Каква карма получава един самоубиец?

Забавен пост

Аз вярвам в живота след смъртта. Вярвам и в кармата. Моите прабаба и прадядо (родителите на баба ми по бащина линия) са се обесили и двамата, по разкази от бедност.Баба ми са били 5 деца и все се чудя бедни хора, а създават толкова деца, не ми се връзват нещо нещата. И при нас все лоши неща вървят и се сещам за тях. Нали казват, че самоубийството е най-големия грях, а греховете се пренасят на идните поколения. А и от личен опит разбрах, че понякога съдбата странно се повтаря...

Ако си по средата на пътя на душата, т.е. не си млада...толкова ли да е лесно с 1 самоубийство да сложиш хикса на постигнатото и хоп в изходна позиция в колективната душа на животните?

Далеч по запознати хора са ми казвали, че в телата се прераждат частици от душата. И по едно и също време може по света да са няколко частици, всяка със своите си мисии и уроци за отработване. Тогава не вярвам, ако единият човек се самоубие - да повлече всичко.

Оххх колко дълга и обширна тема. Мога да пиша "свободни съчинения" до зори.

Първо за самоубийството.
Причините може да са много, но сега ще се съсредоточа върху най-често срещаният казус, където не е просто опит от безсилие и чувство на безизходица, или трезвено решение и изпълнение понеже физическото здраве е дотолкова засегнато, че най-добре да рестартираш а където психическото здраве е засегнато толкова много че се губи "връзката" и "корена" със земното. Трудно за обяснение и разбиране, но загуби ли се тотално връзката на разума с реалността тялото вече е оставено напълно под въздейстието на околната среда. И естественият развой е смърт, не толкова планирана и желана, а следствие от състоянието на обекта.
Колкото повече енергия носи един човек толкова повече влияе на околната си среда. Колкото по-слаба му е енергията или е тотално изпарила се (от невменяемост например) толкова по-незначителен става той. Тъжен факт, но всичко зависи от енергията и честотите под които сме. Това ще се стори доста езотерично за повечето сигурно, но ако искате наистина да разберете как работи живота трябва да започнете да виждате отвъд матрицата и мудното ежедневие.

Та сега за живота и кармата като цяло.
В религии и прочее глупости не вярвам. Всичко е нечия измишльотина за контрол над масите и/ли за финансиране на разни личности. Едно е сигурно - не знаем как и най-вече ЗАЩО се е зародила вселената и как ние сме се пръкнали на тази планетка земя и въобще какъв е смисъла на абсолютно всичко. Аз на живота гледам повече като на видео игра - няма много смисъл от нищо и е загуба на време ама има много за правене и бая хора решават да се пробват и да поиграят А дали просто не сме в симулация? Кой ли знае. Аз лично не вярвам в симулацията, но е интересна теория за разчупване на линейното мислене.
Ще вкарам малко астрология, защото всичко се базира на планетите и как те влияят на земята и на хората. Без тяхната енергия и влияние върху земята живот няма да има, всичко ще е пустош и нищо няма да се движи. Не случайно е най-важно къде и кога човек се ражда. Това му определя съдбата (разположения и аспекти на планети в наталната карта).
Защо се раждаме точно с дадена съдба в даден живот не се знае. Свободната воля в голяма част е илюзия. Понеже живеем във времена на бързо и всеразвиващо се разширяване на ума и гледните точки съвсем навреме идва и вече опцията за асистирано самоубийство, по желание, както наскоро направиха в Канада. Аз съм тотално ЗА това. Още от малка страдам от разни здравослони проблемчета - къде малки, къде по-големи и винаги съм си мислела за "ново, здраво тяло". "Не може ли просто да си сменя тялото?" Или да рестартирам живота, но със същия герой, както е в игрите примерно. Тотално би трябвало да имаме право на такъв избор. Та в този ред на мисли, според мен самоубийството би следвало да се използва като средство за "рестарт" и получаване на нов, по-добър шанс за живот. Не трябва да се драматизира толкова дори. Понякога наистина е по-добре душата и тялото да не се мъчат. За близките - ами зависи, за възрастен много болен човек, има ли смисъл егоистично да искаш да продължава да се мъчи? Както някой би казал - на погребението ронехме сълзи от радост - че се е отървал от мъките.
А може би някой ден наистина ще достигнем до висоти като безсмъртие (по желание) и вечна младост и здраве.
Аз не вярвам че сме родени тук да преминаваме през уроци и глупости. Това са някакви човешки разбирания, както и тези за кармата и наказанията, които нямат нищо общо с вселенските и с това как наистина работят нещата. Тук сме да развиваме човешката цивилизация, но става бавно в землянски години и възможности. Но факт е че живота е труден за доста хора. Въпрос на обстоятелства и предоставени възможности. Тук идва много важен въпрос - защо някои хора са родени галеници на съдбата, а други не? Как да направиш така че поне в следващи животи да си много добре? Не е ли един от най-основните стремежи на човека да си подобри и направи  възможно най-комфортен живота?

Като заключение, според мен няма наказание (повечето хора това разбират под думата карма) за самоубийство. И защо да има? Е, надявам се разлика правят хора като Епстийн например... но в общия случай сериозните намерения за самоубийство са породени от лични травми и тежки обстоятелства. Това което съм чувала от духовните среди е че хората които правят опити за самоубийство в този живот, са се самоубили в предишния. И се получава като травма и навик на душата. Но понякога живота просто не си заслужава...

Тюрлю гювеч от вярвания и невярвания Май си объркана в какво да вярваш. Хем говориш за езотерика,  мислене отвъд и енергии, хем отхвърляш базовите й твърдения. Хем няма карма и уроци, обаче няма и свободна воля. Що да няма, ако приемем, че не сме слезли на земята с план и договори какво да свършим? Значи имаме мега свобода. И за астрология, аспекти и влияние на планети говориш, а науката недолюбва това. Същата наука, на която ще разчиташ да ти даде ново тяло за рестарт, щото наличното не те кефи. По астрология има съдба, но по езотерика няма карма и прераждания?

А за душата рестарт трябва ли да има или само за тялото? Грубо казано...със стари к. нов бард@к не става Отиваш и по каталог си избираш нова форма и там по някакаъв начин ти прехвърлят душата? Ми тя болната душа ще разболее и новото тяло. Или ще си напазаруваш още тела?

Ама наистина ли така работи мозъка ти?
Това че ти мислиш в рамки и се опитваш да пречупиш моите думи през твоите призми и да ги вкараш в твойте рамки...
Ти от астрология не разбираш много-много сме говорили, сега да те уча ли искаш?

На мен пък много ми допадна поста на Maidmer . Въпреки, че не съм съгласна с някои неща, но всеки с разбиранията си.
Живот след смъртта съм убедена, че има. Вече какъв е...като отида ще разбера.
Но пък Maidmer  е разбрала че каквото и да ни чака или не ни чака отвъд, по-добре да си живее живота сега.

С интерес изчетох мненията до сега. Да дам и своето.

За самоубийството.
Всеки идва с някаква мисия - да преживее нещо, да премине през нещо и да стане по-състрадателно същество. В такива случаи се сещам за детето от Йемен, което стана известно със снимката си и след няколко дни почина от недохранване. Това дете е наистина за съжаление. Ужасни мъки. От друга страна - не се знае каква карма изкупва.

Та - личната карма на самоубийството е: съд.
Както е описано в историите на древен Египет. Проверява се дали има нещо, което да заслужава да преминеш напред.

Колкото и да ти е било трудно преди да сложиш края, ти си имал това изпитание, за да го издържиш до край. Прекъснал си мисията си, първо трябва да се определи дали да ти се даде друга или да отидеш на безпаметност и отново да се преродиш, но като амеба, например.

Ако се намери нещо хубаво в теб или някой който да те мисли или помни с добро, то ти се дава шанс да се преродиш. В това прераждане, обаче ти трябва да направиш две мисии в един живот. Постоянно ще те мъкне ту в една ту в друга посока (обикновено две посоки, все едно живееш два живота на веднъж) и постоянно ще ти се иска да приключи всичко или по-точно ти да го приключиш. И всеки път като ти се иска да го приключиш и ще си казваш: Не мога. Не трябва.

Като цяло изпитание след изпитание.

За кармата на самоубийството в родът. Каквото прави един, от това страдат или се радват 7 поколения напред или 7 поколения назад. Всеки един, който принадлежи към даден род, е взел част и от кармата на рода. Като симбиоза е. Хем отработва своя карма, хем своята карма е същата като тази на рода, и рода е избран поради тази причина - сходни нужди от предизвикателства.

Човек направил такова нещо ще има поколение до 7мо коляно, което ще иска да прави същото.
Ще дам един пример, който не е много по темата, но е на място. Баща ми никога не съм го виждала да чете книги. Знам че има много. Казвал ми е, че обича да чете, но никога не съм го виждала. Аз самата чета много книги. Моите деца от някаква невероятно малка възраст обожават - да си седнат, пък да си почетат. Някъде назад със сигурност имаме някой претец, който ни дава желание за знания.

Е, същото, но в обратен аспект за темата.

Кармата на тези, които помагат на пътници.
Зависи как помагат. Веднага се сещам за Майка Тереза. Нейната мисия е била тези индийци, които са толкова бедни, че в последните си часове или дни си нямат абсолютно никой, който да им направи компания, да не умират в самота. Ако тези помагащи разбират, че това им е мисията - да получат малко човечност в тези последни дни и мигове, тогава да - тяхната карма е блага. Тежка но блага.

За кармата.
Няма човек без карма или както обичам да го наричам - предизвикателства в живота. Няма. Когато се срещнеш лице в лице с някой много прегрешил или с голяма карма според разбиранията ни, може да се запиташ - дали този човек не е поел съзнателно тази карма, за да преработи част от световната карма.

Винаги съм се питала каква ли е кармата на Хитлер. Има ли той светла душа, която да е избрала да направи толкова зло в света, за да може света да се опомни. Трудно ми е да не съдя човекът Хитлер, но душата не мога. Заради Хитлер ние знаем какво се случва като едно общество е толкова цивилизовано, че залитне в крайности и цивилизованите стоят отстрани от цивилизованост.

Дали някой, който се е самоубил после си го получава от близките, които му го връщат.
Само ако на някоя душа й харесва такава игра. Иначе не.

Дали някой се самоубива, за да даде урок на близките си.
Не. Категорично. Може да си тръгне внезапно или бързо и по този начин близките да се научат през страданието да отворят сърцето си, но със самоубийство не. Това е прекрачване на закона на живота. Живота е свят и щом е даден той се пази.

Дали има живот след смъртта.
Не. Няма. След смъртта не е живот, а връщане към същността си.

Истина ли е, че може да има самоубийство в името на Бог.
Да. Може да има, но то не служи на Бог. На силата, която тласка земята към гибел служи. Може да се каже, че служи на анти-Бог. Просто хората не го знаят.

Край.

Аз съм се самоубила в минал живот (доста стар живот). Видяно е в регресия. Нито съм станала животно, нито амеба и очеизвадно съм продължила пътя си напред в човешка форма

Далеч не смятам, че заради 1 много сериозна грешка - душата ще бъде жестоко наказана да се върне заточена в изходна позиция. Нали това е смисъла ...грешки, уроци, опитности. Като не "работиш' добре - ще ти се понатрупа повечко за следващите животи и ще ти е по-трудно.

Може ли да споделиш малко повече инфо.
Какво точно си спомни? Защо си го направила.
Уроци някакви научи ли. Как ти е животът в този живот.
А викат, че нямало кой да разкаже. Има, има...

Да добавя още нотки лудост към форумния си образ?! Пиша ти на ЛС

1.Защото душата не е твоя за да я отнемеш. Дадена ти е от Бог.И не можеш да посегнеш на душата,която ти е дадена от него,защото е свещена и е дар за живот.Във всеки един от нас има частица от Бог.Самоубивайки се,все едно убиваш него.И не зачиташ това,което ти е дадено.
2.Мисля,че ако едно прераждане е през 100,300,400години в зависимост от това колко е напреднала душата.То след самоубийство,хиляди години не е позволено да се прероди.А като се прероди ще има тежка карма.Изпитания,които да го пробват дали ще го направи отново! Гадничко..

Е добре, де, ама аз например не искам да се прераждам, така че за мен това, че няма да мога да се преродя не е наказание, а благословия...

Фактически, никъде в християнството не пише откъде идват душите и кой ги дава. За будизма не знам. А защо ги смесваме - пък хич.

А на кой е душата? На съседа.
Душата си е моя. Ако приемем прераждането за истина, а аз съм склонна, въпреки че не ми дреме особено, то тогава тая душа си е моя и си я мъкна където си искам.
И тъй като всеки човек има право на избор, има право да избира дали да живее.
Явно самоубийците не го приемат чак като дар тоя живот, щом са стигнали да се убиват.
Също така Бог мислех, че не може да се убие, така че издиша и теорията как сме го убивали. Това също е някаква интерпретация.
Ето ти назад Джулая си казва, че в предишен живот се е самоубила и явно не е наказана.
Ми явно няма наказание.
Така че ти издишат теориите.