- Публикувана: 1 март 2023, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 март 2023, 23:46 ч.
Мартенски книжен клуб - 2023
Едно предложение за разказ - "Бърнис се подстригва" от Франсис Скот Фицджералд:
https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma
https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma
Благодаря за анкетата, Инферия!
Да, и аз имах някои мисли като the_mm.
На мен ми хареса как Матилда и Ейда поеха новия си път--всяка за себе си, със своите собствени мечти и притежаващи само своите таланти. Не знаем дали ще е успешен. Но и двете героини са много млади (за мен носеха непосилен товар за своите години) и силни по своему.
Виждам, че това е дебют на авторката. Надявам се да напише и други книги.
Да, и аз имах някои мисли като the_mm.
Скрит текст:
За Франк и аз си помислих, че е психопат. Беше злодей заради самото злодейство. Не е типичният бял боклук. Бял боклук не означава непременно зъл човек, а Франк е преди всичко зъл и подъл. Аз поне не разбрах защо убива нещастния човек, чието име вече забравих. И беше странно, че всеки път, когато имаха непреодолим проблем, Матилда и Ейда го решаваха чрез убийство.
На мен ми хареса как Матилда и Ейда поеха новия си път--всяка за себе си, със своите собствени мечти и притежаващи само своите таланти. Не знаем дали ще е успешен. Но и двете героини са много млади (за мен носеха непосилен товар за своите години) и силни по своему.
Виждам, че това е дебют на авторката. Надявам се да напише и други книги.
Случайно попаднах на темата и веднага реших да се захвана с разказите (за книгата може ли да помоля за обновен линк? Старият в темичката е изтекъл вече). Не съм чела нищо на Перец досега и срам не срам дори не познавах автора, не знаех какво да очаквам (хвърлих око на биографията след като прочетох първия разказ и - о! Чоко и Боко! 
И това не ми е познато, но ММ ми е говорил за този комикс от списание Дъга 
Скоро не бях чела разкази и Гост от палеолита беше като глътка свеж въздух - забавлявах се страшно много, разсмях се на глас само като си го представих! Авторът успя да ме пренесе на мястото на сцената и дори да ме заблуди с този странен, неочакван гост. Изобщо не очаквах такъв развой на събитията. 5 от 5 за мен като разказ, без да търся някакъв дълбок смисъл, макар и всеки мисля, че може да намери прилики от ежедневието с участващите лица
ОБВС - интересно и забавно започна, определено авторът отново успява да пренесе читателя към мястото на действието, но дали защото вече бях прочела предишния разказ преди това, сюжета като построение (начало, описание на главния герой, диалози, неочакваната развръзка в края) ми се видя прекалено повтарящ се с предишния. Харесва ми все пак как авторът е съумял да опише различни като характер и темперамент образи в толкова малко редове - все едно виждаш някакви познати лица пред теб - съседи, познати. А реално са просто герои от книгата, дори не и роман, а кратичък разказ.
Стана ми интересно и потърсих какви сборници с разкази има издавани от автора - определено ми харесва стила му (сега прочетох и трети разказ с главен герой котарак, като саркастични нотки много ми напомня Господинов.
И това не ми е познато, но ММ ми е говорил за този комикс от списание Дъга Скоро не бях чела разкази и Гост от палеолита беше като глътка свеж въздух - забавлявах се страшно много, разсмях се на глас само като си го представих! Авторът успя да ме пренесе на мястото на сцената и дори да ме заблуди с този странен, неочакван гост. Изобщо не очаквах такъв развой на събитията. 5 от 5 за мен като разказ, без да търся някакъв дълбок смисъл, макар и всеки мисля, че може да намери прилики от ежедневието с участващите лица
ОБВС - интересно и забавно започна, определено авторът отново успява да пренесе читателя към мястото на действието, но дали защото вече бях прочела предишния разказ преди това, сюжета като построение (начало, описание на главния герой, диалози, неочакваната развръзка в края) ми се видя прекалено повтарящ се с предишния. Харесва ми все пак как авторът е съумял да опише различни като характер и темперамент образи в толкова малко редове - все едно виждаш някакви познати лица пред теб - съседи, познати. А реално са просто герои от книгата, дори не и роман, а кратичък разказ.
Стана ми интересно и потърсих какви сборници с разкази има издавани от автора - определено ми харесва стила му (сега прочетох и трети разказ с главен герой котарак
, като саркастични нотки много ми напомня Господинов. 
Ленчита, може ли да споделиш името на сборника на Йосиф Перец- в “Сянката на снега”, само него успях да си взема, не се сещам за история с котарак. С удоволствие бих прочела още разкази от този автор.
Като гледам анкетата, най-накрая ще трябва да отделя време и за “Вода за цветята”, имах намерение да я чета, но други книги я изместиха. Само не знам как ще я сместя с другото, което в момента ми е на сърце да чета.
Като гледам анкетата, най-накрая ще трябва да отделя време и за “Вода за цветята”, имах намерение да я чета, но други книги я изместиха. Само не знам как ще я сместя с другото, което в момента ми е на сърце да чета.
https://dox.abv.bg/download?id=ebd9b5d232# - Линк за сваляне на Момичетата 
Много се радвам на нови членове на клуба! Напомням, че дори да прочетете книгата по-късно можете да споделите мнение и в следващите теми
Много се радвам на нови членове на клуба! Напомням, че дори да прочетете книгата по-късно можете да споделите мнение и в следващите теми
Скрит текст:
За Франк и аз си помислих, че е психопат. Беше злодей заради самото злодейство. Не е типичният бял боклук. Бял боклук не означава непременно зъл човек, а Франк е преди всичко зъл и подъл. Аз поне не разбрах защо убива нещастния човек, чието име вече забравих. И беше странно, че всеки път, когато имаха непреодолим проблем, Матилда и Ейда го решаваха чрез убийство.
Аз този израз "бял боклук" го ползвам за втори път неправилно
Франк имаше много конкретна цел според мен и това бяха парите. Той беше готов на всичко и никой не го интересуваше, плюс разбира се, че му доставяше и удоволствие да показва "превъзходство".Скрит текст:
Още в началото като се появи имаше един разговор с Леон и Пеги, в който обясняваше, че тяхната майка е "добрата сестра" и са имали късмет, а неговата майка е "неудачницата", нещо такова беше. Веднага надуши далаверата с незаконния алкохол и Матилда го видя. Нея я погна първо заради това, после разбра, че тя знае за убийството, забравих му името на човечеца. Него не е ясно защо го е убил, може да е заради земята, която искаше да купи или пак да е било свързано с алкохола, нали Далтън беше намерил кърпичката му в каруцата си.
Феникс, втория сборник, който намерих е “Ние от шестия ден”. Имаше статия за този сборник онлайн и разказа с котката беше публикуван там. Ще потърся линка. Книгата е изчерпана на доста места, но излиза, че я има в Хеликон и още една книжарница - bgbooks или нещо такова беше.
Инферия, много благодаря за линка!
Едит: Феникс, намерих линка към представянето на сборника и публикувания разказ с котката, обаче форума по някаква причина ми променя линка и излиза някакъв спам линк или нещо такова. Потърси в Гугъл “Йосиф Перец, котешки истории и още нещо” и ще ти излезе. Сайта е frognews.
Инферия, много благодаря за линка!
Едит: Феникс, намерих линка към представянето на сборника и публикувания разказ с котката, обаче форума по някаква причина ми променя линка и излиза някакъв спам линк или нещо такова. Потърси в Гугъл “Йосиф Перец, котешки истории и още нещо” и ще ти излезе. Сайта е frognews.
Лелеее, тъкмо прочетох Гост от палеолита - много смешно, страхотно се забавлявах! Много благодаря на адашката Феникс за предложенията! Никога не бях чела Йосиф Перец (преди Съдба от миналия месец), само бях чувала името му, но това ще се промени. Ха-ха-ха, мдааа, толкова ми допадна - бум-бам-тряс. Наистина готин край. 
За книгата - още не съм напреднала особено, обаче много благодаря на всички, които споделиха, че с напредването става по-готина, понеже иначе сигурно щях да се откажа в някакъв момент.
Просто по едно време едва дишах от скука. Така, първата ми изненада беше, че Ада е на 16 г, защото ми звучеше като жена. Е, млада, но все пак не дете, при това напълно невинно в самото начало на "случаят с Джеси".
Както и да е,
оф-топик - разказът за това как е тръгнала с Джеси 
ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр.
И сега да се върна в мочурището
- с интерес продължавам, защото това, което вие разказвате, ме окуражава, че ще ми е интересно. Тя е кратка книга, но нещо времето ми този месец се хвърли в други посоки и още се влача.
За април се чудя за какво да гласувам, защото, както обикновено, всичко ми е непознато. Но пък съм страшно доволна от това, че темата ни събира още почитатели, и че има активност и готиност
До скоро
За книгата - още не съм напреднала особено, обаче много благодаря на всички, които споделиха, че с напредването става по-готина, понеже иначе сигурно щях да се откажа в някакъв момент.
Просто по едно време едва дишах от скука. Така, първата ми изненада беше, че Ада е на 16 г, защото ми звучеше като жена. Е, млада, но все пак не дете, при това напълно невинно в самото начало на "случаят с Джеси". Както и да е,
оф-топик - разказът за това как е тръгнала с Джеси ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр. И сега да се върна в мочурището
- с интерес продължавам, защото това, което вие разказвате, ме окуражава, че ще ми е интересно. Тя е кратка книга, но нещо времето ми този месец се хвърли в други посоки и още се влача. За април се чудя за какво да гласувам, защото, както обикновено, всичко ми е непознато. Но пък съм страшно доволна от това, че темата ни събира още почитатели, и че има активност и готиност
До скоро
Много се радвам, че и на теб Phoenix, са допаднали разказите на Йосиф Перец, толкова настроение ми донесоха, а в сборника “Сянката на снега” минах през различни емоции- от искрено забавление до трогване до сълзи. Ще се връщам към разказите му периодично. И ми е тъжно, че е толкова малко разпознаваем. Впрочем, историите в Дъга на “Чоко и Боко” могат да се намерят в читанката, много се забавлявах и с тях.
В момента чета друг автор - за Гаустин, а Йосиф Перец се нареди заедно с неговия автор и Лиляна Михайлова към предпочитаните от мен съвременни ( и не чак толкова вече) наши творци.
В момента чета друг автор - за Гаустин, а Йосиф Перец се нареди заедно с неговия автор и Лиляна Михайлова към предпочитаните от мен съвременни ( и не чак толкова вече) наши творци.
оф-топик - разказът за това как е тръгнала с Джеси ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр.
ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр. И аз помня момиче от 8 клас, което изчезна мистериозно от училище и след това разбрахме, че била бременна. Никога не се върна на училище. Тогава такова събитие съсипваше бъдещето на момичетата и то в България. А представете си го в Мисисипи през 20те. Мисисипи и сега е консервативен щат. Това, че Ейда беше толкова физически изолирана в мочурището, не позволяваше да видим добре общественото мнение към нея и би било критика към книгата.
Phoenix, мерси за споделянето. Звучи забавно като история някое момиче да е избягало с бивш затворник (а и другите), но не си представям какво им е било на родителите. Честно казано не си го представях като истинска ситуация.
Съвсем не по книгата коментар, но сега започнах да чета Глина и там също има описания (дори може би повече), но са ми много по-приятни за четене. Не знам дали, защото повече си го представям или, защото се чувства повече надежда.
Съвсем не по книгата коментар, но сега започнах да чета Глина и там също има описания (дори може би повече), но са ми много по-приятни за четене. Не знам дали, защото повече си го представям или, защото се чувства повече надежда.
Прекрасни четящи хора, избрахте Валери Перн "Вода за цветята" за книга на април. Пускам отново линк за сваляне, активен 2 седмици ->> https://dox.abv.bg/download?id=49a4fd3474#
"Последната любов..." ще остане в списъка и следващия месец.
Имаме само едно предложение за разказ "Бърнис се подстригва" на Франсис Скот Фицджералд https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma
В случай, че някой попадне на нещо друго интересно може да го предложи за втори разказ
"Последната любов..." ще остане в списъка и следващия месец.
Имаме само едно предложение за разказ
"Бърнис се подстригва" на Франсис Скот Фицджералд https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma В случай, че някой попадне на нещо друго интересно може да го предложи за втори разказ
прочетох я.
не знам защо я отлагах толкова. хареса ми.
хареса ми всичко, даже дългите описания.
никак не ми се сториха самоцелни. всичко в тях имаше връзка с развитието на историята и я допълваше.
книгата много ми напомня старите класики - чичо томовата колиба, тайната градина... не по сюжет, а по начина на описване.
някой писа, че момичетата са хем много малки, хем много зрели. хем неопитни, хем знаещи и можещи.
така е. но дори това не ми се стори нереално. нормално е дете, живяло на село да може да храни кокошки и да се грижи за животни. ако е имало малки братя или сестри - да знае как да се грижи за тях. за градината... за огъня и храната.
сега ще се огледам за априлската книга. надявам се да я чета "по график" и да коментирам по малко, но по-често.
не знам защо я отлагах толкова.
хареса ми.хареса ми всичко, даже дългите описания.
никак не ми се сториха самоцелни. всичко в тях имаше връзка с развитието на историята и я допълваше.
книгата много ми напомня старите класики - чичо томовата колиба, тайната градина... не по сюжет, а по начина на описване.
някой писа, че момичетата са хем много малки, хем много зрели. хем неопитни, хем знаещи и можещи.
така е. но дори това не ми се стори нереално. нормално е дете, живяло на село да може да храни кокошки и да се грижи за животни. ако е имало малки братя или сестри - да знае как да се грижи за тях. за градината... за огъня и храната.
сега ще се огледам за априлската книга. надявам се да я чета "по график" и да коментирам по малко, но по-често. 
И аз прочетох "Момичетата...", но в крайна сметка не я оцених високо. Много потискаща атмосфера, съдби и въобще усещане. Далече от мен във всякакъв смисъл. Сякаш с нищо не ме обогати... Освен с разкриването на един друг свят, който също съществува. Не съжалявам, че я прочетох, но не беше моята книга...
С големи очаквания съм по отношение на априлския избор:-) Имам я от известно време и чаках да й дойде моментът.
С големи очаквания съм по отношение на априлския избор:-) Имам я от известно време и чаках да й дойде моментът.