- Публикувана: 4 май 2023, 18:13 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2023, 14:33 ч.
Да кръстим ли бебето на бабата и дядото?
Отживелица ли е или традиция?
Предстои ми избор на име за бебчо изникна един въпрос .Таткото твърди ,че не било задължително да се кръсти на роднините можело и ето и да е просто че ни харесва,но не дава предложения.Аз пък съм израснала с традициите и немога да се отскубна от това че няма да носи буквичката на някого.
Другия въпрос е какво да бъде името и на кого ?
На Свекъра Веселин
На свекървата Диана
На майка ми Кирилка
Майка ми първоначално беше против🙄да има бебе,това взима ли се впредвид.
За момента е момиченце ,но не е 100%сигурно.
Ще съм благодарна ако дадете идея и за комбинация между две имена.
Чула съм и вариант ,че си кръщават детето на домашния любимец,за да не се сърдят бабите/дядовците.
Моля помагайте.
Предстои ми избор на име за бебчо изникна един въпрос .Таткото твърди ,че не било задължително да се кръсти на роднините можело и ето и да е просто че ни харесва,но не дава предложения.Аз пък съм израснала с традициите и немога да се отскубна от това че няма да носи буквичката на някого.
Другия въпрос е какво да бъде името и на кого ?
На Свекъра Веселин
На свекървата Диана
На майка ми Кирилка
Майка ми първоначално беше против🙄да има бебе,това взима ли се впредвид.
За момента е момиченце ,но не е 100%сигурно.
Ще съм благодарна ако дадете идея и за комбинация между две имена.
Чула съм и вариант ,че си кръщават детето на домашния любимец,за да не се сърдят бабите/дядовците.
Моля помагайте.
Тази тема шега ли е с домашния любимец??
А ти какво име би избрала? Какъв е тоя зор да носи нечие име или буква. Ако искаш да го наречеш на някого, давай. Ама толкова ли не ти харесва нито едно име на света?
А ти какво име би избрала? Какъв е тоя зор да носи нечие име или буква. Ако искаш да го наречеш на някого, давай. Ама толкова ли не ти харесва нито едно име на света?
За мен е отживелица задължителния елемент.
Ако харесвате името и човека - разбира се, че може да го кръстите, но да се чудите как да го завъртите , за да е с буквичката на някого не виждал смисъл .
Синът ми носи свое име, уникално за рода. Не харесвам двете имена на дядовците и за секунда не съм се чувствала длъжна да ползвам тях или буквите им
Ако беше момиче обаче щеше да е на една от бабите,чиито имена за мен са прекрасни, но нямат мъжки вариант (тип Елена, Лора).
Ако харесвате името и човека - разбира се, че може да го кръстите, но да се чудите как да го завъртите , за да е с буквичката на някого не виждал смисъл .
Синът ми носи свое име, уникално за рода. Не харесвам двете имена на дядовците и за секунда не съм се чувствала длъжна да ползвам тях или буквите им
Ако беше момиче обаче щеше да е на една от бабите,чиито имена за мен са прекрасни, но нямат мъжки вариант (тип Елена, Лора).
Такава простотия не съм чувала- да си кръстиш детето на домашен любимец.
От имената на роднините харесах Диана
Бащата какво мисли по въпроса? Или няма думата
От имената на роднините харесах Диана
Бащата какво мисли по въпроса? Или няма думата
Отживелица е, не сме си кръщавали детето на никого.
Да носи буквата на някого не е кръщаване на този човек. Кръщаване е да носи цялото му име.
Да носи буквата на някого не е кръщаване на този човек. Кръщаване е да носи цялото му име.
Приятелят ти е съвсем прав - не е задължително. От там нататък както ви харесва и както го чувствате.
Лично аз предпочитам да е на никого. Хем да няма сръдни, защото днес хората често имат само по едно дете и няма за всички баби и дядовци, хем да си е със своя съдба. И моето дете е на никого.
Лично аз предпочитам да е на никого. Хем да няма сръдни, защото днес хората често имат само по едно дете и няма за всички баби и дядовци, хем да си е със своя съдба. И моето дете е на никого.
За домашния любимец не е шега лично хората са ми го казвали.
Кръсти го на домашния любимец, така е сигурно, че кармата му ще е добра.
А ако домашните любимци са повече и някой се разсърди?
За домашния любимец не е шега лично хората са ми го казвали.
Кръсти го на домашния любимец, така е сигурно, че кармата му ще е добра.
Предлагам да е Лъки. Вместо с Торбалан, ще го плаши с Алф!
Мъжът ви е прав. Не е задължително. Нищо не е задължително. В това число традициите. Ако бяха щяха да се казват "задължения".
В моето семейство "традицията" е никой на никого да не се кръщава.
Моето мнение е, че при равни други условия е абсолютно нечестно детето да се кръсти на някого. Не говорим за ситуации с дрезги и проблеми с отношенията. В такъв случай ми трябват 6 деца - по едно на всеки и 2 с имена, каквито ние решим. Друг проблем, който виждам, макар че за някои хора не е и си е тяхно право, е че ако има братя и сестри в картинката то кой трябва да кръсти на родителите? Или ще има братовчеди с еднакви имена.
Отдено от това за мен първата буква от името не е равнозначно на "кръстено е на" и го смятам за отбиване на номера. И пак ще ми трябват повечко деца, за да има букви за всички, освен ако няма повтаряне. Да речем, че някакво видоизменение на някакво по-архаично име - да. За имената, които имат сходно значение съм малко на кантар. Иди обяснявай, че Марина е кръстена на дядо Огнян или пък Далия е на баба Гиргина.
В моето семейство "традицията" е никой на никого да не се кръщава.
Моето мнение е, че при равни други условия е абсолютно нечестно детето да се кръсти на някого. Не говорим за ситуации с дрезги и проблеми с отношенията. В такъв случай ми трябват 6 деца - по едно на всеки и 2 с имена, каквито ние решим. Друг проблем, който виждам, макар че за някои хора не е и си е тяхно право, е че ако има братя и сестри в картинката то кой трябва да кръсти на родителите? Или ще има братовчеди с еднакви имена.
Отдено от това за мен първата буква от името не е равнозначно на "кръстено е на" и го смятам за отбиване на номера. И пак ще ми трябват повечко деца, за да има букви за всички, освен ако няма повтаряне. Да речем, че някакво видоизменение на някакво по-архаично име - да. За имената, които имат сходно значение съм малко на кантар. Иди обяснявай, че Марина е кръстена на дядо Огнян или пък Далия е на баба Гиргина.
Аз лично бих кръстила на баба/дядо, само ако съм бременна с 4 бебета 
Иначе го усещам неуважително към останалите, които не са "избрани".
Дъщеря ни не е кръстена на никого. Името избрах сама. Така или иначе 2 от имената са на бащата, с мъжа ми смятаме, че поне за едното и майката трябва да участва.
Иначе го усещам неуважително към останалите, които не са "избрани".
Дъщеря ни не е кръстена на никого. Името избрах сама. Така или иначе 2 от имената са на бащата, с мъжа ми смятаме, че поне за едното и майката трябва да участва.
Ако го кръстите на кучето, няма ли да става леко объркване, когато ги извеждате на разходка?
"Роки тук, седни, мирно. Ти, не ти!"
"Донеси пръчката, не яж ако!"
От друга страна, детето от малко ще се научи да изпълнява команди. 😁
Ако е на котката, ще видите зор, те са доста своенравни. "Клеопатра излез от гардероба, Клеопатра слез от масата, Клеопатра не мога да работя, ако се правиш, че спиш на клавиатуратааа" ( и детето и котката ще се правят, че не ви чуват)
Но то си е ваша работа.
Имам опит и с костенурка, папагал, хамстер и декоративни рибки, но там направо не ми се мисли.
"Роки тук, седни, мирно. Ти, не ти!"
"Донеси пръчката, не яж ако!"
От друга страна, детето от малко ще се научи да изпълнява команди. 😁
Ако е на котката, ще видите зор, те са доста своенравни. "Клеопатра излез от гардероба, Клеопатра слез от масата, Клеопатра не мога да работя, ако се правиш, че спиш на клавиатуратааа" ( и детето и котката ще се правят, че не ви чуват)
Но то си е ваша работа.
Имам опит и с костенурка, папагал, хамстер и декоративни рибки, но там направо не ми се мисли.
Само да вмъкна ,че нямаме домашен любимец,за нас лично отпада този вариант.
Виктор също отпада прекрасно име е ,но племенника се казва така.
За момента май везните клонят към свекървата.Въпреки че явно да бъде кръстен на някого или да вземе буквичката е отживелица.
Диана,Даяна или Ваяна ,Велиана може би ще бъде,ако на следващия преглед не ни изненадат с момче.
Незнам таткото все още не дава идеи за имена и не ми помага за категорично решение,ама съм 6 месец вече и ми се иска вече да се вземе това решение.
Виктор също отпада прекрасно име е ,но племенника се казва така.
За момента май везните клонят към свекървата.Въпреки че явно да бъде кръстен на някого или да вземе буквичката е отживелица.
Диана,Даяна или Ваяна ,Велиана може би ще бъде,ако на следващия преглед не ни изненадат с момче.
Незнам таткото все още не дава идеи за имена и не ми помага за категорично решение,ама съм 6 месец вече и ми се иска вече да се вземе това решение.
За мен, ако и двамата родители го искат традицията е хубаво нещо. Друг е въпроса, ако някой от тях е притиснат и му се нарежда.
За мен името на детето трябва да се харесва и на двамата родителя.
Също така не вярвам в модерни и старовремски имена, за мен има хубави и такива, които не харесвам.
Лично аз съм кръстила децата на двамата дядовци, но при положение, че и на двамата им беше все едно как ще се казват, важното беше да са здрави.
За мен името на детето трябва да се харесва и на двамата родителя.
Също така не вярвам в модерни и старовремски имена, за мен има хубави и такива, които не харесвам.
Лично аз съм кръстила децата на двамата дядовци, но при положение, че и на двамата им беше все едно как ще се казват, важното беше да са здрави.
Съвсем сериозен е!
Въпросът в заглавието риторичен ли е?
Да има именни дни и на термина ми и преди това.
На 26 гледах имаше Наталия имен ден което е прекрасно име.
На 26 гледах имаше Наталия имен ден което е прекрасно име.
В анкетата сте посочила опция за празник. Около термина има ли празници?
Ясно, че ако се роди на св. Хараламби няма нужда така да се кръщава, ама все пак има и хубави християнски имена…
Ясно, че ако се роди на св. Хараламби няма нужда така да се кръщава, ама все пак има и хубави християнски имена…
След като бащата държи да не е кръстено на роднини, не кръщавай 1:1. Но пък да се откажеш от своето желание за буквичка не ми се вижда смислено.
Велиана и Ваяна не ми харесват лично на мен, всъщност ми се струват напълно измислени, нищо, че може и някой да се казва така.
Но ти остават толкова много опции, просто отвори който и да е именник. Вера, Даниела, Калина и какво ли не още.
Велиана и Ваяна не ми харесват лично на мен, всъщност ми се струват напълно измислени, нищо, че може и някой да се казва така.
Но ти остават толкова много опции, просто отвори който и да е именник. Вера, Даниела, Калина и какво ли не още.
Да има именни дни и на термина ми и преди това.
На 26 гледах имаше Наталия имен ден което е прекрасно име.
На 26 гледах имаше Наталия имен ден което е прекрасно име.
В анкетата сте посочила опция за празник. Около термина има ли празници?
Ясно, че ако се роди на св. Хараламби няма нужда така да се кръщава, ама все пак има и хубави християнски имена…
Ясно, че ако се роди на св. Хараламби няма нужда така да се кръщава, ама все пак има и хубави християнски имена…
Наталия е прекрасно име. Потърсих в гугъл, на същия ден празнува и Адриана. Малко след това е Анастасия, което ми е едно от любимите имена.
И аз като uncommon бих казала, че Велиана и Ваяна са много измислени.
Разбира се, че не е задължително да е кръстено на някой детето, за мен тази традиция е отживелица.
Ако родителите имат различно мнение относно кръщаването на баби/дядовци, компромисен вариант е да се избере име което те харесват, но с буквичката на някой. Така направихме ние, защото таткото искаше да спази традицията, а аз изобщо не я харесвам. Дядото беше доволен и дори каза, че името което сме избрали му харесва повече от неговото
Ако родителите имат различно мнение относно кръщаването на баби/дядовци, компромисен вариант е да се избере име което те харесват, но с буквичката на някой. Така направихме ние, защото таткото искаше да спази традицията, а аз изобщо не я харесвам. Дядото беше доволен и дори каза, че името което сме избрали му харесва повече от неговото
Това е много личен избор според ситуацията, близките ни, имената им... За мен само буквата не е никакво кръщаване. Голямата ми дъщеря е Радост, но не е кръстена на майка ми, която е с Р, но името и няма общо.
Ако бебчето е момиче Диана не е лошо име на дядото би ми харесало Весела, защото Веселина ми е грубо и не толкова позитивно,Кирилка не ми допада никак, ако е момче Кирил ми харесва, но женският вариант ми е остарял доста и е грубичък. Комбинация между тези имена аз поне не намирам. Ако не чувствате нужда да е кръстено на баби и дядовци според мен си изберете име по ваш вкус с таткото.
Ако бебчето е момиче Диана не е лошо име на дядото би ми харесало Весела, защото Веселина ми е грубо и не толкова позитивно,Кирилка не ми допада никак, ако е момче Кирил ми харесва, но женският вариант ми е остарял доста и е грубичък. Комбинация между тези имена аз поне не намирам. Ако не чувствате нужда да е кръстено на баби и дядовци според мен си изберете име по ваш вкус с таткото.
Аз пък съм израснала с традициите и немога да се отскубна от това че няма да носи буквичката на някого.
Това е традицията "Отбиване на номера", кръщаване на някого е кръщаване с цялото име или с много (само буква разлика примерно) сходно, почти същото. Или с умалителното.
Кирилка.. името Кирил всъщност е само мъжко и хубаво име. На Кирил може да се кръсти Кира (от гръцки - господарка) или Киара.. но не са характерни български/славянски имена.
При положение, че никой не прилага натиск за кръщаване някому, на твое място, Firefly бих избрала име, което истински ми харесва. Бих обсъдила със съпруга ми и заедно бихме избрали име, което ни е на сърце.
Аз лично не харесвам кръщаване на някого. Но всеки си решава според усещането си. Може цялото име, може само буквата.
Когато избирахме име за детето, условието беше да не е на някого, дори и като буква и с мъжа ми да одобрим и двамата името. Дори и малко на някой от двама ни да не ни допада, името отпадаше. По пък мислихме само за момче, понеже от много рано се видя полът.
Когато избирахме име за детето, условието беше да не е на някого, дори и като буква и с мъжа ми да одобрим и двамата името. Дори и малко на някой от двама ни да не ни допада, името отпадаше. По пък мислихме само за момче, понеже от много рано се видя полът.
Съжалявам, че кръстих децата си на родителите ни. Не съм очаквала, че ще правят разлика между внуците си, но се оказа, че свекърва ми има очи само за кръстения на нея, припознава сина си в него и игнорира дъщеря ми, а родителите ми (те са с една буква), се разтапят от всяка глупост, която дъщеря ми сътвори и винаги намират за какво да се скарат на сина.
И аз, както съфорумката по-горе, Ви предлагам да кръстите детето Весела или Диана, а ако следващото е момче - Кирил.
Като съчетание между Веселин и Диана, ми хрумват Владимира/Владислава. Пишете, че има малка вероятност бебето да бъде момче - тогава може Веселин, Владимир, Владислав, Венелин, Валентин...
Името Наталия също ми харесва. Ако пък детето "подрани" и се роди около празника Успение Богородично - 15 август, може да го кръстите Мария, Мариана, Мариела... Ако решите да бъде с "К" - може Камелия.
Успех!
Като съчетание между Веселин и Диана, ми хрумват Владимира/Владислава. Пишете, че има малка вероятност бебето да бъде момче - тогава може Веселин, Владимир, Владислав, Венелин, Валентин...
Името Наталия също ми харесва. Ако пък детето "подрани" и се роди около празника Успение Богородично - 15 август, може да го кръстите Мария, Мариана, Мариела... Ако решите да бъде с "К" - може Камелия.
Успех!
На мен като комбинация между Диана и Веселин ми хрумва Детелина. Познавам само едно момиче с това име, доста непопулярно, но си е чиста проба импровизирана комбинация между двете имена и е спорно дали бабата и дядото ще приемат детето за кръстено на тях.
Когато аз избирах име за детето ми, от първите срички на свекърите и родителите ми се получи Василия. Интересно име, непопулярно, дори по някакъв странен начин хубаво, обаче нещо не ми допадна, като че ли съзрях нотка архаичност, знам ли, та отпадна категорично. (Зейнеб от Нова тв после кръсти едната си близначка така.) Избрахме име с буквата на майка ми и дядото на мъжа ми, което и двамата харесахме (аз особено и от години). Ще си усетите вашето име, има време.
Когато аз избирах име за детето ми, от първите срички на свекърите и родителите ми се получи Василия. Интересно име, непопулярно, дори по някакъв странен начин хубаво, обаче нещо не ми допадна, като че ли съзрях нотка архаичност, знам ли, та отпадна категорично. (Зейнеб от Нова тв после кръсти едната си близначка така.) Избрахме име с буквата на майка ми и дядото на мъжа ми, което и двамата харесахме (аз особено и от години). Ще си усетите вашето име, има време.
Иначе по темата, и за мен е отживелица, при нас никой не е давал съвети за име, всички само се радват на внучката. И да са имали някакви мисли по въпроса, поне не са ги споделяли. От друга страна двамата ни дядовци са Иван, а кръстихме дъщеря си Калояна, а Калоян означава по-хубав Иван. Така че може да са решили, че е на тях, но не е търсен ефект. Просто много ни хареса името и на двамата с ММ 
Съжалявам, че кръстих децата си на родителите ни. Не съм очаквала, че ще правят разлика между внуците си, но се оказа, че свекърва ми има очи само за кръстения на нея, припознава сина си в него и игнорира дъщеря ми, а родителите ми (те са с една буква), се разтапят от всяка глупост, която дъщеря ми сътвори и винаги намират за какво да се скарат на сина.
Това е по-силно и от тебе, заложено е в подсъзанието и затова го правим.
Името е енергия. Колкото повече хора го носят, токова по- силна, по-силна е и връзката на сина ви към рода, на когото е кръстен, нормалнно е.
Нищо не би трябвало да е задължително, а според вашето вътрешно усещане. Ако е на някой да е в съгласие с вас двамата. Ако не е на никой да е нещо, което ви е близко, като звук, като смисъл. То името винаги напомня на някой - роднина, приятел, познат, актьор, писател, герой от книга... Или съдържа нещо пожелателно в себе си, което описва вашата представа за детето.
Отвори един Именник и си напиши на листче имената, които ти харесват. После ги обсъди с мъжа ти. След тия които ще отпаднат ще стесните кръга. Аз мисля, че имаш доста време и сама ще си усетиш името. Не позволявай други хора да избират име на детето ти. Това е много личен и специален избор. Кой на кого кръстил, как направил няма нищо общо с твоята история. Нея си я пишете двамата с мъжа ти.
Успех и леко раждане!
Отвори един Именник и си напиши на листче имената, които ти харесват. После ги обсъди с мъжа ти. След тия които ще отпаднат ще стесните кръга. Аз мисля, че имаш доста време и сама ще си усетиш името. Не позволявай други хора да избират име на детето ти. Това е много личен и специален избор. Кой на кого кръстил, как направил няма нищо общо с твоята история. Нея си я пишете двамата с мъжа ти.
Успех и леко раждане!
За мен не просто отживелица, а глупава отживелица.
На една от братовчедките ми баща ù давал зор да е кръстена на неговия баща. Майката е от нашия род и ние не сме такива, но под натиск нарекла детето с някакво странно име - не съвсем изкилиферчено, но определено не е традиционно и си личи, че е било голямо умуване. Иначе, нали, традицията се гони. Сега същата тази братовчедка вече има две деца, на никого не са кръстени, с много хубави кратки и светски имена - страшно дълбокомислени разговори бяха и след двете раждания на кого са кръстени, понеже не са на баба и дядо. Накрая някой се сети, че на не знам кой си далечен роднина името му започвало с тази буква и ето, на него са.
Не ми е ок такова нещо, глуповато е и е проява на неуважение - към тези, чиято буква е пренебрегната.
На една от братовчедките ми баща ù давал зор да е кръстена на неговия баща. Майката е от нашия род и ние не сме такива, но под натиск нарекла детето с някакво странно име - не съвсем изкилиферчено, но определено не е традиционно и си личи, че е било голямо умуване. Иначе, нали, традицията се гони. Сега същата тази братовчедка вече има две деца, на никого не са кръстени, с много хубави кратки и светски имена - страшно дълбокомислени разговори бяха и след двете раждания на кого са кръстени, понеже не са на баба и дядо. Накрая някой се сети, че на не знам кой си далечен роднина името му започвало с тази буква и ето, на него са.
Не ми е ок такова нещо, глуповато е и е проява на неуважение - към тези, чиято буква е пренебрегната.
Авторке, ако първото Ви дете е кръстено на някого от Вашите роднини, може би е добре второто да го кръстите на някого от роднините на мъжа Ви. В предишния си пост написах, че ако имате второ дете, може да го кръстите на майка Ви - Кирил, но се оказва, че вече имате едно дете и това ще Ви е второто.
Важното е името да харесва и на двамата родители.
Важното е името да харесва и на двамата родители.
Мнението ми е 1:1 с това на waterproof
Няма нищо задължително… ако за вас спазването на самата традиция е толкова важно и не можете да направите компромис вижте дали таткото не е склонен на такъв и в случай, че е обсъдете варианти, така че да уважите някой от близките ви.
От изброените от вас имена съм пристрастна към Диана /така се казва моята голяма дъщеря и намирам името за красиво и благозвучно/.
Една от причините да не се придържам към традицията детето да бъде кръстено на някого- стеснява изключително много избора на име.
Няма нищо задължително… ако за вас спазването на самата традиция е толкова важно и не можете да направите компромис вижте дали таткото не е склонен на такъв и в случай, че е обсъдете варианти, така че да уважите някой от близките ви.
От изброените от вас имена съм пристрастна към Диана /така се казва моята голяма дъщеря и намирам името за красиво и благозвучно/.
Една от причините да не се придържам към традицията детето да бъде кръстено на някого- стеснява изключително много избора на име.
А аз мисля, че кръщаването с първата буква на някой близък, показва уважение към този човек.
Аз уважавам родителите си,ни моят мъж - неговите.
Като ползваме първата им буква не мисля, че се стеснява изборът на име, имена колко щеш на тоя свят. Но, хората се чувстват уважени, а децата , мисля, в някакъв момент, усещат че принадлежат към същия този род,на не са самички. Може и да е остаряло, обаче уважението, според мен, може да се покаже по този начин. На една определена възраст хората вече не се интересуват от пари, кариера, екскурзии. Вниманието на близките им към тях е единственото, което ги интересува.
Аз уважавам родителите си,ни моят мъж - неговите.
Като ползваме първата им буква не мисля, че се стеснява изборът на име, имена колко щеш на тоя свят. Но, хората се чувстват уважени, а децата , мисля, в някакъв момент, усещат че принадлежат към същия този род,на не са самички. Може и да е остаряло, обаче уважението, според мен, може да се покаже по този начин. На една определена възраст хората вече не се интересуват от пари, кариера, екскурзии. Вниманието на близките им към тях е единственото, което ги интересува.
В годините мнението ми по въпроса се е променяло, днес не бих кръстили детето си на никого. Бих дала класическо име с хубаво значение, евентуално бих се съобразила с датата на раждане, както казва Ванга,че детето си идва с името си. Не е хубаво да се кръщава на никого, защото това носи енергия от чужд човек. Особено модерното да се кръщава на бащата също не е добре. В последно време доста модерни са някакви измислени имена, с цел детето да е уникално, но там, вероятността от обратен ефект е много голяма. За съжаление егото надделява, на този да го кръстиш на онзи, уважение и т.н. Сещам се за моя позната чиито свекър заплаши, че ще се самоубие ако не го кръстят на него и да кръстиха го. Което за мен е отвратително. Иначе признавам Гущерова, като се сетя за имена на деца.
От 150 години в родата на ММ се повтарят 2 имена и всеки внук наследява и трите имена на дядо си. Хубави, силни мъжки имена. Естествено, че не ми е минало през ума да прекъсна традицията, но колкото хора, толкова мнения.
От 150 години в родата на ММ се повтарят 2 имена и всеки внук наследява и трите имена на дядо си. Хубави, силни мъжки имена. Естествено, че не ми е минало през ума да прекъсна традицията, но колкото хора, толкова мнения.
Но както виждам идеята е същата. 😀 Получава се някакво задръстване с едно и също име, докато не се изчисти.
Историята на рода им е интересна, успяли са да се проследят до около 300 години назад. Родословното им дърво се намира и в архива на града. Двете редуващи се имена се появяват от преди освобождението от турско робство и вървят до днес. Харесва ми много името на свекър ми, Сава, и нямах проблем да кръстя сина си така. За първия мъж до който са достигнали се знае, че е живял в земите на днешна Македония.
Как така жените минавали към рода на мъжа при брак? 
Такава е традицията - момата напуска майка си и баща си и става член на новото семейство.
Цитат
Ела се вие превива,
мома се с рода леле прощава.
Прощавай мамо и татко
и ти ле рода леле голема.
До сега съм Ви слушала,
до сега свекър леле свекърва.
До сега съм Ви слушала,
до сега свекър леле свекърва.
До сега братец и сестри,
от сега зълви леле девери.
Ела се вие превива,
мома се с рода леле прощава.
мома се с рода леле прощава.
Прощавай мамо и татко
и ти ле рода леле голема.
До сега съм Ви слушала,
до сега свекър леле свекърва.
До сега съм Ви слушала,
до сега свекър леле свекърва.
До сега братец и сестри,
от сега зълви леле девери.
Ела се вие превива,
мома се с рода леле прощава.
Е, да, става част от новото семейство, но то се създава от нея и мъжа. И двамата напускат родителите си.
Не и по традиция
Патриархалната традиция е кланова, ако мога така да се изразя - има си патриарх на клана и всякакви по-низши роднини под него. А и все още фамилното име на мъжа, пак по традиция, се приема от жената.
Някои традиции са направо вредни. По какъв начин неспазването им те прави чуждопоклонник?
Всъщност, ще дам конкретни примери:
Сгледа. Ужасно обидна и унизителна за жената традиция.
Тричане. Тук даже няма какво да коментирам.
Това "влизане на жената в рода на мъжа". Това поставя жената и рода й автоматично във вторакачествена позиция. Тук е и кръщаването на първото дете на родителите на мъжа. Ако кръщаването на някого е уважение, то значи отказвам уважение на другите родители. Това вероятно биха били моите. Доста обидно за тях. Грозна традиция.
На първо четене се сещам за тези.
Всъщност, ще дам конкретни примери:
Сгледа. Ужасно обидна и унизителна за жената традиция.
Тричане. Тук даже няма какво да коментирам.
Това "влизане на жената в рода на мъжа". Това поставя жената и рода й автоматично във вторакачествена позиция. Тук е и кръщаването на първото дете на родителите на мъжа. Ако кръщаването на някого е уважение, то значи отказвам уважение на другите родители. Това вероятно биха били моите. Доста обидно за тях. Грозна традиция.
На първо четене се сещам за тези.
От 150 години в родата на ММ се повтарят 2 имена и всеки внук наследява и трите имена на дядо си. Хубави, силни мъжки имена. Естествено, че не ми е минало през ума да прекъсна традицията, но колкото хора, толкова мнения.
Аз съм кръстена на дядо ми по бащина линия. Много си ги уважавам всички, лека им пръст, всички бяха прекрасни хора! Но живеех в една къща с другите ми баба и дядо и винаги ми е било неудобно, че те са пренебрегнати, само защото са родители на жената. От малка не разбирах защо е това преклонение към рода на мъжа. С какво той е нещо повече от този на жената? Това е основната причина да не приемам тази традиция.
Затова избрах дъщеря ми носи красиво име, важна част от историята на България, но не е кръстена на нито един роднина.
Е, да, става част от новото семейство, но то се създава от нея и мъжа. И двамата напускат родителите си.
Мъжът приобщава жената към своя род. Примерно ти минаваш към рода на мъжа ти, а твоя брат приобщава жена си към вашия род. Продължението се движи по мъжка линия. Затова взимаме фамилията на мъжа, а не той нашата.
...Затова взимаме фамилията на мъжа, а не той нашата.
Останалото е личен избор.
В какво конкретно се изразява това приобщаване?
Днес в нищо, просто традиция, спазвана в общия случай с приемане на името.
В какво конкретно се изразява това приобщаване?
Продължава се рода. На мъжа ти. На твоето семейство го продължава брат ти (примерно).
В какво конкретно се изразява това приобщаване?
Продължава се родя. На мъжа ти.
...
П.П. Всъщност, сетих се за едно нещо, което идва единствено от мъжа и за което заслугата/вината е изцяло негова – полът на детето. Всичко останало идва от двамата.
Може ли конкретен отговор? Името ли продължава рода на мъжа? Защото много жени не приемат фамилията на мъжа си, ако въобще сключат брак. Детето/децата ли продължават рода на мъжа? Защото и това не е вярно. Гените са от двамата родители, не само от единия. Нещо друго ли?
Естествено, детето е и на двамата родители. А ти като влизаш в новия род не спираш да си дъщерия на твоите родители. Без значение дали ще вземеш името на мъжа ти децата ти ще го наследят, а след това и тяхните и т.н.
Има държави в които детето получава фамилията на майката и на бащата. Но следващото поколение наследява само на бащата.
И тук следва въпроса за какво изобщо им е това име на майката след като се губи нейде в небитието?
Всеки да го разбира както иска. С модерното отхвърляне на всичко от миналото, се
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
Може ли конкретен отговор? Името ли продължава рода на мъжа? Защото много жени не приемат фамилията на мъжа си, ако въобще сключат брак. Детето/децата ли продължават рода на мъжа? Защото и това не е вярно. Гените са от двамата родители, не само от единия. Нещо друго ли?
Естествено, детето е и на двамата родители. А ти като влизаш в новия род
Скрит текст:
не спираш да си дъщерия на твоите родители. Без значение дали ще вземеш името на мъжа ти децата ти ще го наследят, а след това и тяхните и т.н.
Има държави в които детето получава фамилията на майката и на бащата. Но следващото поколение наследява само на бащата. И тук следва въпроса за какво изобщо им е това име на майката след като се губи нейде в небитието?
Има държави в които детето получава фамилията на майката и на бащата. Но следващото поколение наследява само на бащата.
И тук следва въпроса за какво изобщо им е това име на майката след като се губи нейде в небитието?П.П. Не знам дали няма някакво припокриване тук.
Чрез брака с мъжа ми, аз се сродявам с неговия род и това е така по закон, не е въпрос на традиция. Това ли разбираш под "влизане в рода му"? Наистина не ми е ясно какво разбираш под това, затова питам за конкретика. Защото сключването на брак е еднакво за двама ни действие с еднакви за двама ни законови последици. И двамата сме равнопоставени. При това положение няма как само единият да продължава рода. Генетично също и двамата продължаваме родовете си.
Говоря за сега, не какво е било преди векове.
Всеки да го разбира както иска. С модерното отхвърляне на всичко от миналото, се
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
се добутахме до тук - никой никого не уважава, робува се единствено на идеята, че парите са мерило за успех, чалготеките процъфтяват, силиконките са еталон за красота...да изброявам ли още?
Здраве да е.
А, да. В повечето случаи фамилното име на детето идва от бащата, това е така. Има вариант да дойде от майката, но е малко по-сложно. Личното ми мнение е, че това е изключително неправилно, защото детето е на двамата родители. Но пък е съвсем основателна причина (единствената) малкото име да дойде само от майката. За баланс.
За унижението с кръщаването на бабата и дядото ли питаш? Ако е за него, НСЧ е обяснила:
Затова е най-добре детето или да носи неутрално име (което избрахме ние), или да е комбинация от имената на всички баби и дядовци (което ми се струва невъзможно).
За унижението с кръщаването на бабата и дядото ли питаш? Ако е за него, НСЧ е обяснила:
Цитат
Отхвърлям само онова, което ни приканва да уважаваме едини да унижаваме друг. Имам силно развито чувство за справедливост, затова показвам уважението си към всички еднакво, без да пренебрегвам.
Затова е най-добре детето или да носи неутрално име (което избрахме ние), или да е комбинация от имената на всички баби и дядовци (което ми се струва невъзможно).
За унижението - имам предвид традицията детето да носи името на дядото по бащина линия. С това показвам, че уважавам единствено него. Всички останали, двете баби и другия дядо, не са достойни да бъдат уважени според нея. И то не за друго, а защото бабите са от женски пол, а другият дядо е баща на жена.
Няма как да продължа такава традиция.
Затова казах, че не бих кръстила детето си на баба/дядо, освен ако не съм бременна с 4 едновременно
Чувството за справедливост ми е само за личните решения. Дъщеря ми ще кръсти детето си, както прецени.
Няма как да продължа такава традиция.
...Ако внучетата не са кръстени на никого добре, но ако всичките ти внучета са кръстени на родителите на снахите ти, то тогава справедливо ли е?
Чувството за справедливост ми е само за личните решения. Дъщеря ми ще кръсти детето си, както прецени.
Унижение е само за женските родители, като пренебрегваш родителите на съпруга, не е унижение за тях, съвсем нормално е. Браво, чудни разсъждения! Понеже тръгнахме от традициите - първото е на мъжката рода. Това го е решавал кумът. При раждането на детето, бащата е отивал да почерпи най - напред кумовете и е ,, искал ,, име. Не са били редки случаите, когато кумът посочва и своето име.
Унижение е само за женските родители, като пренебрегваш родителите на съпруга, не е унижение за тях,
Скрит текст:
съвсем нормално е. Браво, чудни разсъждения! Понеже тръгнахме от традициите - първото е на мъжката рода. Това го е решавал кумът. При раждането на детето, бащата е отивал да почерпи най - напред кумовете и е ,, искал ,, име. Не са били редки случаите, когато кумът посочва и своето име.
Отделно, че написах, че за мен най-добрият вариант е неутрално, а не кръстено на някого. Или едновременно на четиримата, ако това въобще е възможно.
П.П. В моя род традицията е точно такава – с кума. Майка ми е била кръстена на някаква негова тогавашна любовница. Много "уважително", но традиция...
И все пак времената, както и нравите се менят.
Някога (имало е натиск) моята майка е избрала име, която тя е харесала за мен, на никого.
Нейната майка (моята любима баба) често се цупеше, че не съм кръстена на нея, а името й бе старовремско и винаги съм била безкрайно благодарна, че моята майка не е “клекнала” 😃.
Имам познат, в чийто от поне 2 века се редуват Христо и Иван. Неговият внук (ако има такъв) ще е Иван. Освен, ако снахата не е упорита 😆.
Някога (имало е натиск) моята майка е избрала име, която тя е харесала за мен, на никого.
Нейната майка (моята любима баба) често се цупеше, че не съм кръстена на нея, а името й бе старовремско и винаги съм била безкрайно благодарна, че моята майка не е “клекнала” 😃.
Имам познат, в чийто от поне 2 века се редуват Христо и Иван. Неговият внук (ако има такъв) ще е Иван. Освен, ако снахата не е упорита 😆.
Унижение е само за женските родители, като пренебрегваш родителите на съпруга, не е унижение за тях, съвсем нормално е. Браво, чудни разсъждения! Понеже тръгнахме от традициите - първото е на мъжката рода. Това го е решавал кумът. При раждането на детето, бащата е отивал да почерпи най - напред кумовете и е ,, искал ,, име. Не са били редки случаите, когато кумът посочва и своето име.
Както каза milenaka, 2 от имената на детето са от мъжкия род. Законът в България се е погрижил да не е пребрегнат, а майката да бъде изцяло заличена.
П.П. Няма как да спазя и традицията с кума. Това дете не е негово.
Никой вече не спазва традицията с кумовете, другото е лично решение. Няма нищо лошо детето да има свое име, стига да няма някакъв фанатизъм. Пример: детето се роди на празника София, Вяра, Надежда и Любов. Защото свекървата се казва Надежда, внучката се казва Дияна. Т.е. детето си дойде с името, както се казва, ама пуст инат....
Знаете ли, родена съм на Ивановден. Едната ми баба беше Иванка. Кръстена съм на другата.
Брат ми е първото дете и е кръстен на свекъра. Свекървата е Иванка. Майка ми е казала, че двете деца на родата на баща ми няма да ги пише, за това съм на другата баба.
Аз знам, че на починал не се кръщава и не бих. Баща ми почина. На него няма да кръстя бебе. Сякаш хората имат някаква борба за надмощие кой печели нещо.. а най-важното е хората да са живи и здрави, вместо да си мерят кой колко букви от името е дал на бебето!
Брат ми е първото дете и е кръстен на свекъра. Свекървата е Иванка. Майка ми е казала, че двете деца на родата на баща ми няма да ги пише, за това съм на другата баба.
Аз знам, че на починал не се кръщава и не бих. Баща ми почина. На него няма да кръстя бебе. Сякаш хората имат някаква борба за надмощие кой печели нещо.. а най-важното е хората да са живи и здрави, вместо да си мерят кой колко букви от името е дал на бебето!
Защо инат? Лично решение.
А, имаш предвид, че свекървата се е инатила ли? Много е нагло това. Родителите имат пълно право на претенции за името на собственото си дете. Бабата не е родител на това дете, като е имала претенции, да е кръстило своето според тях.
Представих си как някой се опитва да ни държи сметка за името на детето ни... Нямаше да завърши добре.
А, имаш предвид, че свекървата се е инатила ли? Много е нагло това. Родителите имат пълно право на претенции за името на собственото си дете. Бабата не е родител на това дете, като е имала претенции, да е кръстило своето според тях.
Представих си как някой се опитва да ни държи сметка за името на детето ни... Нямаше да завърши добре.
Никой вече не спазва традицията с кумовете, другото е лично решение. Няма нищо лошо детето да има свое име, стига да няма някакъв фанатизъм. Пример: детето се роди на празника София, Вяра, Надежда и Любов. Защото свекървата се казва Надежда, внучката се казва Дияна. Т.е. детето си дойде с името, както се казва, ама пуст инат....
Винаги ще има различни мнения, защото хората са различни, всеки тълкува решението ѝ според собствените си разбирания. Затова не коментирам чуждите решения, това че някой е взел различно от моето, не го прави правилно, грешно или от инат.
Скрит текст:
Една съседка има син и дъщеря, всеки с по 1 дете, което не е кръстено на никого. Всички се изредиха да я питат на кого са кръстени (Мария и Моника). Тя винаги отговаря шеговито "Е как на кого? И двете на мен!" Нейното име започва с Е, съответно хората я гледат странно. След това уточнява - Мама
Ражда се майка ми на връх дева Мария. Щастливата леля (сестра на родилката) хуква да я запише Мария в общината и хоп среща бабата от село (бабата по бащина линия). Ама как така Мария, на мен ще я пишете. Да, ама селската баба се казва Ната, ха сега, не върви такова име да сложат на бебето. Лелята се почудула как да го модернизира и измислила да е Надежа. Записват бебето Надежда, кръстено на баба Ната. Ама след време се оказва, че баба Ната всъщност се казва Анастасия не е имало драми и сръдни, нито виновни, то кой да е виновен, че баба Анастасия била популярна като Ната
Дядо ми по бащина линия се казваше Анастас, рядко име. Почти никой не знаеше, че се казва така, всички го наричаха Петко (според бабите, които присъствали на кръщенето, попът го нарекъл Петко и така си тръгнало, нищо че по документи е Анастас).
не е имало драми и сръдни, нито виновни, то кой да е виновен, че баба Анастасия била популярна като Ната Дядо ми по бащина линия се казваше Анастас, рядко име. Почти никой не знаеше, че се казва така, всички го наричаха Петко (според бабите, които присъствали на кръщенето, попът го нарекъл Петко и така си тръгнало, нищо че по документи е Анастас).
Първата жена на дядо ми починала при.раждането заедно с бебето. Живели са при нейните родители. Дядо ми си тръгва, такъв му е бил и занаятът и среща в града баба ми, която е кръгъл сирак. Женят се и по неизвестни за мен и майка ми причини отиват при родителите на покойната му жена. Майка ми се ражда там и е кръстена не на бабата по бащина линия, а на майката на покойната жена на дядо. Не остават дълго там, но по-късно са поддържали контакт с тези хора. Второто дете вече е кръстено на майката на дядо ми, а третото - на никого. Баба и свекърът й са адаши. Моите дядовци също са адаши, аз много харесвам името им, въпреки, че към днешна дата е супер популярно, по мое време го нямаше сред децата. Да, ама не, не съм кръстена на никого и така и не си харесах името. Нито на едните ми баба и дядо, нито на другите има кръстено дете, а родителите ми са от семейства с по три деца. На 20 години бях категорично против традицията, по времето, когато станах майка, вече си бях променила мнението, но нямаше на кого да кръщавам - майка ми каза, че не иска на нея, не си харесвала името, а на мен Евтим си ми харесва за момче. Та не е Евтим, а Емил.
А на баба Ната е можело и Наталия.
А традицията и от времето, когато семействата са имали по 5-6 деца, че и повече. И си е имало ред за кръщаването според пола на бебето - на свекър/ свекърва първото, на тъст/ тъща - второто, третото на другия от свекървите, четвъртото на другия от тъстовете, пък след туй на светец или както си решат. И не е имало драми и обидени. По моето време семействата бяха основно с по две деца и първото се кръщаваше на едната страна, а второто на другата. Драми са правели някои по-прости хора, че не е на тях дословно или защо е на другия от семейството. Ама то това си е до акъл и до уважение вътре в самото семейство - баба Пена да се цупи, че не било Пена или Пенчо, а било Гергана или Георги на дядо Георги. Знам и за други уговорки, че са се правели - ако е момче на дядото по бащина линия, ако е момиче - на бабата по майчина
И понеже не се е знаел полът на бебето предварително - на късмет и сърдити няма.
А на баба Ната е можело и Наталия.
А традицията и от времето, когато семействата са имали по 5-6 деца, че и повече. И си е имало ред за кръщаването според пола на бебето - на свекър/ свекърва първото, на тъст/ тъща - второто, третото на другия от свекървите, четвъртото на другия от тъстовете, пък след туй на светец или както си решат. И не е имало драми и обидени. По моето време семействата бяха основно с по две деца и първото се кръщаваше на едната страна, а второто на другата. Драми са правели някои по-прости хора, че не е на тях дословно или защо е на другия от семейството. Ама то това си е до акъл и до уважение вътре в самото семейство - баба Пена да се цупи, че не било Пена или Пенчо, а било Гергана или Георги на дядо Георги. Знам и за други уговорки, че са се правели - ако е момче на дядото по бащина линия, ако е момиче - на бабата по майчина
И понеже не се е знаел полът на бебето предварително - на късмет и сърдити няма.
При брак жената влиза в рода на мъжа, той съответно си остава там.
Тук не говоря за гени, за задължтелни имена, фамилии, законите на обществото. Родът съществува, независимо как сте кръстили детето и той 'действа' на всеки член на рода.
Когато си избира съпруг, рядко жените проверяват в какъв род влизат, защото се е наложило някакво мнение, че това е отживелица и глупости. Да но не, ако добре познавате рода си и този на мъжа си ще забележите някои закономерности.
Оттам идва и кръщаването на родителите на мъжа, оттам идва и приемането на фамилията на мъжа.
Някои пишат, че не е честно спрямо родителите на жената, на тях евентуално братът на жената ще кръсти деца, защото пък неговата жена влиза в рода на родителите на жената. Има равновесие.
Родът е нещо, което съществува, независимо дали го забелязваме. Това са бащи, майки, пра-дядовци, пра-баби, пра-пра дядовци и т.н до 7 коляно назад. Има хора, които нищо не знаят за рода си, други знаят. Поровете се там и ще си отговорите на много въпроси, касаещи сегашното ви битие. При избор на съпруг, накарайте го да ви разкаже за пра-дядо му и пра-баба му.
Тук не говоря за гени, за задължтелни имена, фамилии, законите на обществото. Родът съществува, независимо как сте кръстили детето и той 'действа' на всеки член на рода.
Когато си избира съпруг, рядко жените проверяват в какъв род влизат, защото се е наложило някакво мнение, че това е отживелица и глупости. Да но не, ако добре познавате рода си и този на мъжа си ще забележите някои закономерности.
Оттам идва и кръщаването на родителите на мъжа, оттам идва и приемането на фамилията на мъжа.
Някои пишат, че не е честно спрямо родителите на жената, на тях евентуално братът на жената ще кръсти деца, защото пък неговата жена влиза в рода на родителите на жената. Има равновесие.
Родът е нещо, което съществува, независимо дали го забелязваме. Това са бащи, майки, пра-дядовци, пра-баби, пра-пра дядовци и т.н до 7 коляно назад. Има хора, които нищо не знаят за рода си, други знаят. Поровете се там и ще си отговорите на много въпроси, касаещи сегашното ви битие. При избор на съпруг, накарайте го да ви разкаже за пра-дядо му и пра-баба му.
А, като местоживеене имаш предвид под "влиза в рода на мъжа". Че отива да живее при него, я той остава пре родителите си. Разбрах.
Ами и товя не е задължително. Много жени не го правят. Аз отказах да ставам завряна снаха и бяха скандали. Двете ми баби (щяха да бъдат над 100-годишни, ако бяха живи), също не са отишли при родата на мъжете си. Това обобщение на едро, че жената влизала в рода на мъжа си не е масово валидно, особено в съвремието.
За миналото не споря.
Ами и товя не е задължително. Много жени не го правят. Аз отказах да ставам завряна снаха и бяха скандали. Двете ми баби (щяха да бъдат над 100-годишни, ако бяха живи), също не са отишли при родата на мъжете си. Това обобщение на едро, че жената влизала в рода на мъжа си не е масово валидно, особено в съвремието.
За миналото не споря.
не, не, въобще няма значение къде живееш, просто ставаш част от един Род. И той и влияе по някакъв начин, някои даже не знаят, че оттам им идват някои проблеми после.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Пэрвата жена на дядо ми починала при.раждонето заедно с бебето. Живели са при нейните родители. Дядо ми си тръгва, такъв му е бил и занаятът и среща в града баба ми, която е кръгъл сирак. Женят се и по неизвестни за мен и майка ми причини отиват при родителите на покойната му жена. Майка ми се ражда там и екръстена не на бабата по бащина линия, а майката на покойната жена на дядо.
Скрит текст:
Сетих се и за една друга история от предаването "Море от любов", по-различна, разбира се. Млада, бременна в 9-ти месец жена умира при автомобилна катастрофа, съпругът й шофирал тогава, но той оцелява. И родителите на жената, макар загубили всичко, не се озлобяват към него, а дори приемат новата му жена като собствена дъщеря, а детето им - за внуче.
Неведоми са пътищата на съдбата.
Неведоми са пътищата на съдбата.
не, не, въобще няма значение къде живееш, просто ставаш част от един Род. И той и влияе по някакъв начин, някои даже не знаят, че оттам им идват някои проблеми после.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Аз лично нямам нищо против традицията.
Ако бабата или дядото заслужават и ако името се харесва и на двамата родители .
Нашата дъщеря е кръстена на майка ми- само първите две букви.
Искаш да кръстиш на свекървата ,която се казва Диана-аз бих използвала цялото име,без да го променям.
Диана е име на богиня,интернационално,красиво ,добре възприето в България и не е прекалено често срещано.Харесва ми повече от Даяна.
Ако ще е само буквата-Далия,Даниела,Димана,Доротея,
И на свекър ти името Веселин също е хубаво.
Веселина или Весела ми харесват.
На майка ти името Кирилка-бих използвала няколко букви
Кристина ,Кристияна,,Каролина,Калина.Карина.
Ако бабата или дядото заслужават и ако името се харесва и на двамата родители .
Нашата дъщеря е кръстена на майка ми- само първите две букви.
Искаш да кръстиш на свекървата ,която се казва Диана-аз бих използвала цялото име,без да го променям.
Диана е име на богиня,интернационално,красиво ,добре възприето в България и не е прекалено често срещано.Харесва ми повече от Даяна.
Ако ще е само буквата-Далия,Даниела,Димана,Доротея,
И на свекър ти името Веселин също е хубаво.
Веселина или Весела ми харесват.
На майка ти името Кирилка-бих използвала няколко букви
Кристина ,Кристияна,,Каролина,Калина.Карина.
Не точно. Поне в миналото. Ако в един род няма мъжки наследник родът изчезва точно по тази причина - няма кой да наследи името и имотите/ титлите, когато е имало такива. Даже някъде е наследявал само първият син. На момичетата се е давала зестра, която се е уговаряла предварително със семейството на момчето. Така, че да, според традицията момичето е временно в бащиния дом. Затова и толкова се е ценяла мъжката рожба, защото тя продължава името, наследява земите/ имоти/ титли...
За мен това кръщаване “на буквичка” е изсмукано от немай къде. Кирилка и Карина, Кремена, Катерина-ми нямат нищо общо. Или кръщаваш (леки изменения са допустими. Примерно очевидно е, че Катерина е на баба Ката, Елена на баба Ленка, Даниела на баба Данче, Стефания на баба Стефка, просто са осъвременени, но се запазва основата. Кирилка и Карина, нерде Ямбол, нерде Стамбул.
Не съм чувала и за традиция първото дете да е на кръстено на свекърите, второто на тъстовете. Може би в по-ново време, но при патриалхалното общество абсурд да си кръстиш детето на женската рода, нито пък е имало подобно очакване.
Не съм чувала и за традиция първото дете да е на кръстено на свекърите, второто на тъстовете. Може би в по-ново време, но при патриалхалното общество абсурд да си кръстиш детето на женската рода, нито пък е имало подобно очакване.
Скрит текст:
За мен това кръщаване “на буквичка” е изсмукано от немай къде. Кирилка и Карина, Кремена, Катерина-ми нямат нищо общо. Или кръщаваш (леки изменения са допустими. Примерно очевидно е, че Катерина е на баба Ката, Елена на баба Ленка, Даниела на баба Данче, Стефания на баба Стефка, просто са осъвременени, но се запазва основата. Кирилка и Карина, нерде Ямбол, нерде Стамбул.
Не съм чувала и за традиция първото дете да е на кръстено на свекърите, второто на тъстовете. Може би в по-ново време, но при патриалхалното общество абсурд да си кръстиш детето на женската рода, нито пък е имало подобно очакване.
Не на по-важните, а нормално първо на свекъра - подновява му се името, в случай, че вече не е подновено или ако няма друго момче. Пък единият ми дядо са били 7 братя и 1 сестра - живородени и отгледани. Не знам кой на кого е кръщаван, ама доволно е имало за дядовци, баби, кумове и светци.
Не на по-важните, а нормално първо на свекъра - подновява му се името...
Не точно. Поне в миналото. Ако в един род няма мъжки наследник родът изчезва точно по тази причина - няма кой да наследи името и имотите/ титлите, когато е имало такива. Даже някъде е наследявал само първият син. На момичетата се е давала зестра, която се е уговаряла предварително със семейството на момчето. Така, че да, според традицията момичето е временно в бащиния дом. Затова и толкова се е ценяла мъжката рожба, защото тя продължава името, наследява земите/ имоти/ титли...
Малко сравнявате ябълки с круши. Да, едно време традицията е била такава, кръщавали са първото на свекъра. Обаче пропускате, че са били големи семейства, с много деца. Ако първият син кръсти детето на баща си, след това може да има още много други деца и братовчеди. С първото вече се е изпълнил дълга да се кръсти на свекъра. Имало е семейства с 10-12 деца. Ако 1-2 са кръстени на баба и дядо, останалите са кръщавани на светци според наближаващите празници около рождението на детето. Тоест ако се роди на Гергьовден, ще е Георги/Гергана и толкова. Не е имало толкова чуденки като сега, ама дали името е хубаво, какво значи, ама как се пише на латиница и не знам си какво. Сега човек има по 1-2 деца, а преди са имали много повече. И не са влагали чак толкова в това как се назовават.
Сигурно сте чували името Запрян/ка. Ами това е име, давано на “последното” дете. Многодетни семейства, които са искали да нямат повече деца са кръщавали последното Запрян/ка. Да “се запре” и да е последно дете.
Също така ако първородното дете е умирало (много често дори 2-3 деца като бебета умират в едно семейство), тогава са ги кръщавали Найден (намерен, все едно не е техен, да се заблуди смъртта и да го остави). Или Гроздан, да му е грозно името и да го подмине смъртта.
Не вярвам в 21 век нормален човек да мисли, че Запрян действа вместо контрацептив или Найден ще спре детската смъртност. Но традиции, едно време е било така. Не приемайте нещата толкова навътре.
Сигурно сте чували името Запрян/ка. Ами това е име, давано на “последното” дете. Многодетни семейства, които са искали да нямат повече деца са кръщавали последното Запрян/ка. Да “се запре” и да е последно дете.
Също така ако първородното дете е умирало (много често дори 2-3 деца като бебета умират в едно семейство), тогава са ги кръщавали Найден (намерен, все едно не е техен, да се заблуди смъртта и да го остави). Или Гроздан, да му е грозно името и да го подмине смъртта.
Не вярвам в 21 век нормален човек да мисли, че Запрян действа вместо контрацептив или Найден ще спре детската смъртност. Но традиции, едно време е било така. Не приемайте нещата толкова навътре.
НСЧ, на свекъра, ако е мъжко и вече няма кръстено на него. На свекървата, ако е женско и пак, ако вече няма кръстено. Както писах - дядо ми има шестима братя, от които само един изчезва безследно в САЩ. Всички останали имат потомство - някои момичета, други момчета. Дядо ми кръщава втората си дъщеря на майка си, а най-малкият му брат - първия си син на баща си, при това кръстникът е избрал името, защото не е бил съгласен с желанието на родителите на бебето да е кръстено на него (или според традицията в селото). Та чичото на майка записва сина си с името на кръстника, а оня в църквата дава на детето името на дядото. Това някъде преди 80-90 години - чак най-малкият син и осмото дете подновява името на дядото и то по решение на кръстника.
Аз знам, че Найден са наричали намерено дете или хранениче, тогава не е имало осиновяване като днес. И да, няма да си кръстиш първородното на свекъра Запрян, пък и той надали е очаквал такава нещо.
Аз знам, че Найден са наричали намерено дете или хранениче, тогава не е имало осиновяване като днес. И да, няма да си кръстиш първородното на свекъра Запрян, пък и той надали е очаквал такава нещо.
Мама ру, освен хранениче, са наричали Найден и бебе, родено в семейство, чиито деца преди това са умирали като бебета. Има “харизване” и реално са оставяли бебето на пътя, като възрастния се скрива някъде и чака. Който мине първи, той дава име на бебето. И често това име е било Найден, защото е намерен на пътя.
Това не съм го срещала, но в различните краища на България и традициите са различни. Чела съм за баба Ванга, че понеже е недоносена са я увили в овча кожа и са я сложили на топло, ако оцелее. Когато видели, че ще живее, баща й излязъл край пътя и питал първия срещнат как да я кръсти. Първото име не му харесало, та питал следващия минувач. Така я кръстили Вангелия.
Въпрос на лично усещане. В семействата на двамата ми дядовци се повтаряха едни и същи имена назад в годините. Кръщаването е било буквално, точно същото име, не вариация. Моите родители и братята/сестрите им не продължават тази традиция. Имената са хубави, но доста не добре звучащи за нашето време.
Когато бях бременна с първото си дете, баба ми директно заключи - трябва да се кръсти на свекървата. НО с нея до двн днешен не сме близки. Не сме скарани, просто отношенията ни са като на познати, не като на едно семейство. По тази причина детето не е кръстено на нея, не ми се струваше редно да е така. С второто дете също сме избрали име, което ние харесваме, няма друга жена в родовете, която да се е казвала така.
Това с домашния любимец няма да го коментирам що за недоразумение е.
Когато бях бременна с първото си дете, баба ми директно заключи - трябва да се кръсти на свекървата. НО с нея до двн днешен не сме близки. Не сме скарани, просто отношенията ни са като на познати, не като на едно семейство. По тази причина детето не е кръстено на нея, не ми се струваше редно да е така. С второто дете също сме избрали име, което ние харесваме, няма друга жена в родовете, която да се е казвала така.
Това с домашния любимец няма да го коментирам що за недоразумение е.
не, не, въобще няма значение къде живееш, просто ставаш част от един Род. И той и влияе по някакъв начин, някои даже не знаят, че оттам им идват някои проблеми после.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Децата ти, ако са момчета са от рода на мъжа ти и твой вече род, а момичетата - като се оженят 'влизат' в други родове- тези на бъдещите си съпрузи.
...
ти ставаш част от неговия, но мъжът ти не става част от твоя род.
...
ти ставаш част от неговия, но мъжът ти не става част от твоя род.
...
Може ли ясен, логичен отговор на въпроса? Не празни приказки тип "въздух под налягане" , а факт/и.
...
ти ставаш част от неговия, но мъжът ти не става част от твоя род.
...
ти ставаш част от неговия, но мъжът ти не става част от твоя род.
...
Може ли ясен, логичен отговор на въпроса? Не празни приказки тип "въздух под налягане" , а факт/и.
Прочети тук, Аида Марковска изучава родовете, изводите и са на базата на много, много случаи.
Не виждам нищо лошо да се кръщава дете на родителите, независимо от коя страна, ако така го чувстват и роднините не са докачливи за едно име и да се чувстват пренебрегнати неполучилите честта.
Като раждах преди година и малко в стаята момичето до мен каза, че детето се казва Тодор, така се казвали баща и, брат и, съпруга 🙂. Решили да си празнуват всички заедно.
За децата твърдо бяхме решили, че ще носят свои си имена и да си хармонират. Едното получи такова, за другото трябваше да не се повтарят с племенници. Много харесвах Юлиан, но вече е заето.
От царските имена - Калоян, но стана твърде често, не ми харесва кратко обръщение - Коко, Кало, даже на един му викат Къньо.
И вместо име със значение - красив Иван, носи просто името Иван - на мъжа ми.
Получи се добре между едно типично славянско име и друго популярно на запад сред християните.
Като раждах преди година и малко в стаята момичето до мен каза, че детето се казва Тодор, така се казвали баща и, брат и, съпруга 🙂. Решили да си празнуват всички заедно.
За децата твърдо бяхме решили, че ще носят свои си имена и да си хармонират. Едното получи такова, за другото трябваше да не се повтарят с племенници. Много харесвах Юлиан, но вече е заето.
От царските имена - Калоян, но стана твърде често, не ми харесва кратко обръщение - Коко, Кало, даже на един му викат Къньо.
И вместо име със значение - красив Иван, носи просто името Иван - на мъжа ми.
Получи се добре между едно типично славянско име и друго популярно на запад сред християните.
Дъщеря ми носи първата буква на баща си. Просто името ни хареса. Не съм имала никакви помисли да кръщавам дори и с първа буква на някой от роднините ( бабите са с еднаква буква, а дядовците с еднакво име). За някой традиционалист щеше да е идеалния вариант 😂 Сега чакаме момче, искам да носи моята буква, но пък тя е като на бабите. Кво да се прави, ще се обяснявам пак, че не е кръстен на никого.
Дъщеря ми носи първата буква на баща си. Просто името ни хареса. Не съм имала никакви помисли да кръщавам дори и с първа буква на някой от роднините ( бабите са с еднаква буква, а дядовците с еднакво име). За някой традиционалист щеше да е идеалния вариант 😂 Сега чакаме момче, искам да носи моята буква, но пък тя е като на бабите. Кво да се прави, ще се обяснявам пак, че не е кръстен на никого.
Правилен ход.
Дъщеря ми носи първата буква на баща си. Просто името ни хареса. Не съм имала никакви помисли да кръщавам дори и с първа буква на някой от роднините ( бабите са с еднаква буква, а дядовците с еднакво име). За някой традиционалист щеше да е идеалния вариант 😂 Сега чакаме момче, искам да носи моята буква, но пък тя е като на бабите. Кво да се прави, ще се обяснявам пак, че не е кръстен на никого.
Правилен ход.
Хайде като толкова ги разбирате кажете как моя мъж живее в моя дом, а брат ми, макар у нас да си има завършен етаж от къща, живее в дома на жена си? Моята малка дъщеря (на мен и сегашния ми мъж) е с буквата Л като в неговата рода няма никой с тази буква, в моята също. А на брат ми детето е по случайност, без да е търсен ефект и имитация на кръщаване, защото имената нямат нищо общо, с буквата на тъста на брат ми, демек на дядото по майчина линия? Кой род с какво и кого привлича за тез неща тука?
Подсъзнателно и съзнателно никога не би ми хрумнало да кръстя на себе си, Но и при мен едното дете е с моята буква, моето име и неговото нямат нищо общо като произход и значение. Първите месеци се палех и обяснявах като сравняваха с мен, после престанах да се занимавам..
Обикновено хора, които наистина подсъзнателно са нарекли децата си на човек от фамилията ми философстват. Имаме приятелско семейство, където момичето е с буквата на дядо си /свекъра/, но цялото име е дословно на леля си, майката го кръстила на сестра си и твърди, че на свекъра.
Момчето в семейството носи името на дядо си по майчина линия - пълно съвпадение, каквото е името на съпруга на майката.
Майката и онзи ден разправяше, че момичето на свекъра, момчето на съпруга и.
Този отказ да си признае човек, че си кръстил децата си както е на сърце ми е комичен. А няма нищо лошо да се назове очевидното.
Другите изгъзици пък - Белослава на дядо си Благо, Стивън на дядо Стоян, Никълъс на дядо Никола, вече почти двайсет годишни майките сложили първа буква за отчитане пред родата, което за мен не е кръщаване на някого, бъзикат се и смеят почетените възрастни дядовци.
Сблъсъка на традициите от едно време чрез налагането им, до съвремието с имена дадени по желание на родителите, повод за развинтено подсъзнание за една буква.
Обикновено хора, които наистина подсъзнателно са нарекли децата си на човек от фамилията ми философстват. Имаме приятелско семейство, където момичето е с буквата на дядо си /свекъра/, но цялото име е дословно на леля си, майката го кръстила на сестра си и твърди, че на свекъра.
Момчето в семейството носи името на дядо си по майчина линия - пълно съвпадение, каквото е името на съпруга на майката.
Майката и онзи ден разправяше, че момичето на свекъра, момчето на съпруга и.
Този отказ да си признае човек, че си кръстил децата си както е на сърце ми е комичен. А няма нищо лошо да се назове очевидното.
Другите изгъзици пък - Белослава на дядо си Благо, Стивън на дядо Стоян, Никълъс на дядо Никола, вече почти двайсет годишни майките сложили първа буква за отчитане пред родата, което за мен не е кръщаване на някого, бъзикат се и смеят почетените възрастни дядовци.
Сблъсъка на традициите от едно време чрез налагането им, до съвремието с имена дадени по желание на родителите, повод за развинтено подсъзнание за една буква.
То ясно, че това с буквата е отбиване на номер, обаче някои имена примерно нямат вариант за противоположен пол или не звучат добре. Примерно дядо Крум... ако има внучка, ще е странно да е Крумка. Или баба Лора ако има внук... Някои имена просто не са подходящи за образуване на форма за противоположния пол.
Не съм вярвала, че в 21 век бабите и дядовците се сърдят за имена и подобни, но едно приятелско семейство направо си изтормози децата как можело първороден син да не се кръсти нито на свекър, нито на тъст. Свекърът е с много старовремско и грозно име. Детето има съвсем нормално име, ни букви, ни нищо. Кръстиха си децата както си решиха, дъртите се сърдеха в началото и после им мина.
В случая на авторката, примерно Кирилка би ставало да се формулира за мъжко, ако бебето щеше да е момче. Обаче не виждам как може да се направи това име съвременно за момиче и да е кръстено на свекървата, а не разни букви само тип Кристина, Карина, които нямат нищо общо с Кирилка.
Не съм вярвала, че в 21 век бабите и дядовците се сърдят за имена и подобни, но едно приятелско семейство направо си изтормози децата как можело първороден син да не се кръсти нито на свекър, нито на тъст. Свекърът е с много старовремско и грозно име. Детето има съвсем нормално име, ни букви, ни нищо. Кръстиха си децата както си решиха, дъртите се сърдеха в началото и после им мина.
В случая на авторката, примерно Кирилка би ставало да се формулира за мъжко, ако бебето щеше да е момче. Обаче не виждам как може да се направи това име съвременно за момиче и да е кръстено на свекървата, а не разни букви само тип Кристина, Карина, които нямат нищо общо с Кирилка.
Едва ли майката на авторката на темата ще иска да и се пише името - Кирилка, може би ще се почувства поласкана в началото ако е с нейната буква. При разговор с хора с нетипични и некомбиниращи се имена, самите те го изтъкват и не желаят да ги уважават с името си.
По-напористи са с традиционни имена или чудновати, но повтарящи се в рода.
По-напористи са с традиционни имена или чудновати, но повтарящи се в рода.
Вероятно баба Кирилка може да не настоява да се даде същото име на детето. Обаче това не гарантира, че такива нетипични за днешно време имена не са налагани от бабите и дядовците. В горния случай, който описах, дядото се казва Груди и настояваше първия внук да е кръстен на него. Детето се роди 2011 г…
Хора всякакви…
Хора всякакви…
И аз за малко да родя на 15.08., но родих на 16-ти не бих кръстила на Светец, само защото се е родило тогава. Не съм вярваща, а и имам прабаба Мария. Ако пък я бях кръстила така, пак щеше да има хора (не от семейството, по принцип), които да кажат - защо пренебрегна рода на мъжа ти и въобще бабаите и дядовците като цяло, а отиде чак на прабаба и то от страна на жената
Конкретно в този линк не откривам обяснение на въпроса. Но прочетох с какво се занимава Марковска, не вярвам в подобни неща, но пък е печеливш бизнес.
П.П. Замислих се за семействата на родителите ми. От баща ми, брат му, майка ми и сестра ѝ (родени през 50-те), само майка ми носи първата буква на дядо си (и то по майчина линия). Другите нямат никаква връзка с баби/дядовци. След това аз и братовчедите ми сме кръстени на дядовците си. Или и двете двойки баба-дядо са били нетрадиционалисти, или през 50-те не е била толкова почитана тази традиция.
не бих кръстила на Светец, само защото се е родило тогава. Не съм вярваща, а и имам прабаба Мария. Ако пък я бях кръстила така, пак щеше да има хора (не от семейството, по принцип), които да кажат - защо пренебрегна рода на мъжа ти и въобще бабаите и дядовците като цяло, а отиде чак на прабаба и то от страна на жената https://aida.bg/rod_i_sila0521/
Прочети тук, Аида Марковска изучава родовете, изводите и са на базата на много, много случаи.
Прочети тук, Аида Марковска изучава родовете, изводите и са на базата на много, много случаи.
П.П. Замислих се за семействата на родителите ми. От баща ми, брат му, майка ми и сестра ѝ (родени през 50-те), само майка ми носи първата буква на дядо си (и то по майчина линия). Другите нямат никаква връзка с баби/дядовци. След това аз и братовчедите ми сме кръстени на дядовците си. Или и двете двойки баба-дядо са били нетрадиционалисти, или през 50-те не е била толкова почитана тази традиция.
В различните краища е било различно даже в началото на 20 век - кръщавало се е на кумовете, кръстниците са избирали имената, , на други места пък на светци или на баба/ дядо... Но и на мен ми се струва, че чак 60-70-80-те години става масово очакването да е на баба / дядо и сръдните, ако не е.
Имам близка в семейния кръг родена края на 60-те, дават и име на бабата и жената много се зарадвала. Е, да но кумата се сетила, че не била попитана и се започнало едно провикване - къде се чуло и видяло кумска дума да не се зачита.
Тогава бабите били на по има няма 40години, кумата също. Сменят името с посочено от кумата, и двете имена са хубави. Запознах се с въпросната кума, вече беше 70годишна и споделяше каква глупост е сътворила да си прави майтап пред хората за едната шега дали ще се наложи.
Тогава бабите били на по има няма 40години, кумата също. Сменят името с посочено от кумата, и двете имена са хубави. Запознах се с въпросната кума, вече беше 70годишна и споделяше каква глупост е сътворила да си прави майтап пред хората за едната шега дали ще се наложи.
Това с кумовете е много странно, не вярвах, че е вярно! Мисля, че и свекърва ми е кръстена според кумската дума. Не е кръстена на баба си, а както кума/кумата са определили. Баба й е била с по-хубаво име, според мен. За първи път от нея съм го чула това за кумовете, сега и от вас.
Това с кумовете е много странно, не вярвах, че е вярно! Мисля, че и свекърва ми е кръстена според кумската дума. Не е кръстена на баба си, а както кума/кумата са определили. Баба й е била с по-хубаво име, според мен. За първи път от нея съм го чула това за кумовете, сега и от вас.
В нашия край по времето на баба и дядо кръстникът в бил много важен човек. Както знаете, кръстника става духовен родител. Наистина е уважаван като родител и е поемал ангажименти около детето. Баба ми е разказвала за нейна братовчедка, изучила се, защото кръстника е поел разходите, дете от селото, което е загубило родителите си и е отгледано от кръстниците. Познавах кумовете на баба и дядо. Бяха си близки и много се уважаваха. Леля ми е кръстница на голямото им дете, а баща ми на малкото. Аз съм кръстница на първото дете на малкия син, чийто кръстник е баща ми. До тук продължи традицията. В днешно време се разми и много връзки и отношвния са се изгубили, то няма и как.
Интересно ми беше да прочета заформилата се дискусия тук
Аз съм кръстена на дядо ми по бащина линия /свекъра/. В рода на баща ми до моята поява са били все момчета и имената "цветко"и "Петко"постоянно са се подновявали.
Преди време бях питала майка ми не просто как са избрали моето име (Цветелина), а дали като цяло тя е била окей с това да ме кръстят на родата на баща ми. Спомням си, че ми каза че такава е била традицията,но и също така че тя също е искала да я спазят, а и е харесала името ми. Впоследствие като брат ми беше на път, майка ми до последно се чудеше дали да го кръсти на нейният брат/нашия вуйчо/ или на баща си /дядо ни по майчина линия/. В крайна сметка реши да бъде на брат й, но си имаше угризения дали дядо няма да й се разсърди/ не се случи, разбира се/
Имам две дъщери и с мъжа ми още преди да имаме деца бяхме коментирали, че не искаме да кръщаваме на никого поради ред причини. За нас спазването на традицията щеше да донесе повече тревога, отколкото радост- вярваме, че уважителното отношение е начина по който се отнасяме към близките си дългосрочно, а не еднократен акт.
Ясно е, че трудно можеш да кръстиш едно дете на няколко човека, освен ако не си склонен на наистина странни имена и това също ни е един от аргументите да не целим спазванена традицията.
Относно първата буква- не считам, че еднакви първи букви означава "кръстено е на съответния човек". Ако е така, то излиза, че сме кръстили голямата ми дъщеря едновременно на свекър ми, брат ми и вуйчо ми:)
Аз съм кръстена на дядо ми по бащина линия /свекъра/. В рода на баща ми до моята поява са били все момчета и имената "цветко"и "Петко"постоянно са се подновявали.
Преди време бях питала майка ми не просто как са избрали моето име (Цветелина), а дали като цяло тя е била окей с това да ме кръстят на родата на баща ми. Спомням си, че ми каза че такава е била традицията,но и също така че тя също е искала да я спазят, а и е харесала името ми. Впоследствие като брат ми беше на път, майка ми до последно се чудеше дали да го кръсти на нейният брат/нашия вуйчо/ или на баща си /дядо ни по майчина линия/. В крайна сметка реши да бъде на брат й, но си имаше угризения дали дядо няма да й се разсърди/ не се случи, разбира се/
Имам две дъщери и с мъжа ми още преди да имаме деца бяхме коментирали, че не искаме да кръщаваме на никого поради ред причини. За нас спазването на традицията щеше да донесе повече тревога, отколкото радост- вярваме, че уважителното отношение е начина по който се отнасяме към близките си дългосрочно, а не еднократен акт
.Ясно е, че трудно можеш да кръстиш едно дете на няколко човека, освен ако не си склонен на наистина странни имена и това също ни е един от аргументите да не целим спазванена традицията.
Относно първата буква- не считам, че еднакви първи букви означава "кръстено е на съответния човек". Ако е така, то излиза, че сме кръстили голямата ми дъщеря едновременно на свекър ми, брат ми и вуйчо ми:)
Дъщеря ми носи първата буква на баща си. Просто името ни хареса. Не съм имала никакви помисли да кръщавам дори и с първа буква на някой от роднините ( бабите са с еднаква буква, а дядовците с еднакво име). За някой традиционалист щеше да е идеалния вариант 😂 Сега чакаме момче, искам да носи моята буква, но пък тя е като на бабите. Кво да се прави, ще се обяснявам пак, че не е кръстен на никого.
Правилен ход.
Не трябва да се приема като нещо задължително детето да се кръщава на някой роднина, но пък е хубава традиция.
Аз гласувах за първите две опции, съдейки по себе си, родена съм на голям християнски празник, кръстена съм на светеца, който се почита, а също и на баба ми.
Казано с други думи - с един куршум, два заека.
Аз гласувах за първите две опции, съдейки по себе си, родена съм на голям християнски празник, кръстена съм на светеца, който се почита, а също и на баба ми.
Казано с други думи - с един куршум, два заека.
Ако и двамата родители желаят да кръстят бебето на баба/дядо, единни са на кого точно, единни са в избора на име, не виждам нищо лошо в тази традиция - щом на родителите им идва отвътре да кръстят детето на някого, значи това е, което трябва да направят. Против съм баби и дядовци да изнудват, извиват ръце, да се цупят и налагат на бъдещите родители по въпроса как да се казва внучето или пък единият партньор да натрапва на другия моралното задължение да кръсти детето на конкретен роднина, щото такава, видиш ли, била традицията.
За мен обаче традицията с кръщаването на роднина е задължаваща (да кръстиш на едните, но и на другите), създаваща предпоставки за недоволство и сръдни (от страна на "неуважените" роднини) и за фаворитизиране на внучета, а също и ограничаваща. Ако се приеме, че с кръщаването се показва уважение, колко 4 деца съм длъжна да родя, за да покажа уважението си към всички баби и дядовци. А кого повече уважавам, та да кръстя по-напред на него (щото децата мога и да не ги докарам до 4 броя). Отделно да избера име с конкретна първа буква или още по-лошо, директно да избера името на бабата/дядото (което може да е архаично и неблагозвучно по моите критерии), ми се струва нечестно спрямо детето - моето желание е да му дам най-хубавото име, което мога да избера, и не искам да съм ограничена в избора до една единствена буква от азбуката или до едно единствено име - това на съответната баба/дядо.
И трите ни деца не са кръстени на никого (най-малкото носи буквата на единия си дядо, но това не е търсен, а дори е нежелан ефект и не е кръщаване на дядото; най-голямото ни дете пък носи буквата на моя брат, но също не е кръстено на него - просто избрахме за децата имената, които най-много харесваме, а съвпаденията на първите букви са случайност).
За мен обаче традицията с кръщаването на роднина е задължаваща (да кръстиш на едните, но и на другите), създаваща предпоставки за недоволство и сръдни (от страна на "неуважените" роднини) и за фаворитизиране на внучета, а също и ограничаваща. Ако се приеме, че с кръщаването се показва уважение, колко 4 деца съм длъжна да родя, за да покажа уважението си към всички баби и дядовци. А кого повече уважавам, та да кръстя по-напред на него (щото децата мога и да не ги докарам до 4 броя). Отделно да избера име с конкретна първа буква или още по-лошо, директно да избера името на бабата/дядото (което може да е архаично и неблагозвучно по моите критерии), ми се струва нечестно спрямо детето - моето желание е да му дам най-хубавото име, което мога да избера, и не искам да съм ограничена в избора до една единствена буква от азбуката или до едно единствено име - това на съответната баба/дядо.
И трите ни деца не са кръстени на никого (най-малкото носи буквата на единия си дядо, но това не е търсен, а дори е нежелан ефект и не е кръщаване на дядото; най-голямото ни дете пък носи буквата на моя брат, но също не е кръстено на него - просто избрахме за децата имената, които най-много харесваме, а съвпаденията на първите букви са случайност).
Аз от тази тема научих, че към сегашно време някой може да се сърди за име от възрастните, или пък родителите на новородено са в някаква дълбока дилема кой да не обидят.
Около мен всеки вече си кръщава както си иска, дали на родител/близък само буква, цяло име, избрано по вкус неутално.
Живота е толкова забързан и повечето раднини се виждат броени пъти в годината, та чак сръдни и почести...
На единия ми брат едно от децата се роди на рождения ден на майка ми, детето е Мартин, не защото бабата е Мария, а по вкус на родителите, живеят в чужбина и името е еднакво хубаво навсякъде - международно.
На нашата улица имаме пет деца Александър, само Алекс се чува, едва ли от съображения с другите.
Около мен всеки вече си кръщава както си иска, дали на родител/близък само буква, цяло име, избрано по вкус неутално.
Живота е толкова забързан и повечето раднини се виждат броени пъти в годината, та чак сръдни и почести...
На единия ми брат едно от децата се роди на рождения ден на майка ми, детето е Мартин, не защото бабата е Мария, а по вкус на родителите, живеят в чужбина и името е еднакво хубаво навсякъде - международно.
На нашата улица имаме пет деца Александър, само Алекс се чува, едва ли от съображения с другите.
Аз не мисля, че е нужно всички баби и дядовци да са уважени с внуче и ако кръстиш едно на някого, значи трябва и на другите. Ами не значи. Аз на свекър си бих кръстила, ама на свекърва си - не. Ако ще да се сърди. Нито името й е хубаво, нито като човек искам детето ми да прилича на нея, нито нищо. Обаче свекър ми има хубаво име и е прекрасен човек! Ама мед!
Майка ми е с хубаво име, но бих го променила малко. А баща ми почина и на него няма как.
Майка ми е с хубаво име, но бих го променила малко. А баща ми почина и на него няма как.
Много се радвам ,че толкова хора се включиха и определено има в различните краища на България различни обичай .
Но традициите не са това, което са били някога това е ясно.
Аз лично не бих искала детето ми да е задължено да кръсти неговото дете на мен(в бъдеще говоря😄).
Тъй ,че сме ще седнем просто да обсъдим и да изберем едно хубаво име,ако пък се съвпадне с някой роднина вече е друг въпрос.
Но традициите не са това, което са били някога това е ясно.
Аз лично не бих искала детето ми да е задължено да кръсти неговото дете на мен(в бъдеще говоря😄).
Тъй ,че сме ще седнем просто да обсъдим и да изберем едно хубаво име,ако пък се съвпадне с някой роднина вече е друг въпрос.
Отживелица ли е или традиция?
Предстои ми избор на име за бебчо изникна един въпрос .Таткото твърди ,че не било задължително да се кръсти на роднините можело и ето и да е просто че ни харесва,но не дава предложения.Аз пък съм израснала с традициите и немога да се отскубна от това че няма да носи буквичката на някого.
Другия въпрос е какво да бъде името и на кого ?
На Свекъра Веселин
На свекървата Диана
На майка ми Кирилка
Майка ми първоначално беше против🙄да има бебе,това взима ли се впредвид.
За момента е момиченце ,но не е 100%сигурно.
Ще съм благодарна ако дадете идея и за комбинация между две имена.
Чула съм и вариант ,че си кръщават детето на домашния любимец,за да не се сърдят бабите/дядовците.
Моля помагайте.
Предстои ми избор на име за бебчо изникна един въпрос .Таткото твърди ,че не било задължително да се кръсти на роднините можело и ето и да е просто че ни харесва,но не дава предложения.Аз пък съм израснала с традициите и немога да се отскубна от това че няма да носи буквичката на някого.
Другия въпрос е какво да бъде името и на кого ?
На Свекъра Веселин
На свекървата Диана
На майка ми Кирилка
Майка ми първоначално беше против🙄да има бебе,това взима ли се впредвид.
За момента е момиченце ,но не е 100%сигурно.
Ще съм благодарна ако дадете идея и за комбинация между две имена.
Чула съм и вариант ,че си кръщават детето на домашния любимец,за да не се сърдят бабите/дядовците.
Моля помагайте.
Василена,
Даяна,
Крисия.
И трите ми харесват.
Не съм привърженик на кръщаването на баби и дядовци. Все са сърдити ...
Страшна комплексарщина и простотия да имаш отношени към дете, защото носи или не името ти. Традиции,....истината е, че в тези времена нещата много са се променили, какво е било, било е и за времето си е било актуално, но днес не е. За мен никой не трябва да се меси, сърди, очаква как ще се казва детето, защото така било в този, онзи род. Лично аз смятам, че днес критериите трябва да са други, име което е трудно за запомняне, произнасяне, уронва престижа на детето това трябва да се съобразява.
Здравей!
Това и лично мое мнение, но според мен това вече са отживелици и детето трябва, да си има собствено име, име което и на вас си ви харесва. Примерно в моят случай майка ми се казва Пенка а свекърва ми Първолета, аз трябва ли да си кръстя детето по този начин,и след време детето ми да се срамува от името си и да ме обвинява за това
Това и лично мое мнение, но според мен това вече са отживелици и детето трябва, да си има собствено име, име което и на вас си ви харесва. Примерно в моят случай майка ми се казва Пенка а свекърва ми Първолета, аз трябва ли да си кръстя детето по този начин,и след време детето ми да се срамува от името си и да ме обвинява за това
Това не е вярно. Името носи енергия. Името е първото нещо,с което се идентифицираме пред света. Името е това как ни наричат хората. Буквите в името носят вибрации на енергията и са предопределящи, защото се изричат ежедневно безброй пъти. В този смисъл името е от изключително значение. Живото променящо значение.
Подходящо е да съумеем да "чуем" бебето в утробата и то самО да ни покаже правилното име за себе си.
Подходящо е да съумеем да "чуем" бебето в утробата и то самО да ни покаже правилното име за себе си.
Мисля, че баби и дядовци винаги се радват, когато внуците носят техните имена - или производни на тях. Това е вид уважение и признание към тях, не само традиция.