Когато възрастните родители останат сами

  • 4 825
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 19 435
TafTaf, ако не си досега, кажи им го направо така, както го пишеш тук.
Дори можеш малко да пресилиш нещата, че направо не ти се ходи в онзи буренак.

# 31
  • Мнения: X
С цялото съзнание, че генерализациите не са нито особено верни, нито особено коректни, мисля, че бумърите са безкрайно разглезено поколение, живеещо с мисълта, че целият свят е създаден да се върти около желанията им. Безкрайно нагло ми се струва да очакваш да ти се окаже помощ само и единствено по твоя начин, без грам съобразяване с възможностите на този, от когото очакваш помощ.

# 32
  • Мнения: 4 578
TafTaf, ако не си досега, кажи им го направо така, както го пишеш тук.
Дори можеш малко да пресилиш нещата, че направо не ти се ходи в онзи буренак.
Cuckoo, проблемът е друг. Те двамата се сецват от работа буквално, за да излъскат прозорците и оскубят всяка тревичка.Аз ги закарвам примерно в петък, утрепваме се от работа в събота и неделя и те продължават, като си тръгна. Вариантът е да ги зарежа съвсем сами да се бъхтат или и аз да бъхтам с тях. Хич няма да ми пречи буренак и неизмити прозорци. Пречи ми каталясал баща с подут крак и майка с аритмия и кръвно 200.
Уиш, на майка ми най-голямата драма в живота е изобщо да поиска помощ. Всъщност тя е от типажа вечно даващ вкл. и непоискана такава. Има си причини в живота й за това. За нея грижата за друг е форма на контрол, съответно всячески се опитва да запази контрола за себе си. Тя се ужасява да се налага да зависи за нещо от друг.
До миналата уч. година много ми помагаха с гледането на детето - контрол за домашни, водене на разни извънкласни занимания през деня. Рязко отрязах нещата, за да ги пазим от Ковид, а и вече доста се уморяват и някои начини на взаимодействие с детето не са от най-полезните за неговата самостоятелност. Тя го прие като нежелание от моя страна да получавам нейната помощ, което си беше направо смъртна обида. Ужасно ни се влошиха отношенията. Съвсем наистина е много обидена и се чувства отхвърлена. А въпреки всичко винаги сме били близки.

Последна редакция: чт, 07 юли 2022, 14:49 от TafTaf

# 33
  • Варна
  • Мнения: 1 793
Taftaf, до болка познато всичко дето го казваш, особено за финансите, ама има и гарнитура:
1. С обиди, че сме мързеливи (отнася се и за брат ми.снаха ми) и не искаме да чистим
2. Откровено заявено, че иска НИЕ да чистим, тя да казва как, иначе нямало да се отпусне...

# 34
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 726
И моите имат обсесия да не ни тежат и да не ни натоварват финансово. Аз имам сероизни проблеми с гръбнака и не мога да се навеждам да чистя, затова и имам помощница. Не, та не. Да не им гледала жената панаирите. Тя сякаш не е виждала, нали това и е работата.
Тафтаф, след като имаш ключове от къщата, можеш тайно от тях да наемеш  някого, без те да знаят. После им кажи, че сама си го направила и така.

# 35
  • Мнения: 18 794
Разбираеми са ми описаните, , но при нас имаше един момент с ново начало.
Обясни ми се  спокойно ,че 20лв са нищо на фона на една загуба на време, надница, гориво и бъхтане  за нищо, та да бъда добра и платя за услуга и не вкарвам в разходи и  нерви. И е така, тогава беше 20 лв надница,  а загубата  много повече от 10 пъти.Като времето няма стойност. По този начин ,свикнали сме възрастните, но си е наш, от времето , когато се бъхтиш като японец срещу нищо. Не си виждал ефекти от труд ,да знаеш че има такова нещо.
Обяснете го пък така ,с пари ,по разбираемо  е и  се приема, с грижа не става.
Приемам да ми дават ,защото е по-евтино за тях.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 1 793
Бор_яна, мила, не знам за другите, ама аз точно от това се оплаквам - както и да го обясниш, не поема.  Говорим, че ако днес се пъне да чисти прозорци и сетне легне, а аз трябва да тичам след работа или да ускам отпуск за да я гледам, парите дето е спестила не се равняват на притеснението и парите за лекарства - не. Лекарствата си ги наглася тя, че много давала на месец. А как трови, в деня, в който и занесеш пенсията да си ги разпредели и да почне "аз нямам пари", а в същото време плаче (буквално), ако напазариш храна. Напъва се да я плаща, ама тогава реве, че я изнудваме, щото тя такова не ще. Баба е "без пари", защото иска да остави нещо на децата - и трябва да спестява 500 лв. месечно - и това сме говорили, че да ми дава на мен, те ще ми заседнат, по-добре за себе си. Нямаааа, щом не щем с брат ми, тя за внуците ще заделя. И така докато издържим. Брат ми е със стентове от години, казах в по-горем пост -  мързяло го да гледа баща ми. Аз имам проблеми с кръвното от ниско , скача сериозно, въпреки медикаменти - голяма работа, тя на моите години...
И тези кривотии са в последните години, започнало е докато татко беше жив, но тогава той го е отнасял. Спомняме си с батко какво казваше той, ама не ни се е вярвало.
Та думата ми е, и да обясняваш не става с всеки. И въпреки това, майка ми е, а някой е казал дума накриво за нея, ще си пати. Пък аз си примрънках тука.

# 37
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 726
Слагай дебелата кожа и не обръщай внимание. Възрастовите изменения на психиката са неизбежни. Приемам го все едно имам работа с малки деца.

# 38
  • Мнения: X
Охх, много се променят с възрастта.
Моята щеше да ходи на ендокринолог. Взе направление, не си записа час, направлението изтича. Айде, водя я на лекар като намерих свободен час и направлението не изгоря. Изследвания за 150 лв, които не се покриват от касата. Край! Не иска да ги прави. А имаше оплаквания и не беше добре. Как да я оставя? Да не ги направи и да се мъчи? Като искам да й дам пари, не, как можело! А всеки ден се оплаква, че не се чувства добре.
Някак си я накарах да с ги направи. Дадох й парите. Просто не иска да приеме помощ, а за мен не е проблем да й дам тази сума и то за изследвания. За такива важни неща не приема или почти никога не приема. Понякога минавам да й оставя набързо нещо сготвено (живеем близо), ей така да почувства, че не е сама и да я видя. Буквално каквото съм готвила, една купичка/бурканче. Тя реве, че аз съм я хранела и издържала…

# 39
  • Мнения: 18 794
Такова трябва да оставиш известно време наистина само, да усети когато отидеш, че има загрижен за него  и го обича.
Скоро малкия ми син заминава в чужбина,  знам ,че и е лесно с него сега, докато свикнах с него се дразнех ,сега замина някъде за кратко и аз си мисля ,че е в съседната стая , сякаш е  тук. Ще ми е трудно и дразнещо ,но ще се напасвам, няма смисъл да стои   и да си брои  левовете, при положение ,че има 6 седмици платен отпуск от там, може и малко неплатен,,  да си идва  да помогне нещо, да сложи ред, (това докато съм ) и да не брои пари.За какво му е живот назаем дето се вика ,като може друг. Може да прави каквото реши. Пък аз колкото мога, ще коси някой дворовете и това  е, няма да садя толкова.То не ми и трябва.  Не всяка професия тук е с достойно заплащане. Докато разбра ,че като си на работа и тук и  там  е заетост, няма друго, мина време. Разликата сега, тук,  е че почивните дни ходи на планина ,другаде, но това може и  там, стига да иска. Има начин да не е на пълно работно време, да събира дни и да отиде и далеч. Тук не е така. Там има пазарене и възможности.
Пък с това икономическо положение  сега тук, си е тормоз. А си е такава неспокойна душа ,не го свърта

# 40
  • Мнения: X
Бор_яна, обяснява се на нормален човек, който има поне капка здрав разум и не си е въобразил, че вселената е създадена, за да се върти около него.

# 41
  • Мнения: 3 988
С напредването на възрастта и атеросклеротичните промени по съдовете водят със себе си сериозни промени във възрастните ни родители. Много често моралните задръжки падат, много качества се изострят и показват по-очевадно - свадливост, озлобление, заядливост, тревожност и пр. Може изведнъж да станат стиснати, постоянно да ни критикуват, дори обиждат, винят…
Аз затова се опитвам всячески на моята майка да й вменя сигурност, която освен, че й осигурявам, но и се стремя да я усеща постоянно, за да не е тревожна. Защото тревожността поне при нея е висока (забелязала съм и при повечето възрастни родители), а това не води нищо добро след себе си.

# 42
  • Мнения: 11
Миналата година докато бях бременна с трето дете, загубих баща си, тогава майка също беше с Ковид в болница. Доста тежко го прие . Живя сама три месеца, но я видях как гасне . Сега живее при нас, гледа беба и казва че заради нея е жива. Аз се върнах на работа, тя гледа бебето и батковците. Свекърите засега са добре, но не бихме оставили и тях, когато се наложи ще бъдем до тях. Живеем в двустаен да подчертая.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 1 793
Е, 100% не говориш за жена над 75.  А и да, има си хора всякакви.
Защото няма да оставиш, ако отсрещната страна е съгласна да живее с теб, като първо и ако не желае да променя порядъка в твоята къща, като второ.  И това без значение какъв е апартамента да подчертая.

# 44
  • Швейцария
  • Мнения: 1 891
Майка ми е на 80 и отдавна вдовица. Аз съм в чужбина. Все по-трудно става и не знам какво ще става. Аз я издържам и тя не иска да се върна, защото няма да мога да й давам толкова пари, колкото сега. Но пък иска като е болна да ходя аз да я гледам. Сега 2 месеца останах в БГ, то не бяха капризи и пари за частни лекари, лаборатории и т.н. Отделно тя не чисти и не дава аз да оправя. Изчистих каквото разреши, но пак беше ужасно за мен да стоя там. Наистина с възрастта стават деспотични и егоистични.
Съвет не мога да дам, освен да се чувате по-често и да й купите лаптоп, ако няма. Поне моята това да си гледа разни видеа и рецепти в интернет я спасява от самотата.

Последна редакция: сб, 16 юли 2022, 07:18 от JennyBG

Общи условия

Активация на акаунт