Когато възрастните родители останат сами

В момента свекърът ми е сам, синовете му ходят при него всеки ден и правят каквото е необходимо за момента – чистене, оправяне, готвене, лекари... Не е доволен, иска аз и мъжът ми да живеем при него, не приема друг вариант, но няма как с него да съм под един покрив, ще се хванем за гушите.

Нека си иска, нека се сърди,  кой  е казал, че безпроблемно се живее?
Не  е лесно да си сам, но докато имаш капка разсъдък не тровиш децата си с изисквания  ,дето няма как да станат.
 Аз ще се изнервя повече да живеят с мен ,отколкото да съм сама. Няма да се възползвам от тях ,ще се товаря допълнително да угаждам, да готвя,  занимавам, отколкото само себе си да гледам.
 Вярно е  ,че скоро няма да мога да поддържам чистота и ред, ще западне всичко, но пък си е мое, не ми пречи, няма и да усещам  ядове ,защото се подготвям и за това. Няма вечно да мога.
ще запада.
 Докато се движа, по-добре сама, после ще мислят какво да ме правят.Ако въобще се наложи ,дано не се налага.
В момента в нашия старчески дом цената е 1500лв(частен) от пенсия  и двамата сина , три по 500, е по-добре от това един да се зароби с мен.
 Имах ядове, имах трудности ,но памперс не съм сменяла, на крак са били моите възрастни, за дни си отидоха, най-дългото е десетина дни на легло..Искам и  аз така да не натежавам. Десет дни са майтап ,не гледане.
Има кухни, патронажи, носят храна ,грижат се за неотложното ,веднъж месечно може  двамата сина да се съберат и овършеят каквото има, няма нужда да се преспъват всеки ден в мен и аз в тях.
Вчера имах нервозно положение ,готвя ,синът се мотае наоколо, обикновено иска чешмата свободна, на мен ми трябва, не издържах и питах какво иска, че се върти над главата ми.
 Не е приятно, има други чешми,  като се появи ,трябва да направя място веднага ,че няма търпение.
  Това син, за снаха не смея и да прогнозирам какви реакции ще има.
 Казах му да излезе и дойде след 10 минути, ще съм се оттеглила и ще е готово. Малко време ми трябваше. Послуша ,мое  дете  е. Не може винаги да съм на шест,  усмихната , приятна ,полезна. 67 не са много, но вече е предел към старост.И екстри с нея. Нищо не  е същото.
 Да си вряка кой колкото иска.

Бор_ яна щях да съм щастлива да имам свекърва като теб - разбираща, човечна , с голямо сърце за всичко и всички😍
Бъди здрава🍀

Няма да си щастлива, снаха ми сигурно не  е , защото тя пък иска друго, шарен свят. Но сме далече да се караме, няма проблеми между нас. Един - иска да гледам децата  а не мога  и не и  е кеф.
 Глуха съм, липсва комуникация  , не се наемам, а и  друго има здравословно, през ден съм в кондиция ,вчера спах , днес ми е ден за работа , на повече от 3-4 часа не мога да издържам. Жалко ,  и аз не го искам, но е така. Апарат на 17 съм сложила ,години можех с него и без него ,но вече   и той не ми помага. Много ми е трудно.

Ох, чета ви тук и поне знам, че не съм сама в това нещо! След като татко почина мама е много зле. Скоро стана непоправимото и на всички ни е скръбно и мъчно. Но истината е, че аз и брат ми се опитваме да продължим напред и като си млад е по-лесно! Адски ми липсва баща ми, няма ден без да капят сълзите ми! Но гледам да се разсейвам - работа, университет, фитнес, ден извън града, кафе с приятели. Нещо да има да се върши.

Но за мама е трудно. Няма хубава среда, няма приятелки. На 60 е, не е баба още. Явно не намира смисъл и не иска да седи сама в жилището. Страх я е, че ще я забравим и ще спрем да ходим. В един град сме. Няма как да спрем да ходим с брат ми. Аз живея с мъжа си, няма как да се местя при майка ми, не е редно. Казала съм, че нито с тъща ще живея, нито със свекърва. Няма да я  изоставя, но живеене заедно не мога и не искам.

Мисля, че й е много трудно да приеме липсата на баща ми, тя го обожаваше и макар да не се разбираха за нея беше единствена любов. Такава загуба е много тежка и тя не вижда смисъл. Страх я е от самотата. Не знам какво да направя за нея. Обръщам й внимание. От помощ за чистене и оправяне няма нужда, тя е активна, работи и се справя. Има нужда от внимание, но и аз имам някакъв лимит на емоционален товар, който да приема. А тя много се оплаква, много натоварва емоционално и все един такъв емоционален егоизъм има как за всичко винаги на нея й е най-тежко…

Шерилин, това което наистина ѝ трябва на майка ти, е време. Време да тъгува и да преболедува смъртта на баща ти. Звучи много банално, но времето наистина лекува или поне притъпява болката. Проверила съм го лично. През това време давай подкрепа на майка ти, изслушвай я, но в никакъв случай не се поддавай на изкушението да се почувстваш виновна, че си продължила живота си или да ти вменяват вина за това. Който и да е. Дори майка ти. Трудно е да намериш баланс между подкрепа и здравословна дистанция, но е важно.

Шерилин щом е дейна явно и трябва време и и липсва среда. Това с емоционалното натоварване много тежи и точно това имах в предвид , че Бор_ яна го е осъзнала ,  наясно е че с годините става  трудно ,  но не натоварва близките защото все пак на този етап се справя.
  Бор_ яна смятам , че си възпитала достойни синове и се надявам да имат добри съпруги, като такива не би трябвало да имат големи очаквания към теб като ти знаят здравословното състояние и трябва да са благодарни , че си оправна и не ги натоварваш със себе си.

Благодаря Ви момичета! И на мен ми е тежко и трудно да приема, че татко вече го няма! Знам, че за нея няма как да е по-леко! Просто на 29 знам, че животът продължава, макар да ми е адски тежко! Но знам, че тя е на 60 и няма какза нея да е същото.

Дано да намеря балансът, за който уиш казва! ❤

Майка ми докато ходеше на работа и имаше някаква среда беше добре. Сега имам чувството, че вижда само лошата страна на живота, само за лоши неща говори и въобще общуването с нея е като да се облъчваш с големи заряди негативна енергия. На мен много ми пречи това, защото по принцип съм позитивен човек и непрекъснатите й оплаквания много ме натоварват. Особено тези, които са свързани със здравословни проблеми, за които или не прави това, което са й казал лекарите, защото тя знае по-добре и е чела в интернет това и онова, или въобще не иска да отиде на лекар.