Доколкото аз знам за нещата, самоубиеца преди времето да му е изтекло остава заклещен на земята докато не преминат отредените му тук години. Ама това заклещване си е цяло наказание за постъпката му. Една непрекъсната болка и съжаление като гледа близките си, които не могат да се прикрият зад нищо. Все едно да те преследва силен зъбобол, който не можеш да спреш с нищо. Ама силен от астрална точка, а там силното за нас може да се окаже малко силно там. Един вид най-силните емоции тук се явяват нещо като демо за силата, която имат там.
Хена: Ти гледаш на прераждането от линейна гледна точка на времето. Оттатък подобно линейно време няма. Там може да изкараш един живот примерно в 19 век, а следващия ти да е 1000г преди Христа, а следващия ти да е примерно в 23 век. Това се избира от душата в зависимост от плана и за отработване на определени качества, кармичния план също, който по същество е точно Моисеевия закон "око за око, зъб за зъб". Шърли Маклейн прекрасно го е описала в книгите си в които дава свои собствени прераждания и как влияят на отношенията и с хората от този и живот.
А Истиннотърсещия си хвърли бомбата и се покри. Ако наистина следваш Дънов май или не си му прочел лекциите, или те е нямало на този урок за преражданията на душите . Защо след като си имал прераждания като животни, птици, динозаври, влечуги, насекоми и т.н. и си събрал достатъчно опит от там, който прави прераждането ти в подобни форми почти безсмислено да се връщаш към техните колективни души, което на практика означава да загубиш идентичността на собствената си душа сега и да се присъединиш към животинския контингент - не виждам дори като наказание какъв смисъл може да има подобно нещо че да ти го дадат от висшите планове като наказание.
Майдмер: Да си случайно почитател на Питър Карол (Хаос-течението)? Защото поста ти точно на такива мисли и асоциации ми навява идеята - нищо невъзможно, всичко позволено, ако не се лъжа това беше тяхното мото .