Защо българинът мисли единствено за себе си?

Не, не е за оплюване на българте. Не разбирам защо някои така подскачат, като че ли лично за тях се говори. Като си затваряш очите за проблемите, те няма да изчезнат. А проблемите в България са много. Но човек като свикне и не му прави впечатление.
Обединението около клишето, че българите са прекрасни, топли, гостоприемни и красиви е като жабата в тенджерата.

Защото живеем във време на преход,когато цари хаос,няма ясни и твърди правила и нрави. Старите ценности са мъртви,а новите още не са се наложили. При този преход единственото твърдо нещо на което може да стъпи човек са парите. Заради парите често пъти хората са принудени да настъпят ближният. Това не значи,че мисли само за себе си. Просто следва своите интереси.

Мога да кажа, че на приятелите ми, българи, мога да разчитам. Както и те могат да разчитат на мен. Напълно, без задръжки, без да искам аз нещо в замяна и без ако те направят нещо за мен да искат нещо в замяна. Не знам дали това е само българска черта, но имам такива приятели, че и да ме събудят през нощта и да имат проблем, аз ще съм насреща, както и те за мен.

Вие в България ли живеете?

Каква жаба, какви пет лева...
Българите са като небългарите. Аз поне не се сещам за причина точно ние да сме специално различни (към лошо, разбира се) от целия останал свят.

Съгласна съм  аз с Вени.
На мен честно казно ми писна вечно някой да разправя колко били сме зле, колко държавата ни е зле, как българите са еди какви си, как никога няма да се оправим, как всичко ни е най-зле и още и още.
Ами ако може всички направо да се изнасяме в чужбина и тука никой да не остане, а?
Няма да забравя преди години бях заек в убниверситета  и пак така  в залата в почивката обсъждахме "колко сме зле".
 И един колега като скочи и ни каза "ето затова няма да се оправим, точно заради хората, които постоянно говорят и мислят така".
Няма да забравя тези думи, често си ги припомням.
Такива приказки ми е писнало да ги слушам.
Имаме близък, който е от 2 години в чужбина. Остави си жената и подрастващата си дъщеря за да изплаща образованието на много умния си син в чужбина.
Много добър и стойностен човек, момчето е много умно.
Та, този наш роднина си идва два пъти годишно и като дойде на гости не се издържа, защото е само говорене колко много сме зле.
Говори се само за това. Сравнява се непрекъснато, каквато и тема да се подхване се обръща пак натам-какво било там, как било там, тука колко е зле.
Държавата няма да я казвам-една от най-уредените и развитите в Европа, с нея ние не можем да се сравним по нищо, защото е напълно безсмислено такова сравнение, на фона на история и минало, територии и изобщо каквото и да е.
Идеята ми беше, че този човек е вече с промит мозък дотолкова промит, че той за друго не може да говори.
Да бе, съгласна съм, че положението не е розово, също и, че за някои неща сами сме си виновни, че някои черти са вкоренени в манталитета ни, народността. Така е, безспорно е така.
Обаче аз не мисля, че сме чак за окайване.
И мисля, че не бива да насаждаме такова мислене и у нашите деца. Да се подценяваме като народ(държавата я оставете), мисля, че това е много грешно и ние родителите трябва да работим в тази посока.
Тя темата беше ясно, че натам ще завие.
Хората са хора навсякъде-и лоши и добри, и егоисти и мислещи за ближния. Всякакви са. И наистина това, че човек гледа предимно себе си и своите интереси и се е поотчуждил и рядко се замисля за другия как е, дали е добре, дали пък нещо не преживява не значи винаги, че е егоист.
А често значи, че си има свой живот, интереси, планове, проблеми, свои неща приоритети.

Просълзих се от клишето на последните 30г "ето затова няма да се оправим".
Всичко е супер, темата е просто майтап. Айде, мир да има.

Прочетох само първата страница. Нима мислите, че само българите мислят само за себе си, са злобни и лицемери ли? Явно не сте общували с чужденец. Не само да общувате, но да се опитате да се сближите с чужденец. Тогава ще разберете, че чужденците са по-лоши и от нас.  Еее, не слагам под общ знаменател всички чужденци. Всичко е  от човек до човек.

Моето е мнение е, че най-нормалното нещо всеки да мисли за себе си и за близките си на първо място, но в границите на морала и законите. А това да помагаш на приятели, съседи и дори непознати, е въпрос на възпитание и личен морал, и не е в конфликт с личния интерес. Например ако помогнеш на съсед с покупки, защото е в карантина и няма право да излиза, как точно това ще ти навреди?

Според мен тези черти са общочовешки и не зависят от нацията. Зависят от човека и от средата му - как е възпитан като дете, но и как се държат околните около него. Не сте ли забелязали, че доброто е заразно?

Обаче съм съгласна с коментарите, че българите като цяло са нелюбезни,  намусени и “сиви”. Много пестимстимно настроени сме като нация, но пък сме искрени. Затова и не се раздават навсякъде усмивки и любезности, защото те се “пазаят” като нещо по-специално за близките. За съжаление още не сме осъзнали като нация, че любезното отношение и усмивките, макар и лицемерни, са по-полезни и приятни за всички.

Няма нужда. Хората в другите държави го знаят. Когато си търсех навремето работа в Англия, докато уча, ми казаха директно, че ще ми е много трудно, защото сънародниците ми са се погрижили за лошото име на българите там... Та така

Да, Нина. Всичките им познати, съседи, роднини са злобни и им завиждат, не им помагат, прости са, мързеливи и нищо не правят, глупави, негодни, кекави, калпави.

Второто поколение, родено тук не е такова, но те са почти асимилирани, често никога не са ходили в държавите на дядовците  не знаят езика и нямат контакти с далечната рода.

Събуди ми любопитството. Имаш нещо конкретно предвид, някоя конкретна нация, или? Ако искаш, разкажи някоя примерна случка.

Да обобщим. Не просто ние си знаем, ами и в другите държави ни знаят колко сме прости и не ставаме. Цял свят ни знае, хора, еййй!

Не виждам нищо забавно. Супер тъжно е.

Интересно. До 2000г малкото англичани, които знаеха за България, знаеха за Слънчев бряг и Албена и за евтиното поркане. Тях друго не ги интересува.

Не пишеш в кой град и кога е било. Знам, че след 2000г в Англия започват да влизат огромен брой поляци, румънци и българи и поради това местните започват да не ни обичат. Напуснах Лондон в края на 2002г и до 1994г се бях запознала с точно 15 или 20 българи. Последно в центъра на Лондон чувах повече български и полски, отколкото английски.

Каквато и работа да съм работела, винаги, винаги съм имала повече колеги и шефове от чужд произход, отколкото англичани. Никъде етническия ми произход не е бил пречка да ме наемат. Имах колеги от цял свят, от американци и австралийци, родени в средни и богати семейства, през задължителните за Англия индийци и пакистанци, родени в родината, в село без ток и вода, в Кения, ЮАР или просто Лондон, нигерийци, джамайки, поляци, евреи с произход източна Европа, ливанци, арменци, филипинци, китайци, японци и всички си бяха намерили работа.

По време на големи преселения поради войни, кризи, земетресения и нахлуване на голям брой чужденци от даден произход е нормално отношението към тях да се влоши. Миграцията и бедността са криминогенни. Даже и вече установените, на място чужденци не искат новопристигащите за да не им се разваля репутацията.

Когато започват погромите срещу руските евреи в Русия и те масово побягват към Англия, английските евреи пишат на кралския двор с молба да не ги приема.