Да кръстим ли бебето на бабата и дядото?

А, да. В повечето случаи фамилното име на детето идва от бащата, това е така. Има вариант да дойде от майката, но е малко по-сложно. Личното ми мнение е, че това е изключително неправилно, защото детето е на двамата родители. Но пък е съвсем основателна причина (единствената) малкото име да дойде само от майката. За баланс.

За унижението с кръщаването на бабата и дядото ли питаш? Ако е за него, НСЧ е обяснила:


Затова е най-добре детето или да носи неутрално име (което избрахме ние), или да е комбинация от имената на всички баби и дядовци (което ми се струва невъзможно).

За унижението - имам предвид традицията детето да носи името на дядото по бащина линия. С това показвам, че уважавам единствено него. Всички останали, двете баби и другия дядо, не са достойни да бъдат уважени според нея. И то не за друго, а защото бабите са от женски пол, а другият дядо е баща на жена.
Няма как да продължа такава традиция.

Затова казах, че не бих кръстила детето си на баба/дядо, освен ако не съм бременна с 4 едновременно
Чувството за справедливост ми е само за личните решения. Дъщеря ми ще кръсти детето си, както прецени.

Унижение е само за женските родители, като пренебрегваш родителите на съпруга, не е унижение за тях, съвсем нормално е. Браво, чудни разсъждения! Понеже тръгнахме от традициите  - първото е на мъжката рода. Това го е решавал кумът. При раждането на детето, бащата е отивал да почерпи най - напред кумовете и  е ,, искал ,, име. Не са били редки случаите,  когато кумът посочва и своето име.

Родителите на съпруга няма как да бъдат пренебрегнати – нали второто и третото име на детето идват точно от страна на съпруга. От три имена, две да са на тях, не е точно пренебрегване.
Отделно, че написах, че за мен най-добрият вариант е неутрално, а не кръстено на някого. Или едновременно на четиримата, ако това въобще е възможно.

П.П. В моя род традицията е точно такава – с кума. Майка ми е била кръстена на някаква негова тогавашна любовница. Много "уважително", но традиция...

И все пак времената, както и нравите се менят.
Някога (имало е натиск) моята майка е избрала име, която тя е харесала за мен, на никого.
Нейната майка (моята любима баба) често се цупеше, че не съм кръстена на нея, а името й бе старовремско и винаги съм била безкрайно благодарна, че моята майка не е “клекнала” 😃.
Имам познат, в чийто от поне 2 века се редуват Христо и Иван. Неговият внук (ако има такъв) ще е Иван. Освен, ако снахата не е упорита 😆.

Пренебрегвам някого, когато от група хора избирам само един, заслужил тази чест. Когато не е кръстено на никой от тях, няма пренебрегнат.
Както каза milenaka, 2 от имената на детето са от мъжкия род. Законът в България се е погрижил да не е пребрегнат, а майката да бъде изцяло заличена.

П.П. Няма как да спазя и традицията с кума. Това дете не е негово.

Никой вече не спазва традицията с кумовете, другото е лично решение. Няма нищо лошо детето да има свое име, стига да няма някакъв фанатизъм. Пример: детето се роди на празника София, Вяра, Надежда и Любов. Защото свекървата се казва Надежда, внучката се казва Дияна. Т.е. детето си дойде с името, както се казва, ама пуст инат....

Знаете ли, родена съм на Ивановден.  Едната ми баба беше Иванка. Кръстена съм на другата.

Брат ми е първото дете и е кръстен на свекъра. Свекървата е Иванка. Майка ми е казала, че двете деца на родата на баща ми няма да ги пише, за това съм на другата баба.

Аз знам, че на починал не се кръщава и не бих. Баща ми почина. На него няма да кръстя бебе. Сякаш хората имат някаква борба за надмощие кой печели нещо.. а най-важното е хората да са живи и здрави, вместо да си мерят кой колко букви от името е дал на бебето!

Защо инат? Лично решение.

А, имаш предвид, че свекървата се е инатила ли? Много е нагло това. Родителите имат пълно право на претенции за името на собственото си дете. Бабата не е родител на това дете, като е имала претенции, да е кръстило своето според тях.

Представих си как някой се опитва да ни държи сметка за името на детето ни... Нямаше да завърши добре.

Абсолютна отживелица.

Пристрастна съм, защото дъщеря ми се казва София, но ако тя не харесва нито едно от имената от този празник, защо да ги избира? Ако го беше кръстила на свекървата, друг щеше да каже: "Защо не е на свекъра, каквато си е традицията, пуст инат..."
Винаги ще има различни мнения, защото хората са различни, всеки тълкува решението ѝ според собствените си разбирания. Затова не коментирам чуждите решения, това че някой е взел различно от моето, не го прави правилно, грешно или от инат.

Ражда се майка ми на връх дева Мария. Щастливата леля (сестра на родилката) хуква  да я запише Мария в общината и хоп среща бабата от село (бабата по бащина линия). Ама как така Мария, на мен ще я пишете. Да, ама селската баба се казва Ната, ха сега, не върви такова име да сложат на бебето. Лелята се почудула как да го модернизира и измислила да е Надежа. Записват бебето Надежда, кръстено на баба Ната. Ама след време се оказва, че баба Ната всъщност се казва Анастасия не е имало драми и сръдни, нито виновни, то кой да е виновен, че баба Анастасия била популярна като Ната

Дядо ми по бащина линия се казваше Анастас, рядко име. Почти никой не знаеше, че се казва така, всички го наричаха Петко (според бабите, които присъствали на кръщенето, попът го нарекъл Петко и така си тръгнало, нищо че по документи е Анастас).

Първата жена на дядо ми починала при.раждането заедно с бебето. Живели са при нейните родители. Дядо ми си тръгва, такъв му е бил и занаятът и среща в града баба ми, която е кръгъл сирак. Женят се и по неизвестни за мен и майка ми причини отиват при родителите на покойната му жена. Майка ми се ражда там и е кръстена не на бабата по бащина линия, а на майката на покойната жена на дядо. Не остават дълго там, но по-късно са поддържали контакт с тези хора. Второто дете вече е кръстено на майката на дядо ми, а третото - на никого. Баба и свекърът й са адаши. Моите дядовци също са адаши, аз много харесвам името им, въпреки, че към днешна дата е супер популярно, по мое време го нямаше сред децата. Да, ама не, не съм кръстена на никого и така и не си харесах името. Нито на едните ми баба и дядо, нито на другите има кръстено дете, а родителите ми са от семейства с по три деца. На 20 години бях категорично против традицията, по времето, когато станах майка, вече си бях променила мнението, но нямаше на кого да кръщавам - майка ми каза, че не иска на нея, не си харесвала името, а на мен Евтим си ми харесва за момче. Та не е Евтим, а Емил.
А на баба Ната е можело и Наталия.
А традицията и от времето, когато семействата са имали по 5-6 деца, че и повече. И си е имало ред за кръщаването според пола на бебето - на свекър/ свекърва първото, на тъст/ тъща - второто, третото на другия от свекървите, четвъртото на другия от тъстовете, пък след туй на светец или както си решат. И не е имало драми и обидени. По моето време семействата бяха основно с по две деца и първото се кръщаваше на едната страна, а второто на другата. Драми са правели някои по-прости хора, че не е на тях дословно или защо е на другия от семейството. Ама то това си е до акъл и до уважение вътре в самото семейство - баба Пена да се цупи, че не било Пена или Пенчо, а било Гергана или Георги на дядо Георги. Знам и за други уговорки, че са се правели - ако е момче на дядото по бащина линия, ако е момиче - на бабата по майчина
 И понеже не се е знаел полът на бебето предварително - на късмет и сърдити няма.

При брак жената влиза в рода на мъжа, той съответно си остава там.
Тук не говоря за гени, за задължтелни имена, фамилии, законите на обществото. Родът съществува, независимо как сте кръстили детето и той 'действа' на всеки член на рода.
Когато си избира съпруг, рядко жените проверяват в какъв род влизат, защото се е наложило някакво мнение, че това е отживелица и глупости. Да но не, ако добре познавате рода си и този на мъжа си ще забележите някои закономерности.
Оттам идва и кръщаването на родителите на мъжа, оттам идва и приемането на фамилията на мъжа.
Някои пишат, че не е честно спрямо родителите на жената, на тях евентуално братът на жената ще кръсти деца, защото пък неговата жена влиза в рода на родителите на жената. Има равновесие.

Родът е нещо, което съществува, независимо дали го забелязваме. Това са бащи, майки, пра-дядовци, пра-баби, пра-пра дядовци и т.н до 7 коляно назад.  Има хора, които нищо не знаят за рода си, други знаят. Поровете се там и ще си отговорите на много въпроси, касаещи сегашното ви битие. При избор на съпруг, накарайте го да ви разкаже за пра-дядо му и пра-баба му.

А, като местоживеене имаш предвид под "влиза в рода на мъжа". Че отива да живее при него, я той остава пре родителите си. Разбрах.
Ами и товя не е задължително. Много жени не го правят. Аз отказах да ставам завряна снаха и бяха скандали. Двете ми баби (щяха да бъдат над 100-годишни, ако бяха живи), също не са отишли при родата на мъжете си. Това обобщение на едро, че жената влизала в рода на мъжа си не е масово валидно, особено в съвремието.
За миналото не споря.