Съществува ли национална кухня?

  • 4 708
  • 97
  •   2
Отговори
# 75
  • Мнения: 17
Имах предвид, че на външен вид са почти еднакви. Различно миришат и в никакъв случай не са и двете за дъвки.

Имаме вид мента на село, ароматът е мек, абсолютно еднаква е като джоджена, можеш да ги объркаш външно. Не е като ментата от картинките със светли и по-кръгли листа.

Виж на колко дъвки пише spearmint, което е джоджен. В Америка поне

# 76
  • Sofia
  • Мнения: 1 062
Има си типично български подправки. Например: Девисил, калоферче и сминдух, освен джоджена.

# 77
  • Мнения: 13 501
Сминдух също не е основно наш, забравих под какво име го бях видяла ама беше някакво странно, за индийска рецепта го бяхме купили и се разсмях с глас като видях на кутията с по-дребните букви че пише Fenugreek. А аз го издирвах преди това да си направя шарена сол... той ми бил под носа.

# 78
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 637
Калоферче и самардала мисля, че станаха популярни последните десетилетия,  преди не са се продавали като подправки нито са се ползвали масово. Никога не съм чела рецепта в която да е включено калоферче, нито по уебсайтове, нито по блогове, нито при форумните кулинарни светила. На коя родна национална манджа се слага?
Само самардалата може би е типично наша, не съм чувала да се ползва някъде другаде по света като подправка, тя може би ни е най-специфична.

Сминдухът всъщност е много популярен по света в разни подправчени смески.

# 79
  • Русе
  • Мнения: 5 265
В някои райони на страната слагат по малко от калоферчето като добавка към подправките за  боб, картофи или агнешко месо.

https://www.haskovo.net/recipes/7372/agneshka-meshana-skara

В Румъния често девесилът се използва като подправка за супи. В Сибиу ядох много вкусна телешка супа с девесил. Дори си взех рецептата от готвача на заведението.

# 80
  • Sofia
  • Мнения: 1 062
Калоферчето се използва главно за агнешко. Слага се и в ястия с ориз: пълнени чушки, сарми, агнешко с ориз. Също така за боб и леща.

# 81
  • Мнения: 4 822
Аз специално за леща си го отглеждам калоферчето десетилетия наред.
На агнешко с картофи също много подхожда.

# 82
  • Мнения: 17
Луканката е българска. Името и не е, но това, което го има в България, си е уникално (ама и да не беше, това не я прави по-малко българска, както и спагетите са италиански, нищо че първоначално са ги взели от китайците). Живея в САЩ на място с много голямо етническо разнообразие и редовно пазарувам от магазини за имигранти. Всякакви суджуци виждам, ама няма като българската луканка. Веднъж занесох на работа и колегите ми, които са от всякакви точки на света, никога не бяха яли нещо баш такова. То луканката е и различна в зависимост от това в кой край е сушена де.

# 83
  • Мнения: 4 864
Луканката е един от хилядите видове сушени колбаси в Европа. Да не говорим, че има безкрайни вариации според регионите на България, а общото име се е наложило постепенно и не толкова отдавна. Принципно и калбъсъ от Бърдарски геран е нещо, което другаде не може да се опита, и Еленски бут, и още много неща. И много италиански колбаси са уникални за даден регион. Между другото, предполага се, че името "луканка" е от латински, има го и в Гърция и дори при баските точно с това име. Напиши basque lukanka sausage в google и ще излезе информация.

Самардала е стара подправка, около Стара Загора казват, че така си я помнят. Аз такова не мога да помириша, усмъртително ми е.

Девисил е задължителен за рибена чорба при нас, ползва се много и за боб, и за други ястия.

Калоферчето също е стара подправка, просто е позабравена и не във всички региони се отглежда.

# 84
  • Мнения: 17
За тези, които смятат, че българската кухня не се брои, ето една статия, която обяснява как италианската кухня не е баш италианска или с много стари традиции:

https://www.ft.com/content/6ac009d5-dbfd-4a86-839e-28bb44b2b64c

Тук е същата статия в архив, ако не можете да видите статията от първия линк:

https://archive.is/pjMYZ

Накратко - повечето италианци не са и чували за пица преди 50-те години на миналия век, пицата е била в някои южни райони. Много други "традиционни" италиански храни са измислени наскоро.

Подобен е случаят с много други национални кухни. Примерно, тайландската кухня е толкова известна в цял свят, защото властите в Тайланд целенасочено финансират ресторанти в чужбина, които да правят ястия, разработени от тях.

Та българската национална кухня си е толкова традиционна колкото и повечето традиционни кухни

# 85
  • Мнения: 4 864
Така е, и досега в Северна Италия пицата е основно за туристите.

Сега разгадах защо в нито една от готварските ми книги от Италия няма рецепта за "панетоне" Simple Smile Излиза, че нашият козунак е по-стар. Т.е. и той не си е напълно наш. Преди време познат от Трънско ми беше разказвал, че за пръв път в района са опитали козунак или нещо подобно като дошли майстори-италианци на някакви големи строежи, не помня какви, но трябва да е било преди точно 100 години. Някакъв сладникав хляб със стафиди са правили, но доста различен от модерните.

# 86
  • SF
  • Мнения: 21 556
Всички кухни претърпяват адаптации и вариации, особено популярните пици, които всяка нация ги прави със собствени продукти, предпочитани като вкус. И сушито е адаптирано, за да пасва на нашия/европейския вкус. Ако японски суши майстор види как бутаме в него пушена сьомга, ще си направи харакири.

# 87
  • Мнения: 7 019
Как да не ядат пици в Северна Италия?

# 88
  • София
  • Мнения: 35 320
Козунакът е внос от началото на 20 век -по Дунава и право в Русе.
Нашите обредни хлябове са слабо сладки или направо никак.

# 89
  • MI
  • Мнения: 11 868
Е, в Северна Италия може до към 60те години на миналия век да не са ядяли пица, но в други райони доста по-отдавна се яде, включително и от в САЩ. Joy Много спорни твърдения има в тази статия, защото не отчита факта, че италианската кухня не е една всъщност, а сбор от много регионални, които нямат много общо. По исторически причини, ясни за всеки, който поне малко е чел история. Така както е ясно и защо са много близки балканските национални кухни, пак по исторически причини. Ама пицата си е неаполитанска по принцип, както и не съм чувала за мусака някъде извън Балканите.
Козунак, панетоне и всичко подобно влиза от Франция във всички европейски страни, реално са си вариации на техния брьош. В Италия влиза да кажем малко преди при нас, в много случаи обаче си се нарича брьош. Вече стандартизацията на това какво е панетоне безспорно е сравнително нова, но това не значи че е самият продукт го е нямало преди. Просто точно между френската и италианската кухня взаимното влияние не е от вчера.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт