Къванч Татлъту 💙- Yakamoz S-245/ минали и бъдещи проекти, партньори-102

След  малко почивка и лош интернет сега изгледах филма
Филм за двама самотници И двамата отрасли без бащи Единият удавил мъката си в песни и жени,а другия станал адвокат Бедните и романтиците могат и без сън Един болен баща дошъл да се сбогува с любимите си хора,които е крил в сърцето си накрая на дните си Една снимка носена цял живот

Страхотен Къванч Израсна много през годините и разбра какво е да имаш здраво семейство в реала Толкова отблизо отдавна не бях го виждала Удоволствието е пълно Всеки кадър може да бъде като тапет на екрана Другият актьор не ми е известен но се е получил хубав тандем

Не само харесах Юсуф/Къванч, мисля, че по свой начин го разбрах, разбрах постъпките му, мотивите му, мълчанието му.
Разбрах и баща му.
За мен филма е изключителен, а майсторството показно от Къванч и Сетар е нов връх и за двамата.

📢💎 🆕#K ıvan çTatl ıtu ğ *Yusuf.. ↝.. # ÂşiklarBayrami ~.. специални сцени..!!.. 📸🎥💫... една от най-силните сцени разбира се на финала ...
Юсуф, който поема по пътя обратно..след пътуване, което промени живота му завинаги..
до него, на вече празната седалка, останки от живот.. загуба.. като труп..
трайската с единствената им снимка скрита в душата....джобния часовник..белия шал..ризата..сакото..старо изрязано тиксо с името на бащата Хевес Али..
той пуска касетата..традиционна песен с гласа му..и напомня за последния им уникален момент, уловен в селфи..
Стопкадър на този зноен поглед, с усмивка на обектива..
..и кадърът се отваря към необятността на пейзажите, така красиво предадени от маестрото режисьор..
Толкова много детайли в няколко кадъра...
🎶
песен: "Sultan Suyu Gibi Çağlayıp Akma"

MY TAKE ON ASIKLAR BAYRAMI (THE FESTIVAL OF TROUBADOURS) On Netflix with English subs**
I watched it twice, and appreciated it more the second time. It’s a movie that grows on you I think. Not for everyone, as has been stated. Certainly not made for ratings or box office value. But a very beautiful film, imo. As others have said, a very Turkish film celebrating the traditional culture, music, and landscapes of Turkiye. Definitely flies against the idea that since their association with Netflix, Turkish productions have become Americanized. Well, not this one !
Also going against the grain is the slow moving pace of the movie: some will (and have found it boring but I found the film extremely realistic in its depiction of the father- son interactions. The filmmakers were not afraid to use silence and lack of closure to highlight the challenges in human relationships. Many things in this movie are left unsaid, and undone…A theme that permeates the movie, maybe a risk for a filmmaker especially when your film was made for a Western platform such as Netflix, where audiences are used to fast action and ultimate resolution in relationships. Yet Ozcan Alper has unapologetically embraced this approach. In the film as in real life, you don’t always get closure on a difficult relationship with a parent. The key, as suggested with Yusuf’s growth during the trip, brilliantly portrayed by Kivanc, is being able to find a measure of forgiveness even if full understanding escapes you.
This movie is about space, and time:
Space…between father and son (that image of the two of them standing on each side of the car) reflected in the vast barren landscapes of rural Anatolia, with beautiful cinematography.
Time that stretches long (the 25 years without contact that hang between the lead characters as a 3rd person) but narrows down to hours, then minutes at the end of the journey, and of Ali’s life. Time slips away and you cannot get it back. The finality of your parents death is when you truly grow up. Yusuf experiences that during the road trip to Kars. Heves Ali knew he was dying (carrying a shroud in his suitcase...), and even though he did not manage to answer Yusuf’s repeated question "Neden ??" (WHY), he hoped Yusuf would experience the trip with him as a silent way to make amends I think.
I thought there were some gaps in character development. I would have liked to know more about Yusuf’s life and relationships including with his mother. Too bad the scenes with Yasemin Allen got cut. I know Kemal Varol has written another book focusing more on Yusuf, but it would seem difficult to do a sequel to this movie, imo.
The performances by both Settar Tanrıöğen and Kivanç are top notch. Kivanç here has toned things down. He expertly portrays Yusuf’s emptiness and deep-seated anger & resentment. Pinched lips, and lowered eyes, then his emotional outbursts during the road trip he embodies the man's heartache. But as the story progresses, Kivanc shows , almost imperceptively through his body language and facial expressions a gradual softening in Yusuf’s implacable anger. Until the final scenes and the uttering, for the first time of the word Baba. A stunning demonstration of grief, as only Kivanc Tatlitug can deliver.
Wow. Just wow. A masterful performance 💙💙💙
МОЕТО ПОГЛЕЖДАНЕ НА АСИКЛАР БАЙРАМИ (ФЕСТИВАЛЪТ НА ТРУБАДУРИТЕ) В Netflix с английски субтитри**
Гледах го два пъти и втория път го оцених повече. Мисля, че това е филм, който се развива върху теб. Не за всеки, както беше посочено. Със сигурност не е направен за рейтинги или касова стойност. Но много красив филм, imo. Както казаха други, много турски филм, който празнува традиционната култура, музика и пейзажи на Турция. Определено противоречи на идеята, че след връзката им с Netflix турските продукции са се американизирали. Е, не този!
Също така противоречи на зърното е бавното темпо на филма: някои ще (и са го намерили за скучен, но аз намерих филма за изключително реалистичен в изобразяването на взаимодействието между баща и син. Създателите на филма не се страхуваха да използват тишина и липса на затваряне, за да се подчертаят предизвикателствата в човешките взаимоотношения. Много неща в този филм са оставени недоизказани и недовършени... Тема, която прониква във филма, може би риск за режисьор, особено когато филмът ви е направен за западна платформа като Netflix, където публиката са свикнали с бързи действия и окончателно разрешаване на отношенията. И все пак Йозджан Алпер безапелационно възприе този подход. Във филма, както и в реалния живот, не винаги се завършва трудна връзка с родител. Ключът, както е предложено с Юсуф израстването по време на пътуването, брилянтно изобразено от Киванч, е да можеш да намериш мярка за прошка, дори ако пълното разбиране ти убягва.
Този филм е за пространството и времето:
Пространство… между баща и син (този образ на двамата, стоящи от двете страни на колата), отразен в огромните безплодни пейзажи на селски Анадол, с красива кинематография.
Време, което се простира дълго (25-те години без контакт, които висят между главните герои като 3-то лице), но се стеснява до часове, след това до минути в края на пътуването и на живота на Али. Времето се изплъзва и не можете да го върнете. Окончателната смърт на родителите ви е, когато наистина пораснете. Юсуф преживява това по време на пътуване до Карс. Хевеш Али знаеше, че умира (носейки плащеница в куфара си...), и въпреки че не успя да отговори на повтарящия се въпрос на Юсуф „Неден ??” (ЗАЩО), той се надяваше, че Юсуф ще преживее пътуването с него като мълчалив начин да се поправи според мен.
Мислех, че има някои пропуски в развитието на характера. Бих искал да знам повече за живота и връзките на Юсуф, включително с майка му. Жалко, че сцените с Ясемин Алън бяха изрязани. Знам, че Кемал Варол е написал друга книга, фокусирана повече върху Юсуф, но изглежда трудно да се направи продължение на този филм, imo.
Изпълненията както на Settar Tanrıöğen, така и на Kivanç са на първо ниво. Киванч смекчи нещата. Той експертно описва празнотата и дълбоко вкоренения гняв и негодувание на Юсуф. Стиснати устни и сведени очи, след това емоционалните му изблици по време на пътуването той олицетворява мъката на човека. Но докато историята напредва, Киванч показва, почти неусетно чрез езика на тялото и изражението на лицето си, постепенното смекчаване на неумолимия гняв на Юсуф. До финалните сцени и произнасянето за първи път на думата Баба. Зашеметяваща демонстрация на скръб, каквато само Киванч Татлитуг може да представи.
Еха. Просто уау. Майсторско изпълнение 💙💙💙

Like always you nailed it!! I struggled finding the right words to describe the movie and here you are, delivering the perfect review!! Thank you for sharing!! Love it ❣️❣️❣️❣️
Както винаги ти го закова!! Трудно ми беше да намеря правилните думи, за да опиша филма и ето те, предоставяйки перфектната рецензия!! Благодаря за споделянето!! Обичам го ❣️❣️❣️❣️

you have said it all so well and you’ve put my thoughts into words. I saw it for the 2nd time last night and got a lot more out of it plus I was able to fill in some of the blanks. Kivanc’s acting was exquisite. He never ceases to amaze me.казахте всичко толкова добре и изразихте мислите ми в думи. Снощи го видях за втори път и извлякох много повече от него, плюс успях да попълня някои от празните места. Играта на Киванч беше изящна. Той не спира да ме изненадва.

Wow Michele this ıs really a lovely review. Thx for this - I enjoyed reading it.
I watched it twice too, enjoying it far more the second time. I loved Kivanç’s performance as Yusuf. He’s an incredible actor and this role suited him perfectly. As you stated, there wasn’t much dialogue, yet the emotional devastation and pent up anger Yusuf was experiencing told us so much. That, of course, was due to the emoting genius of Kivanç. Thru his facial expressions and his beautiful blue eyes (which actually seemed more blue here somehow!) such depth of emotion and sadness was displayed that I was absorbed into his character. I adored him. I cared about him. I felt miserable that he was miserable, and that was the point I believe. Kivanç made this movie work.
This was also a beautiful movie - it’s cinematography was lovely. The vast landscapes, hills, lakes - all breathtaking.
What I didn’t like was the character of Ali. I didn’t like that he, in essence wanted forgiveness from his son, his ex lovers, etc yet offered nothing in the way of atonement. Can there be redemption without verbalizing to the ones you hurt “I’m sorry”? This was the crux of the story and it left me unsatisfied. But the real question is how it left Yusuf. Maybe a third watch will answer that question for me. 💙
Уау Мишел, това наистина е прекрасен преглед. Благодаря за това - с удоволствие го прочетох.
И аз го гледах два пъти, вторият път ми хареса много повече. Хареса ми изпълнението на Киванч като Юсуф. Той е невероятен актьор и тази роля му пасна идеално. Както казахте, нямаше много диалог, но емоционалното опустошение и сдържаният гняв, които Юсуф изпитваше, ни казаха толкова много. Това, разбира се, се дължеше на емоционалния гений на Киванч. Чрез изражението на лицето му и красивите му сини очи (които всъщност изглеждаха по-сини тук някак си!) беше показана такава дълбочина на емоция и тъга, че бях погълнат от неговия характер. обожавах го. Грижех се за него. Чувствах се нещастен, че той беше нещастен и това беше смисълът, в който вярвам. Kivanç направи този филм работещ.
Това също беше красив филм - кинематографията му беше прекрасна. Необятните пейзажи, хълмове, езера - всичко спира дъха.
Това, което не ми хареса, беше характерът на Али. Не ми хареса, че той всъщност искаше прошка от сина си, бившите си любовници и т.н., но не предложи нищо като изкупление. Може ли да има изкупление, без да казвате на онези, които сте наранили, „Съжалявам“? Това беше същината на историята и ме остави неудовлетворен. Но истинският въпрос е как напусна Юсуф. Може би трети часовник ще ми отговори на този въпрос. 💙

Stupendo in ogni suo ruolo, è un camaleonte nell'arte della recitazione,un TALENTO allo stato puro, Quando recita mi incanta come nessun altro 💙💙
Прекрасен във всяка роля, той е хамелеон в актьорското изкуство, ТАЛАНТ в чистото си състояние, когато играе той ме омагьосва като никой друг 💙💙

Questo attore ti fa venire la pelle d'oca
Този актьор те кара да настръхваш

Это своеобразный триггер сложных семейных отношений, встреча сына с отцом, отсутствующем в его жизни 25 лет. Да, это событие, которое запустило большую эмоциональную реакцию героев, дали стимул на воспоминания детства, которые стали своеобразным раздражителем в диалоге, общении героев. И здесь он получился как «спусковой крючок» обид, претензий, непонимания: « как ты мог даже ни разу не позвонить?» В ответ запоздалые раскаяния отца: «прости меня». Остановка у озера, где когда-то в детстве были здесь вместе, а теперь: воды почти не осталось, как и времени. А потом их не вернуть”.
Это сложный фильм, чтобы понять, прежде всего надо внимательно пересмотреть, понять состояние души героев, подключить подтекст, оценить все эмоции- потом сделать выводы. Думаю, что фильм со временем оценят более высоко.
Гениальная игра Кыванча найдёт своего зрителя.👌
Това е своеобразен тригер за сложни семейни отношения, срещата на син с баща му, който отсъства от живота му 25 години. Да, това събитие, предизвика силна емоционална реакция у героите, даде тласък на детските спомени, които се превърнаха в своеобразен дразнител в диалога и общуването на героите. И тук се получи като  "натискане на спусъка“ на негодуванието, претенциите, неразбирането: „как не можа дори да се обадиш?“ В отговор закъснялото покаяние на бащата: "прости ми". Спирката на езерото, където някога в детството са били тук заедно, а сега: " почти няма останала вода, също като времето. И тогава не можете да ги върнете обратно."
Това е труден за разбиране филм, преди всичко трябва внимателно да прегледате, да разберете състоянието на ума на героите, да свържете подтекста, да оцените всички емоции и след това да направите изводи. Мисля, че филмът ще се оцени още по-високо с времето.
Гениалната игра на Kivanc ще намери своята публика.

В фильме я увидела как вырос профессионально К.Татлытуг, практически без слов, диалогов на таком уровне показать отношение сына к отцу. Браво! Это классика и войдет в историю турецкого кинематографа
Във филма видях колко професионално е израснал K. Татлъту, практически без думи, диалози на такова ниво,  да покаже отношението на сина към бащата. браво Това е класика и ще остане в историята на турското кино.

Сыграв роль Юсуфа, Кыванч ещё раз подтвердил своё амплуа прекрасного драматического актера.
Фильм затрагивает глубокие нравственные проблемы, оставляет чувство щемящей грусти. Кыванч в роли Юсуфа - бесподобен.
Изигравайки ролята на Юсуф, Къванч за пореден път потвърди своето амплоа на прекрасен драматичен актьор.
Филмът засяга дълбоки морални проблеми, оставя усещане за болезнена тъга. Къванч в ролята на Юсуф е несравним.

Надо осмыслить,пересмотрев еще раз,этот потрясающий фильм о раскаянии, о прощении и о великой силе ЛЮБВИ.Причем с обеих сторон.И ведь только СЫН смог и захотел исполнить последнее желание и волю ОТЦА,и отец заранее был уверен в этом,настолько хорошо он знал душу своего мальчика,поэтому и пришел к нему.С повинной,но и с убежденностью в том,что Юсуф его любит.
Необходимо е да се разбере, като се прегледа още веднъж, този невероятен филм за покаянието, за прошката и за великата сила на ЛЮБОВТА. При това от двете страни. И в крайна сметка само СИНЪТ можеше и искаше да изпълни последното желание и воля на БАЩАТА, а бащата беше сигурен в това предварително, толкова добре познаваше душата на момчето си, затова дойде при него. С изповед, но и с убеждението, че Юсуф го обича.

Меня фильм потряс до глубины души.Не скрою ,большую часть рыдала .Игра Киванча без слов ,а его проникновенными глазами могут довести зрителя до такого состояния. Великолепен , убедителен ....все лучшие эпитеты для него.Сказать ,что понравился ничего не сказать. Высота исполнения на уровне Олимпа.Браво 👏👏👏Лучших наград фильму .Для меня премьера прошла на УРА 🙌
Филмът ме разтърси из основи.Няма да крия, през повечето време плаках.Играта на Къванч без думи и с проницателния му поглед може да доведе зрителя до такова състояние. Прекрасен, убедителен....все най-хубави епитети за него.Да кажа,че ми хареса, това е като да не казвам нищо. Височината на изпълнението е на ниво Олимп.Браво! Най-добри награди за филма.За мен премиерата беше голям успех.

очень качественное Кино....!!!! Браво создателям и исполнителям главных ролей....!!!!!! 👍🏻👍🏻👍🏻👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻 До сих пор не могу отойти от просмотра..., такая щемящая грусть и боль...!!!! Глубокий нравственный и пронзительный фильм...!!!!!!!
много качествен филм ... Браво на създателите и изпълнителите на главните роли ...!!!!!!  Все още не мога да спра да гледам ... такава болезнена тъга и болка ...!!!! Дълбоко нравствен и покъртителен филм ...!!!!!!!!

💕 Так поклонники представили Кыванча.....Талант от бога, но трудолюбие, постоянное совершенствование мастерства...и это не предел, Кыванч нас еще удивит новыми образами, судьбами новых героев. 💕
Така представиха феновете Kъванч.....Талант от бога, упорит труд, постоянно усъвършенстване на уменията ...и това не е границата, Kъванч ще ни изненада с нови образи, със съдбата на нови герои.

Özcan Alper, the director of Âşıklar Bayramı (the Festival of Troubadours on Netflix) recently talked about his experience working with Kıvanç, in an interview published by online magazine OKSIJEN.
"He is an incredibly hard working actor. He can think for days to come up with something related to the story."
Big shoutout to Aydan Senoglu who provided us with the English translation of this revealing interview. 🥰🙏
------------
Without conscious volition or intent all my films are about reckoning and forgiveness.
I finished reading the entire book the first time I started reading it. I read it again. I never had the desire to film an adaptation from a book until then. I called Kemal (the author) and told him that I wanted to make the book into a movie. He was surprised and said “I watched your movie ‘The Future Lasts Long’ repeatedly while writing Aşıklar Bayramı”.
‘The Future Lasts Long’ is a road trip story between Istanbul and Diyarbakir. Apparently whenever he was asked which director he would like in a film adaption of his book, his answer would be ‘Özcan Alper’. It was such a nice coincidence.
We wrote the scenario together. Then Kemal wrote the follow up story of Yusuf in a second book “Babamin Bağlamasi”. It will be published on September 1. We started working on the film adaptation of Kemal’s book “Haz” but that one is a longer process.
Once the scenario was completed, I started to identify the actors. I always had Kıvanç in mind to play Yusuf. We met. Our energies were perfectly in synch. He wanted to play Yusuf. I told him, “ Working with an actor is like being on the same path together, being a comrade.. Everything aside, it is very important for me if we can say ‘we are glad we made this movie’ after the filming is over and after watching it together.
He believed in me. He is an incredibly hard working actor. He can think for days to come up with something related to the story.
On the set we laughed together, we had fun, we were sad.
There were times I ran away and cried while filming some scenes.
Özcan Alper, режисьорът на Âşıklar Bayramı (Фестивалът на трубадурите в Netflix) наскоро говори за опита си от работата с Kıvanç в интервю, публикувано от онлайн списание OKSIJEN.
"Той е невероятно трудолюбив актьор. Може да мисли с дни, за да измисли нещо, свързано с историята."
Голямо поздравление за Айдън Сеноглу, който ни предостави английския превод на това разкриващо интервю. 🥰🙏
------------
Без съзнателна воля или намерение, всички мои филми са за разплата и прошка.
Прочетох цялата книга първия път, когато започнах да я чета. Прочетох го отново. Дотогава никога не съм имал желание да снимам адаптация по книга. Обадих се на Кемал (автора) и му казах, че искам да направя филм по книгата. Той беше изненадан и каза: „Гледах филма ви „Бъдещето трае дълго“ многократно, докато пишех Aşıklar Bayramı“.
„Бъдещето трае дълго“ е история за пътешествие между Истанбул и Диарбекир. Очевидно винаги, когато го попитаха кой режисьор би искал във филмова адаптация на книгата му, отговорът му щеше да бъде „Özcan Alper“. Беше толкова хубаво съвпадение.
Написахме сценария заедно. Тогава Кемал написа последващата история на Юсуф във втора книга „Babamin Bağlamasi“. Ще бъде публикувана на 1 септември. Започнахме да работим по филмовата адаптация на книгата на Кемал „Haz“, но това е по-дълъг процес.
След като сценарият беше завършен, започнах да мисля за актьорите. Винаги съм имал предвид Къванч да играе Юсуф. Срещнахме се. Енергиите ни бяха напълно синхронизирани. Искаше да играе Юсуф. Казах му: „Да работиш с актьор е като да вървиш заедно по един и същ път, да бъдеш другар.. Като оставим всичко настрана, за мен е много важно дали можем да кажем „Радваме се, че направихме този филм“ след края на снимките и след като го гледате заедно.
Той вярваше в мен. Той е невероятно трудолюбив актьор. Може да мисли с дни, за да измисли нещо, свързано с историята.
На снимачната площадка се смеехме заедно, забавлявахме се, бяхме тъжни.
Имаше моменти, когато бягах и плаках, докато снимах някои сцени.