Пубертетът при момчетата - тема 10

Темата за часните училища е доста обширна. Факт е, че бях доста против подобните до миналата година, когато син ми влезе в такова. Ми, как да кажа - има пропаст между начин на учене и знания между децата от някои (!) ЧУ и тези от уж елитно ДУ, и определено не е  в полза на ДУ. Все още не съм усетила разлика в отношенията според финансовите възможности на родителите, но и подобни разговори са абсолютно забранени в настоящето училище на сина ми. И в същото време коментираме с позната за друго ЧУ, в което на обучението се гледа доста повърхностно, но пък финансовата тема е обширно застъпена... Та, разлика от ЧУ до друго такова е подобна на разликите между различните ДУ.

Иначе, относно казусите за момчетата, които се дистанцират от връстниците си - ми, понякога е за добро. На мен лично ми се струва, че мъжкото присъствие липсва, та в тоя ред на мисли бих разпитала за подходящ тренер/преподавател с отношение към децата, не толкова към конкретен спорт/изкуство

Моливче, АК си е отделна тема
там си учат по американска програма , от стария клас има деца и чувам наистина суперлативи
в софия може да има и други читави ЧУ след 7 клас, но в провинцията не е така

Като чета какви неща се случват по училищата и настръхвам!В нашият клас също има деца,чийто родители подържат висок стандарт на живот,НО възпитанието на децата им е приоритет.Случвало се е да са на екзотични почивки и след това да носят подаръчета на всички деца.Сега ще имаме горско у-ще и 2 деца нямат финансова възмощност да дойдат.Ние родителите веднага се организирахме и поделихме таксата и за др.деца(живота ни няма да се подобри с 50лв.,а за тези деца ще е смазващо ако не дойдат).
И тук е много важна ролята на педагозите за да могат по-най деликатния начин без за обидят някой да спасят положението.Едната ни учителка е от старата генерация,която е ЗА дисциплината ,а др.е млад надъхан учител иноватор.Не знам как и какво правят,но децата страшно много се уважават и всеки един РД е като родителска среща.Имаме и детенце СОП ,всички много се грижат за него и му помагат.Майката е най-щастливия човек на света и оценя всеки жест към детето и.За мен най-важна роля в училище имат учителите.Ние няма как да знаем в подробности какво става там от 7.30-18ч.
Аз искам да Ви питам от 15 юни до 15 септември как организ.ежедневието на децата си?В нашето семейство лятото се работи на макс,бабчето живее в апартамент и не желае да ходи там,много му е скучно.

Такива учители вече надали има...за жалост нищо не е това, което беше и трябва да е.

И как контролират децата какво говорят в свободното си време? Не се заяждам, наистина не си го представям особено след началните класове.


Социолог съм, не педагог. Под еднородна среда имам предвид друго нещо, не интереси. В един отбор няма еднородна среда, има общи интереси. Частните училища предполагат родители с възможности, т.е. финансово децата са над едно ниво, дори да не са точно богати в стил Дързост  и красота, но на фона на повечето хора в страната са. Като допълним и входните тестове, изискването за определен успех и средата става от богати и амбициозни деца или деца на такива родители. Обикновено има и целодневно обучение. Та психологически не може да се обобщава, но социологически това е среда, която произвежда вредни групи много по-често, отколкото обикновено училище. Стресът е в пъти по-голям, конкуренцията също. Това просто не е за всеки. Амбициозните и целеустремени деца със силен характер се справят добре, независимо дали около тях са се оформили клики, но не всички имат този късмет. Подчертавам, че изобщо обсъждахме темата, заради случая на Мила, чието дете няма приятели, има здравословен проблем и не е отличник. Може и да има частни училища, в които би било ок дете в подобна ситуация, но аз не съм чувала тук за такова. Повечето са за деца с амбиции и съвсем друг тип характер. Онези, които нямат подходящ характер отпадат.

Чудесно е че сте попаднали на такива отдадени преподаватели и сговорни родители.

Факт е, че преподавателите имат много по-голямо влияние в периода 1-4клас, докато нагоре децата стават доста по-самостоятелни, много повече се влияят от връстниците си и е много по-трудно да се оказва влияние от възрастните, които постепенно загубват първостепенното значение за децата (което реално е част от порастването).

Много често използваме лятото за да може на спокойствие да ходи на езикови куросове, да развива хобитата си, малко на лагери, малко на море, кръстосване на улиците с приятели  и то лятото е минало.

Това на база собствен опит ли го казваш или на база международни изследвания?

Лятото ще е на два лагера и на почивка с нас. Другото време ще ес нас, в къщи ( това последното силно казано, ще е някъде навън с приятели или съученици.

Като чета за тези деца, дето си нямат приятелчета и това допълнително ги потиска и се получава омагьосан кръг, много тъжно ми става. Синът ни учи в друг квартал, съответно от нашия няма много приятели (при нас са къщи, не блокове, което предполага и по-малко възможности за събиране на деца на едно място). В училище дружи с повечето, но понеже са по-далеч, не се събират в почивните дни например и ваканциите с тях. Спортува в клуб вече няколко години и там изгради приятелства с момчета на неговата възраст, вече започнаха и сами да се организират и излизат по малко. На мен ми се е свивало сърцето за нашия, че тук, в квартала няма с кого да играе понякога, какво остава, ако беше постоянно така... При нас спортът изигра добра роля и откъм социализиране, да не изпада в изолация през времето, в което не е на училище. На майките с подобни проблеми бих казала да не се отказват и да търсят среда за децата, в която могат да се социализират. При нас това стана успоредно - като и с част от родителите се сдружихме по времето, в което децата ни спортуваха и се сближаваха помежду си. Но вече са по-големи и сами могат да създават контакти. Това за здравословния проблем и другото - за очилата - ме втрещиха: още ли има толкова невъзпитани деца, които се подиграват и отхвърлят други заради подобен проблем? По-скоро си мисля, че наистина се завърта един порочен кръг и децата-"жертви" почват да възприемат едно отбранително поведение, което провокира останалите, не знам дали описах добре, но имам предвид, че нагласата е много важна - у тези деца с въпросните здравословни проблеми. Ако те се приемат като "проблемни", така ще е и за околните. Ако обаче им се вдъхне вяра и убеденост, че те не са проблемни, защото те наистина не са и е адски грозно, глупаво и жалко да страдат само защото по една случайност са им се случили неща, които на масата останали не са, вярвам,ч е така ще изглеждат и на околните! Ако например спокойно назоваваш "проблема" вместо да се срамуваш от него, няма ли да спечелиш все някога някоя симпатия от връстник? Аз поне така обяснявам на моя. И даже без да сме му обяснявали той е доста толерантен, без да е краен, има си трезва преценка за кой какво и какъв е по характер и природа, но външни белези никога не са му правили впечатление и никога не е делял хората на бели или черни например. Не е в частно, а в обикновено квартално училище, даже "забутано". Бих дала на майката на детето с хормоналния проблем точно и такъв съвет - да го запише в малко училище, в което децата са по-"селски" тип, а не намахани "гражданчета", самозабравили се невъзпитаници. И мисля, че в този случай класният е могъл да направи много - но от 1 до 4 клас, когато още мозъчетата са им "глина" и когато е времето да се учат на сплотеност, взаимно подпомагане и толерантност. Поне така беше в нашия клас, може би и затова на моя син и съучениците му и до ден днешен не им идва на акъл да се подиграват на някои, че не са ("достатъчно") бели или че родителите им нямат средства дори за елементарни техни нужди. Противното е... противно.

Не мога да повярвам, че все още може да има такива деца като от нашето време, когато се подиграваха на децата с очила. Мислех, че това е останало вече назад в миналото. Все пак сега вече сигурно всяко 6то, 7мо дете носи очила...

Аз също съм на мнение, че амбициите на родителите не трябва да са на всяка цена и да пречат на развитието и бъдещето на децата. Това, което е добро за едно дете, няма да е добро за друго. Не може да заклеймяваме какъвто и да било вид училища.
Прекрасно би било ако всяко дете може да намери неговото най-добро училище.

Моят син също намери доста приятели в спортния клуб. Лятото ходят на спортен лагер 10 дни. Въпреки, че всяка сутрин стават в 6 часа и имат доста натоварено ежедневие там вече го очаква с нетърпение.

Лейди, да споделиш как ползвате серума за проблемна кожа дето ми похвали?

В началото му мажех пъпките сутрин, след като си измие лицето и вечер около 30-ина минути преди лягане, за да попие хубаво и да не омаже възглавницата. После, като останаха малко, започнах да ги мажа само вечер.

ама само в/у пъпката или по цялото лице се разнася?

Ами аз мажех само пъпките, но в упътването май пишеше, че се маже цялото лице.

Благодаря! Като дойде в края на седмицата ще прочета и ще мажа и по гърба.

Момичета, идвам с въпрос… пускали ли сте филми за наркотици, цигари и алкохол на децата си? Синът ми е на 10, усещам че това е тема, която се обсъжда в компанията му и ми се иска да изгледа някакъв филм на такава тематика, та ви моля за препоръки.