба ми на 70 г. гледаше брат ми между 3-7 г., защото много боледуваше и нашите решиха да не го пускат на детска градина. Вярно, че различните хора се чувстват различно на 1 и съща възраст, но когато има желание и отношение то личи, макар и да не се раздават бабите и дядовците на 100%.
На мен пък ми е криво отношението и на моите родители към детето ми. Понякога го овикват за дребни неща, нямат емоционална връзка, макар откакто да се е родило да живеем заедно. Едно време баба ми ме водеше напр. на сладкарница или в парка, ходехме на съборите в нашето и в близките села и още си спомням, че все ми купуваше герданчета със сърчица.
Моите родители тази година за 1 юни купиха на детето ми 1 шоколад и 1 топка. Не ме рабирайте погрешно, аз не съм за парите. Както аз, така и те имат достатъчно пари /макар да са пенсионери към 70 г. все още работят, а взимат и наеми/. Кофти ми е, че за тях не е удоволствие да излязат с внучето си и да го заведат някъде, сещат се за него само за рожден ден, нова година и 1 юни и то гледайки да отбият номера. В същото време виждам как деца на мои познати непрекъснато биват обгрижвани от баби и дядовци. Всеки обаче сам преценява как да постъпи и макар да не ми е приятна ситуацията, нямам лошо отношение към родителите ми, все пак никой не ми е длъжен.
На мен пък ми е криво отношението и на моите родители към детето ми. Понякога го овикват за дребни неща, нямат емоционална връзка, макар откакто да се е родило да живеем заедно. Едно време баба ми ме водеше напр. на сладкарница или в парка, ходехме на съборите в нашето и в близките села и още си спомням, че все ми купуваше герданчета със сърчица.
Моите родители тази година за 1 юни купиха на детето ми 1 шоколад и 1 топка. Не ме рабирайте погрешно, аз не съм за парите. Както аз, така и те имат достатъчно пари /макар да са пенсионери към 70 г. все още работят, а взимат и наеми/. Кофти ми е, че за тях не е удоволствие да излязат с внучето си и да го заведат някъде, сещат се за него само за рожден ден, нова година и 1 юни и то гледайки да отбият номера. В същото време виждам как деца на мои познати непрекъснато биват обгрижвани от баби и дядовци. Всеки обаче сам преценява как да постъпи и макар да не ми е приятна ситуацията, нямам лошо отношение към родителите ми, все пак никой не ми е длъжен.
Ама, момичета, какви са тия неща. За едно дете е важно родителите да са до него заедно, или ако са разведени - поотделно. Това баби, дядовци - това е бонус от съдбата. Ако го имаш - добре, ако не - пак добре. Разберете, че не може да имате всичко. Аз съм го приела отдавна и наистина не ми тежи. Измъчвате се съвсем за нищо. Недейте
Ама, момичета, какви са тия неща. За едно дете е важно родителите да са до него заедно, или ако са разведени - поотделно. Това баби, дядовци - това е бонус от съдбата. Ако го имаш - добре, ако не - пак добре. Разберете, че не може да имате всичко. Аз съм го приела отдавна и наистина не ми тежи. Измъчвате се съвсем за нищо. Недейте
Нищо тъжно няма, защото много по-кофти е да са ти зле например здравословно родителите и да ти легнат на ръцете. Вече сме на възраст ние да се грижим за тях, а не те за нас и децата ни. Всеки ден се благославям, че моите са добре финансово и са заедно да си се гледат. Помощ не искам, да не ми пречат с нищо ми е предостатъчно.
X
Реклама