- Публикувана: 4 май 2023, 18:13 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2023, 14:33 ч.
Да кръстим ли бебето на бабата и дядото?
Някои традиции са направо вредни. По какъв начин неспазването им те прави чуждопоклонник?
Всъщност, ще дам конкретни примери:
Сгледа. Ужасно обидна и унизителна за жената традиция.
Тричане. Тук даже няма какво да коментирам.
Това "влизане на жената в рода на мъжа". Това поставя жената и рода й автоматично във вторакачествена позиция. Тук е и кръщаването на първото дете на родителите на мъжа. Ако кръщаването на някого е уважение, то значи отказвам уважение на другите родители. Това вероятно биха били моите. Доста обидно за тях. Грозна традиция.
На първо четене се сещам за тези.
Всъщност, ще дам конкретни примери:
Сгледа. Ужасно обидна и унизителна за жената традиция.
Тричане. Тук даже няма какво да коментирам.
Това "влизане на жената в рода на мъжа". Това поставя жената и рода й автоматично във вторакачествена позиция. Тук е и кръщаването на първото дете на родителите на мъжа. Ако кръщаването на някого е уважение, то значи отказвам уважение на другите родители. Това вероятно биха били моите. Доста обидно за тях. Грозна традиция.
На първо четене се сещам за тези.
От 150 години в родата на ММ се повтарят 2 имена и всеки внук наследява и трите имена на дядо си. Хубави, силни мъжки имена. Естествено, че не ми е минало през ума да прекъсна традицията, но колкото хора, толкова мнения.
Аз съм кръстена на дядо ми по бащина линия. Много си ги уважавам всички, лека им пръст, всички бяха прекрасни хора! Но живеех в една къща с другите ми баба и дядо и винаги ми е било неудобно, че те са пренебрегнати, само защото са родители на жената. От малка не разбирах защо е това преклонение към рода на мъжа. С какво той е нещо повече от този на жената? Това е основната причина да не приемам тази традиция.
Затова избрах дъщеря ми носи красиво име, важна част от историята на България, но не е кръстена на нито един роднина.
Е, да, става част от новото семейство, но то се създава от нея и мъжа. И двамата напускат родителите си.
Мъжът приобщава жената към своя род. Примерно ти минаваш към рода на мъжа ти, а твоя брат приобщава жена си към вашия род. Продължението се движи по мъжка линия. Затова взимаме фамилията на мъжа, а не той нашата.
...Затова взимаме фамилията на мъжа, а не той нашата.
Останалото е личен избор.
В какво конкретно се изразява това приобщаване?
Днес в нищо, просто традиция, спазвана в общия случай с приемане на името.
В какво конкретно се изразява това приобщаване?
Продължава се рода. На мъжа ти. На твоето семейство го продължава брат ти (примерно).
В какво конкретно се изразява това приобщаване?
Продължава се родя. На мъжа ти.
...
П.П. Всъщност, сетих се за едно нещо, което идва единствено от мъжа и за което заслугата/вината е изцяло негова – полът на детето. Всичко останало идва от двамата.
Може ли конкретен отговор? Името ли продължава рода на мъжа? Защото много жени не приемат фамилията на мъжа си, ако въобще сключат брак. Детето/децата ли продължават рода на мъжа? Защото и това не е вярно. Гените са от двамата родители, не само от единия. Нещо друго ли?
Естествено, детето е и на двамата родители. А ти като влизаш в новия род не спираш да си дъщерия на твоите родители. Без значение дали ще вземеш името на мъжа ти децата ти ще го наследят, а след това и тяхните и т.н.
Има държави в които детето получава фамилията на майката и на бащата. Но следващото поколение наследява само на бащата.
И тук следва въпроса за какво изобщо им е това име на майката след като се губи нейде в небитието?
Всеки да го разбира както иска. С модерното отхвърляне на всичко от миналото, се
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
Може ли конкретен отговор? Името ли продължава рода на мъжа? Защото много жени не приемат фамилията на мъжа си, ако въобще сключат брак. Детето/децата ли продължават рода на мъжа? Защото и това не е вярно. Гените са от двамата родители, не само от единия. Нещо друго ли?
Естествено, детето е и на двамата родители. А ти като влизаш в новия род
Скрит текст:
не спираш да си дъщерия на твоите родители. Без значение дали ще вземеш името на мъжа ти децата ти ще го наследят, а след това и тяхните и т.н.
Има държави в които детето получава фамилията на майката и на бащата. Но следващото поколение наследява само на бащата. И тук следва въпроса за какво изобщо им е това име на майката след като се губи нейде в небитието?
Има държави в които детето получава фамилията на майката и на бащата. Но следващото поколение наследява само на бащата.
И тук следва въпроса за какво изобщо им е това име на майката след като се губи нейде в небитието?П.П. Не знам дали няма някакво припокриване тук.
Чрез брака с мъжа ми, аз се сродявам с неговия род и това е така по закон, не е въпрос на традиция. Това ли разбираш под "влизане в рода му"? Наистина не ми е ясно какво разбираш под това, затова питам за конкретика. Защото сключването на брак е еднакво за двама ни действие с еднакви за двама ни законови последици. И двамата сме равнопоставени. При това положение няма как само единият да продължава рода. Генетично също и двамата продължаваме родовете си.
Говоря за сега, не какво е било преди векове.
Всеки да го разбира както иска. С модерното отхвърляне на всичко от миналото, се
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
Здраве да е.
Препоръчани теми