Да кръстим ли бебето на бабата и дядото?

  • 6 228
  • 153
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 12 307
Това не съм го срещала, но в различните краища на България и традициите са различни. Чела съм за баба Ванга, че понеже е недоносена са я увили в овча кожа и са я сложили на топло, ако оцелее. Когато видели, че ще живее, баща й излязъл край пътя и питал първия срещнат как да я кръсти. Първото име не му харесало, та питал следващия минувач. Така я кръстили Вангелия.

# 106
  • Мнения: 1 234
Баба ми се казваше Запряна, точно в смисъл след нея да се спре раждането на още деца. Е, спряли са се за 17 години, когато майка и влиза в критическата и ражда почти едновременно с най -  голямата си дъщеря. Та вуйчото и племенника са имали разлика от година. Stuck Out Tongue Winking EyeStuck Out Tongue Winking Eye

# 107
  • Мнения: 6 778
Въпрос на лично усещане. В семействата на двамата ми дядовци се повтаряха едни и същи имена назад в годините. Кръщаването е било буквално, точно същото име, не вариация. Моите родители и братята/сестрите им не продължават тази традиция. Имената са хубави, но доста не добре звучащи за нашето време.
Когато бях бременна с първото си дете, баба ми директно заключи - трябва да се кръсти на свекървата. НО с нея до двн днешен не сме близки. Не сме скарани, просто отношенията ни са като на познати, не като на едно семейство. По тази причина детето не е кръстено на нея, не ми се струваше редно да е така. С второто дете също сме избрали име, което ние харесваме, няма друга жена в родовете, която да се е казвала така.
Това с домашния любимец няма да го коментирам що за недоразумение е.

# 108
  • Мнения: 8 909
не, не, въобще няма значение къде живееш, просто ставаш част от един Род. И той и влияе по някакъв начин, някои даже не знаят, че оттам им идват някои проблеми после.
Представи си Рода като някаква структура, че може и като някакво същество или организъм да си го представяш.
Както аз ставам част от рода на мъжа ми, така и той става част от моя. Детето ни е продължение и на двата рода, не само от този на мъжа ми.
ти ставаш част от неговия, но мъжът ти не става част от твоя род.
Децата ти, ако са момчета са от рода на мъжа ти и твой вече род, а момичетата - като се оженят 'влизат' в други родове- тези на бъдещите си съпрузи.

# 109
  • София
  • Мнения: 28 731
...
ти ставаш част от неговия, но мъжът ти не става част от твоя род.
...
Защо?
Може ли ясен, логичен отговор на въпроса? Не празни приказки тип "въздух под налягане" , а факт/и.

Последна редакция: вт, 09 май 2023, 20:34 от milenaka

# 110
  • Мнения: 8 909
...
ти ставаш част от неговия, но мъжът ти не става част от твоя род.
...
Защо?
Може ли ясен, логичен отговор на въпроса? Не празни приказки тип "въздух под налягане" , а факт/и.
https://aida.bg/rod_i_sila0521/
Прочети тук, Аида Марковска изучава родовете, изводите и са на базата на много, много случаи.

# 111
  • Мнения: 2 765
Не виждам нищо лошо да се кръщава дете на родителите, независимо от коя страна, ако така го чувстват и роднините не са докачливи за едно име и да се чувстват пренебрегнати неполучилите честта.

Като раждах преди година и малко в стаята момичето до мен каза, че детето се казва Тодор, така се казвали баща и, брат и, съпруга 🙂. Решили да си празнуват всички заедно.

За децата твърдо бяхме решили, че ще носят свои си имена и да си хармонират. Едното получи такова, за другото трябваше да не се повтарят с племенници. Много харесвах Юлиан, но вече е заето.
От царските имена - Калоян, но стана твърде често, не ми харесва кратко обръщение - Коко, Кало, даже на един му викат Къньо.
И вместо име със значение - красив Иван,   носи просто името Иван - на мъжа ми.
Получи се добре между едно типично славянско име и друго популярно на запад сред християните.

Последна редакция: вт, 09 май 2023, 21:00 от Щефи

# 112
  • Мнения: 399
Дъщеря ми носи първата буква на баща си. Просто името ни хареса. Не съм имала никакви помисли да кръщавам дори и с първа буква на някой от роднините ( бабите са с еднаква буква, а дядовците с еднакво име). За някой традиционалист щеше да е идеалния вариант 😂 Сега чакаме момче, искам да носи моята буква, но пък тя е като на бабите. Кво да се прави, ще се обяснявам пак, че не е кръстен на никого.

# 113
  • Мнения: 8 909
Дъщеря ми носи първата буква на баща си. Просто името ни хареса. Не съм имала никакви помисли да кръщавам дори и с първа буква на някой от роднините ( бабите са с еднаква буква, а дядовците с еднакво име). За някой традиционалист щеше да е идеалния вариант 😂 Сега чакаме момче, искам да носи моята буква, но пък тя е като на бабите. Кво да се прави, ще се обяснявам пак, че не е кръстен на никого.
дъщеря ти си кръстила на баща си, не си имала намерение, но си го направила подсъзнателно. Синът ти ще кръстиш на тази буква, с  която тебе са те кръстили на майка ти, а тя може би също на някой от нейния род, ти, същевременно кръщаваш сина ти и на бабата от бащиния род. Това е илюстрация как Родът привлича каквото му е необходимо.
Правилен ход.

# 114
  • Мнения: 3 039
Дъщеря ми е кръстена почти на мен. За сметка на това прилича като визия на свекървата,😁 та ако беше спазена традицията все едно я повтаря. 😁😉

# 115
  • София
  • Мнения: 1 979
Дъщеря ми носи първата буква на баща си. Просто името ни хареса. Не съм имала никакви помисли да кръщавам дори и с първа буква на някой от роднините ( бабите са с еднаква буква, а дядовците с еднакво име). За някой традиционалист щеше да е идеалния вариант 😂 Сега чакаме момче, искам да носи моята буква, но пък тя е като на бабите. Кво да се прави, ще се обяснявам пак, че не е кръстен на никого.
дъщеря ти си кръстила на баща си, не си имала намерение, но си го направила подсъзнателно. Синът ти ще кръстиш на тази буква, с  която тебе са те кръстили на майка ти, а тя може би също на някой от нейния род, ти, същевременно кръщаваш сина ти и на бабата от бащиния род. Това е илюстрация как Родът привлича каквото му е необходимо.
Правилен ход.
Разсъжденията и твърденията, които нон стоп повтаряте са ми малко като от секта. Няма никакви родове, привличания и прочие глупости. Колкото е от моя род детето, толкова и от на мъжа ми, мен никой никъде не взима.
Хайде като толкова ги разбирате кажете как моя мъж живее в моя дом, а брат ми, макар у нас да си има завършен етаж от къща, живее в дома на жена си? Моята малка дъщеря (на мен и сегашния ми мъж) е с буквата Л като в неговата рода няма никой с тази буква, в моята също. А на брат ми детето е по случайност, без да е търсен ефект и имитация на кръщаване, защото имената нямат нищо общо, с буквата на тъста на брат ми, демек на дядото по майчина линия? Кой род с какво и кого привлича за тез неща тука?

Последна редакция: ср, 10 май 2023, 08:20 от hetera

# 116
  • Мнения: 2 765
Подсъзнателно и съзнателно никога не би ми хрумнало да кръстя на себе си, Но и при мен едното дете е с моята буква, моето име и неговото нямат нищо общо като произход и значение. Първите месеци се палех и обяснявах като сравняваха с мен, после престанах да се занимавам..

Обикновено хора, които наистина подсъзнателно са нарекли децата си на човек от фамилията ми философстват. Имаме приятелско семейство, където момичето е с буквата на дядо си /свекъра/, но цялото име е дословно на леля си, майката го кръстила на сестра си и твърди, че на свекъра.
Момчето в семейството носи името на дядо си по майчина линия - пълно съвпадение, каквото е името на съпруга на майката.
Майката и онзи ден разправяше, че момичето на свекъра, момчето на съпруга и.
Този отказ да си признае човек, че си кръстил децата си както е на сърце ми е комичен. А няма нищо лошо да се назове очевидното.

Другите изгъзици пък - Белослава на дядо си Благо, Стивън на дядо Стоян, Никълъс  на дядо Никола, вече почти двайсет годишни майките сложили първа буква за отчитане пред родата, което за  мен не е кръщаване на някого, бъзикат се и смеят  почетените възрастни дядовци.

Сблъсъка на традициите от едно време чрез налагането им, до съвремието с имена дадени по желание на родителите, повод за развинтено подсъзнание за една буква.

# 117
  • Мнения: X
То ясно, че това с буквата е отбиване на номер, обаче някои имена примерно нямат вариант за противоположен пол или не звучат добре. Примерно дядо Крум... ако има внучка, ще е странно да е Крумка. Или баба Лора ако има внук... Някои имена просто не са подходящи за образуване на форма за противоположния пол.

Не съм вярвала, че в 21 век бабите и дядовците се сърдят за имена и подобни, но едно приятелско семейство направо си изтормози децата как можело първороден син да не се кръсти нито на свекър, нито на тъст. Свекърът е с много старовремско и грозно име. Детето има съвсем нормално име, ни букви, ни нищо. Кръстиха си децата както си решиха, дъртите се сърдеха в началото и после им мина.

В случая на авторката, примерно Кирилка би ставало да се формулира за мъжко, ако бебето щеше да е момче. Обаче не виждам как може да се направи това име съвременно за момиче и да е кръстено на свекървата, а не разни букви само тип Кристина, Карина, които нямат нищо общо с Кирилка.

# 118
  • Мнения: 2 765
Едва ли майката на авторката на темата ще иска да и се пише името - Кирилка, може би ще се почувства поласкана в началото ако е с нейната буква. При разговор с хора с нетипични и некомбиниращи се имена, самите те го изтъкват и не желаят да ги уважават с името си.
По-напористи са с традиционни имена или  чудновати, но повтарящи се в рода.

# 119
  • Мнения: X
Вероятно баба Кирилка може да не настоява да се даде същото име на детето. Обаче това не гарантира, че такива нетипични за днешно време имена не са налагани от бабите и дядовците. В горния случай, който описах, дядото се казва Груди и настояваше първия внук да е кръстен на него. Детето се роди 2011 г…

Хора всякакви…

Общи условия

Активация на акаунт