Детето е на 9м и 3 дни
Dobriana32, в повечето случаи ходенето до тоалетна е процес във времето. Не става от раз, обикновено. Търпение и повече редене на чакри е наистина, но от описаното явно имате не малък прогрес като цяло
- Публикувана: 19 фев. 2022, 00:50 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2023, 23:13 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32
Какво точно ви притеснява че не е наред? За дете на 9 месеца, какво очаквате в развитието, което не се случва?
Dobriana32, в повечето случаи ходенето до тоалетна е процес във времето. Не става от раз, обикновено. Търпение и повече редене на чакри е наистина, но от описаното явно имате не малък прогрес като цяло
Re_ge, много благодаря за полезната информация, която публикуваш. Аз от известно време все си мисля, че синът ми няма аутизъм, а по-скоро основно сензорни проблеми. Сега, като чета твоите постове за СИД, все едно моето дете описва. Аз си копирах всичко в един общ файл. Така по-лесно го чета Ако позволиш, ще го пусна във Facebook групата за аутизъм. Ще е много полезно за родителите.
Prembg Колкото повече родители се запознаят със Сензорната дисфункция като проблем и поведение - толкова по-добре! Колкото повече родители разберат защо и как да пренасочват непремливото поведение на самостимулация към поведение на самостимулация но в по-приемлива форма толкова по- добре!
ОСЕЗАНИЕ. ТАКТИЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ
автор: Bill N@son, MS - Autism Parenting M@gazine
Осезанието е едно много важно човешко сетиво. Тактилните клетки са разположени по кожата, по лигавицата, има ги по цялото човешко тяло. Това сетиво е много важно и за определяне на това, как се чувстваме и духовно и физически. Осезанието е критичен показател за нервната система. Въз основа за сензорна информация, предоставяна от осезанието, мозъкът разпространява импулси , чрез които се развиват и другите сетива. Осезанието също така е пряко свързано с чувствата и емоциите.
Примери:
А) В европейски детски дом имало много висока смъртност. Едно от децата обаче, чието креватче било до вратата, се развивало много добре и наддавало на тегло. Оказало се, че чистачката, по време на обедната си почивка, винаги сядала да хапва до вратата и задължително говорила на бебето, милвала го, прегръщала го. Изводът е, че и емоционалния и физическия контакт са толкова важни за едно дете, че без тях неговото здраве и живот са изложени на риск.
Б) Американския изследовател Хари Ф. Харлоу провежда експеримент, при които на бебета маймунки биват предоставени „майки“ направени от изкуствени материали – плат, тел и др. Той открива , че меките майки, направени от плат, влияят много добре на развитието на бебетата, за разлика от „майките“ направени от тел. С първите, бебета лесно установявали емоционална връзка, с вторите това не се случвало и бебетата дори прибягвали до самонараняване.
В) В детски дом постъпили за отглеждане две близначета като едното било с „вълча паст“. Именно това дете имало затруднение в храненето и персоналът трябвало да го взема на ръце за да го храни. То се развивало много добре, качвало килограми. За разлика от него, другото дете близначе имало задръжки, не се развивало така добре и дори демонстрирало признаци на депресия защото точно на него обръщали по-малко внимание.
Осезанието се стимулира чрез натиск и е локализирано в кожа и по-точно в клетъчните мембраните. Най-силно усещане се получава на места, където тези клетки са с много голяма плътност. Пример за това са върховете на пръстите и крайчето на езика. Тактилните клетки на гърба са разположени по нарядко, което дава объркване в определяне дали един или два пръста притискат кожата на гърба.
Когато с детето се работи над осезанието на собственото му тяло, детето трябва многократно, на практика, да получи усещане за кожата на своя гръб и да затвърди това свое усещане, осъзнавайки също така къде е точно неговият гръб.
В много страни съществува напълно естествено възприемане на телесните контакти и докосвания.
По време на експеримент със сираци, децата и персонала по време на игра трябвало да се целуват, прегръщат. Децата били много изобретателни и именно с помощта на игрите специално се стремели да увеличават физическите контакти с перснала.
Има и още много примери, доказващи, че децата имат нужда от физически и емоционални контакти.
За тази цел били разработени редица методи за масаж на бебета и малки деца.
Масажите се препоръчват за:
• Преждевременно родени
Експериментите направени в САЩ показват, че такъв масаж се оказва особено полезен и резултатите от него са изключително обнадеждаващи. Редовно масажираните деца се развиват по-бързо, имат по-малко неврологични проблеми по сравнение с другите преждевременно родени деца , които са били отглеждани традиционно и без масажи.
• Децата, родени със секцио
Тези деца не са получили най-важната от всички тактилна стимулация - процеса на естествено раждане.
• Деца със задръжки в развитието (в периода на ранно детство)
Ако при едно дете, със сензорна дисфункция по много от сетивните направления, именно осезанието функционира нормално - това все пак би му осигурило богат сетивен опит. За някои деца със задръжки, тактилността би била незаменим източник на сензорен опит – примерно при деца с някакви сензорни проблеми ( слух, зрение) . При тях тактилността се оказва един от малкото сензорни канали подпомагащи развитието.
Децата също така се нуждаят от тактилен контакт, защото по този начин ще са в състояние самостоятелно да инициират физически контакт. За детето е изключително важно някой тактилно да контактува с него. Това способства развитието на нервната му система.
Много животни облизват малките си веднага след раждането им. Това им дава изключително мощно усещане за докосване. Това показва, че и за малките бебета телесния контакт е от изключителна важност. Те трябва да са носени, прегръщани, целувани, масажирани, раздвижвани, на тях трябва да им се говори, да се осъществява с тях очен контакт. През целият ни живот физическият контакт за нас е от огромно значение. Осезанието чрез въздействие си върху човешката нервната система, оказва влияние И върху обучителните възможности на всеки човек.
Тактилна защита
Някои деца реагират изключително негативно на докосвания. Тази реакция може да бъде наречена „Тактилна Защита“. Проблемът „Тактилна защита“ е възможно да е следствие И от някакви психологични причини. Тактилната защита също зависи от неспособността на детето да се справя неприятни за него преживявания.
За много от нас преживяването върху ръката ни да пълзи дебел и мъхест паяк е изключително неприятно. Ако осъзнаем че това не е паяк, а докосване от сламка или тревичка, чувството вече няма да е толкова неприятно. При дете с „Тактилна защита“ неприятно може да е дори приятно за повечето от хората усещане. Такова дете има много по-голяма нужда от физически контакти по сравнение с повечето деца в норма, но освен това то изпитва затруднение, когато ги получава. Това води до проблеми в социалните взаимоотношения, особено ако заобикалящите не осъзнават неговите затруднения.
Стратегии за подпомагане на деца с поведение тип „Тактилна защита“ са следните:
• Когато държите такова дете на ръце, бъдете по-уверени – то лесно усеща вашата несигурност
• По-добре би било детето да е в състояние да се самодокосва като стийминг и самоуспокояване. Това се дължи на факта, че е много по-лесно да приемеш самодокосване отколкото физически контакт от друг човек. Примерно, да се самогъделичкаш е по-поносимо като преживяване. Затова, по възможност предоставяйте на деца с „тактилна защита“ начини за тактилна самостимулация. Бихме могли да позволим на дете-инвалид да се самостимулира като потапя четка в буркан със сладко и след това я облизва паралелно четкайки устата и езика си.
• Такова дете не обича да бъде докосвано по лицето, главата
• Направете така, че детето да ви прегърне, а не вие него.
• Стимулирайте го да играе тактилни игри, да тренира своето осезание. Примерно, можете да му предложите да избира по свое предпочитание между материали като глина или пластелин, пясък, вода и др.
• За някои деца е по-леко да понесат докосвания, ако паралелно бива стимулиран вестибуларния им апарат. Именно това обяснява защо е подходящо децата да бъдат люляни, да им бъде позволено да скачат, да се въртят, да танцуват ( стимулация на вестибуларния апарат) , преди да се премине към игри и терапевтична работа. „Терапевтичната Работата“ (физически контакт с други хора или тактилна работа с различни материал) обикновено им носи чувство за дискомфорт и затова те трябва да се „самостимулират“ предварително.
ПРИЗНАЦИ НА ПОВЕДЕНИЕ, ПОКАЗВАЩО СИТУАЦИЯ НА „ТАКТИЛНА ЗАЩИТА“
• негативна реакция при докосване на лицето
• негативна реакция при посещение на зъболекар
• негативна реакция при посещение на фризьор
• негативна реакция при миене на косата
• избягване на физически контакти с други хора
• избягване на самодокосване
• избягване на игри свързани с физически контакт
• избягване на публични игри свързани с контакт с други хора
• избягване на опашки
• силна чувствителност към различни дрехи
• избягване на дрехи с къси ръкави
• много силна необходимост или много силно избягване на контакт с меки предмети и играчки
• неприязън към лепкави материали
• нежелание да се ходи бос ( по земя, трева, пясък)
• хиперактивна реакция, трудно съсредоточаване и запазване на концентрация
• Страх от неприятни тактилни преживявания
Извод: „Тактилната защита блокира обучителния ефект, който би трябвало да има осезателния контакт. Това оказва силно негативно влияние върху поведението на детето.
Осезанието също така включва:
• Чувство за температура : Кожата съдържа топлинни рецептори ( за студ и горещина). През опита си детето се учи да усеща и разграничава тези усещания. Бебето е прекалено малко за да определи какво е прекалено топло и какво прекалено студено. Именно заради това, възрастните трябва да препятстват контакта му с прекалено горещи или студени предмети, да не го излагат на прекалено горещи или обратното - на прекалено студени обкръжаващи температури. Освен това, те трябва да му осигурят достатъчно течности, ако то е изложено на по-високи температури.
• Чувство за болка : Това чувство е наша своеобразна защита. Ако някаква част от тялото на детето изпитва болка, то то ще се отмести/отдалечи от нейния евентуален източник. Детето изпитва болка от самото си раждане , но в началото не може да определи нейния източник. Затова е и фразата – „плаче но не знае какво го боли“. След като навърши 18 месечна възраст, детето вече може да покаже приблизително какво го боли – глава, крайник или друго. На 3 -4 години детето вече може точно да специфицира какво го боли.
Развитие на осезанието
ВЪЗРАСТ
ПОКАЗАТЕЛИ
0-1 месец
• Дърпа крачето ако леко го щипнат по долната част на стъпалото
• реагира при докосване със студени и/или топли пръсти
• реагира на топла или студена вода
• смуче пръстите на ръцете или краката си
3-4 месеца
• Започва да посяга и докосва висящи над него предмети
• успокоява се ако бива гушнато
• плаче, когато е мокро или напикано
5-6 месеца
• Хваща и тегли към себе си
• хапе
• изследва с пръсти чрез опипване и притегляне
8-9 месеца
• Иска да пипа с ръце храната
• иска да яде с ръце
12 месеца (1г.)
• Играе с храната
• пляска с ръце
• обича да бъде прегръщано и целувано
• сочи, посочва с показалец
12 до 18 месеца
• Използва пръстите си за да почувства нещо
• при болка притиска мястото, което е източник на болката
24 месеца (2г.)
• Развива чувството за болка
• разбира, че може да се самонарани
• научава се да се страхува от огън
• разбира че може да се самоопари
• може да разгръща страници на книга
30 месеца
• Определя различността на предметите чрез докосване с пръсти, без дори да ги гледа
36 месеца (3г.)
• Може да различи топло и студено.
48 месеца (4г.)
• Може с затворени очи да определи къде го докосват
• може да определи дали му е топло или студено
• може тактилно да разпознава предмети без да ги вижда
• може да каже какво го боли
60 месеца (5г.)
• Може тактилно да определи формата на предмета ( кръг, квадрат, звезда)
72 месеца (6г.)
• Определя температурата на водата ( топла ли е или студена)
• тактилно,без да вижда, определя форми като правоъгълник, овал, триъгълник
• може да определи вида на повърхността, различни видове пясък, дрехи и т.н.
90 месеца (7г.)
• Тактилно, без да вижда, определя форми като кръст, петоъгълник, шестоъгълник
Как да развием осезанието?
Най-важното е, от самото раждане да научим детето на това, че то ще бъде докосвано, държано на ръце, прегръщано, целувано. Това налага практикуване на различни игри, които съдържат изключително обилно количество телесни контакти.
Видове дейности:
• „Гоненица“, „Сляпа баба“
• игра на „Солница“. Децата седят с гръб едно към друго, сплитат ръце и се люлеят. Това е добро упражнение за усещане на гърба
• Да се играят игри с държане за ръцете, или свързани с песни описващи различни части на тялото
• игри с кукли
• игра при която децата седят в кръг и им се подават зад гърба предмети, които те опипват. И те трябва да познаят кога даден предмет им е подаван за втори път
• танци
• Опипване на предмети, които се различават само по топлина или по дебелина
• сортиране на шкурка според фактурата
• сортиране с завързани очи на строителни кубчета ( според формата и големината, а не според цвета)
• смесване на води с различни температури
• изучаване визуално, а след това и тактилно ( без виждане) на различни по форма, големина, фактура предмети
• да се опипват различни материали и после да се описва какво се усеща
• да се рисува нещо върху гърба на детето или върху дланта му ( без да вижда) и то да отгатва какво е.
• Релаксация ( отпускане на мускулите) без музика , чрез докосване на различни части от тялото
• Намиране на подобни предмети сред някаква група различни такива ( камъни, шишарки, дървени пръчици и т.н.)
• „Харнер кутия“ или „Торба с предмети за опипване“ – в кутията или торбата се слагат различни несвързано един с друг предмети, детето ги опипва и описва. Могат да се сложат различни неща за различна възрастова категория :
◦ за много малки деца : малка топка, кълбо с конци, ключ, тебешир, прибори и др.
◦ За 2-4 годишни деца : различни дървени фигури- куб, паралелепипед, цилиндър, пирамида, прибори, парчета от различни тъкани
◦ 5-6 годишни: линийка, гума, химикал, тематична торба с предмети за писане или шиене и др.
• да се запознаят с брайловото писмо
ОСЕЗАНИЕ. ТАКТИЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ
автор: Bill N@son, MS - Autism Parenting M@gazine
Осезанието е едно много важно човешко сетиво. Тактилните клетки са разположени по кожата, по лигавицата, има ги по цялото човешко тяло. Това сетиво е много важно и за определяне на това, как се чувстваме и духовно и физически. Осезанието е критичен показател за нервната система. Въз основа за сензорна информация, предоставяна от осезанието, мозъкът разпространява импулси , чрез които се развиват и другите сетива. Осезанието също така е пряко свързано с чувствата и емоциите.
Примери:
А) В европейски детски дом имало много висока смъртност. Едно от децата обаче, чието креватче било до вратата, се развивало много добре и наддавало на тегло. Оказало се, че чистачката, по време на обедната си почивка, винаги сядала да хапва до вратата и задължително говорила на бебето, милвала го, прегръщала го. Изводът е, че и емоционалния и физическия контакт са толкова важни за едно дете, че без тях неговото здраве и живот са изложени на риск.
Б) Американския изследовател Хари Ф. Харлоу провежда експеримент, при които на бебета маймунки биват предоставени „майки“ направени от изкуствени материали – плат, тел и др. Той открива , че меките майки, направени от плат, влияят много добре на развитието на бебетата, за разлика от „майките“ направени от тел. С първите, бебета лесно установявали емоционална връзка, с вторите това не се случвало и бебетата дори прибягвали до самонараняване.
В) В детски дом постъпили за отглеждане две близначета като едното било с „вълча паст“. Именно това дете имало затруднение в храненето и персоналът трябвало да го взема на ръце за да го храни. То се развивало много добре, качвало килограми. За разлика от него, другото дете близначе имало задръжки, не се развивало така добре и дори демонстрирало признаци на депресия защото точно на него обръщали по-малко внимание.
Осезанието се стимулира чрез натиск и е локализирано в кожа и по-точно в клетъчните мембраните. Най-силно усещане се получава на места, където тези клетки са с много голяма плътност. Пример за това са върховете на пръстите и крайчето на езика. Тактилните клетки на гърба са разположени по нарядко, което дава объркване в определяне дали един или два пръста притискат кожата на гърба.
Когато с детето се работи над осезанието на собственото му тяло, детето трябва многократно, на практика, да получи усещане за кожата на своя гръб и да затвърди това свое усещане, осъзнавайки също така къде е точно неговият гръб.
В много страни съществува напълно естествено възприемане на телесните контакти и докосвания.
По време на експеримент със сираци, децата и персонала по време на игра трябвало да се целуват, прегръщат. Децата били много изобретателни и именно с помощта на игрите специално се стремели да увеличават физическите контакти с перснала.
Има и още много примери, доказващи, че децата имат нужда от физически и емоционални контакти.
За тази цел били разработени редица методи за масаж на бебета и малки деца.
Масажите се препоръчват за:
• Преждевременно родени
Експериментите направени в САЩ показват, че такъв масаж се оказва особено полезен и резултатите от него са изключително обнадеждаващи. Редовно масажираните деца се развиват по-бързо, имат по-малко неврологични проблеми по сравнение с другите преждевременно родени деца , които са били отглеждани традиционно и без масажи.
• Децата, родени със секцио
Тези деца не са получили най-важната от всички тактилна стимулация - процеса на естествено раждане.
• Деца със задръжки в развитието (в периода на ранно детство)
Ако при едно дете, със сензорна дисфункция по много от сетивните направления, именно осезанието функционира нормално - това все пак би му осигурило богат сетивен опит. За някои деца със задръжки, тактилността би била незаменим източник на сензорен опит – примерно при деца с някакви сензорни проблеми ( слух, зрение) . При тях тактилността се оказва един от малкото сензорни канали подпомагащи развитието.
Децата също така се нуждаят от тактилен контакт, защото по този начин ще са в състояние самостоятелно да инициират физически контакт. За детето е изключително важно някой тактилно да контактува с него. Това способства развитието на нервната му система.
Много животни облизват малките си веднага след раждането им. Това им дава изключително мощно усещане за докосване. Това показва, че и за малките бебета телесния контакт е от изключителна важност. Те трябва да са носени, прегръщани, целувани, масажирани, раздвижвани, на тях трябва да им се говори, да се осъществява с тях очен контакт. През целият ни живот физическият контакт за нас е от огромно значение. Осезанието чрез въздействие си върху човешката нервната система, оказва влияние И върху обучителните възможности на всеки човек.
Тактилна защита
Някои деца реагират изключително негативно на докосвания. Тази реакция може да бъде наречена „Тактилна Защита“. Проблемът „Тактилна защита“ е възможно да е следствие И от някакви психологични причини. Тактилната защита също зависи от неспособността на детето да се справя неприятни за него преживявания.
За много от нас преживяването върху ръката ни да пълзи дебел и мъхест паяк е изключително неприятно. Ако осъзнаем че това не е паяк, а докосване от сламка или тревичка, чувството вече няма да е толкова неприятно. При дете с „Тактилна защита“ неприятно може да е дори приятно за повечето от хората усещане. Такова дете има много по-голяма нужда от физически контакти по сравнение с повечето деца в норма, но освен това то изпитва затруднение, когато ги получава. Това води до проблеми в социалните взаимоотношения, особено ако заобикалящите не осъзнават неговите затруднения.
Стратегии за подпомагане на деца с поведение тип „Тактилна защита“ са следните:
• Когато държите такова дете на ръце, бъдете по-уверени – то лесно усеща вашата несигурност
• По-добре би било детето да е в състояние да се самодокосва като стийминг и самоуспокояване. Това се дължи на факта, че е много по-лесно да приемеш самодокосване отколкото физически контакт от друг човек. Примерно, да се самогъделичкаш е по-поносимо като преживяване. Затова, по възможност предоставяйте на деца с „тактилна защита“ начини за тактилна самостимулация. Бихме могли да позволим на дете-инвалид да се самостимулира като потапя четка в буркан със сладко и след това я облизва паралелно четкайки устата и езика си.
• Такова дете не обича да бъде докосвано по лицето, главата
• Направете така, че детето да ви прегърне, а не вие него.
• Стимулирайте го да играе тактилни игри, да тренира своето осезание. Примерно, можете да му предложите да избира по свое предпочитание между материали като глина или пластелин, пясък, вода и др.
• За някои деца е по-леко да понесат докосвания, ако паралелно бива стимулиран вестибуларния им апарат. Именно това обяснява защо е подходящо децата да бъдат люляни, да им бъде позволено да скачат, да се въртят, да танцуват ( стимулация на вестибуларния апарат) , преди да се премине към игри и терапевтична работа. „Терапевтичната Работата“ (физически контакт с други хора или тактилна работа с различни материал) обикновено им носи чувство за дискомфорт и затова те трябва да се „самостимулират“ предварително.
ПРИЗНАЦИ НА ПОВЕДЕНИЕ, ПОКАЗВАЩО СИТУАЦИЯ НА „ТАКТИЛНА ЗАЩИТА“
• негативна реакция при докосване на лицето
• негативна реакция при посещение на зъболекар
• негативна реакция при посещение на фризьор
• негативна реакция при миене на косата
• избягване на физически контакти с други хора
• избягване на самодокосване
• избягване на игри свързани с физически контакт
• избягване на публични игри свързани с контакт с други хора
• избягване на опашки
• силна чувствителност към различни дрехи
• избягване на дрехи с къси ръкави
• много силна необходимост или много силно избягване на контакт с меки предмети и играчки
• неприязън към лепкави материали
• нежелание да се ходи бос ( по земя, трева, пясък)
• хиперактивна реакция, трудно съсредоточаване и запазване на концентрация
• Страх от неприятни тактилни преживявания
Извод: „Тактилната защита блокира обучителния ефект, който би трябвало да има осезателния контакт. Това оказва силно негативно влияние върху поведението на детето.
Осезанието също така включва:
• Чувство за температура : Кожата съдържа топлинни рецептори ( за студ и горещина). През опита си детето се учи да усеща и разграничава тези усещания. Бебето е прекалено малко за да определи какво е прекалено топло и какво прекалено студено. Именно заради това, възрастните трябва да препятстват контакта му с прекалено горещи или студени предмети, да не го излагат на прекалено горещи или обратното - на прекалено студени обкръжаващи температури. Освен това, те трябва да му осигурят достатъчно течности, ако то е изложено на по-високи температури.
• Чувство за болка : Това чувство е наша своеобразна защита. Ако някаква част от тялото на детето изпитва болка, то то ще се отмести/отдалечи от нейния евентуален източник. Детето изпитва болка от самото си раждане , но в началото не може да определи нейния източник. Затова е и фразата – „плаче но не знае какво го боли“. След като навърши 18 месечна възраст, детето вече може да покаже приблизително какво го боли – глава, крайник или друго. На 3 -4 години детето вече може точно да специфицира какво го боли.
Развитие на осезанието
ВЪЗРАСТ
ПОКАЗАТЕЛИ
0-1 месец
• Дърпа крачето ако леко го щипнат по долната част на стъпалото
• реагира при докосване със студени и/или топли пръсти
• реагира на топла или студена вода
• смуче пръстите на ръцете или краката си
3-4 месеца
• Започва да посяга и докосва висящи над него предмети
• успокоява се ако бива гушнато
• плаче, когато е мокро или напикано
5-6 месеца
• Хваща и тегли към себе си
• хапе
• изследва с пръсти чрез опипване и притегляне
8-9 месеца
• Иска да пипа с ръце храната
• иска да яде с ръце
12 месеца (1г.)
• Играе с храната
• пляска с ръце
• обича да бъде прегръщано и целувано
• сочи, посочва с показалец
12 до 18 месеца
• Използва пръстите си за да почувства нещо
• при болка притиска мястото, което е източник на болката
24 месеца (2г.)
• Развива чувството за болка
• разбира, че може да се самонарани
• научава се да се страхува от огън
• разбира че може да се самоопари
• може да разгръща страници на книга
30 месеца
• Определя различността на предметите чрез докосване с пръсти, без дори да ги гледа
36 месеца (3г.)
• Може да различи топло и студено.
48 месеца (4г.)
• Може с затворени очи да определи къде го докосват
• може да определи дали му е топло или студено
• може тактилно да разпознава предмети без да ги вижда
• може да каже какво го боли
60 месеца (5г.)
• Може тактилно да определи формата на предмета ( кръг, квадрат, звезда)
72 месеца (6г.)
• Определя температурата на водата ( топла ли е или студена)
• тактилно,без да вижда, определя форми като правоъгълник, овал, триъгълник
• може да определи вида на повърхността, различни видове пясък, дрехи и т.н.
90 месеца (7г.)
• Тактилно, без да вижда, определя форми като кръст, петоъгълник, шестоъгълник
Как да развием осезанието?
Най-важното е, от самото раждане да научим детето на това, че то ще бъде докосвано, държано на ръце, прегръщано, целувано. Това налага практикуване на различни игри, които съдържат изключително обилно количество телесни контакти.
Видове дейности:
• „Гоненица“, „Сляпа баба“
• игра на „Солница“. Децата седят с гръб едно към друго, сплитат ръце и се люлеят. Това е добро упражнение за усещане на гърба
• Да се играят игри с държане за ръцете, или свързани с песни описващи различни части на тялото
• игри с кукли
• игра при която децата седят в кръг и им се подават зад гърба предмети, които те опипват. И те трябва да познаят кога даден предмет им е подаван за втори път
• танци
• Опипване на предмети, които се различават само по топлина или по дебелина
• сортиране на шкурка според фактурата
• сортиране с завързани очи на строителни кубчета ( според формата и големината, а не според цвета)
• смесване на води с различни температури
• изучаване визуално, а след това и тактилно ( без виждане) на различни по форма, големина, фактура предмети
• да се опипват различни материали и после да се описва какво се усеща
• да се рисува нещо върху гърба на детето или върху дланта му ( без да вижда) и то да отгатва какво е.
• Релаксация ( отпускане на мускулите) без музика , чрез докосване на различни части от тялото
• Намиране на подобни предмети сред някаква група различни такива ( камъни, шишарки, дървени пръчици и т.н.)
• „Харнер кутия“ или „Торба с предмети за опипване“ – в кутията или торбата се слагат различни несвързано един с друг предмети, детето ги опипва и описва. Могат да се сложат различни неща за различна възрастова категория :
◦ за много малки деца : малка топка, кълбо с конци, ключ, тебешир, прибори и др.
◦ За 2-4 годишни деца : различни дървени фигури- куб, паралелепипед, цилиндър, пирамида, прибори, парчета от различни тъкани
◦ 5-6 годишни: линийка, гума, химикал, тематична торба с предмети за писане или шиене и др.
• да се запознаят с брайловото писмо
При работа с детето психоложката използваше следната игра. В торбичка имаше парчета с еднаква форма, но различен релеф и материя и детето трябваше да извади две еднакви само като ги опипва. На него много му харесваше играта, а вече беше на около 12г. И това беше с цел да се снижи стреса от ситуацията в която се намира.
Продължавам с кинестетичното възприятие - една от причините в тест "готовност за първи клас" децата да рисуват човешка фигура е явно правилната функция на именно тази специфична сензорна система и нейната успешна интеграция. Моето дете, когато беше на 5 и се отвори най-после да рисува, не рисуваше шията на хората, а главата беше забита направо в рамената. Специалната педагожка казваше- трябва да разберем защо не я "вижда" тази шия ...
КИНЕСТЕТИЧНО ВЪЗПРИЯТИЯ. УСЕЩАНЕ НА СТАВИ И МУСКУЛИ
автор: Bill N@son, MS - Autism P@renting M@gazine
Кинестетичните усещания са усещания за стави и мускули, наричат се още „дълбочинни усещания“ защото клетки за тези усещания са локализирани дълбоко в тъканите, за разлика от клетките, свързани с осезанието.
„Кинестетия“ е дума от гръцки произход и означава „чувство за движение“. Всеки човек усеща дори без да гледа дали ръката му е изправена или сгъната. Ако не притежавахме тези кинестетични усещания щяхме да се движим бавно и тромаво, защото постоянно щеше да се налага да проверяваме правилността на нашите движения.
Когато едно дете се обучава на нещо ново, примерно да държи тенис ракета или да се катери по дърво, възрастните или му описват какво трябва да се прави или му показват. Докато детето тренира, всяка негова поза или движения биват осъзнати, детето МИСЛИ, ЗА ТОВА КАКВО ПРАВИ ИЛИ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ. Движенията биват автоматизирани едва след няколко повторения и тогава детето престава да мисли кое как трябва да направи. Кинестетичното възприятие има добра „памет“, защото след като бъдат усвоени някакви двигателни навици, усещанията за движение и положение на тяло и крайници остават.
Също така нашето кинестетично възприятие може да помни колко тежък е бил даден предмет и в зависимост от това да бъде приложена съответната мускулна сила при вдигане и носене.
За много хора е най-лесно да бъдат запомнени нещата кинестетично а не интелектуално. Примерно ако даден врата се отваря с код, ако даден телефон се отключва с код или примерно дейност като свирене на пиано - във всички тези случаи човек ще практикува своята кинестетичната памет. Тези навици биват водени от пръстите и кинестезията, а не от интелектуалната памет.
Благодарение на австроунгарския Рудолф Лабан, учител по хореография, танцьор и теоретик, кинестетичните възприятия и усещането за ставите стават много популярни. Според Лабан, дете с моторни затруднения, трябва в началото да се научи да усеща тялото си. И едва тогава да започне да го управлява. На финала детето трябва се движи ритмично, без да мисли за това как тялото му изпълнява движенията.
Какви са принципите на обучение при едно дете:
• то трябва да осъзнава какво задвижва различни части на тялото му
• то трябва да разбира къде и на каква височина в пространството се извършва движението
• то трябва да разбира как се извършва движението, с каква скорост и сила
Лабан изработва своеобразна „педагогическа гимнастика“, в която най-важното е осъзнаване на собственото тяло. Понастоящем, на дефицитите на децата се гледа много по-обобщено и затова в голяма част от специализираните училища се прилага подобна специализирана гимнастика.
Усещането на ставите и мускулите е свързано също така с:
• познанието на човека как изглежда тялото му
• усещането на тялото
• знанието как се назовават неговите различни части
• осъзнаването на разликата между напрегнатост и разпускане
• способността да се усеща тежестта на предметите
• усещането как, по какъв начин се задвижват дадени части на тялото и как то се движи като цяло
• разбиране на осъзнаване на различни направления
• познание , усещане за време (колкото и условна да е тази мерна единица)
• ориентиране в пространството
• усещане че тялото има две половини
• осъзнаване че тялото има доминираща половина
Възприемане на тялото
Развитието на кинестетичните осезания се основава на възприятието на собственото тяло. За да се разбере как детето осъзнава човешкото тяло, то трябва да бъде помолено да го нарисува. Детето ще нарисува само тези части на тялото, за които има конкретни знания и усещане. Някои от децата биха нарисували някои части огромни, примерно ушите, или зъбите. Децата рисувайки демонстрират своят собствен опит – положителен или отрицателен.
Децата трябва да бъдат стимулирани да рисуват. Още от 18 месечна възраст детето се опитва да нарисува линия. На тази възраст децата рисуват на най-невероятни места. След като усвои линията, детето започва да рисува окръжност. След като усвои рисуването на тези фигури, детето започва да рисува рисунки. В началото, на рисунките, ръцете и краката изглеждат като пръчки, а тялото и главата като окръжности. В началото е възможно дори да няма глава. Тази нарисувана човешка фигура се нарича „цефалопод“ .
Дете на 5г. рисува с повече подробности, рисунките му могат да разкажат цяла история. Всяка рисунка е и отражение на езиковото развитие на детето!
Възприемане на посоките/направленията
Преди да бъде ограмотено, едно дете то трябва да бъде научено за посоката на четене и писане – отляво, надясно. Детето би трябвало вече да разполага с някакво възприятие за посока, за да разпознава буквите, да се ориентира в помещение, на улицата, когато се движи.
Възприемане на пространството
Това е полезно за ориентацията. Децата често се опитват съвсем сами да коригират своите проблеми, но не винаги се справят. Ние трябва да сме достатъчно внимателни, за да разберем от каква именно помощ се нуждаят те и съответно да им предоставим ефективна подкрепа. Примерно ако имаме дете на 3г. с лошо усещане за тялото , то ще има проблеми и с равновесието. Ние можем му помогнем като носи предмети с различна тежест. Разбира се по-тежките са за предпочитане. Или то може да бута или дърпа количка напълнена с тежести. Или да „строи“ нещо използвайки тежки кубчета, които трябва да подрежда и балансира едно върху друго.
Най-добрият начин за обучение са ИГРИТЕ. Съответно, в случая, това са игри за опознаване на собственото тяло, примерно показване и назоваване на части на тялото, подаване или ритане на топка. Когато детето се затруднява с усещането за мускули и стави, то се затруднява и да напряга или отпуска мускулите. Такива деца трудно маршируват, трудно пляскат с ръце. Примерно те изпитват големи затруднения И да маршируват И да пляскат с ръце едновременно. Те биха могли да бъдат научени с помощта на възрастен да маршируват, да пляскат с ръце. Когато възрастния направлява ръцете или краката на детето, това му дава възможност да усети как трябва да протича даденото движение, какви групи от мускули трябва да бъдат задвижвани. Детето го усеща в цялостност и после автоматизира изпълнение му. Затова децата още от бебешка възраст биват учени да пляскат с ръце или ние ги друсаме на колената си, учейки ги как да се движат в ритъм. Много помага усещането за мускулите и ставите И пренасянето на не много тежки предмети.
Всяко дете имитира за да се научи на нещо. Това е много полезно умение. Имитация може да има на пози, на движение, на звуци. Имитацията на звуци поставя началото на говора. Детето се научава как изглежда и функционира тялото му, развива усещане за посока, положение в пространството , а освен това се учи и да разпознава чувствата на заобикалящите го.
Когато детето имитира, то „копира“ това което прави друг, а то вижда. То повтаря нечии движения и така се научава да усеща ставите си и мускулите си. Използвайки тези свои усещания то може да се научи да се движи, защото то усеща какво трябва да се случва с тялото му. Разбира се в началото говорим за имитиране на груби движения ( груба моторика) и едва после говорим за имитация на фини такива, които включват низане, писане и други.
Подражанието пряко зависи от това как функционира чувството на едно дете за неговите стави и мускули. Способността да подражава е важна основа, върху която стъпва способността нещо да бъде „изкопирано“ . Всичко това са много полезни образователни умения. Може да се каже че кинестетичното усещане е основа за моторно-концептуалното развитие на всяко дете.
Може ли да бъде компенсирана една лоша кинестетика?
Чрез зрението и с помощта на наличния интелект, всеки човек може да разбере КАК функционира даден обект. Съответно може да бъде разбрано КАК да бъдат ползвани ръцете за определени действия. В този случай обаче движенията никога не стават толкова естествени И хармонични както в случай, когато имаме кинестетично осезание.
Имената на кои части на тялото трябва да знае едно дете:
• глава, лице, око, ухо, нос, уста, език, зъби, коса
• шия, тил, гърди, гръб, рамо, ръка, лакът
• китка, пръсти, нокът
• крак, коляно, стъпало, пета, пръст на крака, буза, чело, корем, дупе
Когато детето ги усвои , то може да бъде научено на други подробности ( имената на пръстите на ръката).
Малко по сложни части на тялото , които трябва да бъдат усвоени по-късно :
• вежда, клепач, мигли, брадичка, устни
• тяло, пъп, длан, китка
• мишница, бедро, прасец, глезен, стъпало
Абстрактни имена на части на тялото:
• сърце, бели дробове, кръвоносна система, зеница
• мозък, ребро, коляно, гърло
• скелет, вени, ходило, небце
КИНЕСТЕТИЧНО ВЪЗПРИЯТИЯ. УСЕЩАНЕ НА СТАВИ И МУСКУЛИ
автор: Bill N@son, MS - Autism P@renting M@gazine
Кинестетичните усещания са усещания за стави и мускули, наричат се още „дълбочинни усещания“ защото клетки за тези усещания са локализирани дълбоко в тъканите, за разлика от клетките, свързани с осезанието.
„Кинестетия“ е дума от гръцки произход и означава „чувство за движение“. Всеки човек усеща дори без да гледа дали ръката му е изправена или сгъната. Ако не притежавахме тези кинестетични усещания щяхме да се движим бавно и тромаво, защото постоянно щеше да се налага да проверяваме правилността на нашите движения.
Когато едно дете се обучава на нещо ново, примерно да държи тенис ракета или да се катери по дърво, възрастните или му описват какво трябва да се прави или му показват. Докато детето тренира, всяка негова поза или движения биват осъзнати, детето МИСЛИ, ЗА ТОВА КАКВО ПРАВИ ИЛИ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ. Движенията биват автоматизирани едва след няколко повторения и тогава детето престава да мисли кое как трябва да направи. Кинестетичното възприятие има добра „памет“, защото след като бъдат усвоени някакви двигателни навици, усещанията за движение и положение на тяло и крайници остават.
Също така нашето кинестетично възприятие може да помни колко тежък е бил даден предмет и в зависимост от това да бъде приложена съответната мускулна сила при вдигане и носене.
За много хора е най-лесно да бъдат запомнени нещата кинестетично а не интелектуално. Примерно ако даден врата се отваря с код, ако даден телефон се отключва с код или примерно дейност като свирене на пиано - във всички тези случаи човек ще практикува своята кинестетичната памет. Тези навици биват водени от пръстите и кинестезията, а не от интелектуалната памет.
Благодарение на австроунгарския Рудолф Лабан, учител по хореография, танцьор и теоретик, кинестетичните възприятия и усещането за ставите стават много популярни. Според Лабан, дете с моторни затруднения, трябва в началото да се научи да усеща тялото си. И едва тогава да започне да го управлява. На финала детето трябва се движи ритмично, без да мисли за това как тялото му изпълнява движенията.
Какви са принципите на обучение при едно дете:
• то трябва да осъзнава какво задвижва различни части на тялото му
• то трябва да разбира къде и на каква височина в пространството се извършва движението
• то трябва да разбира как се извършва движението, с каква скорост и сила
Лабан изработва своеобразна „педагогическа гимнастика“, в която най-важното е осъзнаване на собственото тяло. Понастоящем, на дефицитите на децата се гледа много по-обобщено и затова в голяма част от специализираните училища се прилага подобна специализирана гимнастика.
Усещането на ставите и мускулите е свързано също така с:
• познанието на човека как изглежда тялото му
• усещането на тялото
• знанието как се назовават неговите различни части
• осъзнаването на разликата между напрегнатост и разпускане
• способността да се усеща тежестта на предметите
• усещането как, по какъв начин се задвижват дадени части на тялото и как то се движи като цяло
• разбиране на осъзнаване на различни направления
• познание , усещане за време (колкото и условна да е тази мерна единица)
• ориентиране в пространството
• усещане че тялото има две половини
• осъзнаване че тялото има доминираща половина
Възприемане на тялото
Развитието на кинестетичните осезания се основава на възприятието на собственото тяло. За да се разбере как детето осъзнава човешкото тяло, то трябва да бъде помолено да го нарисува. Детето ще нарисува само тези части на тялото, за които има конкретни знания и усещане. Някои от децата биха нарисували някои части огромни, примерно ушите, или зъбите. Децата рисувайки демонстрират своят собствен опит – положителен или отрицателен.
Децата трябва да бъдат стимулирани да рисуват. Още от 18 месечна възраст детето се опитва да нарисува линия. На тази възраст децата рисуват на най-невероятни места. След като усвои линията, детето започва да рисува окръжност. След като усвои рисуването на тези фигури, детето започва да рисува рисунки. В началото, на рисунките, ръцете и краката изглеждат като пръчки, а тялото и главата като окръжности. В началото е възможно дори да няма глава. Тази нарисувана човешка фигура се нарича „цефалопод“ .
Дете на 5г. рисува с повече подробности, рисунките му могат да разкажат цяла история. Всяка рисунка е и отражение на езиковото развитие на детето!
Възприемане на посоките/направленията
Преди да бъде ограмотено, едно дете то трябва да бъде научено за посоката на четене и писане – отляво, надясно. Детето би трябвало вече да разполага с някакво възприятие за посока, за да разпознава буквите, да се ориентира в помещение, на улицата, когато се движи.
Възприемане на пространството
Това е полезно за ориентацията. Децата често се опитват съвсем сами да коригират своите проблеми, но не винаги се справят. Ние трябва да сме достатъчно внимателни, за да разберем от каква именно помощ се нуждаят те и съответно да им предоставим ефективна подкрепа. Примерно ако имаме дете на 3г. с лошо усещане за тялото , то ще има проблеми и с равновесието. Ние можем му помогнем като носи предмети с различна тежест. Разбира се по-тежките са за предпочитане. Или то може да бута или дърпа количка напълнена с тежести. Или да „строи“ нещо използвайки тежки кубчета, които трябва да подрежда и балансира едно върху друго.
Най-добрият начин за обучение са ИГРИТЕ. Съответно, в случая, това са игри за опознаване на собственото тяло, примерно показване и назоваване на части на тялото, подаване или ритане на топка. Когато детето се затруднява с усещането за мускули и стави, то се затруднява и да напряга или отпуска мускулите. Такива деца трудно маршируват, трудно пляскат с ръце. Примерно те изпитват големи затруднения И да маршируват И да пляскат с ръце едновременно. Те биха могли да бъдат научени с помощта на възрастен да маршируват, да пляскат с ръце. Когато възрастния направлява ръцете или краката на детето, това му дава възможност да усети как трябва да протича даденото движение, какви групи от мускули трябва да бъдат задвижвани. Детето го усеща в цялостност и после автоматизира изпълнение му. Затова децата още от бебешка възраст биват учени да пляскат с ръце или ние ги друсаме на колената си, учейки ги как да се движат в ритъм. Много помага усещането за мускулите и ставите И пренасянето на не много тежки предмети.
Всяко дете имитира за да се научи на нещо. Това е много полезно умение. Имитация може да има на пози, на движение, на звуци. Имитацията на звуци поставя началото на говора. Детето се научава как изглежда и функционира тялото му, развива усещане за посока, положение в пространството , а освен това се учи и да разпознава чувствата на заобикалящите го.
Когато детето имитира, то „копира“ това което прави друг, а то вижда. То повтаря нечии движения и така се научава да усеща ставите си и мускулите си. Използвайки тези свои усещания то може да се научи да се движи, защото то усеща какво трябва да се случва с тялото му. Разбира се в началото говорим за имитиране на груби движения ( груба моторика) и едва после говорим за имитация на фини такива, които включват низане, писане и други.
Подражанието пряко зависи от това как функционира чувството на едно дете за неговите стави и мускули. Способността да подражава е важна основа, върху която стъпва способността нещо да бъде „изкопирано“ . Всичко това са много полезни образователни умения. Може да се каже че кинестетичното усещане е основа за моторно-концептуалното развитие на всяко дете.
Може ли да бъде компенсирана една лоша кинестетика?
Чрез зрението и с помощта на наличния интелект, всеки човек може да разбере КАК функционира даден обект. Съответно може да бъде разбрано КАК да бъдат ползвани ръцете за определени действия. В този случай обаче движенията никога не стават толкова естествени И хармонични както в случай, когато имаме кинестетично осезание.
Имената на кои части на тялото трябва да знае едно дете:
• глава, лице, око, ухо, нос, уста, език, зъби, коса
• шия, тил, гърди, гръб, рамо, ръка, лакът
• китка, пръсти, нокът
• крак, коляно, стъпало, пета, пръст на крака, буза, чело, корем, дупе
Когато детето ги усвои , то може да бъде научено на други подробности ( имената на пръстите на ръката).
Малко по сложни части на тялото , които трябва да бъдат усвоени по-късно :
• вежда, клепач, мигли, брадичка, устни
• тяло, пъп, длан, китка
• мишница, бедро, прасец, глезен, стъпало
Абстрактни имена на части на тялото:
• сърце, бели дробове, кръвоносна система, зеница
• мозък, ребро, коляно, гърло
• скелет, вени, ходило, небце
Аз го публикувах в Деца с аутизъм - споделете историята си. Тя е най-голяма.
Да не би да е тайна тази група? Не я намирам.
Следващ материал от списанието.
МОТОРНИ ДВИЖЕНИЯ. МОТОРНА АКТИВНОСТ
@втор: Bill N@son, MS - Autism Parenting M@gazine
Всяко новородено не се движи осъзнато, тялото му е управлявано от редица рефлекси – това са автоматични реакции на някакви стимули (двигателни). Примерно- хващане на палец, сукане и други.
Фази в развитието на движенията на всяко дете:
Движения
Обяснения
Рефлективни движения
Рефлексът е неконтролирано движение, което е неволева реакция на сетивен орган на някакво дразнение или стимулация. Рефлексите са базата, върху която се гради първоначалния опит на детето.
Симетрични движения
Докато детето не започне да контролира движенията , то движи краката и ръцете си симетрично и еновременно. Цялото му тяло се движи едновременно.
Произволни движения
Докато детето е активно, мозъкът му се развива. Резултат от това е волевото управление на движенията.
Автоматически движения
Детето постоянно повтаря някакви движения, в резултат на което те биват автоматизирани. Това означава, че не се налага детето да мисли как точно да скача или да бяга, като успоредно с това пее или пляска с ръце.
Автоматизацията на движенията е свързана и с координацията.
Детето трябва в началото да автоматизира честите симетрични движения, а едва след това да разработва и автоматизира асиметричните. Т.е. то първо трябва симетрично/паралелно да може да работи с лявата и дясната ръка, а едва след това да почне да оперира с всяка една от тях отделно.
Най-важното развитие на моторната активност при децата започва от момента на раждане и продължава докато те станат на 7 години. Това е възрастта за пълно развитие, като ясно е че развитието е процес разгърнат във времето и отнемащ цели 7 години!
Незряла или недоразвита моторна активност, дивергентна моторна активност са термини, използвани да опишат състояния, резултат от проблемите, възникващи при моторното развитие.
• Незряла или недоразвита моторна активност – това е състояние, при което моторното развитие на детето става с известно забавяне по сравнение с връстниците в норма.
• дивергентна моторна активност – това е състояние при което моторното развитие на детето се откланя от нормата. Причина за това би могло да бъде неподходящото обучение при усвояване на нормалната моторна активност.
Много често моторните проблеми биват забелязвани едва при тръгване на училище. Тогава към децата с забавяне на моторното развитие или отклоняване от нормата биват поставяни изисквания, с които те не могат да се справят. В резултат на това, децата губят своята увереност и понижават своята самооценка. Именно затова би било много по-подходящо още в детската градина да се обърне внимание на този факт – как се развиват децата от гледна точка на моторното развитие и ако има забавяне или отклонение, да бъдат своевременно предприети съответните мерки. Преминавайки от Детската градина към училище вече трябва да бъде ясно кое дете има такива затруднения и каква помощ и подкрепа му се оказва за момента и дали то продължава да има нужда от такава подкрепа. Освен това, тази информация ще предпази детето от някакви непосилни за неговото моторно развитие изисквания.
Наблюдаващите детското развитие трябва задължително да имат информация за рефлексите на детето, онези които са от огромно значение за неговото своевременно и правилно моторно развитие. Сравнявайки тази информация с официалните срокове за преодоляване на някои примитивни първични рефлекси, може да бъде разбрано как се движи моторното развитие на дадено дете. Голяма част от примитивните рефлекси биват запазвани завинаги, но разликата е, че те залягат като основа за изграждане на моторика и поведение, подлежащи на съзнателен контрол.
Видове рефлекси и реакции:
1.
Хватателен рефлекс
(Палмарен рефлекс)
Вроден рефлекс при който детето хваща всичко което се опре до дланта му. Той започва да „угасва“ на възраст около 4 месеца, когато детето започва да се опира на ръцете си и изчезва напълно, когато детето започва да хваща предметите
2.
Хватателен рефлекс на стъпалото
Вроден рефлекс, при който при докосване на възглавничката на стъпалото в областта на палеца, пръстите на кралата се свиват, сякаш искат да „хванат“ натискащия пръст или предмет. Този рефлекс изчезва с прохождането.
3.
Рефлекс на Бабински – планетарен рефлекс.
При допир/драскане с остър предмет по дължина на стъпалото, палецът се повдига нагоре, а останалите пръсти на стъпалото се разперват.
Този рефлекс остава до тръгване на училище. Ако все пак той не бъде преодолян, детето ще има проблеми с тичането и свободното ходене.
4.
Рефлекс/реакцияАмфибия
Когато детето лежи по корем и леко бива повдигнат таза му от едната страна, целият таз се обръща в нея посока и кракът се свива във всички стави .
Тази реакция „Амфибия“ е свързана с активното пълзенето, появява се на възраст 4-7 месеца и съществува по време на целия човешки живот. Има възможност да е съзнателно подтиснат.
5.
Спинален рефлекс на Галант
При него детето стои на4 крака, главата гледа надолу. Гърбът му е гол. Драснете с молив или нещо подобно, неостро, по продължение на гръбначния стълб, на около 1,5 см вляво или вдясно от от него. Започнете 10 см над талията и стигнете до под талията. Проверете дали детето задвижва бедрата си въобще и дали това движение е в посока на онази половина на тялото, по която се движи молива. Ако детето има гъдел и се „свива“ -това не е проява на рефлекса.
Ако детето не е преодоляло рефлекса на Галант ( т.е. му е трудно да го контролира, не го е интегририало), то изпитва затруднение да седи мирно, не може да носи дрехи които му притискат в областта на талията.
Детето трябва да започне да контролира този рефлекс, след като стане на 2 месеца .
6.
Симетричен шиен тоничен рефлекс
Този рефлекс започва да бъде преодоляван при пълзене на 4 крака. Възможно е те да не пълзят, а седейки, просто да се придърпват с ръце напред. Ако детето не пълзи то ще изпитва затруднение в:
• пълзене
• боравене с пишещи средства при писане и рисуване.
• да се научи да плува ( ще предпочита да плува под вода).
• да прави кълбета – децата не успяват да сгънат добре шията си при кълбо напред.
Даденият рефлекс се преодолява на възраст от 9-10 месеца.
7.
Рефлекс при падане.
Предна и странична Парашутна реакции.
Той се появява на възраст 6-7 месеца и присъства през целия човешки живот.
• детето се защитава от позиция седене при залитане напред, чрез изпъване на ръце напред.
• По същия начин, ако детето ( на 6-8 месеца) залита настрана пак от позиция седене, то то се подпира с ръката от същата тази страна. Тя се изпъва (вид защита) и ръката се опира в повърхността, на която детето седи.
• След 11 месеца при седене , детето се защитава от падане назад чрез подпиране на ръцете си или обръщайки тялото си на една страна.
8.
Рефлекс на краката при падане. Парашутен рефлекс на краката
Появява се след 5 месец, когато детето бъде държано изправено под мишниците. Когато то бива бързо спускано към някаква повърхност, бебето изпъва крачета за да се предпази от падане, опирайки се на повърхността на стъпалата си. Рефлексът се запазва пожизнено.
9.
Асиметричен шиен тоничен рефлекс
Този рефлекс има защитна функция. Активира се като детето обръща главата си наляво или надясно при риск от запушване на носа и устата. Присъства и когато бебето лежи по гръб, а главата му е обърната на една страна. Ръката, на страна в която е обърнато лицето се изпъва, а другата ръка се свива. Ако главата бъде обърната в противоположната посока , то и ръцете ще сменят положението си – сгънатата ще се изправи и обратно.
Трябва да се внимава този рефлекс да бъде преодолян някъде до 4-6 месец, тъй като непреодоляването му ще доведе до:
• невъзможност детето да се преобръща от гръб на корем
• да слага самостоятелно храна в устата си
• да изучава различни предмети
• да се научи да кара колело
• ще доведе до нарушаване на равновесието.
• В училище детето ще има затруднение да изписва редове от цифри и букви в тетрадките, тъй като преминаването на нов ред с въртене на главата, ще оказва влияние върху писането с ръка.
• Всичко гореописано ще доведе до проблем и в четенето ( глава, ръка, очи)
Съществуват различни ТЕСТОВЕ за проверка преодолян ли е този рефлекс и наблюдава ли се все при детето някакъв негов остатък.
Стандартен тест – сложете детето да легне по гръб, ръцете му да лежат на пода, покрай тялото, с леко сгънати лакти. Пръстчетата да докосват пода. Седнете откъм главата му. Хванете с ръце главата и я обърнете вляво или вдясно. В посоката, в която обръщате главата ръката и кракът се изпъва, а другата ръка и крак - се свиват.
Тест на Джин Еър – детето застава на 4 крака. Ръцете му са изправени, подпрени на пода, главата гледа напред. Пръстите на краката не са свити. Главата на детето трябва внимателно да се завърти наляво или надясно. Ако ръката, противоположна на посока в която гледа детето се свива, значи рефлексът не е преодолян.
10.
Тестване на контрола на главата
Как може да бъде тестван контрола над главата ( Осъществяване на Контрол над главата означава възможността за движения в триизмерно пространство.
Нека опростим триизмерността до следните движения;
1) Въртене на главата в кръг около оста на шията наляво/надясно.
Детето лежи на пода и гледа право напред и нагоре. Внимателно въртим главата на детето така, че бузата да се опре до повърхността на която лежи детето. После главата се връща в първоначално положение, при което лицето гледа право нагоре. Следи се как се държат крайниците, тялото и таза. Най-лош вариант е когато детето цялото се изгъва настрани към страната, в която гледа лицето. В най-добрия случай няма да се случва нищо допълнително с тялото и крайниците при въртенето на главата настрани от шията. Трябва да се отбележи, че това въртене трябва да става от всякакво положение ( лежане, на четири крака, седейки). Тук имаме изолирано /активно движение само на главата, което не влече след себе си движение на раменния пояс, ръцете, гърдите, таза и краката. Въртенето на главата не води до загуба на равновесие и нарушаване на баланса на тялото.
2) Наклони на главата напред
Детето лежи на пода и гледа право напред и нагоре. Едната ръка на тестващия е под тила на главата, другата контролира туловището. Започваме да накланяме активно главата напред като се стараем брадичката да опре горната част на туловището. При норма, брадичката трябва да се опира една идея под мястото където ключиците се свързват с горините ребра и не трябва да се случва „раздуване“ на туловището в областта на долните ребра.
3) Наклони на главата назад
Детето лежи на пода , гледа право напред и нагоре. Тестващият приповдига туловището изотдолу. Следи се дали се контролира главата, дали оста на въртене на главата и шията съответстват и това не се осъществява на нивото на туловището/ребрата. Трябва да се оцени издаването на трахеята, раздуването на шията ( мускулната маса и т.н. „Bulge).
Този тест може да се извършва и в позиция – лежане на една страна/седене, но някои деца, примерно с ДЦП, нямат добра устойчивост в тези позиции, което допълнително затруднява тестването.
4) Наклон на главата към лявото или дясното рамо.
Детето лежи и гледа право напред и нагоре. Тестващия с ръце, пасивно, движи главата така, че тя се накланя към едното или към другото рамо. Като ухото може да докосва рамото.
Тестващият следи тези движения въвличат ли в това движение И туловището ( крайниците, гърдите, таза). При норма те не трябва да бъдат засягани, включени в движението и то трябва да се извършва единствено и само от главата.
ДВИГАТЕЛНИ ШАБЛОНИ
Децата са много любопитни. Те се стремят да открият всичко, което ги заобикаля. Всичко възбужда любопитството му. Децата обикновено се обучават чрез Активно поведение. Колкото по-често те практикуват едно движение, толкова повече го шлайфат. За съжаление няма начин усвояването на някакви движения от даден етап да бъде прескочено. Ако има някакъв пропуск, той трябва да бъде открит, причината за този пропуска – изяснена и пропуска трябва да бъде наваксан чрез обучение. Пропускът никога не може да бъде наваксан чрез използване на по-сложни двигателни шаблони.
ДОБРЕ ТРЕНИРАНОТО, ВЕЧЕ АВТОМАТИЗИРАНО ДВИЖЕНИЕ СЕ ЯВЯВА ОСНОВА ЗА ФОРМИРАНЕ И АВТОМАТИЗИРАНЕ НА СЛЕДВАЩО, ПО-СЛОЖНО ДВИЖЕНИЕ.
Това обаче не означава че дете, което не е пълзяло не би могло да бъде обучено на някакви нови движения. Важно е детето да е развило добър набор от междинни движения, които ще подпомогнат сформиране, автоматизиране на последващите движения , които да положат основата за усвояване на по-сложни движения.
Когато новороденото лежи по корем, то се мъчи да повдига глава. Тя е тежка, то се изморява и я отпуска. За да може да диша, детето завърта главата си настрана. Лежейки по корем и вдигайки глава, детето укрепва мускулите на шията и затова все по-лесно вдига и задържа главата си. По-нататък, то започва да повдига и горната част на тялото си, опирайки се на предмишниците. Така детето получава възможност да оглежда всичко наоколо и да забелязва интересните предмети. Когато детето се научи да контролира шията и горната част на тялото си, то започва да посяга към желан предмет и ако той се намира в достатъчна близост. Малко по-нататък детето ще се опитва да го хваща и разглежда. То може да прави същото, лежейки на гръб, – да посяга, хваща, разглежда предмети, които висят над него или стоят отстрани. Детето изследва всички предмети, използвайки сетивата си : осезание, обоняние, вкус, слух.
Лежейки по гръб, в някакъв момент, детето „открива“ че има РЪЦЕ и започва да си играе с тях, а по-нататък „открива“ че има и КРАКА! След този етап на „обучение“ детето започва да координира своите визуални впечатления и движения.
Двигателни шаблони
1.
Претъркалване
Това е първото движение , което детето прави с тялото си. В началото става някак несъзнателно и по погрешка, обикновено в момент когато детето лежи по корем. Главата му натежава, то губи равновесие и се претъркалва по гръб. Целта на това движение в последствие е детето да стигне по-близо до някой предмет и да го хване за да го „изучи“.
2.
Рефлекс на Ландау
Още преди детето да се научи да се претъркалва, то лежи по корем и първо прави опити да си вдига главата, а в последствие вече да я задържа. Ръцете и краката му му помагат да балансира, понеже главата му все още е много тежка на фона на цялото тяло. Всичко това е резултат от рефлекса на Ландау. Същото се случва като рефлекс и когато детето бива повдигано във въздуха – то разперва ръцете и кралата си подобно на крила на самолет. Рефлексът бива преодоляван на възраст около 15 месеца, тъй тогава краката на детето заякват и стават тежки.
При някои деца с забавено моторно развитие отсъства рефлекса Ландау, поради което те изпитват затруднения да застанат в тази „летяща“ позиция.
Предполага се, че този рефлекс е свързан с вдигане на крака когато детето рита напред , от гърдите, със свито коляно.
3.
Извиване, усукване на тялото
Това е следващото движение,което детето усвоява при лежане по корем. Случва се когато детето се опитва да стигне до нещо, стоящо малко по-настрани , при което то леко подритва с крака и едновременно изпъва ръце. Движението се инициира напълно спонтанно в началото. Когато започва да се използва съзнателно, то допринася за усвоява на пълзене, бягането и играта с топка. Усвояването на това движение е от изключителна важност, защото е свързано с кръстосване на средната линия, с участие на ръцете и краката.
4.
Пълзене
След като усвои горното, детето преминава към усвояване на пълзенето. Някои деца пропускат тази стъпка, като не пълзят, а седейки на дупе се приплъзват с помощта на ръцете. За съжаление втория вариант със сигурност не тренира кръстосването на средната линия, което от своя страна е основа на голямо количество по-сложни движения, които трябва да бъдат усвоявани по-нататък.
Има изключителни много ползи от това детето да премине през етап на пълзене – то укрепва мускулите на шията и очите, подпомага фиксирането на даден предмет стоящ наблизо, развива чувството за равновесие, подпомага усвояване на движенията с прекръстване на средната линия, установява чувството за ритъм при пълзене и др.
По време на тази фаза се тренират и „парашутните“/падателните рефлекси , които допринасят за усвояване на доброто равновесие.
5.
Ставане, заставане на крака
Първоначално детето се научава да става от позиция- на четири крака с прихващане и подпиране. За да може децата да седнат от лежащо положение, като при възрастните, им трябва по-развито чувство за равновесие, което става на възраст едва около 4-5 години
6.
Ходене
Детето прохожда да възраст между 11 и 18 месеца. Бавното ходене изисква добро чувство за равновесие , затова, в началото, докато родителите ги държат под мишници, децата накланят силно тялото си напред, а краката им изостават. В началните етапи, детето се учи да върви, заради самия процес на вървене, без да разбира какво му е приложението. Малко по-късно, ходенето бива управлявано от друга мотивация – достигане до определено място, до някой по-далечен интересен предмет.
От момента на първа самостоятелна крачка, до момента на ходене с поддържане на добро равновесие с помощта на крайниците ( ръце, крака, стъпала), съчетано с въртене на главата и фиксиране на обекти - минава период от 3-4 години. „Добро развитие на стъпалата“ в този период , обозначава целия процес на стъпване - в началото на повърхността стъпва петата, после тежестта преминава през цялото стъпало към пръстите и те последни се отлепват от повърхността.
7.
Подскоци
На възраст около 2,5 г. детето започва да прави опити за отлепване на стъпалата от земята. Това означава координация на краката, а когато детето използва въже или обръч който прескача, то говорим за координация между ръцете и краката. Понякога скачането с въже е по-трудно защото детето естествени скръства ръцете си отпред, затова скачането с обръч подпомага детето да се съсредоточи само върху краката.
8.
Ходене с подскоци
„Ходене с подскоци“ е последното усвоявано от детето сложно движение. Всички предишни движения са негова основа, затова то започва да се практикува последно. Подпомагат го основно „Двигателните шаблони“ с кръстосване на средната линия.
9.
Бягане
Деца, изпитващи затруднения да тичат, трябва да тренират т.н. „Двигателни шаблони“ – пълзене, извиване/усукване на тялото, подскоци с двата крака и на един крак. Само при добро развитие на тези шаблони, детето ще може да откъсне тялото си така, както се изисква това да се случва при бягане.
ТАБЛИЦА НА РАЗВИТИЕ НА МОТОРИКАТА НА ДВИЖЕНИЯТА
0-1 месеца
• Когато новороденото лежи по гръб, то всичките му стави са сгънати, ръцете и краката са притиснати към тялото .
• Цялото му тяло се движи едновременно – ако главата му се накланя в една посока, то цялото му тяло я следва.
• Ако му подадете две ръце и то се хване за тях и направи опит да се повдигне, главата му се накланя назад.
• Ако докоснете стъпалата му- то пръстите се свиват
• Ако прекарате нещо остро надлъжно по стъпалото му надолу, палецът щръква нагоре, а останалите пръсти се свиват.
• Когато новороденото лежи по корем, главата му тежи, то може да прави краткосрочни опити да я вдигне, също така инстинктивно я върти наляво или надясно, ако иска да си почине, за да не се задуши.
• когато държите бебето вертикално, под мишниците и отдолу има повърхност, краката му се изпъват и имитират „ходещи движения“.
3-4 месеца
• Когато детето накланя главата, то вече цялото му тяло не реагира с накланяне в същата посока.
• Главата може да се накланя, като това не предизвиква изправяне на ръката в същата тази посока и сгъване на другата ръка.
• Детето добре държи глава нагоре, лежейки по корем, и може да се подпира добре на предмишниците си или цялостно на ръцете си за поддържане на равновесие.
• Детето може от лежане настрана или по корем да се превърта по гръб и обратното
• ако го държите под мишниците изправено, то може леко да оттласква с крачетата от повърхността.
• Може за съвсем кратко да поема тежестта на тялото си върху крачетата, след което да ги сгъва
• Може да седи на нечии колена, но с лека помощ и поддържане.
8-9 месеца
• Може да седи дълго време с изправено гръбче
• прави опити за пълзене
• стои ако бива поддържано
• проявява „парашутен“ рефлекс на ръцете ако пада напред или настрана
• тялото му може да се извива или усуква.
• В края на този период може да пълзи
1 година
• „парашутен рефлекс“ / падателен рефлекс на ръце и крака
• може да стои за кратко без да бъде поддържано или ако се държи за нещо
• прави първи опити за самостоятелно ходене.
Година и половина
• Стои самостоятелно, ако краката са добре разкрачени
• ходи самостоятелно с малко по-разкрачени крака
• седи
• става ( от положение на 4 крака)
• стои на 4 крака
• може да кляка и пак да става
2 години
• Може да ходи назад
• бяга
• може да спре по време на бягане
• качва се по стълби нагоре
• може да ходи настрани
• може да ходи на колена без да си помага с ръце
• може да отбие топка, търкаляна към него
• може да скача, ако го държат за ръцете
2 г.и 6 месеца
• Вече е с по-прибрани крака като ходи
3 години
• Добре ходи и пази равновесие при ходене
• скача с два крака едновременно, като ги държи долепени един към друг
4 години
• Скача с два крака на около 25 см напред разстояние
• може да прескочи препятствие- примерно дупка, яма, канал
• бяга добре, стабилно
• може да премине през широка летва/греда/лента , пазейки равновесие
• може да отбие топка летяща към него
• може да стои на един крак, пазейки равновесие около 3-5 секунди
• качва се и слиза по стълбите без да се държи за нещо
• има добра концентрация
• може да пази съзнателно тишина, когато е съсредоточено върху някаква дейност
5 години
• Ходи свободно, като не се налага да пази равновесие с ръце
• може да стои по-дълго време на един крак без помощ отстрани
• става от лежаща позиция без да се налага да застава на 4 крака
• скача около 60 см на дължина
• може да скача напред на един крак
• може да скача на трамплин или батут
• може да отбие топка докато тича
• може да се качва по стълбите тичайки
6 години
• На трамплин или батут прави много високи подскоци
• стои на един крак с затворени очи 8-10 секунди
• скача около 75 см. на дължина
7 години
• Добре развити движения и моторна дейност
• свободно владее тялото си
• скача около 1 м. на дължина
• на височина може да скочи повече от 10 см.
• Може да върви с подскоци
• подскача
• стои спокойно на един крак
• може да прави кълбо напред
• много се приближава в моторно Двиг. Си р-е до това на възрастен.
КАКВО ПОМАГА ДА СЕ РАЗВИЕ ДОБРЕ МОТОРИКАТА. ПРОГРАМА.
Най-добре е детето да има възможност да се движи всеки ден, желателно е да прекарва много време на улицата, на двора, в парка. У всяко дете потребността да се движи е спонтанна, има огромно количество подвижни игри, с които то може да задоволи тази своя потребност. Ако на едно дете му бъдат ограничавани движенията, то ще добие дори още по-голямо безпокойство и няма да може спокойно да седи на едно място.
Възможностите за игра за безкрайни и не е задължително децата да използват някакви специални приспособления. Те могат да развиват и въображението си с помощ от страна на възрастни.
Примерна програма за развитие на моториката. Тя се съставя според възрастта на детето и упражненията могат да бъдат изпълнявани няколко пъти седмично.
Първата година
• Сгъване и разгъване на ръцете
• сгъване и разгъване на краката
• детето се хваща за пръстите на възрастен и се „набира“
• имитация на „каране на колело“
• пляскане
• возене с количката
• пълзене
• ходене с помощ от възрастен
1-2 години
• Пълзене
• търкаляне
• ставане
• сядане
• ходене
• скачане
• въртене
2-3 години
• Ходене
• ходене с тропане
• ходене и пляскане с ръце едновременно
• ходене назад
• скачане с музикален съпровод
• отбиване на топка
• пълзене като войниците с тяло опряно до земята
4-5 години
• Бягане
• бягане в кръг
• стоене на един крак
• ходене назад
• скачане назад
• игра на „самолет“ седейки на стол, кресло, с опънати ръце и крака и наклонено тяло
6-7 години
• Лягане и свиване в ембрионална поза
• маршируване като дървени войници ( с прави ръце и крака)
• ходене на пръсти
• ходене на пети
• бягане
• скачане
• скачане от място с два крака напред
• скачане с два крака от място нагоре
• бягане с подскоци
• ходене по въже, дъска, греда
Подходящи игри:
• криеница
• гоненица
• скачане с чувал
• скачане на въже
• игри с топка
• бутане на колички, камиончета
• „прави като еди си кой“
• дърпане на въже
• кълбета напред или назад
• пълзене като войници
Помнете, че трябва да наблюдавате децата, трябва да следите как детето изпълнява движенията и да му помагате като го учите ако то има затруднения!
МОТОРНИ ДВИЖЕНИЯ. МОТОРНА АКТИВНОСТ
@втор: Bill N@son, MS - Autism Parenting M@gazine
Всяко новородено не се движи осъзнато, тялото му е управлявано от редица рефлекси – това са автоматични реакции на някакви стимули (двигателни). Примерно- хващане на палец, сукане и други.
Фази в развитието на движенията на всяко дете:
Движения
Обяснения
Рефлективни движения
Рефлексът е неконтролирано движение, което е неволева реакция на сетивен орган на някакво дразнение или стимулация. Рефлексите са базата, върху която се гради първоначалния опит на детето.
Симетрични движения
Докато детето не започне да контролира движенията , то движи краката и ръцете си симетрично и еновременно. Цялото му тяло се движи едновременно.
Произволни движения
Докато детето е активно, мозъкът му се развива. Резултат от това е волевото управление на движенията.
Автоматически движения
Детето постоянно повтаря някакви движения, в резултат на което те биват автоматизирани. Това означава, че не се налага детето да мисли как точно да скача или да бяга, като успоредно с това пее или пляска с ръце.
Автоматизацията на движенията е свързана и с координацията.
Детето трябва в началото да автоматизира честите симетрични движения, а едва след това да разработва и автоматизира асиметричните. Т.е. то първо трябва симетрично/паралелно да може да работи с лявата и дясната ръка, а едва след това да почне да оперира с всяка една от тях отделно.
Най-важното развитие на моторната активност при децата започва от момента на раждане и продължава докато те станат на 7 години. Това е възрастта за пълно развитие, като ясно е че развитието е процес разгърнат във времето и отнемащ цели 7 години!
Незряла или недоразвита моторна активност, дивергентна моторна активност са термини, използвани да опишат състояния, резултат от проблемите, възникващи при моторното развитие.
• Незряла или недоразвита моторна активност – това е състояние, при което моторното развитие на детето става с известно забавяне по сравнение с връстниците в норма.
• дивергентна моторна активност – това е състояние при което моторното развитие на детето се откланя от нормата. Причина за това би могло да бъде неподходящото обучение при усвояване на нормалната моторна активност.
Много често моторните проблеми биват забелязвани едва при тръгване на училище. Тогава към децата с забавяне на моторното развитие или отклоняване от нормата биват поставяни изисквания, с които те не могат да се справят. В резултат на това, децата губят своята увереност и понижават своята самооценка. Именно затова би било много по-подходящо още в детската градина да се обърне внимание на този факт – как се развиват децата от гледна точка на моторното развитие и ако има забавяне или отклонение, да бъдат своевременно предприети съответните мерки. Преминавайки от Детската градина към училище вече трябва да бъде ясно кое дете има такива затруднения и каква помощ и подкрепа му се оказва за момента и дали то продължава да има нужда от такава подкрепа. Освен това, тази информация ще предпази детето от някакви непосилни за неговото моторно развитие изисквания.
Наблюдаващите детското развитие трябва задължително да имат информация за рефлексите на детето, онези които са от огромно значение за неговото своевременно и правилно моторно развитие. Сравнявайки тази информация с официалните срокове за преодоляване на някои примитивни първични рефлекси, може да бъде разбрано как се движи моторното развитие на дадено дете. Голяма част от примитивните рефлекси биват запазвани завинаги, но разликата е, че те залягат като основа за изграждане на моторика и поведение, подлежащи на съзнателен контрол.
Видове рефлекси и реакции:
1.
Хватателен рефлекс
(Палмарен рефлекс)
Вроден рефлекс при който детето хваща всичко което се опре до дланта му. Той започва да „угасва“ на възраст около 4 месеца, когато детето започва да се опира на ръцете си и изчезва напълно, когато детето започва да хваща предметите
2.
Хватателен рефлекс на стъпалото
Вроден рефлекс, при който при докосване на възглавничката на стъпалото в областта на палеца, пръстите на кралата се свиват, сякаш искат да „хванат“ натискащия пръст или предмет. Този рефлекс изчезва с прохождането.
3.
Рефлекс на Бабински – планетарен рефлекс.
При допир/драскане с остър предмет по дължина на стъпалото, палецът се повдига нагоре, а останалите пръсти на стъпалото се разперват.
Този рефлекс остава до тръгване на училище. Ако все пак той не бъде преодолян, детето ще има проблеми с тичането и свободното ходене.
4.
Рефлекс/реакцияАмфибия
Когато детето лежи по корем и леко бива повдигнат таза му от едната страна, целият таз се обръща в нея посока и кракът се свива във всички стави .
Тази реакция „Амфибия“ е свързана с активното пълзенето, появява се на възраст 4-7 месеца и съществува по време на целия човешки живот. Има възможност да е съзнателно подтиснат.
5.
Спинален рефлекс на Галант
При него детето стои на4 крака, главата гледа надолу. Гърбът му е гол. Драснете с молив или нещо подобно, неостро, по продължение на гръбначния стълб, на около 1,5 см вляво или вдясно от от него. Започнете 10 см над талията и стигнете до под талията. Проверете дали детето задвижва бедрата си въобще и дали това движение е в посока на онази половина на тялото, по която се движи молива. Ако детето има гъдел и се „свива“ -това не е проява на рефлекса.
Ако детето не е преодоляло рефлекса на Галант ( т.е. му е трудно да го контролира, не го е интегририало), то изпитва затруднение да седи мирно, не може да носи дрехи които му притискат в областта на талията.
Детето трябва да започне да контролира този рефлекс, след като стане на 2 месеца .
6.
Симетричен шиен тоничен рефлекс
Този рефлекс започва да бъде преодоляван при пълзене на 4 крака. Възможно е те да не пълзят, а седейки, просто да се придърпват с ръце напред. Ако детето не пълзи то ще изпитва затруднение в:
• пълзене
• боравене с пишещи средства при писане и рисуване.
• да се научи да плува ( ще предпочита да плува под вода).
• да прави кълбета – децата не успяват да сгънат добре шията си при кълбо напред.
Даденият рефлекс се преодолява на възраст от 9-10 месеца.
7.
Рефлекс при падане.
Предна и странична Парашутна реакции.
Той се появява на възраст 6-7 месеца и присъства през целия човешки живот.
• детето се защитава от позиция седене при залитане напред, чрез изпъване на ръце напред.
• По същия начин, ако детето ( на 6-8 месеца) залита настрана пак от позиция седене, то то се подпира с ръката от същата тази страна. Тя се изпъва (вид защита) и ръката се опира в повърхността, на която детето седи.
• След 11 месеца при седене , детето се защитава от падане назад чрез подпиране на ръцете си или обръщайки тялото си на една страна.
8.
Рефлекс на краката при падане. Парашутен рефлекс на краката
Появява се след 5 месец, когато детето бъде държано изправено под мишниците. Когато то бива бързо спускано към някаква повърхност, бебето изпъва крачета за да се предпази от падане, опирайки се на повърхността на стъпалата си. Рефлексът се запазва пожизнено.
9.
Асиметричен шиен тоничен рефлекс
Този рефлекс има защитна функция. Активира се като детето обръща главата си наляво или надясно при риск от запушване на носа и устата. Присъства и когато бебето лежи по гръб, а главата му е обърната на една страна. Ръката, на страна в която е обърнато лицето се изпъва, а другата ръка се свива. Ако главата бъде обърната в противоположната посока , то и ръцете ще сменят положението си – сгънатата ще се изправи и обратно.
Трябва да се внимава този рефлекс да бъде преодолян някъде до 4-6 месец, тъй като непреодоляването му ще доведе до:
• невъзможност детето да се преобръща от гръб на корем
• да слага самостоятелно храна в устата си
• да изучава различни предмети
• да се научи да кара колело
• ще доведе до нарушаване на равновесието.
• В училище детето ще има затруднение да изписва редове от цифри и букви в тетрадките, тъй като преминаването на нов ред с въртене на главата, ще оказва влияние върху писането с ръка.
• Всичко гореописано ще доведе до проблем и в четенето ( глава, ръка, очи)
Съществуват различни ТЕСТОВЕ за проверка преодолян ли е този рефлекс и наблюдава ли се все при детето някакъв негов остатък.
Стандартен тест – сложете детето да легне по гръб, ръцете му да лежат на пода, покрай тялото, с леко сгънати лакти. Пръстчетата да докосват пода. Седнете откъм главата му. Хванете с ръце главата и я обърнете вляво или вдясно. В посоката, в която обръщате главата ръката и кракът се изпъва, а другата ръка и крак - се свиват.
Тест на Джин Еър – детето застава на 4 крака. Ръцете му са изправени, подпрени на пода, главата гледа напред. Пръстите на краката не са свити. Главата на детето трябва внимателно да се завърти наляво или надясно. Ако ръката, противоположна на посока в която гледа детето се свива, значи рефлексът не е преодолян.
10.
Тестване на контрола на главата
Как може да бъде тестван контрола над главата ( Осъществяване на Контрол над главата означава възможността за движения в триизмерно пространство.
Нека опростим триизмерността до следните движения;
1) Въртене на главата в кръг около оста на шията наляво/надясно.
Детето лежи на пода и гледа право напред и нагоре. Внимателно въртим главата на детето така, че бузата да се опре до повърхността на която лежи детето. После главата се връща в първоначално положение, при което лицето гледа право нагоре. Следи се как се държат крайниците, тялото и таза. Най-лош вариант е когато детето цялото се изгъва настрани към страната, в която гледа лицето. В най-добрия случай няма да се случва нищо допълнително с тялото и крайниците при въртенето на главата настрани от шията. Трябва да се отбележи, че това въртене трябва да става от всякакво положение ( лежане, на четири крака, седейки). Тук имаме изолирано /активно движение само на главата, което не влече след себе си движение на раменния пояс, ръцете, гърдите, таза и краката. Въртенето на главата не води до загуба на равновесие и нарушаване на баланса на тялото.
2) Наклони на главата напред
Детето лежи на пода и гледа право напред и нагоре. Едната ръка на тестващия е под тила на главата, другата контролира туловището. Започваме да накланяме активно главата напред като се стараем брадичката да опре горната част на туловището. При норма, брадичката трябва да се опира една идея под мястото където ключиците се свързват с горините ребра и не трябва да се случва „раздуване“ на туловището в областта на долните ребра.
3) Наклони на главата назад
Детето лежи на пода , гледа право напред и нагоре. Тестващият приповдига туловището изотдолу. Следи се дали се контролира главата, дали оста на въртене на главата и шията съответстват и това не се осъществява на нивото на туловището/ребрата. Трябва да се оцени издаването на трахеята, раздуването на шията ( мускулната маса и т.н. „Bulge).
Този тест може да се извършва и в позиция – лежане на една страна/седене, но някои деца, примерно с ДЦП, нямат добра устойчивост в тези позиции, което допълнително затруднява тестването.
4) Наклон на главата към лявото или дясното рамо.
Детето лежи и гледа право напред и нагоре. Тестващия с ръце, пасивно, движи главата така, че тя се накланя към едното или към другото рамо. Като ухото може да докосва рамото.
Тестващият следи тези движения въвличат ли в това движение И туловището ( крайниците, гърдите, таза). При норма те не трябва да бъдат засягани, включени в движението и то трябва да се извършва единствено и само от главата.
ДВИГАТЕЛНИ ШАБЛОНИ
Децата са много любопитни. Те се стремят да открият всичко, което ги заобикаля. Всичко възбужда любопитството му. Децата обикновено се обучават чрез Активно поведение. Колкото по-често те практикуват едно движение, толкова повече го шлайфат. За съжаление няма начин усвояването на някакви движения от даден етап да бъде прескочено. Ако има някакъв пропуск, той трябва да бъде открит, причината за този пропуска – изяснена и пропуска трябва да бъде наваксан чрез обучение. Пропускът никога не може да бъде наваксан чрез използване на по-сложни двигателни шаблони.
ДОБРЕ ТРЕНИРАНОТО, ВЕЧЕ АВТОМАТИЗИРАНО ДВИЖЕНИЕ СЕ ЯВЯВА ОСНОВА ЗА ФОРМИРАНЕ И АВТОМАТИЗИРАНЕ НА СЛЕДВАЩО, ПО-СЛОЖНО ДВИЖЕНИЕ.
Това обаче не означава че дете, което не е пълзяло не би могло да бъде обучено на някакви нови движения. Важно е детето да е развило добър набор от междинни движения, които ще подпомогнат сформиране, автоматизиране на последващите движения , които да положат основата за усвояване на по-сложни движения.
Когато новороденото лежи по корем, то се мъчи да повдига глава. Тя е тежка, то се изморява и я отпуска. За да може да диша, детето завърта главата си настрана. Лежейки по корем и вдигайки глава, детето укрепва мускулите на шията и затова все по-лесно вдига и задържа главата си. По-нататък, то започва да повдига и горната част на тялото си, опирайки се на предмишниците. Така детето получава възможност да оглежда всичко наоколо и да забелязва интересните предмети. Когато детето се научи да контролира шията и горната част на тялото си, то започва да посяга към желан предмет и ако той се намира в достатъчна близост. Малко по-нататък детето ще се опитва да го хваща и разглежда. То може да прави същото, лежейки на гръб, – да посяга, хваща, разглежда предмети, които висят над него или стоят отстрани. Детето изследва всички предмети, използвайки сетивата си : осезание, обоняние, вкус, слух.
Лежейки по гръб, в някакъв момент, детето „открива“ че има РЪЦЕ и започва да си играе с тях, а по-нататък „открива“ че има и КРАКА! След този етап на „обучение“ детето започва да координира своите визуални впечатления и движения.
Двигателни шаблони
1.
Претъркалване
Това е първото движение , което детето прави с тялото си. В началото става някак несъзнателно и по погрешка, обикновено в момент когато детето лежи по корем. Главата му натежава, то губи равновесие и се претъркалва по гръб. Целта на това движение в последствие е детето да стигне по-близо до някой предмет и да го хване за да го „изучи“.
2.
Рефлекс на Ландау
Още преди детето да се научи да се претъркалва, то лежи по корем и първо прави опити да си вдига главата, а в последствие вече да я задържа. Ръцете и краката му му помагат да балансира, понеже главата му все още е много тежка на фона на цялото тяло. Всичко това е резултат от рефлекса на Ландау. Същото се случва като рефлекс и когато детето бива повдигано във въздуха – то разперва ръцете и кралата си подобно на крила на самолет. Рефлексът бива преодоляван на възраст около 15 месеца, тъй тогава краката на детето заякват и стават тежки.
При някои деца с забавено моторно развитие отсъства рефлекса Ландау, поради което те изпитват затруднения да застанат в тази „летяща“ позиция.
Предполага се, че този рефлекс е свързан с вдигане на крака когато детето рита напред , от гърдите, със свито коляно.
3.
Извиване, усукване на тялото
Това е следващото движение,което детето усвоява при лежане по корем. Случва се когато детето се опитва да стигне до нещо, стоящо малко по-настрани , при което то леко подритва с крака и едновременно изпъва ръце. Движението се инициира напълно спонтанно в началото. Когато започва да се използва съзнателно, то допринася за усвоява на пълзене, бягането и играта с топка. Усвояването на това движение е от изключителна важност, защото е свързано с кръстосване на средната линия, с участие на ръцете и краката.
4.
Пълзене
След като усвои горното, детето преминава към усвояване на пълзенето. Някои деца пропускат тази стъпка, като не пълзят, а седейки на дупе се приплъзват с помощта на ръцете. За съжаление втория вариант със сигурност не тренира кръстосването на средната линия, което от своя страна е основа на голямо количество по-сложни движения, които трябва да бъдат усвоявани по-нататък.
Има изключителни много ползи от това детето да премине през етап на пълзене – то укрепва мускулите на шията и очите, подпомага фиксирането на даден предмет стоящ наблизо, развива чувството за равновесие, подпомага усвояване на движенията с прекръстване на средната линия, установява чувството за ритъм при пълзене и др.
По време на тази фаза се тренират и „парашутните“/падателните рефлекси , които допринасят за усвояване на доброто равновесие.
5.
Ставане, заставане на крака
Първоначално детето се научава да става от позиция- на четири крака с прихващане и подпиране. За да може децата да седнат от лежащо положение, като при възрастните, им трябва по-развито чувство за равновесие, което става на възраст едва около 4-5 години
6.
Ходене
Детето прохожда да възраст между 11 и 18 месеца. Бавното ходене изисква добро чувство за равновесие , затова, в началото, докато родителите ги държат под мишници, децата накланят силно тялото си напред, а краката им изостават. В началните етапи, детето се учи да върви, заради самия процес на вървене, без да разбира какво му е приложението. Малко по-късно, ходенето бива управлявано от друга мотивация – достигане до определено място, до някой по-далечен интересен предмет.
От момента на първа самостоятелна крачка, до момента на ходене с поддържане на добро равновесие с помощта на крайниците ( ръце, крака, стъпала), съчетано с въртене на главата и фиксиране на обекти - минава период от 3-4 години. „Добро развитие на стъпалата“ в този период , обозначава целия процес на стъпване - в началото на повърхността стъпва петата, после тежестта преминава през цялото стъпало към пръстите и те последни се отлепват от повърхността.
7.
Подскоци
На възраст около 2,5 г. детето започва да прави опити за отлепване на стъпалата от земята. Това означава координация на краката, а когато детето използва въже или обръч който прескача, то говорим за координация между ръцете и краката. Понякога скачането с въже е по-трудно защото детето естествени скръства ръцете си отпред, затова скачането с обръч подпомага детето да се съсредоточи само върху краката.
8.
Ходене с подскоци
„Ходене с подскоци“ е последното усвоявано от детето сложно движение. Всички предишни движения са негова основа, затова то започва да се практикува последно. Подпомагат го основно „Двигателните шаблони“ с кръстосване на средната линия.
9.
Бягане
Деца, изпитващи затруднения да тичат, трябва да тренират т.н. „Двигателни шаблони“ – пълзене, извиване/усукване на тялото, подскоци с двата крака и на един крак. Само при добро развитие на тези шаблони, детето ще може да откъсне тялото си така, както се изисква това да се случва при бягане.
ТАБЛИЦА НА РАЗВИТИЕ НА МОТОРИКАТА НА ДВИЖЕНИЯТА
0-1 месеца
• Когато новороденото лежи по гръб, то всичките му стави са сгънати, ръцете и краката са притиснати към тялото .
• Цялото му тяло се движи едновременно – ако главата му се накланя в една посока, то цялото му тяло я следва.
• Ако му подадете две ръце и то се хване за тях и направи опит да се повдигне, главата му се накланя назад.
• Ако докоснете стъпалата му- то пръстите се свиват
• Ако прекарате нещо остро надлъжно по стъпалото му надолу, палецът щръква нагоре, а останалите пръсти се свиват.
• Когато новороденото лежи по корем, главата му тежи, то може да прави краткосрочни опити да я вдигне, също така инстинктивно я върти наляво или надясно, ако иска да си почине, за да не се задуши.
• когато държите бебето вертикално, под мишниците и отдолу има повърхност, краката му се изпъват и имитират „ходещи движения“.
3-4 месеца
• Когато детето накланя главата, то вече цялото му тяло не реагира с накланяне в същата посока.
• Главата може да се накланя, като това не предизвиква изправяне на ръката в същата тази посока и сгъване на другата ръка.
• Детето добре държи глава нагоре, лежейки по корем, и може да се подпира добре на предмишниците си или цялостно на ръцете си за поддържане на равновесие.
• Детето може от лежане настрана или по корем да се превърта по гръб и обратното
• ако го държите под мишниците изправено, то може леко да оттласква с крачетата от повърхността.
• Може за съвсем кратко да поема тежестта на тялото си върху крачетата, след което да ги сгъва
• Може да седи на нечии колена, но с лека помощ и поддържане.
8-9 месеца
• Може да седи дълго време с изправено гръбче
• прави опити за пълзене
• стои ако бива поддържано
• проявява „парашутен“ рефлекс на ръцете ако пада напред или настрана
• тялото му може да се извива или усуква.
• В края на този период може да пълзи
1 година
• „парашутен рефлекс“ / падателен рефлекс на ръце и крака
• може да стои за кратко без да бъде поддържано или ако се държи за нещо
• прави първи опити за самостоятелно ходене.
Година и половина
• Стои самостоятелно, ако краката са добре разкрачени
• ходи самостоятелно с малко по-разкрачени крака
• седи
• става ( от положение на 4 крака)
• стои на 4 крака
• може да кляка и пак да става
2 години
• Може да ходи назад
• бяга
• може да спре по време на бягане
• качва се по стълби нагоре
• може да ходи настрани
• може да ходи на колена без да си помага с ръце
• може да отбие топка, търкаляна към него
• може да скача, ако го държат за ръцете
2 г.и 6 месеца
• Вече е с по-прибрани крака като ходи
3 години
• Добре ходи и пази равновесие при ходене
• скача с два крака едновременно, като ги държи долепени един към друг
4 години
• Скача с два крака на около 25 см напред разстояние
• може да прескочи препятствие- примерно дупка, яма, канал
• бяга добре, стабилно
• може да премине през широка летва/греда/лента , пазейки равновесие
• може да отбие топка летяща към него
• може да стои на един крак, пазейки равновесие около 3-5 секунди
• качва се и слиза по стълбите без да се държи за нещо
• има добра концентрация
• може да пази съзнателно тишина, когато е съсредоточено върху някаква дейност
5 години
• Ходи свободно, като не се налага да пази равновесие с ръце
• може да стои по-дълго време на един крак без помощ отстрани
• става от лежаща позиция без да се налага да застава на 4 крака
• скача около 60 см на дължина
• може да скача напред на един крак
• може да скача на трамплин или батут
• може да отбие топка докато тича
• може да се качва по стълбите тичайки
6 години
• На трамплин или батут прави много високи подскоци
• стои на един крак с затворени очи 8-10 секунди
• скача около 75 см. на дължина
7 години
• Добре развити движения и моторна дейност
• свободно владее тялото си
• скача около 1 м. на дължина
• на височина може да скочи повече от 10 см.
• Може да върви с подскоци
• подскача
• стои спокойно на един крак
• може да прави кълбо напред
• много се приближава в моторно Двиг. Си р-е до това на възрастен.
КАКВО ПОМАГА ДА СЕ РАЗВИЕ ДОБРЕ МОТОРИКАТА. ПРОГРАМА.
Най-добре е детето да има възможност да се движи всеки ден, желателно е да прекарва много време на улицата, на двора, в парка. У всяко дете потребността да се движи е спонтанна, има огромно количество подвижни игри, с които то може да задоволи тази своя потребност. Ако на едно дете му бъдат ограничавани движенията, то ще добие дори още по-голямо безпокойство и няма да може спокойно да седи на едно място.
Възможностите за игра за безкрайни и не е задължително децата да използват някакви специални приспособления. Те могат да развиват и въображението си с помощ от страна на възрастни.
Примерна програма за развитие на моториката. Тя се съставя според възрастта на детето и упражненията могат да бъдат изпълнявани няколко пъти седмично.
Първата година
• Сгъване и разгъване на ръцете
• сгъване и разгъване на краката
• детето се хваща за пръстите на възрастен и се „набира“
• имитация на „каране на колело“
• пляскане
• возене с количката
• пълзене
• ходене с помощ от възрастен
1-2 години
• Пълзене
• търкаляне
• ставане
• сядане
• ходене
• скачане
• въртене
2-3 години
• Ходене
• ходене с тропане
• ходене и пляскане с ръце едновременно
• ходене назад
• скачане с музикален съпровод
• отбиване на топка
• пълзене като войниците с тяло опряно до земята
4-5 години
• Бягане
• бягане в кръг
• стоене на един крак
• ходене назад
• скачане назад
• игра на „самолет“ седейки на стол, кресло, с опънати ръце и крака и наклонено тяло
6-7 години
• Лягане и свиване в ембрионална поза
• маршируване като дървени войници ( с прави ръце и крака)
• ходене на пръсти
• ходене на пети
• бягане
• скачане
• скачане от място с два крака напред
• скачане с два крака от място нагоре
• бягане с подскоци
• ходене по въже, дъска, греда
Подходящи игри:
• криеница
• гоненица
• скачане с чувал
• скачане на въже
• игри с топка
• бутане на колички, камиончета
• „прави като еди си кой“
• дърпане на въже
• кълбета напред или назад
• пълзене като войници
Помнете, че трябва да наблюдавате децата, трябва да следите как детето изпълнява движенията и да му помагате като го учите ако то има затруднения!
Здравейте борбени родители! Казвам се Владимира, големият ми син е с диагноза аутизъм. Че има проблем забелязах още преди да навърши 1 годинка. Като бебе не гукаше, липсваше очен контакт, не казваше нито дума. Не обръщаме внимание когато влизаме или излизаме от стаята. Абсурд беше да яде сам или да си държи шишета докато пие нещо. В момента е на 5, невербален, посещава ресурсен учител, психолог, ерготерапевт и логопед три пъти в седмицата . Има доста голям напредък.
Имам и бебе ва 1.3 месеца в норма. Въпросът ми е какво мислите за ваксината "МПВ" Отлогах я, то днес трябва вече да я сложа. Мислите ли, че има нещо общо? Много съм объркана...
Желая ви вяра и светли празници!
Имам и бебе ва 1.3 месеца в норма. Въпросът ми е какво мислите за ваксината "МПВ" Отлогах я, то днес трябва вече да я сложа. Мислите ли, че има нещо общо? Много съм объркана...
Желая ви вяра и светли празници!
Казаха ми че имало тест генетичен , който показвал има ли предразположение да се случи нещо в резултат от ваксината. Често казано аз съм с много противоречиви чувства относно зависимостта между ваксина и Разстройство от аутистичния спектър, но наистина може да се предположи, че в някои случаи е възможно да има много по-специална реакция при някакви по- специални хора. Не всички хора са наистина специални, а за съжаление много майки предпочитат да смятат че ваксините са причината за състоянието на децата, а не някакви пре, пери или постнатални причини или дори някаква скрита семейна генетика. Затова и аз съм в такова съмнение. Защото ако беше така в поколението на 50-60 годишните щеше да има много спектрални, но такива няма. Бумът е последните 20 години като началото на процеса на забелязване, че такив ахора все пак съществуват е някъде 80-те години на миналия век. Т.е. може да се анправи извод че нещо се случва в цялостност и то не може да бъде стоварено само върху ваксинирането.
Разтърсете се за този тест. На мен за него ми каза жена преподавател В СУ, която нямаше повече инфо. Това ми се запечата в паметта и често се сещам за него. Вероятно при генетиците в университетска болница- проф Кременски, дано не се е пенсионирал, ще получите повече информация. Търсете активно и споделете с нас ако сте открили къде се прави и каква е точността му.
Разтърсете се за този тест. На мен за него ми каза жена преподавател В СУ, която нямаше повече инфо. Това ми се запечата в паметта и често се сещам за него. Вероятно при генетиците в университетска болница- проф Кременски, дано не се е пенсионирал, ще получите повече информация. Търсете активно и споделете с нас ако сте открили къде се прави и каква е точността му.
Казаха ми че имало тест генетичен , който показвал има ли предразположение да се случи нещо в резултат от ваксината. Често казано аз съм с много противоречиви чувства относно зависимостта между ваксина и Разстройство от аутистичния спектър, но наистина може да се предположи, че в някои случаи е възможно да има много по-специална реакция при някакви по- специални хора. Не всички хора са наистина специални, а за съжаление много майки предпочитат да смятат че ваксините са причината за състоянието на децата, а не някакви пре, пери или постнатални причини или дори някаква скрита семейна генетика. Затова и аз съм в такова съмнение. Защото ако беше така в поколението на 50-60 годишните щеше да има много спектрални, но такива няма. Бумът е последните 20 години като началото на процеса на забелязване, че такив ахора все пак съществуват е някъде 80-те години на миналия век. Т.е. може да се анправи извод че нещо се случва в цялостност и то не може да бъде стоварено само върху ваксинирането.
Разтърсете се за този тест. На мен за него ми каза жена преподавател В СУ, която нямаше повече инфо. Това ми се запечата в паметта и често се сещам за него. Вероятно при генетиците в университетска болница- проф Кременски, дано не се е пенсионирал, ще получите повече информация. Търсете активно и споделете с нас ако сте открили къде се прави и каква е точността му.
Разтърсете се за този тест. На мен за него ми каза жена преподавател В СУ, която нямаше повече инфо. Това ми се запечата в паметта и често се сещам за него. Вероятно при генетиците в университетска болница- проф Кременски, дано не се е пенсионирал, ще получите повече информация. Търсете активно и споделете с нас ако сте открили къде се прави и каква е точността му.
Не знам в какво да вярвам и в какво не.
Страх ме е да я сложа, страх ме е и от другия вариант.
Ако я сложа и стане нещо, цял живот ще се обвинявам... Много е трудно.