В момента чета...83

Привет и от мен! В момента чета само една книга - шведска, женска, за преодоляването на трудни моменти и намирането на себе си. Чиста случайност е, че голяма част от действието се развива в северозападна Швеция и се споменават саамите, северните елени, саамското изкуство - тази тема е застъпена и в една друга шведска книга, която предстои да видим и на български след няколко месеца.

Благодаря за новата тема!
Tsugumi, Calabria, присъединявам се към вашето мнение за книгите, писани и издавани “на конвейр”, и на мен ми омръзна от творчески напъни, нещо оригинално да се получи при бездарно в стилов план писане (един друг автор бих посочила, всъщност - не един, но някои отдавна избягвам, а пак успях да попадна миналата година на привидно интересен замисъл и ужасно досадно написана книга). Алис Фини не съм чела, бях почнала на английски “Понякога лъжа”, но още в началото я оставих на изчакване, не мога да си спомня какво не ми хареса точно тогава, но не ми е била достатъчно интересна.
Заинтригува ме “Ние, удавниците”, но сега имам друг план с набелязани книги, малко по-натам ще я чета, снощи започнах да чета “L’ Evénement” на Ани Ерно, но не успях да напредна много в текста, късно беше. Прави ми впечатление, че пише с кратки изречения (което не ме изненада, срещах и в отзиви за книгата), не знам дали и в другите е ползвала като похват.
Когато с кратки изречения се борави добре - книгата може да бъде интересна, но в контекста на предния въпрос- една крими книга, написана с кратки изречения, много харесвана от някои читатели, ми беше толкова скучна, а в един момент и предвидима, че трябваше да я прегледам набързо, единствено за да си потвърдя подозренията за историята.
Cioccolata, може ли да споделиш името на автора на книгата с действие в Северна Швеция (ако не е удобно тук- на лични)?

Пожелавам на всички в новата тема да споделят само хубави впечатления от прочетените книги - нека подпадат в ръцете ви точно тези книги, които са интересни за вас и ви вълнуват с историите си!

Ще се радвам на отзив за Дом. Аз се "точа" на Габор Мате...

Благодаря за темата, Деси!🌺

Аз оставих на пауза "Яж,моли се и обичай",нещо не ми върви и това е.

Влязох в книжна "дупка" с последните 2 книги та се надявам "Бащата на другия" Паринуш Сании,която започнах да ме извади. Малко бях объркана в самото начало кой кой е,но сега 50стр. по-късно влизам в час. Тежка тема се очертава.

Между другото, бях намислила да продължа с "В тихи води" на Вивека Стен, но я оставих за по-нататък. През април обаче ще излиза нова книга на Вивека Стен от същата поредица.

А иначе ми се е дочело криминале най-накрая И се замислям за няколко варианта на испански - или нещо на Виктор дел Арбол, или на Хуан Гомес-Хурадо, или ще видя какво. Чакам и новата книга на Ева Гарсия Саенс де Уртури, но тя ще излезе в края на март. Друг вариант ми е книгата, с която Лус Габас (тя е авторката на "Палми в снега") спечели наградата "Планета" миналата година.

Прочетох "По-добре ми е без теб на Дийл Ърнст. Дадох и 2.5/5, бавно ми вървеше и не ми беше много реалистично как след развода на героинята, едва ли не всичко беше цветя и рози. ( сигурно и такива разводи има, ама около мен виждам друго.) Чела съм доста по-добри чиклити. Обаче искам да отбележа, че сега чета втората част на книгата - "По-добре ми е без брак" и смея да твърдя, че е доста по-интересна и вероятно ще получи и по-висока оценка от мен.

"Деца мои" Гузел Яхина - до средата съм. Със смесени чувства.

Аз съм си на биографията на Тери Пратчет. Интересен човек е бил, а и писателят е сладкодумен.

Видях нова книга на Жозе Сарамаго: Пещерата.

Някой да има отзиви?

О, пак ли ще е за Кракен, знаеш ли? И как се казва?

Да, пак е за Кракен, а мисля, че и за Итака. Заглавието е El Ángel de la Ciudad.

След 100 страници зарязвам Obscuritas. Мрачна музика от Давид Лагеркранс. Той е автор на Милениум. Онова, което не ме убива, но за мен е първа среща с творчеството му. Освен впечатления - нямах и очаквания.

Книгата не ми е интересна. Мудна, с един голословен маниер, наситена с продуктово позициониране. Отегчава ме и спирам.

Лагеркранс е втори автор след кончината на Стиг Ларшон по поредицата “Милениум”. (Лагеркранс не съм чела, не бяха впечатляващи отзивите).
Сега трети автор е продължил(а) неговото дело, даже книгата - седма по ред, доколкото знам е издадена вече в Швеция.

На мен ми е много тъпо това – да се продължава някой хит от друг автор. Толкова ли не могат да си измислят собствена история и герои, та трябва да печелят на чужд гръб и слава?
Явно е законно, но от моя гледна точка не е много етично.

По-скоро издава от неговите наследници- самият Ларшон е имал намерение да напише една доста дълга поредица. Предполагам, че е имало доста материал. Върху архивът му -или поне по този за убийството на шведския премиер Улоф Палме е работил след това Ян Стокласа и все не намирам време за книгата му по темата “Архивът на Стиг Ларшон”, когато я издават е подновено и разследването, а част от информацията и документите, с която разполагал Стокласа е трябвало да премахне от книгата, за да не го възпрепятства.

Аз нямам предвид само „Милениум“, но и „Отнесени от вихъра“, и др...