- Публикувана: 1 март 2023, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 март 2023, 23:46 ч.
Мартенски книжен клуб - 2023
Една идея, родена из другите теми във форума - нашият книжен клуб!
Целта на клуба е не само обсъждане на месечна книга, но и разкази на всеки две седмици, за да могат да се включат и хора, за които времето за четене е силно ограничено.За книга на месецa, разкази и график за обсъждане, моля, скрол надолу.
- В рамките на един месец се обсъжда една книга.
- В рамките на един месец ще се обсъждат два разказа по възможност. Някой разказ може да отнеме и повече време, графикът ще е плаващ в зависимост от настоението на членовете и наличните предложения за следващ.
- Нека не обръщаме внимание на ден-два-три забавяне или избързване в подаването на информация - хора сме!
- Изборът на книги и разкази ще се случва чрез анкета, освен, ако няма само едно предложение.
- Избраните книга и разкази за следващия месец ще се задават няколко дни предварително, възможно най-рано, за по-безпроблемно сдобиване с четивото.
- Предложения за книги и разкази могат да се правят в самата тема (напр. вместо "запис") или на лично към мен. Ще подканвам, когато наближи средата на месеца. В зависимост от броя предложения и брой гласували на място ще решаваме дали някои заглавия да останат в предложенията за следващия месец.
- Много моля за конкретни предложения за разказ. Нещо на автор Х или от сборник У няма как да бъде подложено на гласуване.
- Хубаво е книгите да са достъпни и на места като Амазон, за членовете извън страната. Читанка също, разбира се.
- При равни гласове ще хвърлям зарче. Едната ще е текущия месец, другата - следващия.
- С предимство са книгите, които успея да намеря в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора. Помощ от членовете на клуба винаги е добре дошла.
- Всеки четящ темата е съгласен да попадне на спойлери!
- Абсолютно всяко едно мнение е добре дошло, стига да е конструктивно. Нека си спестим просто "Пф, по-тъпа книга не съм чел". Няма лошо, разбира се, това е мнение, което всеки има за не една и две книги, но нека бъде подкрепено с обяснение кое точно ѝ е тъпото на книгата.
- Има ли нужда да споменавам, че сме тук за забавление и добрият тон е на почит? Не всеки обича люто, не всеки обича сладко, не всеки ще хареса всички книги или изобщо която и да е от предложените.
Месец Март
[/b][/color]Книга: "Момичетата от мочурището" на Кели Мъстиан (за електронен формат на английски вижте по-долу)
График: Всеки чете и коментира, както му е комфортно
Разказ 1: "Гост от палеолита" на Йосиф Перец (линк по-долу)
График: 1-15 март
Разказ 2: "ОБВС" на Йосиф Перец (линк по-долу)
График: 16-31 март
Класация и линкове:
Скрит текст: 
Линк за сваляне на "Момичетата от мочурището - https://dox.abv.bg/download?id=8f9780f976#"
- "Гост от палеолита" - https://chitanka.info/text/20713-gost-ot-paleolita
- "ОБВС" - https://chitanka.info/text/34251-obvs
Благодарение на Вили имаме "Вода за цветята" и то на български! Ще остане в надпреварата за следващия месец
Линк към "Вода за цветята" - https://dox.abv.bg/download?id=870ee77ff7#
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
Предишни обсъждани книжи и разкази с линкове към темите:Линк за сваляне на "Момичетата от мочурището - https://dox.abv.bg/download?id=8f9780f976#"
- "Гост от палеолита" - https://chitanka.info/text/20713-gost-ot-paleolita
- "ОБВС" - https://chitanka.info/text/34251-obvs
Благодарение на Вили имаме "Вода за цветята" и то на български! Ще остане в надпреварата за следващия месец
Линк към "Вода за цветята" - https://dox.abv.bg/download?id=870ee77ff7#
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
Септември 2022 - "Хартиеният дворец" на Миранда Каули Хелър, "Двубой с Касандра" - Светослав Славчев
Октомври 2022 - "Момичето с гръмовния глас" на Аби Даре, "Не съм от тях" на Чудомир, "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова
Ноември 2022 - "Убийствен ум" на Майк Оумър, "До вратата" на Георги Господинов, "Даровете на влъхвите" на О'Хенри
Декември 2022 - "Уроци по химия" на Бони Гармъс, ", "Коледен дар" на Вазов
Януари 2023 - "Приказка" на Стивън Кинг, "Песента на колелетата" на Йовков, "Последния ден на 20 век" на Вазов
Февруари 2023 - "Списъкът" на Луси Фоли, "Децата на царевицата" на Стивън Кинг, "Съдба" на Йосиф Перец
Ако някой желае може да сподели мнение и коментар по предходните произведения дори след като месеца е свършил, само, моля, отбележете изрично произведението.
Здравейте, записвам се при вас като някой, който си е наложил да чете повече през тази година. Следя ви от миналия месец и много ми допада идеята всеки месец да се дава възможност за прочитане и обсъждане на различни авторски произведения.
От тогава успях да прочета “Съдба” на Йосиф Перец, но за съжаление не ми хареса особено. Сега реших да дам втори шанс на този автор и наистина тази месечните му творби повече ми харесаха, “ОБВС” успя да ме разсмее.
Тепърва вчера започнах и “Момичетата от мочурището” - още съм на глава първа, засега сякаш не я разбирам много, дали заради това, че срещам доста думи на английски, непознати за мен, или има твърде много детайли (аз обичам повече действията) - не знам. Ще продължавам да чета вечерите и ще споделям заедно с вас какво мисля 🙂
От тогава успях да прочета “Съдба” на Йосиф Перец, но за съжаление не ми хареса особено. Сега реших да дам втори шанс на този автор и наистина тази месечните му творби повече ми харесаха, “ОБВС” успя да ме разсмее.
Тепърва вчера започнах и “Момичетата от мочурището” - още съм на глава първа, засега сякаш не я разбирам много, дали заради това, че срещам доста думи на английски, непознати за мен, или има твърде много детайли (аз обичам повече действията) - не знам. Ще продължавам да чета вечерите и ще споделям заедно с вас какво мисля 🙂
И аз се записвам за първи път. Изтеглих си книгите и разказите, надявам се преди края на седмицата да започна книгата, само да прочета тази, която сега чета (The Silent Patient).
Прочетох единия разказ вчера, но се оказа, че е вторият за месеца, така че няма да давам мнение за сега.
Нямам търпение да започна да чета, за да обсъждам с вас.
Прочетох единия разказ вчера, но се оказа, че е вторият за месеца, така че няма да давам мнение за сега.
Нямам търпение да започна да чета, за да обсъждам с вас.
благодаря за темата и оформлението.
и отново да благодаря на всички за идеите и предложенията за произведения, които иначе бих пропуснала.
заради вътрешен порив и заради нещо, писано в предната тема, реших да прочета и The Hunting Party. много права беше съфорумката, която писа, че няма да чете двете книги една след друга.
ако бях прочела И втората книга може би не бих написала такъв възторжен отзив за Списъкът.
сериозно, така ли се пише вече?
правиш една матрица и след това само сменяш локацията и имената и си готов с Н-на брой книги?
тъжна работа.
интересно ми е дали има трета книга и, ако има, дали и тя е организирана по същия начин.
и отново да благодаря на всички за идеите и предложенията за произведения, които иначе бих пропуснала.
заради вътрешен порив и заради нещо, писано в предната тема, реших да прочета и The Hunting Party. много права беше съфорумката, която писа, че няма да чете двете книги една след друга.
ако бях прочела И втората книга може би не бих написала такъв възторжен отзив за Списъкът.
сериозно, така ли се пише вече? правиш една матрица и след това само сменяш локацията и имената и си готов с Н-на брой книги?
тъжна работа.
интересно ми е дали има трета книга и, ако има, дали и тя е организирана по същия начин.
Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Скрит текст:
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
Скрит текст:
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Още не съм започнала книгата, но прочетох горното мнение и ми стана интересно.
Вярно е, че е кратък - чете се бързо, но...
Идеята за връщане в миналото и малка промяна там, водеща до голяма промяна тук не е нова. експлоатирана е от много автори, в много произведения.
Сигурно вече съм омръзнала до смърт, но за първи път си давам сметка колко много от по-новите произведения повтарят по-стари, а по-старите - още по-стари.
Кратък разказ, с малка (уж) промяна в миналото, водеща до промяна в правописа, е написан още 1952г..
Не мога да се отърва от усещането, че някой си е харесал произведение и го е "адаптирал" за нашата публика, като изобщо не се е притеснил от "дреболии", като авторство, уважение към колегата писател или читателите.
Нещо като Буратино и Пинокио.
Другият разказ е забавен. но само толкова.
Скрит текст:
Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Ох, никак не обичам дълги глави. Безкрайни описания май също не. Малко закъснях аз с книгата за ноември май беше и сега съм пристрастена към д-р Зоуи Бентли на Майк Оумър. Ще дочета и третата и тогава ще започна Момичетата от мочурището.
Почнах и аз "Момичетата..." Съвсем в началото съм, чо дотук впечатленията ми са отлични Авторката пише страхотно. Много богат речник, описанията на мен ми харесаха доста. Ама аз не чета книгите, само за да разбера какво се случва, а най-вече заради начина, по който ме карат да се чуствам. Дано продължава да ми харесва и натам.
Прочетох и първия разказ:-) Чуден!
Прочетох и първия разказ:-) Чуден!
Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Твоето мнение моментално ми събуди интереса и се гмурнах ... и почти веднага ми свърши въздухът (образно казано). Заспах няколко пъти, няколко пъти проверявах речника (това изключително рядко ми се налага по професионални причини) и няколко пъти се връщах 2-3 думи назад, за да чета по-внимателно, щото не схващах. Ъъъъ, имам някакъв графичен проблем с файла - всички кавички и апострофи се показват като комбинация от символи и това ме обърква, но едва ли е истинската причина за затрудненията ми. Също така заспиването се дължеше на факта, че четох посред нощ след уморителен ден. Но истината е, че се затрудних. Все пак описанията и подробностите ми допадат, защото ме радва езикът и разгръщането на думи и изречения. Все пак ... все пак ... дано в някакъв момент да тръгнат нещата
Почнах и аз "Момичетата..." Съвсем в началото съм, чо дотук впечатленията ми са отлични Авторката пише страхотно. Много богат речник, описанията на мен ми харесаха доста. Ама аз не чета книгите, само за да разбера какво се случва, а най-вече заради начина, по който ме карат да се чуствам. Дано продължава да ми харесва и натам.
Раздвижване има в книгата, вече е по-леко за четене. Установих, че като има описания много се отплесвам с асоциации и като цяло ставам по-разсеяна. Но новото нещо, което ми харесва е, че самите описания не са стандартни (не чета много книги set-up-нати в природата) и ми станаха приятни, въпреки че се радвам че вече започнаха да се разгръщат малко и историите на героите.
Ейда към момента ми се струва скучен герой, но се надявам да градят към травмиращото ѝ минало, тема заслушаваща внимание от това какво са показали до момента (първата част точно свърших).
Аз също усещам, че чета по-бавно от обикновено и сякаш е от насъбирането на епитети, които трябва всички да се възприемат.
И да ти кажа, и аз имам проблем с файла, но това със символите не ми се случва за пръв път и просто го игнорирам (не знам дали може да се оправи от кодирането нещо?)
Иначе да си кажа, аз много си променям мнението докато чета, така че сега какво мисля и след 2 глави може да са противоположни неща. Така че наистина се надявам да не влияя негативно на някого с критиките към книгата. .. Като за начало ми е приятно, че споделянето на факта с описанията всъщност заинтригува хора, а не обратното.
И също: много е вълнуващо, защото за първи път чета книга, която и други хора четат в същото време И добре, защото иначе едва ли бих се спряла на тази.
Аз такива подобни разкази може да не съм чела или да съм чела и да не помня, но точно такова е чувството - на нещо не съвсем оригинално. Това не го прави по-малко разведряващо за мен, но сега като се замисля може би имаше как да е по-убедително изпълнението. Не го почувствах.
Ейда към момента ми се струва скучен герой, но се надявам да градят към травмиращото ѝ минало, тема заслушаваща внимание от това какво са показали до момента (първата част точно свърших).
... и почти веднага ми свърши въздухът (образно казано). Заспах няколко пъти, няколко пъти проверявах речника (това изключително рядко ми се налага по професионални причини) и няколко пъти се връщах 2-3 думи назад, за да чета по-внимателно
И да ти кажа, и аз имам проблем с файла, но това със символите не ми се случва за пръв път и просто го игнорирам (не знам дали може да се оправи от кодирането нещо?)
Иначе да си кажа, аз много си променям мнението докато чета, така че сега какво мисля и след 2 глави може да са противоположни неща. Така че наистина се надявам да не влияя негативно на някого с критиките към книгата. .. Като за начало ми е приятно, че споделянето на факта с описанията всъщност заинтригува хора, а не обратното.
И също: много е вълнуващо, защото за първи път чета книга, която и други хора четат в същото време
И добре, защото иначе едва ли бих се спряла на тази.Идеята за връщане в миналото и малка промяна там, водеща до голяма промяна тук не е нова. експлоатирана е от много автори, в много произведения.
Аз такива подобни разкази може да не съм чела или да съм чела и да не помня, но точно такова е чувството - на нещо не съвсем оригинално. Това не го прави по-малко разведряващо за мен, но сега като се замисля може би имаше как да е по-убедително изпълнението. Не го почувствах.
Аз току-що стигнах до края на книгата. Забелязах, че в електронния вариант, качен тук, след бележка от автора, има и разни въпроси, по които може да се водят дискусии относно историята - това е супер според мен, но в момента съм твърде изморена, за да ги коментирам.
Като цяло бих казала, че не е от типа книги, които аз бих чела за удоволствие. Супер е, че има разнообразен запас от думи и описания, а действието се развива в доста непозната за мен среда (не всичко успях да си представя). Някои от събитията и персонажите обаче ми подействаха доста потискащо. Историята на Матилда и най-вече частта с бременната й майка ми дойде малко в повече, може би защото аз самата съм бременна, докато четох книгата. На Ада/Ейда също не й е никак лесно, но сякаш случките, в които Матилда присъства, бяха по-тежки. Не обичам да сравнявам така, но имам чувството, че тя през цялото време беше по-зрялата от двете именно заради тези по-тежки преживявания, въпреки че и при Ада/Ейда имаше развитие - пък и в крайна сметка нямаше да е толкова интересно (и може би поучително), ако и двете имаха еднакво развитие.
Като цяло бих казала, че не е от типа книги, които аз бих чела за удоволствие. Супер е, че има разнообразен запас от думи и описания, а действието се развива в доста непозната за мен среда (не всичко успях да си представя). Някои от събитията и персонажите обаче ми подействаха доста потискащо. Историята на Матилда и най-вече частта с бременната й майка ми дойде малко в повече, може би защото аз самата съм бременна, докато четох книгата. На Ада/Ейда също не й е никак лесно, но сякаш случките, в които Матилда присъства, бяха по-тежки. Не обичам да сравнявам така, но имам чувството, че тя през цялото време беше по-зрялата от двете именно заради тези по-тежки преживявания, въпреки че и при Ада/Ейда имаше развитие - пък и в крайна сметка нямаше да е толкова интересно (и може би поучително), ако и двете имаха еднакво развитие.
Прочетох разказа, забавен е, но както някой беше писал по-горе, нищо повече. Хумореска, приятен, неочаквано беше развитието. Не съм чела много разкази, така че не го усетих като неоригинален.
И моето усещане за разказа е подобно. Аз също не чета много разкази, а пък фантастиката не моят жанр, ако това е изобщо чиста фантастика, защото разказът наистина има и доста хумористични елементи. Бих прочела и други разкази на автора просто за забавление и разтоварване.
Започнах най-накрая книгата и съм в самото начало. Очаквах описанието на мочурището да ми напомни на описанията в книгата "Където пеят раците", но тук, поне засега, то е някак по-мрачно. Там самата природа и мочурището бяха станали като дишащ герой. До този момент ми е интересно. Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.