Бихте ли останали в подобен брак?

Проблемът е, че има мами, които не могат да понесат да делят вниманието на сина си с жена му и неговото семейство.
Затова я има и тази приказка - родителите са до време.
В един момент човек трябва да се фокусира върху собственото си семейсто и деца. Никой не е казал да не поглеждаш родителите си, или да ги оставиш на произвола на съдбата.
Но когато свекърите започнат да се месят в семейните решения и динамика, да налагат мнение, нещата стоят по съвсем различен начин. Не смятам, че собствените ти деца трябва да страдат за сметка на родителите ти. Изключвам форсмажори като заболявания и други.

Ами от писания по форума, аз оставам с впечатлението, че много често се случва майката да се опитва да измести снаха си и да играе съпруга на сина си докъдето й в възможно (поне така се описват масово ситуациите между свекърва и снаха). Нормалните и не-счупени жени не изпитват (и не би трябвало) желание да поемат майчината/съпружеската роля в живота на мъжа/сина си. Майката си е майка, съпругата - съпруга. И едната и другата трябва да си стоят в ролята и да не изземват функциите на другата. А защо на някои хора им е толкова трудно да го направят - е, това вече е друг въпрос, на който нямам отговор...

Интересна тема!

Според мен става дума за традиционен конфликт между свекървата и снахата.

Малко интерпретации и разяснения: Той е най-малкият или единствен син. Става дума за малко или средно голямо населено място.

Майката има сина си за своя собственост. Тя го е обсебила. Една от възможните причини е, че тя е била подтисната в своя брак с баща му и сина й е единствената й "награда", че търпи баща му. Това е продължение на селския патриархален модел в България (минал през соца), а в момента подобни модели има в Азия и някои мюмюлмански страни.

Та, синът е силно привързан към семейството си по произход и на него му е вменено задължението да не се отделя и да се грижи за майка си/ родителите си. Затова и имотът му е прехвърлен срещу издръжка и гледане. Де факто и де юре става дума за патриархален, но изкривен модел, произхождащ отпреди столетия, но прилаган и понастоящем в съвсем нова (информационна) среда.

В този модел снахата/ булката идва като придатък, като член на семейството по произход на мъжа си. Тя влиза в това семейство и от нея се очаква пълно подчинение. Няма равнопоставеност. Може би едва, когато майката е на смъртно легло, тогава, може би от безпомощност, гласно или негласно, майката ще "предаде" сина си на грижите на снаха си.

Пиша всичко това, за да е наясно авторката в каква координатна система се намира и да си прецени трезво дали това я устройва или не.

Разбира се, основателни са въпросите защо е с този/ такъв мъж, ако ценностно не си пасват и не се разбират. Навремето при този традиционен модел младите са се женели по избор на възрастните, да бъдат от една черга и със сходно възпитание и имане (зестра на булката). Тогава грешките са били сведени до минимум. Сега, при "свободния" и "романтичен" живот, очевидно грешките стават повече.

Още нещо, което прави впечатление - авторката прекалено много се е вторачила в имотните въпроси и изчисленията. Чуждите имоти нея не би трябвало да я интересуват. Ясно е, че от нея се очаква да "следва" мъжа си безприкословно. Дали това я устройва или не - е страничен спрямо имотите въпрос. Ако тя обича мъжа си и иска да го следва, имотите са малък проблем.

В общ смисъл, ако правилно схващам, авторката е по-независима и самостоятелна и би държала на своя известна свобода. В този контекст, да има трайна и стабилна връзка с мъж от изкривено патриархално семейство, би било доста трудно.

Все пак, любовта често е по-силна от всичко...

Аз любов в тази история още чакам да видя, и от двете страни.

От тая история единствено видях, за любовта между майка и син.

Всички сме заменими. И като майки, и като жени.

Изконната балканска философия, дето се оказа, че не е само балканска... "Много уважавам жена си, ама ако не се старае ЖЕСТОКО през цялото време да ми е добре, ще спра да я уважавам ВЕДНАГА!"

Чудесен анализ. Абсолютно съм съгласна.
Но моля, не намесвайте любовта в тези колхози.
Даже, включително не считам, че майката изпитва любов към сина си.
Това не е любов, не може и да бъде.

Точно изчетох цялата тема. Видях препратката към предишната тема - същата Дени е. Не знам защо отрича и се прави на луда, но както и да е.
Ами не я разбирам авторката. Младо момиче е, изглежда умно, има възможности. Толкова ли се свършиха свестните мъже, та се е хванала за тоя простоват селски тип, вкопчила се е в него и не иска да го пусне? Още на ниво връзка е имало не червени лампи, а големи червени светофари, които Дени тактично е игнорирала и затова е взела "най-правилното" решение - да се омъжи за мамин Мунчо и да си направят бебе. Ако чака свекърите да се превърнат в разбрани хора, а за мъжа си тя и детето да станат топ приоритет - ще има да си чака.
Изобщо не ми е жал в тази ситуация и не мога да дам съвет. То пък все едно някой ще ме чуе. Дени сама се е нахендрила и ще си търпи последствията.

Еми тя и Денито не е много стока...

Тя е от същата конфигурация семейство.
Да, добре, все оща е млада, образована и досега е била детето в семейството, но всъщност същия модел.
Оттук, нататък ще има леко възмущение, веднъж, два пъти , тема в бг мама еднано до там.
После реалността, детето и родата ще я смели като машина за месо и след 5-10 години ще бъде същата зла леличка, бедна, необична и неугледна и толкова.

И мами ми е тъпо, ама моята С като викне " Ила тук, майчууууу" и върти очи и уши дали съм я чула и дали съм се подразнила, направо вдигам кръвно. Апропо, мъжът ми е на 46.

От майката е обсебващата, собсвеническата любов. Много е вероятно синът й да е единствената й утеха в нейния нещастен живот, вкл. и в брака.

Забременяването го свързвам не само с технически детайли, а все пак с някакъв знак, че има някаква, не само физическа, близост между двамата млади...

Изнеси си! Имаш си жилище, имаш финанси доколкото разбрах. Не знам какво те задържа при него!?

Любов вероятно? Обикновено това държи семействата през трудните периоди...