Кога е време за сватба?

Ние заживяхме заедно 7 месеца след като се гаджосахме и след точно 1 година и 7месеца се оженихме.

На практика ти не го познаваш. Влюбена си повече в представата си за него, а не в реалния човек. Има голяма вероятност в действителност да не се окаже точно това, което си мислиш, че е.
Поживейте малко заедно, поопознайте се и тогава мисли за сватба и деца.
Имай предвид, че всяко отлагане на заживяването заедно не работи в твоя полза. А и не разбирам какво ти пречи да си събереш куфара и да отидеш там? Нали уж работеше дистанционно?
Ако той ти вади разни доводи в полза на отлагане на съжителството – ама не сега, ама нека първо... – това е голяма червена лампа. Най-малкото, че може да не си сама на клона.

Туризма и емиграцията е много на място.
Само да не стане "рибата в морето".
Имаше една тема на една съфорумка как човекът ѝ говорил за брак и деца, пък после и за секс не идва.

Дано да стане, въпросът е, че си има стъпки за изчистване на неизвестните.
Оправдания за неживеене заедно няма.

Отстрани нещата изглеждат по-прости, защото са. Без емоциите.

Всичко е късмет, дългата връзка нищо не гарантира. На 32 няма закъде да чакаш. С моя приятел от студентските години живяхме заедно 3 години и не стигнахме до брак. С бившият ми съпруг се оженихме на 9. месец от запознанството ни. С настоящия ми мъж заживяхме заедно на първата седмица, оженихме се след 3 години. Дългите връзки без развитие за мен е едно изгубено време, особено ако не си на 18.

В 7 месец разбрахме ,че съм бременна ,та май това се води като да сме се бракували ,чакаме да се приберем в бг и ще сключим и брак, детето беше желано! Вече 2г3м сме заедно ,дай боже още 60 😊

На 32 години би трябвало да имаш достатъчно житейски опит, за да можеш да направиш избор, който съчетава и двете - и разум, и чувства. Нито си на 20, за да следваш само полета на пеперудите, нито си на 40, за да бързаш трескаво за "последния влак" и да правиш компромиси. 32 е прекрасна възраст, не вземай решения "защото трябва".
Колкото и да е влюбен човек, колкото и да има физическо и духовно привличане, съвместният живот е в състояние да съсипе всичко. Напасването може да се получи с лекота, но може и да покаже неподозирани страни от характерите на двамата. Може да излязат наяве и сериозни ценностни различия. Затова моето мнение е, че едно съжителство от поне 6-8 месеца, до максимум една година, е задължително. Но съжителство пълноценно и непрекъснато, в общ дом, а не гостувания ту в единия, ту в другия. Повече от една година вече става тегаво, прекаленото бавене и тупкане на топката също не е добър знак.

Няма правила.
Ние се познавахме от деца, а бяхме гаджета 3 г., после живяхме заедно 2 г. и чак тогава се оженихме. Но бяхме страшно млади. Оженихме се на 22 и 24, съответно.
Девер ми и етървата се ожениха година след началото връзката си, но бяха в обща среда и в една приятелска компания дълго време преди това.
Сестра ми има 2 брака  - с първия мъж се ожениха след 2 г. заедно и бракът им приключи след по-малко от година, с втория - сключиха брак няма и 10 месеца след запознанството им, а още са заедно (25 години вече).
Най-голямата ми дъщеря се омъжи наскоро след 4 г. заедно, от които 2 г. (по средата на връзката) от разстояние, заради пандемията.
Втората ми дъщеря е заедно с нейното момче от 10-ти клас в гимназията - т.е. от 6 г. Миналата година се сгодиха и планират най-късно до 2025 г. да се оженят, защото имат още няколко планирани неща да постигнат преди това.

Конкретно в случая - връзка едва 7 месеца и то от разстояние не би ми дала достатъчно сигурност и първо бих искала да опозная човека, да поживеем на едно място първоначално, после заедно само двамата и едва след това бих обмисляла по-сериозни стъпки.

Авторке, разделени сте сега или това е положението от началото на отношенията ви? Колко често сте се виждали на живо? До събирането ви има доста време, догодина значи минимум 6 месеца. Не се знае ще се задържите ли изобщо, как ще се развията отношенията ви, когато сте на едно място. Не сте живели заедно по-продължително време. Според мен мисли за сватба на този етап не са никак на място.

Лично ние с моя приятел сме заедно от близо две години, като заживяхме заедно може би до половин година след като се запознахме. Живеенето заедно е етап, който задължително трябва да се мине, а преди това и срещите. Всички тези неща са показателни не само с какъв се събираш, но и дали точно вие двамата може да се напаснете. Сватбата е най-лесното, но все пак целта не е развод и е хубаво нещата да не са на сляп късмет. Тук като някоя започне да се оплаква от половинката, първоот нещо, което я питат е, къде е гледала, като го е избирала. Та не слушай, ако ти казват първо да скачаш.

За мен лично сватбата не е нещо задължително и на този етап не държа на нея, но има други важни неща, за които трябва да се замисляш на 32. С всяка половинка си има важен период на опознаване, преди да сте направили важните крачки и всичко това отнема време. Така че, хем не трябва да бързаш да се хвърляш, хем трябва да гониш да се случват определени неща в отношенията ви, за да разбереш дали наистина това е човекът. С тази връзка от разстояние ще ти е трудно в това отношение. Та сватбата изобщо не трябва да ти е актуалният въпрос в момента.

2-3 години съжителство. По мое мнение след това започват да лъсват разни неща, които или трябва да приемем и да знаем, че ще е така, или да си събираме крушите.

Те повечето несемейни затова не са семейни - на тоя навиците не му харесвам, на оня дрехите, на третия друго...
Ти искаш да почиваме в Гърция, пък аз в Турция - адиос!
Според мен какъвто и партньор да вземеш, след време навиците му ще почнат да те дразнят (като премине първоначалната еуфория). Но който иска да има семейство - опъва, тъй да се каже, семейния хомот заедно с дружката си, то затова в хомота се впрягат винаги два вола, защото по-лесно теглят колата и единия ако се спъне, другия го изправя.

Аз преди да реша, че искам да се женя (на 30+ бях) съм имал немалко гаджета, не са ме дразнили, били са красиви, умни момичета - но не съм бил на тая вълна, и с години да ме бяха чакали пак е нямало да ги взема.
После като реших, че искам да се женя, с жена ми ходихме няколко месеца и й пренесохме багажа у нас. Има в нея неща, които ме дразнят, но съм ги приел - ако в нея е това, в някоя друга щеше да бъде нещо друго, и пак същото.

Разбира се, за основните неща трябва да се поговори дали има съгласие - колко деца, кога, в коя държава ще се живее, какво ще се работи - с пътуване, натоварване и командировки и повече пари, но по-малко време за семейството, или пък обратното.
Ако в тези неща двамата са на една вълна, във всичко друго могат да се напаснат, стига да искат да имат семейство. И ако сексът върви де - ама щом вече няколко месеца ходите явно всичко е ОК, иначе нямаше да стигнете дотук.

Оф, изтри ми се поста...
С две думи моя съвет - поживейте заедно към година, пък тогава решавайте за сватба и какъв вид ще е тази сватба.

С мъжа ми станахме гаджета докато той живееше в чужбина 2012та  (по работа), куфари, самолети, глупости. Беше много стресиращо, но и двамата много искахме да сме заедно. Заживяхме заедно през 2014та, от ден едно на връщането му, подписахме тази година.
Дайте си време да се опознаете, да си видите мръсните ризи, да се видите в хубави и лоши моменти. Запознай се със семейството му, той с твоето, живота не е състезание, не го мисли толкова.

Според мен е много рано, предвид, че водите връзка от разстояние, колко да сте се опознали за 7 месеца при това положение?
Ние с половинката ми пък нямаме намерение да се "бракуваме". Заедно сме близо 7 години, като от 6 живеем заедно. Това, че нямаме сключен брак не значи, че връзката ни не се е развивала, пълни глупости са това.

В началото винаги има една еуфория. Особено след 6 тия месец. Ау, ние сме сериозни! Ау, обичаме се! Ау, това е мъжът!
Само че това е доста фалшиво и дори опасно, тъй като нищо не си видяла от този мъж, особено от разстояние.
Казвам го, като доста опарена от такава "любов".

С оглед на горното ми се струва абсурдно да се жените. Разбирам, че бързаш, ама бързата кучка слепи ги ражда...
Та вие не сте живели още заедно - не сте си мешали бельото в пералнята, не си му събирала чорапите, не сте водили домакинство, не знаете какви битовизми може да ви скарат. Да не говорим за смяната на обстановката с нов бит, нова среда, нови хора и колеги...
Та първо се съберете, улегнете на новото място и поживейте заедно като семейство, пък тогава ако всичко върви гладко се женете. А после пак изчакайте малко за дете и ако се усъмниш, че нещо не върви, не забременявай. Няма куцащ брак, който да се е оправил от бебето.

И по принцип 7 месец за мен е малко, макар да не е чак "от главата за краката". Доста хора се женят след толкова, но нямат вашите особености. Аз лично си мисля, че е нужна повече от година при всички случаи. Ние бяхме гаджета седем години с ММ, но пък се загаджихме в първи курс студенти и не сме ти за пример.