Всъщност да сочи по картинка хич не е рано. Сочат и като ги питаш онези глупави въпроси от типа "Къде е лампата?". Някои сочат и части на тялото си - къде ти е главата, къде ти е носът. На годинка имат първа осъзната дума. Всичко се случва почти едновременно със соченето, имитирането и някакъв вид знание за собственото си тяло, разбирането.
- Публикувана: 17 фев. 2022, 14:30 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2024, 14:45 ч.
детето не сочи с пръст
Сочат. Дъщеря ми е на 18м и сочи постоянно и по картинки, и да показва части от тялото, и да покаже къде я е боцкала леля докторка. Лапмата я сочеше преди годинката. Но не говори.
При синът ми по- бавно се появиха тези неща. Може би защото беше твърде активен.
За психиатър и аз мисля, че е рано и , че няма да им обърнат внимание, особено ако няма тревожни маркери.
При синът ми по- бавно се появиха тези неща. Може би защото беше твърде активен.
За психиатър и аз мисля, че е рано и , че няма да им обърнат внимание, особено ако няма тревожни маркери.
Въобще не му е рано да прави всичко, за което авторката се притеснява. Синът ми след няколко дни навършва 1г5м. От 2-3 месеца преспокойно разбира всичко, което му се говори. Команди от тип донеси ми/занеси еди-какво, затвори/отвори врата/хладилник/шкаф си разбира без да се посочва предмет в пълна стая с играчки (винаги е правилното). Изговаря думи (около 10тина), може да покаже къде са му уши, очи, уста, нос, знае как правят различни животни, познава ги по картинки в книжките и ги посочва, както и навън като види някои, познава и баби/дядовци/каки по снимки и казва кои са. Сочи, дава боц, пляска с ръце избирателно когато му е кеф. Постоянно се мъчи да изговаря нови и нови думи.
Абсолютно не съм стояла да го уча като маймунка на номера, трябват му 1-2 показвания и запомня. Повтаря не веднага, но в следващите дни. На периоди е като цяло - научи ли нещо, спира да го прави, но повтаря докато може спокойно да го прави.
Аз също бих се притеснявала и по-добре да се отделят наколко часа при специалисти и да няма нищо, отколкото да се окаже, че е имало проблем, а майката се е успокоила като са й казали "ама той още е малък за това" (не, не е).
Логопед също мисля, че би могъл да помогне или поне да забележи, ако има нещо.
Абсолютно не съм стояла да го уча като маймунка на номера, трябват му 1-2 показвания и запомня. Повтаря не веднага, но в следващите дни. На периоди е като цяло - научи ли нещо, спира да го прави, но повтаря докато може спокойно да го прави.
Аз също бих се притеснявала и по-добре да се отделят наколко часа при специалисти и да няма нищо, отколкото да се окаже, че е имало проблем, а майката се е успокоила като са й казали "ама той още е малък за това" (не, не е).
Логопед също мисля, че би могъл да помогне или поне да забележи, ако има нещо.
Аз ще Ви посъветвам, ако се притеснявате, да направите консултация с опитен клиничен психолог. Не по-малко компетентни са от детските психиатри. И ще Ви дадат доста адекватни съвети, без да Ви плашат излишно.
Дъщеря ми пък сочеше с пръст, малко след годинката, към обекти, които са я впечатлили. И аз се успокоявах, че всичко е наред, но проговори с думички чак на 3 години. Тогава тръгна на логопед. Преди това говореше много, но на "собствен" език. Сега е на 5 г. и едва от няколко месеца съставя изречения. Нещата добре се развиват, но много бавно. Уви късното проговаряне влачи и други проблеми със себе си. По-бавна социализация и като цяло едно дете, като не може да се изрази добре (вербално), няма как това да не повлияе и на поведението. Затова, ако до 2 годинки не проговори, търсете логопед, който работи с малки деца. Поне за консултация.
Дъщеря ми пък сочеше с пръст, малко след годинката, към обекти, които са я впечатлили. И аз се успокоявах, че всичко е наред, но проговори с думички чак на 3 години. Тогава тръгна на логопед. Преди това говореше много, но на "собствен" език. Сега е на 5 г. и едва от няколко месеца съставя изречения. Нещата добре се развиват, но много бавно. Уви късното проговаряне влачи и други проблеми със себе си. По-бавна социализация и като цяло едно дете, като не може да се изрази добре (вербално), няма как това да не повлияе и на поведението. Затова, ако до 2 годинки не проговори, търсете логопед, който работи с малки деца. Поне за консултация.
Аз също мисля, че е “време” за тези неща. Поне при нас беше така - малко преди годинката знаеше къде е лампата, хладилника и изобщо такива неща. Сочеше с пръст. На 1.3 знаеше частите на тялото си, животните, показваше на книжките кое къде е. Помня че точно на 1.3 ходихме на ваксина и след като се прибрахме,си все докторския комплект и започна да ме боцка в кракът и да ме преслушва. Имитираше вече, но кога е започнал не помня точно. Знаеше кой кой е. Общо взето такива неща. Аз съм от майките, които по принцип се филмират за всичко. Така че не пиша от позиция на “мега спокойната майка”. Просто казвам как е било при моето дете тогава.
Имам две деца с аутизъм и точно след първата година и двете загубиха умения.
Понеже второто е по-малко ще дам пример с нея:
Къде са ти ръчичките? А крачетата? Показваше. Сега - не.
Имат десет години разлика и вече бях наясно, че нямам време за губене.
Посетихме детски психиатър в "Св.Никола" към Александровска болница и потвърдиха диагнозата.
Исках час, когато бе на 1г. и 4 мес., но заради пандемията ни отложиха с 1 година.През това време започна да посещава логопед и психолог, които работеха с нея.Напредъкът идва с години и е индивидуален за всяко дете.
Въоръжила съм се с търпение, здрави нерви и много любов.
Дори и без диагнозата започнете посещения при логопед и психолог.Потърсете услугите на Ранната интервенция във Вашето населено място.Попитайте в отдел "Закрила на детето".
Понеже второто е по-малко ще дам пример с нея:
Къде са ти ръчичките? А крачетата? Показваше. Сега - не.
Имат десет години разлика и вече бях наясно, че нямам време за губене.
Посетихме детски психиатър в "Св.Никола" към Александровска болница и потвърдиха диагнозата.
Исках час, когато бе на 1г. и 4 мес., но заради пандемията ни отложиха с 1 година.През това време започна да посещава логопед и психолог, които работеха с нея.Напредъкът идва с години и е индивидуален за всяко дете.
Въоръжила съм се с търпение, здрави нерви и много любов.
Дори и без диагнозата започнете посещения при логопед и психолог.Потърсете услугите на Ранната интервенция във Вашето населено място.Попитайте в отдел "Закрила на детето".
Имам две деца с аутизъм и точно след първата година и двете загубиха умения.
Понеже второто е по-малко ще дам пример с нея:
Къде са ти ръчичките? А крачетата? Показваше. Сега - не.
Имат десет години разлика и вече бях наясно, че нямам време за губене.
Посетихме детски психиатър в "Св.Никола" към Александровска болница и потвърдиха диагнозата.
Исках час, когато бе на 1г. и 4 мес., но заради пандемията ни отложиха с 1 година.През това време започна да посещава логопед и психолог, които работеха с нея.Напредъкът идва с години и е индивидуален за всяко дете.
Въоръжила съм се с търпение, здрави нерви и много любов.
Дори и без диагнозата започнете посещения при логопед и психолог.Потърсете услугите на Ранната интервенция във Вашето населено място.Попитайте в отдел "Закрила на детето".
Понеже второто е по-малко ще дам пример с нея:
Къде са ти ръчичките? А крачетата? Показваше. Сега - не.
Имат десет години разлика и вече бях наясно, че нямам време за губене.
Посетихме детски психиатър в "Св.Никола" към Александровска болница и потвърдиха диагнозата.
Исках час, когато бе на 1г. и 4 мес., но заради пандемията ни отложиха с 1 година.През това време започна да посещава логопед и психолог, които работеха с нея.Напредъкът идва с години и е индивидуален за всяко дете.
Въоръжила съм се с търпение, здрави нерви и много любов.
Дори и без диагнозата започнете посещения при логопед и психолог.Потърсете услугите на Ранната интервенция във Вашето населено място.Попитайте в отдел "Закрила на детето".
Другото бе стереотипното поведение и липсата на говор.
Триадата на аутизма може да я разгледате тук:
https://logopedico.com/autizam/
Триадата на аутизма може да я разгледате тук:
https://logopedico.com/autizam/