Абе не е така прието, тук, в България.
Около мен има достатъчно примери, дето и се гледат, и се понасят и заедно се снимат (по темата)
Включително е много популярна и разпространена вече медиацията.
Та не така на едро със заключенията.
Аз конкретно писах-споделям към днешна дата, от днешната ми позиция именно както на преминала през кризи, така и преживяла ги отдавна. И си описвам как е било, кое, как съм минала през това и т.н. Това не значи, че още го преживявам, напротив, виждам нещата доста по-трезво и логично от тогава.
Обаче, тук има един малък нюанс. Децата. Дори големи. Когато биват замесвани в нещо, някак, някога и когато те преживяват нещо, понеже са ми в къщата-няма как да остава скрито, да е тайна и да не участвам в това. Може би когато напуснат този дом (или аз го напусна), и започнат реален самостоятелен живот и аз не ставам свидетел на абсолютно всичките им житейски терзания, няма да е така. Но към днешна дата техните терзания са и мои.
Около мен има достатъчно примери, дето и се гледат, и се понасят и заедно се снимат (по темата)
Включително е много популярна и разпространена вече медиацията.
Та не така на едро със заключенията.
Аз конкретно писах-споделям към днешна дата, от днешната ми позиция именно както на преминала през кризи, така и преживяла ги отдавна. И си описвам как е било, кое, как съм минала през това и т.н. Това не значи, че още го преживявам, напротив, виждам нещата доста по-трезво и логично от тогава.
Обаче, тук има един малък нюанс. Децата. Дори големи. Когато биват замесвани в нещо, някак, някога и когато те преживяват нещо, понеже са ми в къщата-няма как да остава скрито, да е тайна и да не участвам в това. Може би когато напуснат този дом (или аз го напусна), и започнат реален самостоятелен живот и аз не ставам свидетел на абсолютно всичките им житейски терзания, няма да е така. Но към днешна дата техните терзания са и мои.
