Здравейте,
Имам следния казус. Самотен баща съм, вдовец, с две деца, на 13 и на 7 г., момичета. По-малкото ми дете прекара около месец време с леля си (сестрата на покойната ми съпруга) и свако си (съпруга на лелята) през лятото, преди да започне учебната година. След този период детето ми постоянно плаче, тъжно е и твърди, че иска да живее с леля си, която припознава като подобна на починалата си майка.
Лелята и свакото не харесват мен, а и не харесват особено голямата ми дъщеря. След кончината на съпругата ми нееднократно сме имали конфликти, на основа антагонизъм град-село, как те били по-добри родители и хора, имали повече опит в гледане на деца, били по-правоверни християни, по-успешни личности и т.н. Това са все техни твърдения, но, да, имат повече опит тъй като са отгледали две деца, които вече гонят 30 г., а имат и внучка отскоро.
Миналата година бяхме отделени от лелята и свакото и малката ми дъщеря беше в много добра форма, весела, позитивна, мечтаеща за разни неща. Но аз позволих отношенията с лелята отново да се сближат, лелята и свакото взеха да идват вкъщи, да носят храна, малки подаръци, да вземат децата, особено малкото за през уикенда и ето на.
На мен и на голямата ми дъщеря ни е мъчно и тъжно, но малката ми дъщеря вече изглежда по-привързана към леля си и свако си, вместо към нас двамата, които сме нейното семейство. Плаче и твърди, че иска да живее с леля си.
Деликатна ситуация, в която е трудно да преценя как да постъпя. Кое е по-добре за малкото дете? А, как ще се отрази на по-голямото? Дали тези отношения са се развили невинно през лятото или лелята е промила мозъка на детето и го е изманипулирала? Или пък е комбинация и от двете неща? Дали психологическа подкрепа би била подходяща в случая? Дали е добре малкото дете да остане с баща си и сестра си и да е нещастно или да отиде при леля си и свако си и да е по-щастливо? Или пък да се постараем да балансираме нещата някак си?
Имам следния казус. Самотен баща съм, вдовец, с две деца, на 13 и на 7 г., момичета. По-малкото ми дете прекара около месец време с леля си (сестрата на покойната ми съпруга) и свако си (съпруга на лелята) през лятото, преди да започне учебната година. След този период детето ми постоянно плаче, тъжно е и твърди, че иска да живее с леля си, която припознава като подобна на починалата си майка.
Лелята и свакото не харесват мен, а и не харесват особено голямата ми дъщеря. След кончината на съпругата ми нееднократно сме имали конфликти, на основа антагонизъм град-село, как те били по-добри родители и хора, имали повече опит в гледане на деца, били по-правоверни християни, по-успешни личности и т.н. Това са все техни твърдения, но, да, имат повече опит тъй като са отгледали две деца, които вече гонят 30 г., а имат и внучка отскоро.
Миналата година бяхме отделени от лелята и свакото и малката ми дъщеря беше в много добра форма, весела, позитивна, мечтаеща за разни неща. Но аз позволих отношенията с лелята отново да се сближат, лелята и свакото взеха да идват вкъщи, да носят храна, малки подаръци, да вземат децата, особено малкото за през уикенда и ето на.
На мен и на голямата ми дъщеря ни е мъчно и тъжно, но малката ми дъщеря вече изглежда по-привързана към леля си и свако си, вместо към нас двамата, които сме нейното семейство. Плаче и твърди, че иска да живее с леля си.
Деликатна ситуация, в която е трудно да преценя как да постъпя. Кое е по-добре за малкото дете? А, как ще се отрази на по-голямото? Дали тези отношения са се развили невинно през лятото или лелята е промила мозъка на детето и го е изманипулирала? Или пък е комбинация и от двете неща? Дали психологическа подкрепа би била подходяща в случая? Дали е добре малкото дете да остане с баща си и сестра си и да е нещастно или да отиде при леля си и свако си и да е по-щастливо? Или пък да се постараем да балансираме нещата някак си?
