Да кръстим ли бебето на бабата и дядото?

  • 6 259
  • 153
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 8 977
не, не, въобще няма значение къде живееш, просто ставаш част от един Род. И той и влияе по някакъв начин, някои даже не знаят, че оттам им идват някои проблеми после.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.


# 91
  • Мнения: 5 597
Пэрвата жена на дядо ми починала при.раждонето заедно с бебето. Живели са при нейните родители. Дядо ми си тръгва, такъв му е бил и занаятът и среща в града баба ми, която е кръгъл сирак. Женят се и по неизвестни за мен и майка ми причини отиват при родителите на покойната му жена. Майка ми се ражда там и екръстена не на бабата по бащина линия, а майката на покойната жена на дядо.
Офтопик, но много вълнуваща история, достойна за книга или филм. Родителите на покойното момиче са били благородни хора. Heart
Скрит текст:
Сетих се и за една друга история от предаването "Море от любов", по-различна, разбира се. Млада, бременна в 9-ти месец жена умира при автомобилна катастрофа, съпругът й шофирал тогава, но той оцелява. И родителите на жената, макар загубили всичко, не се озлобяват към него, а дори приемат новата му жена като собствена дъщеря, а детето им - за внуче.
Неведоми са пътищата на съдбата.

Последна редакция: вт, 09 май 2023, 13:21 от АлисаВСтранатаНаЧудесата

# 92
  • Мнения: 46 573
не, не, въобще няма значение къде живееш, просто ставаш част от един Род. И той и влияе по някакъв начин, някои даже не знаят, че оттам им идват някои проблеми после.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Както аз ставам част от рода на мъжа ми, така и той става част от моя. Детето ни е продължение и на двата рода, не само от този на мъжа ми.

# 93
  • София
  • Мнения: 28 833
Точно. И двамата ставаме част от чуждия род.

# 94
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 312
Аз лично нямам нищо против традицията.
Ако бабата или дядото заслужават и ако името се харесва и на двамата родители .
Нашата дъщеря е кръстена на майка ми- само първите две букви.

Искаш да кръстиш на свекървата ,която се казва Диана-аз бих използвала цялото име,без да го променям.
Диана е име на богиня,интернационално,красиво ,добре възприето в България и не е прекалено често срещано.Харесва ми повече от Даяна.
Ако ще е само буквата-Далия,Даниела,Димана,Доротея,

И на свекър ти името Веселин също е хубаво.
Веселина или Весела ми харесват.

На майка ти името Кирилка-бих използвала няколко букви
Кристина ,Кристияна,,Каролина,Калина.Карина.

# 95
  • Мнения: 12 416
Не точно. Поне в миналото. Ако в един род няма мъжки наследник родът изчезва точно по тази причина - няма кой да наследи името и имотите/ титлите, когато е имало такива. Даже някъде е наследявал само първият син. На момичетата се е давала зестра, която се е уговаряла предварително със семейството на момчето. Така, че да, според традицията момичето е временно в бащиния дом. Затова и толкова се е ценяла мъжката рожба, защото тя продължава името, наследява земите/ имоти/ титли...

# 96
  • София
  • Мнения: 28 833
За миналото да, няколко пъти го написах.

# 97
  • Мнения: 212
За мен това кръщаване “на буквичка” е изсмукано от немай къде. Кирилка и Карина, Кремена, Катерина-ми нямат нищо общо. Или кръщаваш (леки изменения са допустими. Примерно очевидно е, че Катерина е на баба Ката, Елена на баба Ленка, Даниела на баба Данче, Стефания на баба Стефка, просто са осъвременени, но се запазва основата. Кирилка и Карина, нерде Ямбол, нерде Стамбул.

Не съм чувала и за традиция първото дете да е на кръстено на свекърите, второто на тъстовете. Може би в по-ново време, но при патриалхалното общество абсурд да си кръстиш детето на женската рода, нито пък е имало подобно очакване.

# 98
  • София
  • Мнения: 28 833
Скрит текст:
За мен това кръщаване “на буквичка” е изсмукано от немай къде. Кирилка и Карина, Кремена, Катерина-ми нямат нищо общо. Или кръщаваш (леки изменения са допустими. Примерно очевидно е, че Катерина е на баба Ката, Елена на баба Ленка, Даниела на баба Данче, Стефания на баба Стефка, просто са осъвременени, но се запазва основата. Кирилка и Карина, нерде Ямбол, нерде Стамбул.

Не съм чувала и за традиция първото дете да е на кръстено на свекърите, второто на тъстовете. Може би в по-ново време, но при патриалхалното общество абсурд да си кръстиш детето на женската рода, нито пък е имало подобно очакване.
Не е ново. В рода на мъжа ми е било така от много време. Той (вторият син) е кръстен на тъста, деверът ми е кръстен на свекъра. Преди мъжа ми идевера пак е било така – свекърът (първият син) е бил кръстен на "по-важния" дядо, брат му – на тъста ...

# 99
  • Мнения: 12 416
Не на по-важните, а нормално първо на свекъра - подновява му се името, в случай, че вече не е подновено или ако няма друго момче. Пък единият ми дядо са били 7 братя и 1 сестра - живородени и отгледани. Не знам кой на кого е кръщаван, ама доволно е имало за дядовци, баби, кумове и светци.

# 100
  • Мнения: 46 573
Не на по-важните, а нормално първо на свекъра - подновява му се името...
Въпросът е, че не разбираме защо според традицията е нормално първо да е свекъра, а не примерно тъщата, свекървата, тъста.

Не точно. Поне в миналото. Ако в един род няма мъжки наследник родът изчезва точно по тази причина - няма кой да наследи името и имотите/ титлите, когато е имало такива. Даже някъде е наследявал само първият син. На момичетата се е давала зестра, която се е уговаряла предварително със семейството на момчето. Така, че да, според традицията момичето е временно в бащиния дом. Затова и толкова се е ценяла мъжката рожба, защото тя продължава името, наследява земите/ имоти/ титли...
По онова време жената е била просто предмет. Дори не е имала право да си избере мъж. Добре че са се намерили смели и разумни хора, които да нарушат традициите и днес да имаме свободата да създадем семейство с човек по наш вкус.

# 101
  • Мнения: X
Малко сравнявате ябълки с круши. Да, едно време традицията е била такава, кръщавали са първото на свекъра. Обаче пропускате, че са били големи семейства, с много деца. Ако първият син кръсти детето на баща си, след това може да има още много други деца и братовчеди. С първото вече се е изпълнил дълга да се кръсти на свекъра. Имало е семейства с 10-12 деца. Ако 1-2 са кръстени на баба и дядо, останалите са кръщавани на светци според наближаващите празници около рождението на детето. Тоест ако се роди на Гергьовден, ще е Георги/Гергана и толкова. Не е имало толкова чуденки като сега, ама дали името е хубаво, какво значи, ама как се пише на латиница и не знам си какво. Сега човек има по 1-2 деца, а преди са имали много повече. И не са влагали чак толкова в това как се назовават.

Сигурно сте чували името Запрян/ка. Ами това е име, давано на “последното” дете. Многодетни семейства, които са искали да нямат повече деца са кръщавали последното Запрян/ка. Да “се запре” и да е последно дете.

Също така ако първородното дете е умирало (много често дори 2-3 деца като бебета умират в едно семейство), тогава са ги кръщавали Найден (намерен, все едно не е техен, да се заблуди смъртта и да го остави). Или Гроздан, да му е грозно името и да го подмине смъртта.

Не вярвам в 21 век нормален човек да мисли, че Запрян действа вместо контрацептив или Найден ще спре детската смъртност. Но традиции, едно време е било така. Не приемайте нещата толкова навътре.

# 102
  • Мнения: 12 416
НСЧ, на свекъра, ако е мъжко и вече няма кръстено на него. На свекървата, ако е женско и пак, ако вече няма кръстено. Както писах - дядо ми има шестима братя, от които само един изчезва безследно в САЩ. Всички останали имат потомство - някои момичета, други момчета. Дядо ми кръщава втората си дъщеря на майка си, а най-малкият му брат - първия си син на баща си, при това кръстникът е избрал името, защото не е бил съгласен с желанието на родителите на бебето да е кръстено на него (или според традицията в селото). Та чичото на майка записва сина си с името на кръстника, а оня в църквата дава на детето името на дядото. Това някъде преди 80-90 години - чак най-малкият син и осмото дете подновява името на дядото и то по решение на кръстника.
Аз знам, че Найден са наричали намерено дете или хранениче, тогава не е имало осиновяване като днес. И да, няма да си кръстиш първородното на свекъра Запрян, пък и той надали е очаквал такава нещо.

# 103
  • София
  • Мнения: 28 833
Ако свекърът не е (бил) по-важният и няма кръстено дете нито на него, нито на тъста, можело ли е без драма първият внук да бъде кръстен на тъста?

# 104
  • Мнения: X
Мама ру, освен хранениче, са наричали Найден и бебе, родено в семейство, чиито деца преди това са умирали като бебета. Има “харизване” и реално са оставяли бебето на пътя, като възрастния се скрива някъде и чака. Който мине първи, той дава име на бебето. И често това име е било Найден, защото е намерен на пътя.

Общи условия

Активация на акаунт