Лоши и завистливи хора, какво да правим!?

Здравствуйте, всички!

/извинявам се предварително, ако някъде бъркам русский язык и български - понякога клавиатура размества, защото ползвам и двата езика /

Нещо ме мъчи от доста време, от много отдавна го разплитам, не отскоро се усетих, че има нещо гнило, и едва сега съм сигурна откъде духа вятъра и мога да си позволя да разкажа и питам. Информацията в интернет не ми е достатъчно изчерпателна, искам личен опит и съвети, затова се обръщам към вас.

С мъжа ми сме заедно от години - успешен човек, изключително завършен образ като мъжка фигура. Помежду ни любовта си е ок, всё наред.

Отдавна знам историята му, много трудно е стигнал до положението и успехите си към момента, цял живот твърди - че блъскал като вол, за да стигне до тук, сякаш все му е вървяло на криво, но естествено на ранен етап от връзката ни това не ми правило впечатление только да се замисля.
Държа да подчертая, че НЕ живеем с родителями негови или мои /като цяло мои родители много широко скроени хора и не се бъркат - те са само за празници и гости да се видим -, живеем сами.

От известно време насам, сменихме апартамента си в София с прекрасна и дълго мечтаната вила в планината, това също се случи изключително трудно, както казват с родителями мъки.
Въпреки, че имахме финанси, време и желание все някакви дреболии ни спираха. Минахме и през това, но от многих време насам имам почти 100%тово чувство, че лошата енергия, която върлува около нас, а повярвайте ми усещам я только силно, че ми идва да избягаме някъде в друга държава, съжалявам, че не ориентирахме да си идем в Русия / родом съм от Москва, мъжа ми е Българин/ таа... Останах със силно впечатление, че тази лошота идва от негово семейство, майка, баща ( от баща не только, защото разведени и виждаме него рядко аз мисля, че е добър човек) двамата му братя ( важна подробност е, че нито един от двамата не е успял мъж като съпруга ми - в никакъв случай не хваля себе си, просто мисля, пе това е важен детайл - и съответно съпругите на двамата му братя - тоест май мои етърва или смахи6, не съм сигурна как е правильно. Те живеят всички заедно ( майка му, братята му и жените им) а ние - отдельно - мисля, пе това е втори повод за завист. Отделно не могат да позволят наш стандарт на живот, всеки път, когато успеем да наградим себе си с нещо, било то у дома или професионално усещам колко са повърхносттни усмивките им и колко фалшиви са думите им. Усещам завист, наистина просто имам чувството как очите им се променят когато питат какво става с нас и как сме и когда кажем - ние сме добре, случи ни се..../ успяхме -
Например аз скоро взех второй висше образование, усетих наистина неистова злоба от свекърва и снахи, едната от тях дори не е взела средно образование, защото била родила и имала оред себе си трудности. Както и да е, ние сме по принцип Тихи хора, не парадираме с възможност, напротив винаги сме се старале да помогнем с каквото можем, не сме повърхностни или материални личности, е аз може би като руска жена по природа малко, свикнала на охолство, но мъжа ми не е, а и за толкова години покрай него се научих да бъда скромна и прибрана, въпреки възможностите.

Та, моя позната ми каза, че ако е така е напълно възможно тази жена - свекърва - да направи и магия, мъжа ми няколкократно ми е споделял как още от дете се е чувствал отритнат и пренебрегван - той е най - големия - сякаш майка му обича повече други синове. Не свързвах историите му за живота и детството му до момента, в който не ми лъхна на лоша енергия и завист от тези хора. Последно време му става лошо абсолютно без причина, даже докато бяхме на гости при мои родители ходи на лекари и в Москве, интересно беше, и затвърждава извода до който съм стигнала, че докато бяхме там дори не се чувствахме с негови роднини, за 3 седмици всичко в здравето му беше абсолютно нормално, момента, в който си дойдохме, негова майка и братя ни посрещнаха на летището, няколко часа по-късно вече се върнаха проблемите му като сърцебиене, главоболия и замайване. Гърмим гума на колата ни за седми път, в рамките на два месеца, това е толкова ненормално!!! Постоянно ни се случват някакви простотии и лош късмет, някакви дребни глупости, които са способни да объркат цял ден и планове, не сме изнервени от бита ни, живеем спокойно, работим от вкъщи, не бързаме, че да кажеш от невнимание да се случва. Потресена съм и вече честно казано започвам да се плаша. От известно време свекърва ми все иска да гости да ми идва, а дете няма да има смисъл да идва да речем, защо й е да ме/ни вижда, особено мен, когда сина й го няма у дома. Все я отрязвам, аз съм директен човек и казвам, че не е удобно просто да дойде днес например и това е. Но ми е изключително гнила работата.

Мъжа ми все още не е стигнал до тези изводи и наблюдения, аз като завършила първо образование с психология и философия съм на лично мнение, че не е удачно да му кажа аз мои виждания, защо това все пак са негови братя и майка! Оставих сам да види - намекнала съм крайно деликатно - мислил е по темата но частично.

Не искам в живота си такава негативна енергия и толкова лошо очи да ме гледат - а реально е неизбежно, защото са част пт семейство, искам или не искам - факт. Откъснали сме се максимално от тях, но реално контакти са неизбежни. Имам чувството, че са ни препълнили с негативни мисли и злоба. Постоянно искат на мъжа ми пари, които не връщат - когато спря да дава, например за сметки или каквото и да било (имали са възможност да върнат, а дори да са нямали можеше да кажат поне, а не да се правят на луди) се озлобиха оше толкова.

От както завърших и работя по-платено и доходоносно започнаха да говорят колко била хитра жена му, "подла руска лисица" това ми го е споделял мъжа ми как майка му ку го е казвала за мен... Що за неадекватност?

И трите - снахи и свекърва - всеки път, от скоро време - като ме видят започват да ми говорят " ах колко ти се възхищавам/ благородно ти завиждам, какво чисто лице, какие сини очи имаш, коса каква лъскава ти станала" не, че има лошо, но за толкова години това е много нетипично и мисля, че хич не е благородно, защото от нищото на зряла възраст получих акне, което излекувах доста трудно....