Здравейте! Имам нужда да споделя болката си и да прочета странични мнения, които да ми помогнат да възприема ситуацията и да продължа нататък. На 39 г съм. С партньорът ми се познаваме от 2002 г, в началото нещата не бяха много сериозни от негова страна и през първите 4-5 години имахме 2-3 периода на раздели от по 2-3 месеца по негова инициатива. През 2010 си взехме жилище и той започна планове за деца, но аз тъкмо бях сменила работата и имах нужда от няколко години да се докажа и да постигна финансова независимост и постоянно отлагах децата. Същото време чувствах несигурност, заради предишните му прищевки и заради, работата му, която не беше стабилна в последно време. Той се почувства излъган, в същото време бизнесът му фалира, той се депресира, потъна в дупка и поиска да си тръгна от жилището и да се разделим през 2016г. Каза, че не искал вече деца и искал да си гледа живота. През 2020 отново се събрахме като уж всеки беше простил грешките на другия. В началото на 2022 забременях спонтанно и мислех, че детето е знак от Бога, че това е моят човек и нещата вече се нареждат. Сгодихме се, започнахме да правим планове за нов дом и как ще отглеждаме детето. И двамата бяхме щастливи. Докато не се установи, че детето е с малформация и трябваше да прекъсна бременността в 26 г.с. И оттук всичко рухна. Аз го приех с мисълта, че така е било писано и всичко ще бъде наред със следващата бременност, затова и нямах търпение да мине периодът на изчакване. Мислех, ме следващо дете би намалило болката. Изследванията показаха, че е било случайност. През 3те месеца на изчакване се опитвах да говоря с него по темата, но той отказваше. Явно си е преживявал всичко вътрешно, той до последно вярваше, че всичко ще е наред, лекарите грешат и даже сънуваше детето преди да знаем дори пола. И 2 седмици преди да можем да подновим опитите ми каза, че много му тежи, че има нужда да остане сам и да преживее болката. Продължавал да вижда и сънува детето. Уж не се разделяхме и ме обичаше. Аз изчаквах с надеждата, че просто му трябва време, но вчера ми се обади по телефона с желанието да се разделим. Дори не поиска да говорим лично. Така го бил чувствал. Бил по-щастлив без мен, чувствал се спокоен и му било супер. Не искал да ме вижда. Сигурен бил, че дори да опитаме пак за деца - или няма да забременя или ще са с увреждания. Той бил виновен и бил убил детето. Затова не искал никога деца. После сменя мнението - някой ден, ако срещнел подходяща жена и го почувствал - можел да поиска деца. Сега просто искал да бъде щастлив - с мен чувствал постоянна тежест и напрежение. Последно бил щастлив, когато съм била бременна. След загубата вече не ме обичал. Последното, което ми каза, че в момента изпитва омраза към мен. Не знам с какво толкова го заслужих като 20 г съм го обичала, подкрепяла и никога не съм се отказвала от него. Да, не му дадох деца на времето, но колкото и да съжалявам, не мога да променя нещата, а и като не ми е простил, да не се бяхме събирали. За него тази загуба била по-тежка, защото чакал детето толкова години, пък аз като съм го пожелала и станало за 1г. Чувствам се ужасно обидена и предадена. Мислех, че ще преминем през това заедно и пак ще сме щастливи като имаме дете. В същото време още го обичам и разбирам, че го боли, но не е това начинът. Не знам как да започна всичко отначало на 40 г. Това са 20 г от живота ми, в които съм вярвала, че ни е писано да сме заедно въпреки трудностите и ще бъдем семейство..
- Публикувана: 14 окт. 2022, 19:36 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2022, 22:55 ч.
Как да продължа..
Изчезвай. Изгубила си 20 години от живота си, но можеш да предотвратиш загубата на останалата част от живота си.
Съчувствие. Ти знаеш по-добре дали има шанс за възстановяване на връзката. Ако след известен период на изчакване (месец, два, пет?) не се виждат такива шансове, просто трябва да продължиш напред, както можеш. От описаното човекът изглежда непостоянен, но едва ли е толкова зле, щом 20 години сте били заедно. Най-вероятно ще има много отговори "забрави го, не струва"; аз все пак мисля, че 20-те години означават, че има защо да продължите, стига обаче той да иска. Ти си знаеш най-добре, нищо, че сега имаш нужда от изслушване и поглед отстрани. Друг не може да прецени.
На този човек винаги някой или нещо ще му е виновно, че е нещастен. И да се беше родило детето, обзалагам се, че радостта му щеше да трае до първото неудобство. После мантрата щеше да е - ама, аз така не си го представях тоя живот; напрегнат съм, депресиран съм, недоспал съм, сбогом!"
Че те бил и мразел на всичкото отгоре.
На 40 не си престаряла. Аз съм в 40-те си и имам второ дете на 3г.
Разчиствай разни лепкави плевели от себе си и гледай напред!
P.S: То, как да си намериш някой друг за тези 20 години като тоя те държи вечно под ръка?!
Че те бил и мразел на всичкото отгоре.
На 40 не си престаряла. Аз съм в 40-те си и имам второ дете на 3г.
Разчиствай разни лепкави плевели от себе си и гледай напред!
P.S: То, как да си намериш някой друг за тези 20 години като тоя те държи вечно под ръка?!
Ако някой ми беше казал всичките тези неща, щях да събирам багаж, а не да пиша във форум.
За мен като цяло успешните връзки след раздели и събирания са рядкост. Всичко е приключило много, много отдавна.
За мен като цяло успешните връзки след раздели и събирания са рядкост. Всичко е приключило много, много отдавна.
Само едно ще ти кажа. Прав е, че му тежи да е с теб. Твърде много багаж имате двамата. Още след първата, втората раздяла е трябвало последващо събиране да няма. Трябвало е навремето да сложите край, а не да се тормозите взаимно толкова години. И не виждам защо трябва да се чувстваш предадена. В поста ти не личи особена обич към този човек, нито чувства. Личи навик и рутина. По-добре се радвай, че не си му отдала целия си живот, а само част от него, макар и не малка.
Ще ти е трудно, но приеми, че това вече е край край и продължи живота си .
Много шансове, много болка, няма смисъл. След като не можете в токова тежък момент да намерите подкрепа един в друг, за какво?
Много грозно от негова страна. Нямаш бъсеще с човек, който в най-трудните моменти си бие камшика, независимо колко боли и е тежко.
Много шансове, много болка, няма смисъл. След като не можете в токова тежък момент да намерите подкрепа един в друг, за какво?
Много грозно от негова страна. Нямаш бъсеще с човек, който в най-трудните моменти си бие камшика, независимо колко боли и е тежко.
След такива трагедии най-често хората се разделят. Съвсем обичайно е да искат да загърбят болката.
И за теб ще бъде добре да оставиш това в миналото и да потърсиш щастието си другаде. Вярно, на 40 си, но не си на 100, все още имаш време да намериш свестен мъж и да си имате деца. Това си е късмет, а и ти не си без опит в отношенията, може всичко да стане много по-бързо от това сто годишно протакане с настоящия, докато се накумите.
И за теб ще бъде добре да оставиш това в миналото и да потърсиш щастието си другаде. Вярно, на 40 си, но не си на 100, все още имаш време да намериш свестен мъж и да си имате деца. Това си е късмет, а и ти не си без опит в отношенията, може всичко да стане много по-бързо от това сто годишно протакане с настоящия, докато се накумите.
Уф, тоя някакъв лабилен, слаб психически. За какво ти е такъв мъж?! Вместо да ти е опора и подкрепа, той реве като някакво бебе. Тежко му било, не бил щастлив... На теб да не би да ти е леко, само той ли е загубил дете?!
Приключвай тотално, без обратно връщане. Каквото било, било, повече нямаш работа там...
Приключвай тотално, без обратно връщане. Каквото било, било, повече нямаш работа там...
Много време си му подарила и отдала, взел ти е много хубави години. Не заслужаваш подобно отношение. Този човек няма какво повече да ти даде и предложи, видяла си всичко от него. Просто толкова може. Защо искаш пак да си с него? Та той дори утеха и подкрепа не ти дава при загубата. 26 г.с. е късна бременност, ние загубихме дете в 28 г.с., ами аз с месеци не бях на себе си! И при това, което преживяваш, търпиш някой да си излива неудовлетворението върху теб. Събери се и продължи, това е най-доброто, което може да направиш за себе си. Дай си почивка, поглези се, погрижи се за себе си. Имаш нужда от това, не чакай някой да се погрижи за теб, камо ли пък този мъж. Хубаво е някой да е до нас, но понякога сме сами и това също не е лошо. Ако не те свърта вкъщи, излизай, не се затваряй и изолирай.
P.S: То, как да си намериш някой друг за тези 20 години като тоя те държи вечно под ръка?!
Също съм на мнение, че е твърде непостоянен. Такива мъже мен ме ужасяват.
На този човек винаги някой или нещо ще му е виновно, че е нещастен. И да се беше родило детето, обзалагам се, че радостта му щеше да трае до първото неудобство. После мантрата щеше да е - ама, аз така не си го представях тоя живот; напрегнат съм, депресиран съм, недоспал съм, сбогом!"
Че те бил и мразел на всичкото отгоре.
На 40 не си престаряла. Аз съм в 40-те си и имам второ дете на 3г.
Разчиствай разни лепкави плевели от себе си и гледай напред!
P.S: То, как да си намериш някой друг за тези 20 години като тоя те държи вечно под ръка?!
Че те бил и мразел на всичкото отгоре.
На 40 не си престаряла. Аз съм в 40-те си и имам второ дете на 3г.
Разчиствай разни лепкави плевели от себе си и гледай напред!
P.S: То, как да си намериш някой друг за тези 20 години като тоя те държи вечно под ръка?!
Съгласна съм!
Прави услуга този тип, като ти казва, че те мрази. Казва ти с други думи: " Не виждам как ще продължа с теб".
Тръгвай си. Аз имам два спонтанни аборта зад гърба си и мъжът ми все още е до мен. Има такава мъже. Този не заслужава да е с теб.
П.с. извинявай за въпроса, кое изследване е показвало за малформации в 26 седмица? Питам за лична информация 🙏🍀
Авторке, съжалявам за вичко, което си преживяла и ти пожелавам да намериш щастие и спокойствие.
Има такива хора - никога не са сигурни какво точно искат и объркват живота на другите и винаги те са им виновни.
Направи ми впечатление, че въпреки всичко, ти продължаваш да го разбираш, да му съчувстваш, а от негова страна не забелязвам нищо такова, даже напротив - жестокост. Трябва да му простиш, че е такъв, какъвто е, а на себе си, че си си изгубила времето. Почти съм сигурна, че е по-добре, че нямаш деца от него. Продължи напред. Успех.
Има такива хора - никога не са сигурни какво точно искат и объркват живота на другите и винаги те са им виновни.
Направи ми впечатление, че въпреки всичко, ти продължаваш да го разбираш, да му съчувстваш, а от негова страна не забелязвам нищо такова, даже напротив - жестокост. Трябва да му простиш, че е такъв, какъвто е, а на себе си, че си си изгубила времето. Почти съм сигурна, че е по-добре, че нямаш деца от него. Продължи напред. Успех.
Съжалявам за това, което ти се е случило. Пожелавам ти сила, за да продължиш напред.
Мисля, че нямате бъдеще. Загубата не ви е понесла и е счупила това, което сте имали. 20 години да се събирате и разделяте са много. Вероятно е трябвало да не се събирате въобще след някоя от разделите. Прекалено много багаж носите със себе си. Вярвам, че те чака нещо много по-добро!
Мисля, че нямате бъдеще. Загубата не ви е понесла и е счупила това, което сте имали. 20 години да се събирате и разделяте са много. Вероятно е трябвало да не се събирате въобще след някоя от разделите. Прекалено много багаж носите със себе си. Вярвам, че те чака нещо много по-добро!
ИзнасилИ емоциите си и излез от тази връзка. От позицията на мъж ти казвам, аз също бих се разделил с теб. Той е искал дете когато си била в края на пика на детеродната си възраст, ти тогава си предпочела кариера. Преживял го е, обнадеждил се отново десетилетие по-късно, на съдбата изиграла отвратителен номер. Мисля че ще му е почти невъзможно да се опитва да не те обвинява за избора ти за кариера преди 12 години. При всеки проблем това ще му изскача в главата. По-добре скочи в дълбокото. Намрази го. Обади се на някой който знаеш че те е заглеждал, насили се.
Айде сега, кариерата на жената е виновна. Средностатистическата жена никога няма да избере кариера пред дете, ако мъжът до нея е читав и тя му има доверие.
Ужасно съжалявам ,че такова нещо се случва на хората. За теб загубата на това бебе е още по- силна,и вместо да получиш пълна подкрепа от мъжа до теб ти отново трябва да преживееш загуба. 20 години загубени за теб, жалко.
А този не заслужава и да го споменаваш вече.
Поредния женчо, той горкичкия.
А този не заслужава и да го споменаваш вече.
Поредния женчо, той горкичкия.
Хайде почна се, все жената виновна.
Дете се прави когато и двамата да готови за това.
Само с искане не става, или часта с това, че негово величество "обнадеждения" е няма стабилна работа малко я пропусна? Много е лесно накрая като се скапят нещата да си измие човек ръцете с едно мразя те и чао.
И въобще как може да кажеш на жена загубила детето ти, че "ли няма да забременее или следващите ще са с увреждания" . Просто не е е човешко подобно отношение....
Дете се прави когато и двамата да готови за това.
Само с искане не става, или часта с това, че негово величество "обнадеждения" е няма стабилна работа малко я пропусна? Много е лесно накрая като се скапят нещата да си измие човек ръцете с едно мразя те и чао.
И въобще как може да кажеш на жена загубила детето ти, че "ли няма да забременее или следващите ще са с увреждания" . Просто не е е човешко подобно отношение....
И двамата имат вина за ситуацията. Събирания, раздели, различни приоритети.. Поредица от големи, червени лампи, пропуснати по някакви причини.
Сега е време всеки да си поеме пътя.
Сега е време всеки да си поеме пътя.
20 години драми наслояват много горчилка! Заложили сте всичко на едно детенце да реши проблемите, които вие като възрастни не сте решили. За съжаление то си е отишло - дълбоко съчувствие за това! Но имането на дете лепи само повърхностно и временно проблемите. Имането на дете е и изпитание за връзката, която при вас изглежда е била крехка и с много проблеми. Отношението му може би е грубо, на всъщност е и услуга, за да престанеш с половинчати истории и отношения. На 40 имаш всички шансове да го направиш.
Благодаря за отговора, Hope.
Сега, ти вече си била бременна веднъж. Още веднъж ще забременееш, нищо че си на 40.
Задължително ще забременееш, стига да намериш здрав мъж. Една жена забременява по-лесно след като е имала една бременност вече. И на мен ми го казваха, защото имах бременност зад гърба си, макар и недовършена. Няма значение какво се е случило.
Дай си шанс да продължиш напред. Възрастта не трябва да е пречка да си търсиш твоя партньор и щастието. Успех.
Сега, ти вече си била бременна веднъж. Още веднъж ще забременееш, нищо че си на 40.
Задължително ще забременееш, стига да намериш здрав мъж. Една жена забременява по-лесно след като е имала една бременност вече. И на мен ми го казваха, защото имах бременност зад гърба си, макар и недовършена. Няма значение какво се е случило.
Дай си шанс да продължиш напред. Възрастта не трябва да е пречка да си търсиш твоя партньор и щастието. Успех.
Родих детето си на 40.
При моя лекар, успоредно с мен, имаше две момичета с първи бременности на 43.
Искам да ти дам кураж, защото считам че заслужаваш
Това 20 годишно мъчение трябва да спре.
Просто продължи напред
Ако не намериш подходящ, ползвай донор.
Just keep walking, независмо, дали Johny е наоколо
При моя лекар, успоредно с мен, имаше две момичета с първи бременности на 43.
Искам да ти дам кураж, защото считам че заслужаваш
Това 20 годишно мъчение трябва да спре.
Просто продължи напред
Ако не намериш подходящ, ползвай донор.
Just keep walking, независмо, дали Johny е наоколо
Здравейте! Имам нужда да споделя болката си и да прочета странични мнения, които да ми помогнат да възприема ситуацията и да продължа нататък. На 39 г съм. С партньорът ми се познаваме от 2002 г, в началото нещата не бяха много сериозни от негова страна и през първите 4-5 години имахме 2-3 периода на раздели от по 2-3 месеца по негова инициатива. През 2010 си взехме жилище и той започна планове за деца, но аз тъкмо бях сменила работата и имах нужда от няколко години да се докажа и да постигна финансова независимост и постоянно отлагах децата. Същото време чувствах несигурност, заради предишните му прищевки и заради, работата му, която не беше стабилна в последно време. Той се почувства излъган, в същото време бизнесът му фалира, той се депресира, потъна в дупка и поиска да си тръгна от жилището и да се разделим през 2016г. Каза, че не искал вече деца и искал да си гледа живота. През 2020 отново се събрахме като уж всеки беше простил грешките на другия. В началото на 2022 забременях спонтанно и мислех, че детето е знак от Бога, че това е моят човек и нещата вече се нареждат. Сгодихме се, започнахме да правим планове за нов дом и как ще отглеждаме детето. И двамата бяхме щастливи. Докато не се установи, че детето е с малформация и трябваше да прекъсна бременността в 26 г.с. И оттук всичко рухна. Аз го приех с мисълта, че така е било писано и всичко ще бъде наред със следващата бременност, затова и нямах търпение да мине периодът на изчакване. Мислех, ме следващо дете би намалило болката. Изследванията показаха, че е било случайност. През 3те месеца на изчакване се опитвах да говоря с него по темата, но той отказваше. Явно си е преживявал всичко вътрешно, той до последно вярваше, че всичко ще е наред, лекарите грешат и даже сънуваше детето преди да знаем дори пола. И 2 седмици преди да можем да подновим опитите ми каза, че много му тежи, че има нужда да остане сам и да преживее болката. Продължавал да вижда и сънува детето. Уж не се разделяхме и ме обичаше. Аз изчаквах с надеждата, че просто му трябва време, но вчера ми се обади по телефона с желанието да се разделим. Дори не поиска да говорим лично. Така го бил чувствал. Бил по-щастлив без мен, чувствал се спокоен и му било супер. Не искал да ме вижда. Сигурен бил, че дори да опитаме пак за деца - или няма да забременя или ще са с увреждания. Той бил виновен и бил убил детето. Затова не искал никога деца. После сменя мнението - някой ден, ако срещнел подходяща жена и го почувствал - можел да поиска деца. Сега просто искал да бъде щастлив - с мен чувствал постоянна тежест и напрежение. Последно бил щастлив, когато съм била бременна. След загубата вече не ме обичал. Последното, което ми каза, че в момента изпитва омраза към мен. Не знам с какво толкова го заслужих като 20 г съм го обичала, подкрепяла и никога не съм се отказвала от него. Да, не му дадох деца на времето, но колкото и да съжалявам, не мога да променя нещата, а и като не ми е простил, да не се бяхме събирали. За него тази загуба била по-тежка, защото чакал детето толкова години, пък аз като съм го пожелала и станало за 1г. Чувствам се ужасно обидена и предадена. Мислех, че ще преминем през това заедно и пак ще сме щастливи като имаме дете. В същото време още го обичам и разбирам, че го боли, но не е това начинът. Не знам как да започна всичко отначало на 40 г. Това са 20 г от живота ми, в които съм вярвала, че ни е писано да сме заедно въпреки трудностите и ще бъдем семейство..
Още в началото на връзката, когато си била на 20 г. сте имали раздели за по няколко месеца,и така 5 години тоя те е въртял на иди ми дойди ми. Как за 5 г. не се намери някой да ти каже, че това не е сериозен човек и че заслужаваш нещо по добро?!
Че и жилище сте си взели ЗАЕДНО!!! 6 години по късно той те гони от жилището ВИ, за да си живеел живота...човека с фалиралия бизнес...
Със кой акъл се върна при него, какво си мислеше, че хората се променят? Била си на 37-38г, и си се върнала при доказан пред теб като келяв мъж. Случилото се след това е тъжно, но се се е случило с цел. Да се убедиш, че този човек ще ти бъде винаги единствено и само разочарование. Приеми, че си взела порцията разочарование, което може да се получи за един човешки живот и продължи напред. Още 10 пъти да се съберете с този мъж, той още 10 пъти ще те разочарова и нарани. Ти решаваш. Искаш ли още от горното? Ако НЕ, прави един банкет по случай новото начало на новия живот който те чака. И не реви и не си губи времето.
Сигурно сега ти е много мъчно, но продължавай напред, като много други хора, които на 40 са си развалили връзките, или никога не са ги създавали.
Страшно много двойки се разпадат на тази възраст. Едни имат дете, други деца, трети нямат...
За тези 20 години сте имали много разминавания в нагласите и позициите си. Вероятно така е щяло и да продължава.
Ами... давай напред. Сама или с нов. Но погледни на миналото си като циклене, за да не ти тежи толкова раздялата.
Тя сега е още прясна и ти е мъчно. Вероятно е връзката, която цял живот ще те държи, но опитай нещо друго.
Страшно много двойки се разпадат на тази възраст. Едни имат дете, други деца, трети нямат...
За тези 20 години сте имали много разминавания в нагласите и позициите си. Вероятно така е щяло и да продължава.
Ами... давай напред. Сама или с нов. Но погледни на миналото си като циклене, за да не ти тежи толкова раздялата.
Тя сега е още прясна и ти е мъчно. Вероятно е връзката, която цял живот ще те държи, но опитай нещо друго.
Просто си живееш живота. Няма друг начин да продължиш. Още преди 20 години е трябвало да прекъснеш тази връзка. Жертвала си половината си живот напразно. Никой не ти е виновен, най-малко пък той. Никога не те е лъгал кой е и какъв е. Ти си избрала да се посееш семе в гнила почва. Нормално е да не даде плодове.
Интересно ми стана как първата бременност си я приела като знак, че трябва да се задържиш. После защо не си приела продължителната борба за дете като знак, че не е за теб? Защо не си приемала непостоянните му насторения като знак, че заслужаваш повече? Защо сама не си вярваш, че заслужаваш повече?
Никой партньор не може да те научи да се обичаш. Това си е твой личен ангажимент. Спри да имаш изисквания към себе си да си като всички. Не всеки е длъжен да има деца и живота не е смислен само ако си създал семейство. На първо време се радвай, че си свободна, здрава и жива. Наслаждавай се на себе си. С времето може да се срещнеш някого, може и да имаш деца по един или друг начин. И да не се случи, това че си излязла от 20 годишен пъкъл е достатъчна благословия.
И да те уча сега, че мъжете трябва да се преценят и тестват, не мисля че има смисъл. За 20 години не си се научила да се цениш, не мисля че с магическа пръчка ще създадеш увереност в себе си. Но ти пожелавам късмет живота да е по-милостив към теб занапред.
Интересно ми стана как първата бременност си я приела като знак, че трябва да се задържиш. После защо не си приела продължителната борба за дете като знак, че не е за теб? Защо не си приемала непостоянните му насторения като знак, че заслужаваш повече? Защо сама не си вярваш, че заслужаваш повече?
Никой партньор не може да те научи да се обичаш. Това си е твой личен ангажимент. Спри да имаш изисквания към себе си да си като всички. Не всеки е длъжен да има деца и живота не е смислен само ако си създал семейство. На първо време се радвай, че си свободна, здрава и жива. Наслаждавай се на себе си. С времето може да се срещнеш някого, може и да имаш деца по един или друг начин. И да не се случи, това че си излязла от 20 годишен пъкъл е достатъчна благословия.
И да те уча сега, че мъжете трябва да се преценят и тестват, не мисля че има смисъл. За 20 години не си се научила да се цениш, не мисля че с магическа пръчка ще създадеш увереност в себе си. Но ти пожелавам късмет живота да е по-милостив към теб занапред.
Когато сме с един човек трябва да сме щастливи.
Ако някой ни прави нещастен не е за нас.
Да се разделяш и събираш с някого 5 пъти не говори добре за авторката.
Сама си е виновна.
Не крещящи червени лампи, а светофари има в първия пост.
В началото на една връзка се разбира ще има или няма да има нещо.
А той първите 5 години бил несериозен, ма тя чакала нещо си там.
На всичкото отгоре за тия пет години 3 пъти я е разкарвал. После тя като някакво бездомно псе се прибирала.
Баси, други мъже нямало ли е?Все едно е в село от 20 човека.
То бива такава липса на самоуважение, ма чак толкова ли.
На всичкото отгоре е бил несериозен, че и финансово нестабилен, но имал наглостта да иска дете.
Ма чакай бе момче, то това не е да имаш кученце.
Че и се цупил що не искала. Ми как да иска, като го гледа къв е пикльо и ще се чуди утре с какво ще купи хляб или памперси.
Съдбата, Вселената и барабар с Бог са и казвали, че тоя не е за нея, тя зорлем се навира. После кой ми сра в гащите.
На всичкото отгоре освен мързелив мухльо, го играе и манипулатор. Хем той бил убил детето, хем тя била виновна и дай да я мразим, щото аз съм съвършен.
Сега имаш авторке два избора.
Осъзнаваш 20 годишната си простотия която си спретнала, пиеш една студена вода. Прощаваш на себе си, продължаваш напред да търсиш нормален мъж или ако не стане и си финансово стабилна - си роди дете от донор, инвитро или там каквото решиш.
Втория вариант е да продължиш да мрънкотиш за мунчо и 20-те пропилени години и да пилееш още време.
Докато си се вторачила в Мунчо, друг няма да намериш.
Ако някой ни прави нещастен не е за нас.
Да се разделяш и събираш с някого 5 пъти не говори добре за авторката.
Сама си е виновна.
Не крещящи червени лампи, а светофари има в първия пост.
В началото на една връзка се разбира ще има или няма да има нещо.
А той първите 5 години бил несериозен, ма тя чакала нещо си там.
На всичкото отгоре за тия пет години 3 пъти я е разкарвал. После тя като някакво бездомно псе се прибирала.
Баси, други мъже нямало ли е?Все едно е в село от 20 човека.
То бива такава липса на самоуважение, ма чак толкова ли.
На всичкото отгоре е бил несериозен, че и финансово нестабилен, но имал наглостта да иска дете.
Ма чакай бе момче, то това не е да имаш кученце.
Че и се цупил що не искала. Ми как да иска, като го гледа къв е пикльо и ще се чуди утре с какво ще купи хляб или памперси.
Съдбата, Вселената и барабар с Бог са и казвали, че тоя не е за нея, тя зорлем се навира. После кой ми сра в гащите.
На всичкото отгоре освен мързелив мухльо, го играе и манипулатор. Хем той бил убил детето, хем тя била виновна и дай да я мразим, щото аз съм съвършен.
Сега имаш авторке два избора.
Осъзнаваш 20 годишната си простотия която си спретнала, пиеш една студена вода. Прощаваш на себе си, продължаваш напред да търсиш нормален мъж или ако не стане и си финансово стабилна - си роди дете от донор, инвитро или там каквото решиш.
Втория вариант е да продължиш да мрънкотиш за мунчо и 20-те пропилени години и да пилееш още време.
Докато си се вторачила в Мунчо, друг няма да намериш.
Когато сме с един човек трябва да сме щастливи.
Ако някой ни прави нещастен не е за нас.
Да се разделяш и събираш с някого 5 пъти не говори добре за авторката.
Сама си е виновна.
Не крещящи червени лампи, а светофари има в първия пост.
В началото на една връзка се разбира ще има или няма да има нещо.
А той първите 5 години бил несериозен, ма тя чакала нещо си там.
На всичкото отгоре за тия пет години 3 пъти я е разкарвал. После тя като някакво бездомно псе се прибирала.
Баси, други мъже нямало ли е?Все едно е в село от 20 човека.
То бива такава липса на самоуважение, ма чак толкова ли.
На всичкото отгоре е бил несериозен, че и финансово нестабилен, но имал наглостта да иска дете.
Ма чакай бе момче, то това не е да имаш кученце.
Че и се цупил що не искала. Ми как да иска, като го гледа къв е пикльо и ще се чуди утре с какво ще купи хляб или памперси.
Съдбата, Вселената и барабар с Бог са и казвали, че тоя не е за нея, тя зорлем се навира. После кой ми сра в гащите.
На всичкото отгоре освен мързелив мухльо, го играе и манипулатор. Хем той бил убил детето, хем тя била виновна и дай да я мразим, щото аз съм съвършен.
Сега имаш авторке два избора.
Осъзнаваш 20 годишната си простотия която си спретнала, пиеш една студена вода. Прощаваш на себе си, продължаваш напред да търсиш нормален мъж или ако не стане и си финансово стабилна - си роди дете от донор, инвитро или там каквото решиш.
Втория вариант е да продължиш да мрънкотиш за мунчо и 20-те пропилени години и да пилееш още време.
Докато си се вторачила в Мунчо, друг няма да намериш.
Ако някой ни прави нещастен не е за нас.
Да се разделяш и събираш с някого 5 пъти не говори добре за авторката.
Сама си е виновна.
Не крещящи червени лампи, а светофари има в първия пост.
В началото на една връзка се разбира ще има или няма да има нещо.
А той първите 5 години бил несериозен, ма тя чакала нещо си там.
На всичкото отгоре за тия пет години 3 пъти я е разкарвал. После тя като някакво бездомно псе се прибирала.
Баси, други мъже нямало ли е?Все едно е в село от 20 човека.
То бива такава липса на самоуважение, ма чак толкова ли.
На всичкото отгоре е бил несериозен, че и финансово нестабилен, но имал наглостта да иска дете.
Ма чакай бе момче, то това не е да имаш кученце.
Че и се цупил що не искала. Ми как да иска, като го гледа къв е пикльо и ще се чуди утре с какво ще купи хляб или памперси.
Съдбата, Вселената и барабар с Бог са и казвали, че тоя не е за нея, тя зорлем се навира. После кой ми сра в гащите.
На всичкото отгоре освен мързелив мухльо, го играе и манипулатор. Хем той бил убил детето, хем тя била виновна и дай да я мразим, щото аз съм съвършен.
Сега имаш авторке два избора.
Осъзнаваш 20 годишната си простотия която си спретнала, пиеш една студена вода. Прощаваш на себе си, продължаваш напред да търсиш нормален мъж или ако не стане и си финансово стабилна - си роди дете от донор, инвитро или там каквото решиш.
Втория вариант е да продължиш да мрънкотиш за мунчо и 20-те пропилени години и да пилееш още време.
Докато си се вторачила в Мунчо, друг няма да намериш.
Много рязък пост, но напълно верен и точен.
Авторке, прочети го внимателно, преглътни болката, която ще получиш, защото истината винаги боли, но спри да се самосъжаляваш и излез навън!
Слънчево е, усмихни се и продължи живота си, намирайки начин да си щастлива! А, когато започнеш да излъчваш щастие е много вероятно да намериш стойностен мъж. Ако не - намери начин да си щастлива и без това. Както ти казаха, на 40г си, в днешно време е нормална късната възраст за раждане, дори много повече. Една позната, която е бременна сега била в болницата с друга бременна, която била 72ри набор. Което е 50г. На 40г съвсем спокойно можеш да износиш и родиш бебе от донор. В някои случаи е още по-добре, че няма да има мъж да ти се бърка (казвам го като сам родител).
За мен човекът има някаква форма на психично разстройство - биполярно може би. Как така от вълните на щастието отива към омраза, от не искам никога дете до искам,но зависи от жената..един ден е щастлив,на другия ти звъни,че страда като е с теб?! Ку-ку. Съдбата си знае работата,ама явно тука бавно я е свършила. Направила ти е услуга все пак. Такъв не ти трябва. Представи си да имахте дете и при първата седмица нощен плач и недоспиване ,да ти каже "депресиран съм , спи ми се,я чао". Такива лабилни не са добри бащи. Децата изискват много търпение - плачат, не спят, тръшкат се, боледуват. На жените ни е вродено да се справяме с това, казва се майчински инстинкт..за съжаление не всички мъже обаче биха се справили с бащинството. Та така - не се обръщай назад, търси си нов човек и дано съвпаднат плановете ви за дете в най-близко бъдеще!
....С партньорът ми се познаваме от 2002 г, в началото нещата не бяха много сериозни от негова страна и през първите 4-5 години имахме 2-3 периода на раздели от по 2-3 месеца по негова инициатива. През 2010 си взехме жилище и той започна планове за деца, но аз тъкмо бях сменила работата и имах нужда от няколко години да се докажа и да постигна финансова независимост и постоянно отлагах децата. Същото време чувствах несигурност, заради предишните му прищевки и заради, работата му, която не беше стабилна в последно време. Той се почувства излъган, в същото време бизнесът му фалира, той се депресира, потъна в дупка и поиска да си тръгна от жилището и да се разделим през 2016г. Каза, че не искал вече деца и искал да си гледа живота. През 2020 отново се събрахме като уж всеки беше простил грешките на другия.
.... И оттук всичко рухна. Аз го приех с мисълта, че така е било писано и всичко ще бъде наред със следващата бременност, затова и нямах търпение да мине периодът на изчакване. Мислех, ме следващо дете би намалило болката. ... Дори не поиска да говорим лично. Така го бил чувствал. Бил по-щастлив без мен, чувствал се спокоен и му било супер. Не искал да ме вижда. ... Той бил виновен и бил убил детето. Затова не искал никога деца. После сменя мнението - някой ден, ако срещнел подходяща жена и го почувствал - можел да поиска деца. Сега просто искал да бъде щастлив - с мен чувствал постоянна тежест и напрежение. ... Последното, което ми каза, че в момента изпитва омраза към мен. Не знам с какво толкова го заслужих като 20 г съм го обичала, подкрепяла и никога не съм се отказвала от него. ...
.... И оттук всичко рухна. Аз го приех с мисълта, че така е било писано и всичко ще бъде наред със следващата бременност, затова и нямах търпение да мине периодът на изчакване. Мислех, ме следващо дете би намалило болката. ... Дори не поиска да говорим лично. Така го бил чувствал. Бил по-щастлив без мен, чувствал се спокоен и му било супер. Не искал да ме вижда. ... Той бил виновен и бил убил детето. Затова не искал никога деца. После сменя мнението - някой ден, ако срещнел подходяща жена и го почувствал - можел да поиска деца. Сега просто искал да бъде щастлив - с мен чувствал постоянна тежест и напрежение. ... Последното, което ми каза, че в момента изпитва омраза към мен. Не знам с какво толкова го заслужих като 20 г съм го обичала, подкрепяла и никога не съм се отказвала от него. ...
Крайно време е да се събудиш и да продължиш. Питаш как? Забравяш го този "мъж на живота ти", който не става за партньор, не става за опора, направо за нищо не става. Нека си живее във въображаемия си свят, а ти просто го загърби и никога не помисляй пак да си прощавате и събирате.
За мен човекът има някаква форма на психично разстройство - биполярно може би. Как така от вълните на щастието отива към омраза, от не искам никога дете до искам,но зависи от жената..един ден е щастлив,на другия ти звъни,че страда като е с теб?! Ку-ку. Съдбата си знае работата,ама явно тука бавно я е свършила. Направила ти е услуга все пак. Такъв не ти трябва. Представи си да имахте дете и при първата седмица нощен плач и недоспиване ,да ти каже "депресиран съм , спи ми се,я чао". Такива лабилни не са добри бащи. Децата изискват много търпение - плачат, не спят, тръшкат се, боледуват. На жените ни е вродено да се справяме с това, казва се майчински инстинкт..за съжаление не всички мъже обаче биха се справили с бащинството. Та така - не се обръщай назад, търси си нов човек и дано съвпаднат плановете ви за дете в най-близко бъдеще!
Е недейте така бързо с диагностицирането. За да се установят такива тежки психически разстройства като биполярност, са си необходими дълги и щателни изследвания от специалисти.
Все пак всичко, което знаем за този човек, е от разказа на обърканата жена, която се чувства изоставена.
Не може всяка двойка, която се разделя и сдобрява, или двойка приятелки, братя/сестри, родители/деца и т.н., да ги определяме като хора с "някаква форма на психически разстройства".
Когато минаваме през тежък момент, всички се разстройваме психически. В по-трудните връзки, когато партньорите усещат липсата на подкрепа, също са нестабилни психически. Което не може да е диагноза.
Очевидно просто иска деца, а това са цели 20 г. Сама казваш, че е бил много щастлив като е разбрал, че си бременна. Доста е чакал, не оправдавам поведението му сега, особено като те гони, все пак за тебе е още по-тежко, вместо да се погрижи да си добре, претендира, че е по-зле от теб.
Ако наистина обичаш партньора ще преживееш всякакви трудности с него дори това да означава да нямате свои деца. Но не всеки е готов за това - някои се отказват още в началото, други след много опити.
Поне разбра дали държи на теб или просто те приема за жена, която трябва да ражда и това е.
Ако наистина обичаш партньора ще преживееш всякакви трудности с него дори това да означава да нямате свои деца. Но не всеки е готов за това - някои се отказват още в началото, други след много опити.
Поне разбра дали държи на теб или просто те приема за жена, която трябва да ражда и това е.
Боже, боже...15 раздели, 10 нови шанса....това живот ли е?
Въпреки, че съм толерантен човек ако чуя тези глупости от човека с които живея -автоматично си тръгвам.
Не си виновна за абсолютно нищо, не си виновна за неговите неуспехи, не си виновна че детето е било с увреждание, не си виновна че той не те обича.
Това са си лични нетови терзания и проблеми, за това че се чуства не успял, затова че детето му е била единствената цел да се почуства малко значим, затова че и този последен лъч се е изпарил. Когато човек е недоволен от себе си, от живота си, той много често обвинява другите.
Но когато човек каже, че не те обича - ти просто нищо не можеш да направиш - а и не трябва.
Приеми тези години като урока в живота ти, който е трябвало да научиш.
Поеми своя път и вярвам, че там някъде ще срещнеш твоя човек които наистина ще те направи щастлива.
Въпреки, че съм толерантен човек ако чуя тези глупости от човека с които живея -автоматично си тръгвам.
Не си виновна за абсолютно нищо, не си виновна за неговите неуспехи, не си виновна че детето е било с увреждание, не си виновна че той не те обича.
Това са си лични нетови терзания и проблеми, за това че се чуства не успял, затова че детето му е била единствената цел да се почуства малко значим, затова че и този последен лъч се е изпарил. Когато човек е недоволен от себе си, от живота си, той много често обвинява другите.
Но когато човек каже, че не те обича - ти просто нищо не можеш да направиш - а и не трябва.
Приеми тези години като урока в живота ти, който е трябвало да научиш.
Поеми своя път и вярвам, че там някъде ще срещнеш твоя човек които наистина ще те направи щастлива.
Съжалявам за загубата. Ако има едно положително нещо в цялата история е, че си видяла истинското лице на този човек. Разбирам, че загубата е тежка за него, но е много грозно да сипе обвинения срещу теб, вместо подкрепа, да получиш омраза и подобни тежки думи. Дете не се отглежда никак лесно. Има доста трудности и премеждия и абсолютно реално е при съществуващо дете, този човек да продължи с драмите и обвиненията. Пример, искал е момче, раждаш момиче, драми и обвинения. Бебето плаче повече от очакваното, пак обвинения, че ти нещо не правиш като хората. В периода на ясла и вечни боледувания, висене пред лекарски кабинети и ужаса да даваш лекарства на малко дете, познай кой ще отнася "вината" за положението. С две думи както е постъпил сега, така би се държал и след това. Продължи си живота, отдавна е трябвало да спреш да му даваш шансове. Изтрий го от живота си, вземи малко отпуск, отиди някъде дали сама или с приятели, но не търси повече този човек. Не си на някаква преклонна възраст, щастието те очаква, само се отърси от миналото.
Отписвай го този. Дори и да се съберете за пореден път, ще продължава да ти вгорчава живота. Достатъчно, че ти е насадил страх от бъдещи бременности. Ами не - детето не запълва празнини и пропасти между хората. Щом по принцип не са вървели нещата между вас, едно дете е нямало да ги оправи - даже още повече биха се задълбочили проблемите ви при грижи и недоспивания покрай едно новородено. Явно двайсе години сте свикнали да си играете на иди ми-дойди ми, но като го пуснеш окончателно да върви на..., ще видиш как ще ти светне пред очите. Как да продължиш? Ами ей така - светът не се свършва с него.
Никой не иска да попада в този сюжет, но понякога се налага. Просто приемаш случилото се като последен епизод на ТВ сериал - краят може да не ти е харесал и да мразиш сценаристите, даже да пуснеш няколко коментара онлайн как са оплескали работата, но краят си е край и никой няма да снима нови епизоди.
С други думи: горе главата! Докато си жива, останалото няма значение. След това, пак няма да има значение. Ние, хората, обожаваме да придаваме голямо значение на всякакви неща.
С други думи: горе главата! Докато си жива, останалото няма значение. След това, пак няма да има значение. Ние, хората, обожаваме да придаваме голямо значение на всякакви неща.