Здравейте, група… Напоследък се чувствам като в дупка. По принцип споделям чувствата си с приятели, но в някои случаи е по-добре на някой страничен… Съпругът ми се промени коренно след като родих. Ако преди пиеше 2-3 бири, за да потуши напрежението, в момента се налива повече и от бидон.. Не съм перфектна, имам тежък характер, помолих го да направи компромис с пиенето, спря за месец, след това започна отново. Опитвам с разговори, но не става.. в мое присъствие коментира и други жени, колко били красиви, секси и прочее. Не съм Анджелина Джоли, нито Меган Фокс, но за мен това е обидно. Сексуалният ни живот - не помня кога последно сме имали такова изживяване. Приятелите му не ме харесват, защото не съм ок да ходи и да пие с тях по нощите (както е и тази вечер), а аз и детето сме само вкъщи… Имаме едно прекрасно дете на 2г и 5м., за което съм готова на всичко. Но усещам, че започвам да ставам безразлична към мъжа си, боли ме от всичко, което е направил досега, не проявява никакво внимание към мен (не очаквам рози, свещи и глупости), но просто има огромна дупка между нас, която се пълни не с хубави неща… На ръба съм да се разделя с него.. опитах всичко, той сам ми е казвал, че не иска да се промени и просто му се пие.. Разбирам, натоварен е, 2-3 бири ок, но нещата не приключват дотам. Мъчно ми е, защото аз самата съм дете на разведени родители, детето е привързано към баща си, но усещам, че ако останем заедно - няма да доведе до добро. А се страхувам да поема по пътя сама с дете.. на 26 години съм, на кръстопът съм, а решението, което трябва да взема - не е лесно.. Не моля за това някой да ми реши проблема.. Може би за съвет..
Благодаря, че ме изчетохте.
Благодаря, че ме изчетохте.
Той си тръгна от нея след 3 месеца, като свали даже батериите в банята 
