Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Привет, не знам тук или в трудно проговаряне да пиша…
Млад, прохождащ още,  логопед съм. Работя с дете на 3г. екранно дете.
Имам нужда от психолог за него.
За Варна питам.
Да че насочите към някой.

Като си представя проблематиката, първия проблем на екранните деца СА родителите. Детето как комуникира по принцип? Вие как разбрахте че е само екранно дете а не е са някаква комбинираност на симптоми ( има му нещо независимо "със или без екран")  Както и че никой психолог няма да работи с дете на 3 години по своето си направление. Ако и да се наемат да работят с тях, те дублират работата на специалните педагози. "Психологическа работа" се извършва с дете което е "дорасло вербално умствено " да работи с психолог. Както казах в противен случай какво правят психолозите -сортират, гнездят, финна моторика ако детето си е общо изоставане. Без да съм психолог, консултирах няколко родителя и тези от тях които направиха това което обсъдихме и решихме да направят - имат ефект. Децата престанаха да търсят като невидели екрани, защото достъпа до тях им беше тотално отказан, почнаха да заместват сензорните нужди с друго, станаха по-концентриране възприемчиви, част от поведенческите проблеми отпаднаха, но всичко това е "борба" преди всичко на родителя. Ако той няма интерес е напълно загубена кауза . Така че съответно виждам че сред познатите ми  има и Други обаче нямат подобрение с отказването. А то е  близко до логиката че нямат защото родителите  не са направили каквото трябва.

Реге- съгласна съм, че е от родителите. Майката мисля, че трябва също да посещава психолог. Детето не говори, оставяно е пред екран от 9 месечно и продължават, макар и по- малко време да е. Майката иска да съдейства, но не е стриктна.  Въпреки 1 лист препоръки от моя страна, почти нищо не са променили, да не кажа, че детето няма и режим. Още е с памперс, не пие от чаша. Говори  ми на английски. Разбира, не изпълнява инструкции, очния контакт е труден още, но напредваме. На ниво звукоподражание сме, цветове, форми, сортиране, дъски за вгнездяване, пъзели и се справя чудесно.
Казва вече някои думи, но до там.
Майката иска психолог да го види за нейно успокоение. Знам, че психолозите не искат да работят с толкова малки деца, за това питам тук. Все някой ще може да го види.

Оххх, това е загубена кауза.

Психолог или психиатър? Тя говори ли български- Майката? Наясно ли е че психолог не поставя диагнози. Тя какво иска всъщност да стане с тази визита? Ти какво предиктваш че ще се случи? Така или иначе според класическия подход на работа на тази възраст  на детето с наличие на проблеми  при психолог се консултира именно родителя. И ако той е слабото звено (както виждам) то нищо няма да се случи. Всичко трябва да започне отвътре навън а не обратно.

Пишеш разбира но не изпълнява. Как разбираш че разбира. Използваш инструкция която преди е правило ли? То не я изпълнява понеже "не я чува". Или понеже не иска. Ако е второто вероятно приложен поведенчски анализ е посоката на работа.  Мотивационната им система, работа по приемливо поведение, споделено внимание. Ако не я чува, то Флоортайм подхода е подходящ за активното навлизане в зоната му на комфорт и отново работа по споделено внимание но с друг подход заради факта че не поведението обуславя отказа както е в АВА а лошите умения "да регистрира" какво се случва наоколо.

Ако е за оценка на детето и насоки за работа, препоръчвам Яна Пачолова - тел. 08885991386. Ще определи психологическата възраст на детето, областите, в които има най-големи дефицити и дали не става въпрос за аутизъм.
Ако е за работа с майката и не става въпрос за същински аутизъм - Бояна Аянова (тел. 0898584600). Има много доволни родители от нея, но на мен не ми беше особено полезна.

Не иска да изпълнява. Например- хайде седни на стола, сега вземи червената карта, сяда, взема я. Когато той си реши е много лека работата, има дни в които просто не иска и не съдейства, постоянно търси майка си. Психолог по- скоро за нея да и обясни някои неща, как да по-добри в отношенията с детето. В детето има вече развит страх от изоставяне и за мен от там има задръжки и в речта. На ясно съм с кризите на възрастта, дори им дадох учебник да чете. Първо дете е и има доста сложни семейни отношения. Изключително много съжалявам за детето. Обаче не съм аз човека, който да и каже чисто психологически как стоят нещата и какво трябва да направи за себе си тя.

Мога да препоръчам Поля Златилова
Защо я препоръчвам- можете да прочетете на страницата й  - тя е комбинация от психолог и педагог, наясно е с приложния поведенчески анализ, макар че всъщност е много мека, блага  като човек,  а АВА терапевтите обикновено трябва да са много по-твърди за да има терапията нужния ефект. И АВА-та има силна успеваемост точно когато педагогът е твърд а родителят изпълнителен. Тогава няма как детето да не кооперира, то ще работи, ще изпълнява и съответно ще напредва , но само ако се борави с правилните обусловени стимули.
https://www.zatebdete.com/%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8/

обаче въобще не съм сигурна с положителната развръзка в ситуацията. Изглежда ми сякаш някой друг (  логопедът)  е по-заинтересована от родителя, а  дългогодишния ми опит е показал че това никога не е достатъчно. Обратното има повече шанс да сработи защото ако специалистът не справя родителяткато недоволен  може да го смени. Обаче нямам как да бъде сменен родителя ако сме недоволни от него. МАлшанс.

ТРябва да се приложи системата на мотивация за да може да работи детето така,както трябва и както иска педагога. То няма никакъв стимул да сортира и вгнезява. За какво му е. Социалната награда- браво, ти си добро дете, справи се - не работи при такива деца- особено пък като не знаем за какво състояние у него става въпрос. То ако имаше социална мотивация  вероятно нещата щяха да са доста по-различни.


Изпитвам сериозни съмнения в това. Страхът е свързах с разбиране и причинно следствени връзки. Не мисля че слабовербално дете на 3 е способно на това. Може би повече можем да говорим за тревожност  , а не за страх , затова, тази емоция няма как да е свързана със страх от изоставане. Това осъзнаване е непосилно дори и за децата в норма на 3 години. Тревожността си е съпътсвстващ белег на състоянието, което явно указва изоставане по всички показатели.

Здравейте силни родители!
Извинете ме, че така навлизам във вашата тема, но не зная какво да правя, трябва ли да се притеснявам и така. Утре ще се свържа с педиатъра за да коментирам и с нея (понеже прегледа е след 2 седмици, а аз до тогава няма да издържа). Нашият син е дълго чакано бебе и в следствие на ин витро процедури, толкова радост не съм изпитвала в живота си, но дойде момент на притеснение в мен, че е възможно да е с тази диагноза.
Детето е на 9м и 3 дни ,знам че ако е така е хубаво да започне от рано да се работи с него за да навакса.
Така.. Обръща се на име, когато той пожелае, понякога се обръщаме към него над 10 пъти и няма резултат, а понякога още от 1вия се обръща. Гледа ме в очите или устата когато му пея, понякога поглежда когато му посочвам нещо. Когато се усмихна ми отвръща с усмивка. Имаме закачен балон с мече на лампата и когато го попитам къде е мечо се обръща натам. Когато го попитам Кой идва, понякога поглежда вратата. Когато си види купичката или шишето с мляко знае че ще яде и се радва или когато кажа ам ам и веднага насочва вниманието си и се радва.Когато му кажа хайде ставай и подам ръце и той подава и се изправя. Ноо пърха с ръце, когато се радва или ако се забавя с лъжичката, няколко пъти в деня се случва да си върти главата наляво надясно(това е от няколко дни), понякога си разглежда ръката и отскоро е взел да казва мама, баба или ам ам, преди това пискаше или все викаше ааа. Когато играем с играчки му строя разни кули, които обича да руши, отскоро се учи да се изправя, но не прави крачки, дори и да го държа и го наклоня леко напред, подскача повече и то на пръсти. Храна не ми отказва. Не знам, силно се надявам да е само в моята глава, но каквото и да става, знам че ще направя всичко да се чувства той добре.
Благодаря ви, че ме изчетохте, сигурно е Доста хаотично и вероятно с много грешки, но пиша със сълзи на очите.

Благодаря за контакта Реге. Ще предам. Добре ми се вижда тази жена. Добре си ме усетила. Благодаря отново.

Здравейте
a с кого го сравнявате че толкова сте притеснена ? Това че не пристъпва ли? или че пърха с ръце?  или че не се обръща при повикване? Имало ли някакво забавяне в седене или изправяне, други физически забавяния ?


По принцип много често има съчетаност на симптоми при тези състояния,  които са свързани  с някакви отклонения от типичното мозъчно функциониране. Често се срещат ХАДВ и дислексия, РАС и дислексия и т.н. По принцип когато се диагностират деца само с дислексия , това става обикновено началните класове 1-4. ( за разлика от БГ във франция се прави ранен скрииниг, изявяват се доста рано тези проблеми, работи се по-тях и децата тръгват на училище така да се каже рехабилитирани. Докато при нас се чака детето да стане ученик. Няма логика , но в бг малко неща следват логиката) .
Та прави се обследване, което доказва че когнитивно нещата не са добре и  детето има просто чисто обучителни проблеми. Дислексията така и се води- специфично нарушение в ученето. Спецификата е че всичко деца в началните училищни класове допускат грешки при ограмотяване, при някои обаче преодоляването им отнема много повече време и усилия - такива са децата с дислексия, дискалкулия , дисграфия и т.н. . Няма някаква специална методология на преподаване която да е за дислектици или за недислектици. Работи се както с всички деца. Просто повече и по-активно, по-структурирано с повече повторения и упражнения. Затова те са СОП и затова им се полага повече време на НВО-тата ( ако го пожелаят разбира се. Дъщеря ми е ХАДВ с дислексия, никога не сме ползвали някакви облекчения. Всъщност се занимавахме с нея по проблемите много преди да тръгне на училище, защото ми беше ми попаднала една статия за ХАДВ и дислексия и просто си припознах детето. Там съветът беше да се работи много по ограмотяване и детето да започне максимално бързо да пише и чете. Точно както сега чета че правят французите. Та тя тръгна ограмотена на училище. Единствено й остана заради върщането на очите при четене смяната на последните две цифри или букви в изречение или израз. Тя обаче си знае тази своя слабост и си се самопроверява) . Всъщност Дислектиците  не работят по индивидуални програми защото нормално покриват ДОС тъй като имат запазен интелект. Затова се чудя какво би ви дала тази диагноза повече от това което вече имате. Няма да ви сменят РАС с дислекция защото РАС ви  е първичното нарушения а дислексията вторичното отклонение.

Не го сравнявам с никого. На 6м започнах да го слагам да сяда по препоръка на лекаря, иначе от преди това се напъва да седне. Днес забелязах, че присвива очи и сякаш мижи, това до сега не го беше правил и въобще днес не се е обръщал на име, но запляскам ли с ръце или с някоя играчка и веднага се Обръща. Лекарката каза, че толкова пъти сме били при нея и е щяла да забележи, нищо конкретно...

Много благодаря, Ре! Интересуваше ме конкретно по методиката има ли различия. Друг смисъл няма да се обследва. Ние и сега работим по дефицитите, които се виждат.

И пърхането и мижането и отбягването на очен контакт и нечуването при викане е проблем със сензорната интеграция. Всички от спектъра са със сензорна дисфункция, но не всички със сензорна дисфункция са от спектъра. Последните десетина страници пускам в постовете си материали за Сензорната дезинтеграция. Тръгнете назад и прочете що е то.
Това което бих ви препоръчала е методиката  Флоор тайм на Стенли Гриинспан. Много подходящо е за възрастта ви и за това които описвате. това би било и чудесна превенция за момента,  ако детето се опитва да кривне от пътя чрез изолация.


Материал по Аудио Процесинг Дисордер. Интересна съвременна тематика. Сигурна съм че синът ми именно такъв проблем, симптомите му са класика. Съвсем случайно ми беше попаднала преди години статия на английски. А сега ето и на български - така добре обяснено и обосновано. Мисля че не съм качвала преди

НАРУШЕНИЕ НА ПРОЦЕСА НА ОБРАБОТКА НА СЛУХОВАТА ИНФОРМАЦИЯ
(Audio Processing Disorder – APD)
автор: Bill Nason, MS - Autism Parenting Magazine

Нарушението на процеса на обработка на информацията постъпваща чрез слуха ( APD) е известно и под името Централно нарушение на процеса на обработка на слуховата информация (CAPD). Това е сложно състояние, съпътствано от редица проблеми, което засяга около 5% от децата в училищна възраст. Тези деца не са в състояние да обработват чуваната информация по начин, по който го правят децата в норма, защото ушите и мозъкът им не успяват да си взаимодействат ефективно. В резултат на което мозъкът се затруднява в разпознаване и интерпретиране на звукове и особено онези от тях, които съставят говора.
Децата с APD трудно разпознават нюансираните разлики между звуковете в думите, дори в ситуации когато те са силни, ясни и отчетливи, дотолкова, че да бъдат разпознавани от всички наоколо. Проблемите се задълбочават при наличие на шум, естествен за средата в която живеем. По този начин, основният проблем на децата с APD е разбирането на каквото и да е било вербализиране при неоптимални  условия, а тъй като ние не живеем в оптимална среда, то за тях това е ежедневен проблем.

ДИАГНОСТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО APD
Смята се, че децата с APD чуват нормално, като това се обуславя от факта, че те различават перфектно чисти  тонове, които биват възпроизвеждане в ситуация на пълна тишина, примерно в стая със звукоизолация. По принцип, според медицината, хора, които са в състояние нормално за различават звуците в идеални условия се предполага, че нямат проблеми със слуха.
Важно е да се отбележи, че способността да бъдат различавани звукове е само едната страна от процеса на обработка на информация от слуховата ни система. В по-голямата си част, децата с  APD нямат загуба на слуха, но имат слухови проблеми. Обработката на информация, постъпваща по слуховия канал при тях не протича нормално.
Ако тези дефицити не бъдат забелязани още в ранна възраст и върху тях не бъде работено, при децата ще се наблюдават задръжки в разбирането на речта в проговарянето и съответно те ще демонстрират обучителни дефицити.
Симптомите на APD са от умерени до много сериозни и могат да приемат много разнообразни форми. Ако предполагате че детето ви е възможно да има APD , запознайте се с информацията представена по-долу и отговорете честно на зададените въпроси:
    • има ли ситуации в които детето ви се безпокои или се отвлича от това, което прави в момента, заради силни и внезапни звукове?
    • шумната среда пречи ли на детето ви да върши това, което върши?
    • Подобрява ли се неговата работоспособност в по-тиха и спокойна обстановка?
    • детето ви има ли затруднения при изпълнение на каквито и да е команди- и прости и сложни?
    • Има ли вашето дете затруднения в четенето, писането, в правописа, в разговорната реч?
    • Трудно ли усвоява детето ви абстрактна информация?
    • Изпитва ли затруднение детето ви при устна формулировка на задачи ( и математически в това число)?
    • Детето ви  забравя ли лесно? Разсеяно и разпиляно ли е, затруднява ли го да се самоорганизира?
    • Изпитва ли затрудения да поддържа беседа?


Специфики на APD
Много често APD бива недооценявано като състояние. Освен това голяма част от гореспоменатите въпроси касаят и други състояния с когнитивни затруднения, примерно : Синдром на Дефицит на вниманието с хиперактивност или просто Синдром на дефицит на вниманието и даже депресия. Възможно е при едно дете да се наблюдават и двете състояния едновременно СДВХА и APD, възможно е детето да има и APD и някакви дефицити в развитието на речта или затруднения в обучението заради интелектуални задръжки.

Диагностика
Макар, редица специалисти, работещи с дете с подобна симптоматика ( логопеди, специални педагози) да са в състояние да предположат наличие това състояние и дефицити. точната диагностика би могла да бъде поставена единствено и само  от аудиолози. Те провеждат тестване на процеса на обработка на слуховата информация и по този начин могат да дефинират наличието на проблем.

Проблеми на децата с APD
Децата формират някои от навиците и способностите, необходими за оценка на техните затруднения при обработка на слуховата информация, едва към 7-8 г.  Смята се, че мозъкът на децата до тази възраст не е развит достатъчно за да възприема и обработва голямо количество информация. Деца с APD биха могли в резултат от терапевтични въздействия ( интензивна работа с логопед) да преодолеят в значителна степен затрудненията си. Препоръчва се и ежегодна консултация с аудиолог за наблюдение и последваща оценка на постигнатото и това, което все още трябва да бъде наваксано.

Съществуват ПЕТ различни степени на проблемите, които се наблюдават при децата с APD.

    1. Слухови  проблеми, свързани с отделяне на основния сигнал от фоновия сигнал (Auditory figure- Ground problems).
Това се наблюдава, когато детето не може да се съсредоточи върху основната  информация, постъпваща по слуховия канал, заради фоновия шум на втори план. Това често се случва в шумните, лошо структурирани класни стаи.

    2. Слухови проблеми, свързани с паметта ( Audio Memory Problems)
Детето изпитва затрудения с запомняне на информация постъпваща по слуховия канал. Това са команди, последователности, списъци, учебни материали. Това може да се случва в момента („не съм в състояние да го запомня веднага“) или да бъде отсрочено („не мога да си го спомня, когато ми потрябва“).

    3. Слухови проблеми, свързани с разпознаването (Auditory Discrimination Problems )
Детето изпитва трудност да различава думи или звуци които звучат сходно ( думи : ДАМА/ГАМА; ГРЕБЕН/ДРЕБЕН ; звуци: Ф/С). Това се поява в затруднение при изпълнение на команди, при четене, в устната реч, при писане и много други.

    4. Слухови проблеми, свързани с вниманието (Audio Attention Problems)
Характеризира се с това, че, детето не успява да остане съсредоточено достатъчно дълго, за да чуе информация или обяснение , команда или урок до самия край. Децата с APD/CAPD трудно задържат вниманието си върху нещо по-продължително време, но трябва да бъде отбелязано, че огромно значение за това имат здравословното състояние на детето, мотивацията му и взаимоотношенията с човека, които съобщава слушаната информация или дава командите.

    5. Слухови проблеми, свързани с обобщението ( Auditory Cohesion Problems)
Това е състояние, което касае задачи, свързани с високо ниво на усвояване на постъпващата по слуховия канал информация. Това е така наречената способност за ОБОБЩЕНИЕ – умение да се  следва  хода на беседата, според характера й да се правят изводи, да се решават поставени устно задачи, да се разбират задавани устно математически формулировки – всичко това изисква усилена и задълбочена слухова преработка, съчетана с високи нива на езикови способности. Това са навици,  които се развиват най-добре, ако не присъства нито едно нарушение от описаните по-горе под номера от 1 до 4 .

Как бих могъл да помогна на детето си?
Стратегиите, които е препоръчително да са прилагат у дома, в училище могат да облекчат поведенческите проблеми, които се асоциират с СAPD, тъй като за деца в такова състояние е характерно наличието на трудности при изпълнение на команди.
Могат да бъдат предприети следните действия:
    • Важно е да бъде намален фоновия шум и у дома и в училище, т.к. децата с CAPD трудно възприемат и запомнят информация при среда с много фонов шум.
    • Настоявайте детето да ви гледа, докато му говорите
    • използвайте прости, изразителни изречение когато говорите на дете с CAPD
    • говорете малко по-бавно и малко по- високо от обикновеното
    • Помолете детето да повтори командата , която сте му дали. Препоръчително е, то да си я повтаря постоянно, докато тя не бъде изпълнена.
    • Ако детето трябва да помни, че има задача, която трябва да се изпълни отложено във времето, нека за това му напомня някакъв визуален график, който поддържа рутината на действията. Примерно : аларма, часовник. По принцип, общата организация и планиране биха били от много голяма полза.
    • Учете детето да отчита кога средата е шумна  и  неблагоприятна и съответно да търси по тиха и удобна за неговите нужди среда.
    • Отделете на детето тих кът у дома, където то може да се занимава със своите ангажименти – уроци, игри.
    • Осигурете му спокоен и равномерен начин на живот
    • създайте му добър дневен режим, съдържащ здравословно хранене и достатъчно време за сън
    • включете го дейности по поддръжка на дома ( да поддържа стаята и бюрото си чисто, да изхвърля боклук и много други)
    • работете по формиране у  детето на чувство на собствено достойнство.



Редовно комуникирайте с всички специалисти и учители, интересувайте се от неговия прогрес. По правило тези деца се интегрират в масова училищна среда , защото нямат нужда от специална такава. Учителите биха могли да подпомогнат тези деца със следните действия:
    • Да сложат детето а CAPD да седне не най-подходящото за него място в класната стая – с гръб към прозореца – на първите чинове.
    • Да предоставят допълнителни средства, подпомагащи тяхното обучение. Пример за това са различни записващи устройства  

И родителите и специалистите трябва да осъзнаят, че APD е действително сериозно състояние, при което детето не е в състояние да контролира нито голяма част от демонстрираните симптоми, нито поведението си. Затова, терапията е ориентирана да бъде използвано именно това, което детето само може да осъзнава и съответно разпознава като проблем И с помощта на препоръчаните стратегии и у дома и в училище, да се самоподпомага в преодоляване на трудностите.
Реалистичното отношение към проблемите на състоянието, позитивизма, правилно заложено чувство на собствено достойнство могат изключително много да подкрепят едно дете с CAPD. С правилна стратегия и подходящи, съобразени със състоянието им терапии, такива деца могат да  постигнат успехи, еквивалентни на  успехите на техните връстници. Някои деца с APD обаче запазват част от дефицитите си израстват като възрастни с APD, но и при тях поддържащите стратегии, различни техники, прилагани от логопеди, могат да бъдат също изключително ефективни.

И нашата дилема продължава,вече е на 2 г. и 8 м и все едно гледам бебе на 1 г .и половина ,поне на мен така ми се струва. Ходи на градина , изключително привързан към мен беше ,вече свикна , но продължаваме да имаме проблем с комуникацията. Говори , говори в 3 л мн .число -ще пием сок ,понякога казва искам еди какво си ,понякога Х иска еди какво си,успява да си поиска всичко, познава всички, някои хора харесва ,някои изобщо , има очен контакт, отговаря на името  си ,но не отговаря на абсолютно никакви въпроси,само ако го попиташ какво искаш ? Питам го как беше в градината - няма отговор ,понякога има ,рядко . Гладен ли си ? Тръгва към кухнята -ще папем ,но няма да или не ! Памперса още не можем да махнем ,понеже ,той стои на гърнето и върши работата ,но не казва , и да го питам няма отговор. А прави изречения вече , прибирам го а колата от градина - пусни музика . В смисъл говори ,но нищо не отговаря като го попитам . Много ми е трудно

Какво не казва ? че му се ходи в тоалетната ли? Целта не е да ти каже че иска да ходи в тоалетната, а да отиде и свърши нещото в тоалетната сам! Ходенето в тоалетната не е само действие на изхождане - това е цял процес на самообслужване. Щом го върши на гърнето значи физически е готов, може да се стиска,  остава да бъде приучен къде е тоалетната за да ходи там да го прави.

На всички им е трудно Добриана. Затова сме в тази тема. ако ни беше лесно щяхме да сме в темата за Малдивите.