Работа, CV-та, HR-и, съвети - 77

Би трябвало мениджърите и ЧР да са наясно, но не винаги е така. И не става само за повишение, а за функционално развитие, понякога за смяна на екипа или проекта, за да не се допусне изчерпване, ако човек вече е постигнал лимит. То затова се ползват и функционалните нива, за да има израстване през няколко години, но не във всички екипи и структури това е възможно също. Иначе така е по-учебник и в най-добрите компании.

А за политиката за назначаване веднага на хора отвън се наблюдава в доста компании, както и за това, че предлаганите им  възнаграждения често също са по-високи. Ама това е само, ако компаниите нямат ясни политики по всичките тези въпроси. При всички други има всякакви изключения.

Леле, а аз се притеснявам, че понякога без да се усетя ми се изплъзва някоя и друга дума на английски, докато говоря на български.

По темата - говориш директно с прекия ръководител. От еди колко си време съм на тази позиция; чувствам, че няма какво повече да науча/ постигна на нея; иска ми се ново предизвикателство; искам да научавам нови неща, да се развивам. Какви възможности има в компанията, какви умения още са ми нужни, за да стигна еди-къде си и т.н.

За компанията винаги е по-изгодно да запълни една позиция с вътрешен човек, отколкото да наема отвън. Затова говорете спокойно за развитие. Хората в ЧР много добре знаят, че са единици тези, които се чувстват добре на една и съща позиция по 7-8-10 години.

Може ли някой да даде пример какво представлява роудмапа. Определят ти таргет за количество/качество или развиване на конкретни умения? Добавят нови задължения към вече съществуващите?

Не знам другаде как е, но аз записах, че ще изкарам сертификат управление на проекти, и ще се включа във вътрешно обучение за six sigma.
FBID, удпех на интервюто! Не го мисли, нормслно е да се притесняваш, и интервюиращият ще види колко си млада. Потърси в интернет примерни въпроси за интервю, помага да си подготвиш отговори писмено както в училище, да не го мислиш на момента.

Зависи, не винаги е точно така. При нас ако искаш да растеш към пийпъл мениджър - минаваш задължителни обучения. Те не са доброволни, но и се организират примерно 2 пъти годишно и трябва да минеш през няколко такива. След това ти се слага ментор, който да те води и дава фийдбек за теб.

В моя случай е по-различно израстването, сега не съм нишов специалист. Но се подготвям да стана. Нямам нужните технически знания и ще мина трейнинги, за да се подготвя. Човек от друга компания трудно ще има тези знания, той ще почне от нулата, докато разбере кои сме, какво правим, защо и къде. А аз работя дълго време в компанията и доста неща знам, но не и достатъчно, за да ме повишат днес.


Попринцип ако интервюто е около час, половината време ще говори интервюиращият, да ти разкаже какво прави компанията, кои са и какво търсят. После ще ти задават въпроси, представяш се, какво учиш, какво си работила, какво знаеш ти за компанията, защо искаш да работиш при тях.
Съветвам те да гугълнеш компанията и да се подготвиш поне да знаеш кои са, какво правят. Така кандидатът винаги изглежда по-подготвен, а не "дойдох тук, ама не знам дори фирмата какво прави".

Последният въпрос винаги е за заплатата, внимавай какво ще кажеш там.


Ние конкретно имаме годишни цели. Това е за всеки служител във фирмата. Можеш да си ги зададеш сам или мениджъра да ти ги зададе, спрямо желанието ти да растеш. Целите са индивидуални. Актуализират се от служителя на няколко месеца - дава фийдбек как върви, а от мениджъра на годишна база - дава фийдбек до колко са постигнати.

Аз лично имам списък с трейнинги, които да мина и съответно постепенно да си вдигна задълженията.

Според мен е задължително първо да говориш с прекия си шеф. Сменяла съм си позицията без да напускам фирмата и така постъпих. Шефката ми оказа пълно съдействие. Мисля, че така е редно и показва уважение, иначе все едно си прескачаш прекия ръководител и на мен би ми изглеждало че имаш нещо срещу него та не го уведомяваш лично. Ако съм на негово място би ми било неприятно и конфузно да разбера от HR, че човек от моя екип е кандидатствал за позиция пък аз не знам нищо по въпроса.

Извинявам се, че пак аз. Трябва да проведа следния разговор с шефа си, само с него. Да му кажа, че другият лийд ме кара да се чувствам безполезна. Нямам пространство за инициативност. Ако случайно някой ме закачи да му свърша работа, се бута и той да знае какво става и даже и там да ми нарежда, все едно той прави нещата. До степен да ми ограничи работата до качване на файлове. И много неща, които шефа очаква от мен да направя, не се случват, защото този не позволява. Нищо че за всички дашборди, които всъщност аз правя от нищото по заявки,  му задавам въпроси и коментирам пропуски и проблеми, до които той не е стигнал да адресира. Той така или иначе е голяма фигура в организацията, чак ми е странно, че стига до такава дребнавост. Не знам как да го обясня, не знам дали ме разбирате. Изпива ми малкото сок полезност, които мога да предложа. Вися единствено на неговото благоволение да даде положителна обратна връзка за мен. Така го наблюдавам да постъпва навсякъде и с всички - монополизира, контролира, присвоява. Има дар слово и е много тактичен, знае как да се позиционира. И безспорно има стратегическо мислене и дълбоки познания за бизнес процесите - на много високо ниво, чак ми е странно, че опира до това да милроконтролира мен, все едно съм способна да го заместя. Напоследък на почти всяка среща ми повтаря един вид да не забравя, че нещо си той е поставил началото. Аз това много добре го знам, не ми е в стила да си присвоявам чужд принос, освен това той е лийд не на екип - на регионално ниво, нормално е да поставя основи на процеси. Стиснал е и се държи като фуния, другите бизнес мениджъри вместо директно да черпят информация от екипите глобални операции, той само контактува и предава, всичко през него да минава. Ето даже и срещите ми с шефа - нормално ли е дори и там той да присъства… Но се опасявам, че няма да успея да го предам разбираемо на шефа, защото нямам тази перспектива на такова високо ниво. Но никога досега усетът ми за динамиката в екипи не ме е подвеждал.

Хмм, деликатна ситуация. Може някой отгоре да го кара или да има imposter syndrome. Може да кажеш на твоя шеф, че имаш опит и желание и се чувстваш достатъчно уверена да поемеш тези и тези задължения и да се развиваш в еди каква си посока. И да посочиш максимално конкретно какво би искала да правиш. Ако това е първия такъв разговор, може би не бих споменавала микромениджмънта, макар да знам че е дразнещ. Явно това е уважаван специалист и има риск да се засегне, а е по-добре да играе в твоя отбор. По-скоро бих гледала да се доближа максимално близо до него и да науча каквото мога.

п.п. като минава всичко през един човек, това не забавя ли адски много процесите? И какво се случва когато този човек е отпуска или е болен?

Този човек просто никога не излиза отпуска, и никога не е болен. И сама ми е трудно да преценя къде бих била полезна, защото именно той е гео лийда и всички чакат на него и цялата информация е през него. И да има големи разминавания и неяснота защо нещата не вървят.

На мене все повече ми звучи да е станал такъв по неволя, защото всеки чака на него.
Защо не пробваш с него първо да говориш?

В такъв случай бих опитала да го опозная по-добре, да спечеля доверието му и постепенно да започна да му помагам. Но подхода вече си зависи от човека, от естеството на работата, от фирмата и т.н. Но това е пътят според мен - да станеш част от неговия отбор.

Шери, и ментор имам, и задачките съм преизпълнила с аплаус. Това не значи, че в голяма корпорация ще пускат позиции просто защото ти си много ставащ.
Прекият ми ме излъга, че ще ме запише на обучение. И не ме. И друг не е записал, да не мислите, че се е хвърлил са развива колегите.
Всички повишени дпсега (не са били за мен интересни позицииите или по моята специалност, т.е. съм напълно обективна, а не разочарована, че мен не са взели) са били заемани от хора, които не блъскат с менторства, излишни задачки, а такива, които затварят точно в 6 и не пипат нищо извън тяхното си.... Докато не им се даде по- висока позиция и повече парички. Отваря се позиция и без да са си говорили за шехерезада петнайсе хиляди пъти с шефовете колко са потенциални, пускат се и ги взимат. И готово. И пак така за още нагоре.
Може само при нас да е така, надявам се. Просто споделям и тази гледна точка за безмерното "развитие", когато е в голяма компания, където откриването на позиции не е така лесно.

Досега цяла година това правих. Мислих, че има резултат, но напоследък се засили, откакто започнаха да ме търсят и други хора. Той си е такъв. Освен това миналата година като почвах, с шефа ми говориха негативно единия за другия и обратното. Видяха, че не поддавам, и спряха. После дай ревю с двамата отсреща ми в една среща.

Едва ли само при Вас е така, а и няма причина, тъй като поне аз не виждам нищо странно в описаното.

Обявява се позиция, открита за всеки желаещ, човекът кандидатства и бива избран. Ако изборът не се базира на лични симпатии и/или други подобни фактори, то няма нищо нередно.

Кечър, аз въобще не казвам, че винаги е честно или редно едни хора да бъдат повишени, други не.

Забелязвам от последната тема, че не си много доволна и искрено се надявам да намериш място, на което да те ценят!

Относно тези обучения за повишение и менторство, просто при нас не може да минеш без тях. Няма как, обученията дори не се провеждат в БГ, а са интернационални, всяка година в различна държава. Сега с ковида, онлайн.

Иначе другите задачи си вървят. Аз съм много против да се взимат сто и педесет хиляди допълнителни задачи и отговорности с надеждата да те повишат. Не става точно така. Човек трябва да си гледа интереса.

В моя случай ако нещата не се развият както очаквам, ще си кажем чао. Хич не съм емоционална в работата си. Имам добро СВ, ако не е тук, ще стане другаде. Все пак това е бизнес, няма място за обиждане и разочароване.