В момента чета...83

За по принцип -ясно, но в случая Ларшон като разследващ журналист е имало какво да каже още, предполагам…
Така нареченото “продължение” на “Отнесени от вихъра” само разваля впечатлението от чудесната книга, поне за мен.

Fenyx, да, няма промяна в стила. И книгите, и изреченията са кратки, затова ти предложих роман, който се предполага, че трябва да опише връзката между героинята (повествованието е винаги от първо лице) и нейния любовник. По-безобидна тема, да кажем.

Снощи реших да започна Nell' intimita / Intimacy на Ханиф Курейши. Издадена е на български език на символична цена преди години, отново от "Прозорец" (вчера разбрах за това издателство). Коментарите правят препратки към филм със същото заглавие и авторът е цитиран в екипа. Гледала съм го отдавна, дори наскоро мислех да си го припомня, но, доколкото помня, оригиналният сюжет не е спазен изцяло. Препоръчвам го, много фин, но и откровен; за книгата ми е все още рано да кажа, но засега ми харесва.
И, както се казва, няма по-голям афродизиак от интелигентността

О, аз много харесах Obscuritas, най-вече заради професор Реке. Съвременен Шерлок Холмс е, вярно, но и доста любопитен герой. Чакам с нетърпение втората част от трилогията.

Благодаря, Tsugumi!
Засега продължавам със “Събитието”, но само се чудех специално дали за тази книга е избрала такъв подход, затова и попитах. (Например някои автори като Ерве Льо Телие експериментират със стил в различни книги, мислех още някоя негова да чета, но с “Аномалията” не успя да ме убеди достатъчно и е в списъка назад). Темата, че няма да е лека, ясно, но пък ми е интересно да прочета нещо и от засега непознатата за мен Ани Ерно. Другата книга записвам да я потърся.
(Как ще смогна с толкова много набелязани, а налични закупени непрочетени книги 😄, постоянно променям началните места на списъка за четене…)

Fenyx, не мисля, че при нея има търсен "ефект" или поне книгите й не създават това усещане. Според мен, това е самата тя и неслучайно избира автобиографична форма (сравнявайки с биографията й има съвпадения).
Намирам я за по-близка до стила на Maxence Fermine и най-известната му книга "Сняг" (можеш да я прочетеш в оригинал, ако не си), отколкото до Амели Нотомб.

Вчера случайно чух някакъв човек по радиото да говори надълго точно по този въпрос, не го знам кой беше и не се поинтересувах, защото ме ядоса, но явно беше някакъв професионалист. Коментираше как за един писател било чест да продължи делото на друг писател и особено ако това били наследници на въпросния писател, той би бил поласкан от това, че са продължили делото му.
Това е такава гигантска глупост, че не знам откъде да я подхвана, за да я коментирам по-подробно - няма нещо в това изказване, което да почива на истина.
1.Аз не се сещам за нито едно паразитно произведение, което да е добро колкото оригинала, от който уж е вдъхновено. Да, има някои критици, които твърдят така (мога да дам примери с ревюта от тази година, но няма да го направя, за да не кажат, че ги хейтя нарочно), но ако това беше вярно, тези паразитни произведения щяха да си известни на широката публика, колкото оригиналните, а те не са (назовете едно, което да е?).
2.Естествено, че наследниците, или следващите писатели просто доят франчайза - много по-лесно е да напишеш нещо посредствено, основано на чужда успешна идея и да спечелиш пари, отколкото да напишеш нещо посредствено, основано на собствената ти посредствена идея (от която никой не се интересува) и да привлечеш какъвто и да е интерес (дори негативен).
Талантливите писатели нямат нужда от това. (и да, разграничавам писатели, които се вдъхновяват от чуждите идеи и такива, които паразитират).
3.Факт е, че някои фенове купуват такива произведения само от носталгия и това им носи някакво удоволствие - не същото, като първоначалното, но е вид душевен комфорт да се върнеш към нещо, което преди много си харесвал, дори вече да се е поизтъркало. Това, че такива продукти се продават, не е доказателство за качеството им. Има хора, които просто не могат да се освободят, като наркомани и биха прочели всичко, свързано с любимите им герои, дори най-долнопробния фенфикшън.

Благодаря за новата темичка🤗
Преполовила съм “ Повелителка на реките “ на Филипа Грегъри. За сега не съм особено очарована, като прилив и отлив е тази книга за мен. Понякога ми е интересна друг път ме отегчава, сякаш очаквах нещо повече. Чела съм доста позитивни мнения преди години  за книгите на Филипа Грегъри и съм свалила всичките и книги от Читанка, но не съм сигурна дали скоро ще посегна отново към нейна книга.

Благодаря за темата, Деси! 💐

Пренасям се в новата тема все още четейки Хартиеният дворец. Откровено скучна ми е. Наближавам средата и като че ли нищо не се е случило от началото до тук. Ще я прочета, защото рядко оставям някоя книга недочетена и се надявам историята малко да "живне".

Привет! Благодаря за темата и аз! 💐🍀
Чета "Симон" - Нарине Абгарян. "Трите ябълки..." не ме беше впечатлила, но реших да дам още един шанс. Има нещо в стила на авторката, което не е моето и сега го чувствам така. Леко тромаво, твърде описателно ми идва и не успява да стигне до мен, въпреки трогателната на пръв поглед история.

Привет и от мен
Снощи видях, че има нова тема (благодаря, Деси ) и реших сутринта да се запиша.
После ме налегна работа и не успях и до преди малко се чудех защо не ми излизат нови отговори и се сетих, че има нова тема... луда работа е моето

Коментирали сте трилърите на предните страници... Щом и на мен ми писнаха , а съм им такава почитателка, значи положението наистина е много зле
Като ми остане време ще снимам каква камара скандинавски и други трилъри ме чака, а никак не съм на такава вълна...
 
По темата - чета "Годината на бягствата" (Санджив Сахота) - сурова книга за живота на индийски момчета-мигранти в Англия. Паралелно започнах "Доброжелателните" (Дж.Лител) , която е сериозно начинание и изисква задълбочено четене, та не знам как ще ги съвместя.
А и ми се обадиха от библиотеката, че ме чака още една "тухла" - "Блондинка" на Джойс Керъл Оутс за живота на Мерилин Монро..

Ха, Миж, точно предната седмица я заглеждах "Годината на бягствата" в библиотеката... Ще чакам да кажеш как е...
"Доброжелателните" отлежава в библиотеката ми от поне 6-7 години и все не събирам смелост за нея... Не ме плаши обема, обаче тематиката - да.

Иначе преди четях скандинавците, но нещо напоследък... Видях, че са излезли в ел. формат 6 и 7 книга на Юрт и Русенфелт, спомням си, че преди години изгълтах 1-5 част за отрицателно време, сега зачетох 6-тата, но тц... не ми се чете.

След като ударих на камък с "Тя винаги се завръща" на Джонатан Баркър (едва дадох 2 точки), сега чета последната излязла книга от поредицата за Фрида Клайн- "Денят на мъртвите". Тези двамата пишат много увлекателно, действа ми разтоварващо четенето на тази поредица. Главната героиня ми е леко мрачна, но се понася.

Миналата година бях писала в темата за една книга “The Plot” на Джийн Ханф Корелиц, видях реклама на Сиела, че скоро я издават (този път не ми хареса каква корица е създал Живко Петров, а обикновено неговите ми допадат). Не е лоша книга, но е от тези, които ми оставят противоречиви впечатления- имаше добри попадения (като текст), имаше в един момент предвидимост- като история. И май в този момент ми беше станала вече досадна и самата книга. Така че, ако ви попадне “Сюжетът” - става въпрос за същата книга. Дано поне е добър преводът.

Планетата, отговаряща за трилърите се е попреместила явно, така като чета, а и на мене също не ми се услаждат и ги побутвам в ляво. Затова пък приключвам едно крими, което ми върви като екшън филмова лента - "Зад борда" на Д.П. Лайл.

Аз изчетох "Богат, беден", "Просяк, крадец" и сега чета шведска женска книга - и трите не са трилъри, затова направо съм зажадняла за трилър вече. Макар че преди това пък имах нужда от нещо друго след многото трилъри.