Кога е време за сватба?

  • 17 089
  • 704
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 581
С ММ се познавахме 6 години, 3-4 г. гаджета, от които живяхме заедно около 3. Но бяхме млади и не бяхме сигурни какво точно искаме и имахме малко търкания. Казват, че третата година е криза за връзката. Не знам до колко е вярно за другите, но за нас беше така.
6 години сме женени. Все си мисля, че ако се бяхме срещнали на по-късен етап, по-дързо щяхме да се бракуваме 😁
Но все пак, не бих и помислила за брак без поне 6 месеца съжителство и още поне толкова обмисляне. Връзка от разстояние, за мен, не може да свърши с брак. Трябва да се следват стъпките 1. Опознаване, 2. Съжителство 3. Брак (семейство) или раздяла.

# 31
  • Мнения: X
За тея 7 месеца колко често се виждате и с каква продължителност? Примерно веднъж в месеца за уикенд? Или един месец сте разделени, един живеете заедно? Каква ви е точно ситуацията?

За мен лично ключово е да поживеете заедно. Не знам дали си живяла с друго гадже преди това, но е възможно никак да не си допаднете като се стигне дотам и връзката да се разпадне. Изобщо като чуя “време ми е” винаги се съмнявам, че човек е пред паника да не изтърве, не че става въпрос за чувства - но това дали е така само ти си знаеш.

# 32
  • Мнения: 2 219
Да уточня, ние се запознахме онлайн, живеем в различни държави и живеем заедно по 1-2седмици месечно.
Отговорите горе -долу описват и моите размисли за момента.

За сега наистина ми се струва, че не сме били заедно достатъчно дълго ( въпреки че доста добре си живеем заедно през тези седмици)
Иначе за плановете за бъдещето, финанси деца и роднини сме говорили, но едно е говорене и планиране а друго какво се случва наистина.
Той като цяло е самостоятелен, не живее с техните, нито аз.Разбирам се и харесвам много семейството му.

Мисля си, че просто имам някакво чувство на паника, че съм много стара за деца и това ме кара да обмислям още от сега

А да не говорим, че като съм много влюбена не знам колко трезво разсъждавам

# 33
  • Мнения: 15 084
След 6 до 12 месеца реално съвместно съжителство, стига някой да не ходи често в командировки. Особено пък на твоите години.
Кофти черти могат да се проявят и след 30 години брак, за мене вариантите на изчакай, че не се знае е безсмислено оправдание.

# 34
  • София
  • Мнения: 12 946
Паниката не е добър съветник. Иначе, 1-2 седмици в месеца не е лошо, но е различно от постоянно. Защото сегашното значи, че и двамата имате 1-2 седмица и да поемете въздух, както и да разполагате със себе си 100%. Освен това, през тези две седмици, които не сте заедно, си липсвате. А като живеете заедно, може да си писнете, защото ще сте заедно всеки ден и няма да го има това чакане да се видите. В момента съжителството ви е повече като откраднато време заедно. Чисто психически ангажиментът е друг, както и перспективата. Така че е възможно, когато стане постоянно, да започнете да чувствате много неща различно.

Живеете в различни държави, а от една националност ли сте? Религия?

# 35
  • Мнения: 21 649
Тази тема идва от едни мои размисли напоследък.
С приятеля ми сме заедно официално от 7 месеца.
Още в началото сме говорили доста за брак и деца, което всъщност на мен ми е за първи път, до сега не съм имала гаджета с намерения за обвързване.


И както знаете ние все още сме разделени географски, с планове за събиране догодина, тъй като трябва да се търси нова работа, жилище и прочие.

Аз вътрешно наистина бих искала да се омъжа за него, струва ми се най-прекрасното нещо на света, но главата ми е много рационална и си казва “ Абе не е ли рано да се мисли за брак?
Но от друга страна съм почти на 32 и се чувствам притисната от времето.

та, вие колко време бяхте гаджета преди да се бракувате?

Струва ми се, че омъжването, като най-прекрасното нещо на света не би трябвало да ти е приоритетното в случая, а събирането заедно.
Една година е много време,  ако можеш съкрати го.

# 36
  • Мнения: 2 219
Паниката не е добър съветник. Иначе, 1-2 седмици в месеца не е лошо, но е различно от постоянно. Защото сегашното значи, че и двамата имате 1-2 седмица и да поемете въздух, както и да разполагате със себе си 100%. Освен това, през тези две седмици, които не сте заедно, си липсвате. А като живеете заедно, може да си писнете, защото ще сте заедно всеки ден и няма да го има това чакане да се видите. В момента съжителството ви е повече като откраднато време заедно. Чисто психически ангажиментът е друг, както и перспективата. Така че е възможно, когато стане постоянно, да започнете да чувствате много неща различно.

Живеете в различни държави, а от една националност ли сте? Религия?
Съгласна съм, това че не се виждаме за 2 седмици направо влияе като наркотик.
Иначе той е католик, но не религиозен, даже атеист.Аз съм умерено нерелигиозна, като обичам разни ритуали като кръщенета и палене на свещи.

Благодаря хора, успокоихте ме, да споделиш доста помага.

# 37
  • София
  • Мнения: 2 632
Моят съпруг първо ми предложи да сме задно, с идеята след известно време да сключим и брак. Познавахме се от месец, но аз бях много влюбена, та се съгласих. Той от самото начало заяви сериозни намерения. Заедно сме 8 години вече. Според мен мъжете много бързо усещат коя е жената на живота им и не се колебаят да я задържат за себе си, просто вече не е модерно да се предлага брак толкова бързо. Не ви е рано, ако и той е със сериозни намерения, добре е да се съберете в една държава, така и двамата ще качите връзката на друго ниво и ще почнете истински да градите живот заедно. Бракът ще дойде естествено след това.

# 38
  • Мнения: 6 247
Около 2 години след като се запознахме. Иначе бях сигурен, че ще е тя още от първите месеци, тя горе долу също. Даже трябваше да изчакаме малко да завърши университета.

# 39
  • Мнения: X
Мисля си, че просто имам някакво чувство на паника, че съм много стара за деца и това ме кара да обмислям още от сега

Е, чисто от гледна точка на биологията е хубаво да не се чака до безкрай, това са факти и никой няма да го отрече, но си много далече от “стара за деца” на ненавършени 32 години.

А той на колко е? Какъв ви е планът за събиране/ в кои държави живеете или ще се местите в трета? Има ли конкретни предприети стъпки в посока събиране на едно място, или засега е само теоретично обсъждане?

# 40
  • Мнения: 7 442
Смятам, че тези неща се усещат, няма нищо общо колко си опитен или колко си умен. Чиста интуиция. Виждаш го човека и знаеш, че е твоят човек.

# 41
  • София
  • Мнения: 12 946
Аз като знам за какви съм си мислела, че са моя човек Joy Като бушуват хормоните, човек пренебрегва доста червени флагове. Аз предпочитам да изчакам да мине първоначалната еуфория и реалността малко да ни позавърти. Моят пък много бързо твърдеше, че знае, аз даже му се карах, откъде накъде ще говори така, като почти не ме познава. С него се получиха нещата, но пък с други и до ден днешен съм благодарна, че се разделихме, защото щеше да е олеле малеле. Така че, човек трябва да изчака и да види на терен.

# 42
  • Мнения: 21 649
А бракът важен ли ти е, в смисъл, за да можеш да си уредиш престой във въпросната държава, ако там ше живеете? Може би затова питаш за брак като оформяне на връзката. Сега вероятно ходиш на нещо като гости,  защо трябва да чакате още цяла година? И можеш ли да заживееш с него без брак там, или няма да имаш право?

# 43
  • Мнения: 2 219
Мисля си, че просто имам някакво чувство на паника, че съм много стара за деца и това ме кара да обмислям още от сега

Е, чисто от гледна точка на биологията е хубаво да не се чака до безкрай, това са факти и никой няма да го отрече, но си много далече от “стара за деца” на ненавършени 32 години.

А той на колко е? Какъв ви е планът за събиране/ в кои държави живеете или ще се местите в трета? Има ли конкретни предприети стъпки в посока събиране на едно място, или засега е само теоретично обсъждане?

Планът е трета държава.
За сега само търсим подходяща работа, но той иска първо той да отиде, защото аз мога да го посещавам в началото като хоум офис и като се установи да тръгна и аз да търся работа.

Той е на 36.

Бракът по-скоро би ми дал сигурност, защото толкова теми четох "отидох в чужбина и скъсахме"
Не знам защо ми се струва като някакво доказателство за сериозни отношения

Но не бих си просила пръстен ( една приятелка буквално си го изиска)

# 44
  • София
  • Мнения: 17 897
А за мен е червена лампа някой да дрънка за брак и деца на 3-4 месец. Независимо от възрастта. Това по- скоро би ме отблъснало.

Ние прекарахме доста дълго време отделени, но се познаваме от близо 10г. Така че май не е абалогичен случаят. Отваряй си очите.

Общи условия

Активация на акаунт