Заедно сме от 30 г., от които 25 г. в брак. Имаме 5 общи деца, общо имущество, обща семейна кантора, общи хобита, интереси и амбиции, заедно правим разходите по режийните, почивките, колите и по всичко. Би било смешно да сме с отделни финанси.
- Публикувана: 25 септ. 2022, 10:14 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2022, 01:30 ч.
Разпределение на финанси вкъщи.
Предварително се извинявам, ако има такава тема.
Бих искала да Ви попитам как разпределяте бюджета вкъщи с Вашите половинки? Всичко общо ли е или е “мое”-“твое” ?
Аз съм на мнение, че щом сте под един покрив, всичко е общо и не бива да има такова разпределение, но напосдък от доста хора научавам, че при тях не е така.
Все по-често попадам на деленето.
Бих искала да Ви попитам как разпределяте бюджета вкъщи с Вашите половинки? Всичко общо ли е или е “мое”-“твое” ?
Аз съм на мнение, че щом сте под един покрив, всичко е общо и не бива да има такова разпределение, но напосдък от доста хора научавам, че при тях не е така.
Все по-често попадам на деленето.
Има такава тема или поне доста подобна. И там писах - за мен лично мое-твое е непонятно и не ги разбирам тези семейства. Но при младото поколение май е друго - по-отчуждени са, някак влизат във връзка с предварителни мисли как ще излизат от нея... А и имотните неравенства се засилват и е нормално ако някой печели 100 000 годишно, а друг 10 000 първият да си има едно наум и да не иска да делят авоари при раздяла. В този смисъл родител на добре платено дете, макар и с моята идея за брак, не знам дали ще посъветва детето си да дели всичко.
Сложен стана светът....
П.П. Всъщност разсъжденията ми са по-скоро за инвестициите на излишъка след покриване на разходите. За самите разходи е ясно, че трябва да се покрият и по-богатият ще дава повече.
Аз съм на мнение, че ...
Това с младото поколение, че уж сме по-отчуждени до голяма степен е точно заради факта, че масово сме деца или на разведени, или на провалени бракове, точно защото се е бързало и до 25 масово вече са с по едно, две деца и брак без да се мисли дали пък избраникът е най-подходящият. Другата крайност също не е хубава, да се чака до откат, но в крайна сметка не е ли финансовото обезпечаване в основата на всичко в живота?
Ако съм разведена и бездомна или обратно в родителите, дали ще ми е по-добре, отколкото разведена, но с покрив над главата и нахранени деца?!
Ако съм разведена и бездомна или обратно в родителите, дали ще ми е по-добре, отколкото разведена, но с покрив над главата и нахранени деца?!
Аз съм на мнение, че ...
А защо да не поразсъждава по темата? За да стигне до заключение как да създаде собствения модел на семейството е добре да види и премисли другите модели. И е нормално някой да я шокират или да са неясни.
Защо пък да няма мнение по даден въпрос? Не излага никого, не се меси в живота им, не ги поправя - просто разсъждава.
Лично съм писала в поне 5 теми за абсолютно същото, но продължавам да не разбирам защо е нужно да се коментират чужди модели и дали било семейство или не, отчуждени ли са, не са ли, то си е тяхна работа. Едно е да споделиш опит, но другото не е изобщо градивно и продуктивно.
Ние с ММ сме били всякак - съвсем отделно, после единия плаща едно, другия друго, с общ бюджет, според ситуацията. В момента финансите вкъщи са заплатата на ММ, моите доходи са за спестяване или по-големи покупки. Това работи най-добре в момента и у нас.
Ние с ММ сме били всякак - съвсем отделно, после единия плаща едно, другия друго, с общ бюджет, според ситуацията. В момента финансите вкъщи са заплатата на ММ, моите доходи са за спестяване или по-големи покупки. Това работи най-добре в момента и у нас.
Не мога да си представя, че има мое - твое. Не разбирам как хората със самосиндикални бюджети делят парите за децата, домашните любимци, домакинството, бензин. Не разбирам как вадя и купувам препарати за почистване или спешен преглед на кучето при ветеринар и после какво отчитам бележка в общия бюджет ли? Това не ни ли прави съквартиранти, а не семейство?
Правя важното уточнение, че в общите разходи слагам както стандартните (храна, сметки), така и дрехи, обувки, някаква козметика - който каквото има нужда, както и харчове по хобита.
Реално разделени са ни бюджетите за подаръци, защото не искаме да си купуваш собствения си подарък, както и инвестициите, защото целенасочено всеки следва собствената си стратегия.
По отношение на въпроса как изравняваме общите разходи - плащаме 95% от нещата с карта, на извлеченията се вижда веднага къде какво и за какво е платено, не е нещо трудно.
Не виждам необходимост от обща сметка, общи пари на едно място и подобни.
Не считам, че младите двойки сме по-отчуждени и едва събрали се, планираме как ще се разделяме, само защото имаме отделни финанси. Естествено всички общи разходи поемаме заедно. Но оттам нататък всеки разполага със заплатата си и конфликти за пари/ харчове практически няма. Намирам този подход за прагматичен и работещ, не на последно място, защото в едно семейство всеки може да има различно отношение към парите. Едно 80% от приятелите ни също са на този принцип.
От както живеем заедно, парите са общи. Разбира се, всеки има собствена банкова сметка. Към момента аз изкарвам повече пари от него, но това не променя нищо. Имаме сходни виждания за финансовата политика на семейството и никога не сме се карали за пари.
Не разбирам как може двама души да са двойка, да живеят заедно и да тънят кой колко изкарал, кой какво платил, че да е поравно.. Ама знам, че има и такива хора.
Не разбирам как може двама души да са двойка, да живеят заедно и да тънят кой колко изкарал, кой какво платил, че да е поравно.. Ама знам, че има и такива хора.
...в едно семейство всеки може да има различно отношение към парите...
Общите разходи се покриват заедно, но всеки има отделна лична сметка и разполага със средствата в нея.
Отношението към парите е фундаментално и трудно може да се промени кардинално. Затова е хубаво партньорите да имат сходно виждане за финансите, иначе ще има доста напрежение за някой от тях. Лично аз никога няма да съм склонна да предоставя пълен достъп до доходите си, но не искам такъв до неговите. Също и не бих се обвързала с човек с драстично по-нисък доход от моя и съответно да поемам по-голяма финансова тежест.
Отношението към парите е фундаментално и трудно може да се промени кардинално. Затова е хубаво партньорите да имат сходно виждане за финансите, иначе ще има доста напрежение за някой от тях. Лично аз никога няма да съм склонна да предоставя пълен достъп до доходите си, но не искам такъв до неговите. Също и не бих се обвързала с човек с драстично по-нисък доход от моя и съответно да поемам по-голяма финансова тежест.
А ако мъжът иска и той да е хубав и модерен за жена си, и при заплата 2000 лв примерно се върне с обувки за 1000 лв и дънки за 500 лв, какво правим?
При нас с моя мъж всеки си има сметка,на която получава заплатата си. И когато единия получи заплатата преди другия,плаща сметките, храната и т.н. Когато другия получи парите, се разпределят за месеца според нуждите си. Никога не сме се делили на мои и твои. Парите ни, без значение кой е взел първи заплата, си остават вкъщи, както се казва. За глезотии сме се простирали винаги според чергата си. Не разчитаме на чужда помощ от страна на родителите си. Ако те преценят да ни дадат(макар и рядко да е), е по тяхна воля и тяхно решение и сме ги заделяли за непредвидени разходи и черни дни, защото винаги може да изникне нещо непредвидено. Имало е и периоди,когато сме карали със заплатата само на единия, но пак сме се справяли. Когато човек знае с 2 лв.какво е и с 200 лв.как се кара, си прави сметката.
Иначе имаме доста познати семейства, където в повечето случаи жената чака на мъжа си и разчита на неговите пари, а нейните са само за нея. Имаме и познати,които чакат на родителите си и имат голяма финансова помощ от тях и съответно не си правят сметката на парите и основно глезотии си позволяват. Всеки сам си преценя по принцип за кое колко пари да харчи и дали да разчита на т.нар.помощ от родител. За мен това е мечешка услуга,но както казах, въпрос на избор.Според мен няма нищо по-хубаво от семейство,което не е зависимо от никой и с честен труд си изкарва парите и прави сметката за месеца.
Иначе имаме доста познати семейства, където в повечето случаи жената чака на мъжа си и разчита на неговите пари, а нейните са само за нея. Имаме и познати,които чакат на родителите си и имат голяма финансова помощ от тях и съответно не си правят сметката на парите и основно глезотии си позволяват. Всеки сам си преценя по принцип за кое колко пари да харчи и дали да разчита на т.нар.помощ от родител. За мен това е мечешка услуга,но както казах, въпрос на избор.Според мен няма нищо по-хубаво от семейство,което не е зависимо от никой и с честен труд си изкарва парите и прави сметката за месеца.