Когато дете израства с двама родителя в един апартамент, е свидетел на изпадане във всякакви ситуации и съответно реакциите на мъжа и жената, които понякога са положителни, друг път са отрицателни, но при всички случаи е придобиване на опит, който не може да бъде придобит по друг начин, защото една и съща ситуация я попиваме по един начин, когато сме на 10 години и по друг когато сме на 20 примерно. 
) любов - омраза и т.н. или ин и ян в източната философия, опита за предпазване от всички негативни емоции е грешен, защото винаги е неуспешен, и когато човек не е придобил въпросния опит и като по-голям се сблъска челно с реалността, където няма кой да го пази освен сам/а той/тя себе си е тогава настъпват проблемите.Не е редно умишлено да оставиш дете "да попива" отрицателен опит. Не че детето знае, че е отрицателен. По вероятно е да го приеме като стандартен начин на поведение.
Айде, нали е важно да има двама родители.
Може да пие, да бие, да лежи, да се дрогира, да е комарджия, но важното е, че уж има още един "родител".
Трагични са представите за родителство на авторката.
