Бедността избор ли е?

Абе има нещо вярно в това, така е. Но и обратното важи.
Обаче аз искам да попитам колко от вас са опитвали да помогнат на такъв човек дългосрочно, устойчиво? И колко успешни опита има? Аз имам десетина случая и познайте в колко от тях съм успяла! 0. Нула. Зироу. Тук говоря за предлагане на постоянна работа, на временна такава, но за добра сума, за предложение да се пътува максимум 30 мин с автобус до голям град и т.н. Та това е моето лично проучване.

Държавата ни не е чак толкова голяма откъм територия, разстоянията не са огромни, освен ако не трябва от Генерал Тошево да отидеш в Сандански или София, но в същото време инфраструктурно не е добре уредена, което си е срам за нас и управляващите ни. Село Чавдар в днешно време и Правец през 80-те години на миналия век доказаха, че с политическа воля дори малкия град или селото могат да са добро място за живеене.  За съжаление, отново се дърпат инвестициите към определени градове - на първо място София, Варна и Бургас заради морето, Пловдив и Стара Загора заради местоположението си в Тракия. Останалите - кучета ги яли - като се стопят ще ги закрием.
Така и не си оправихме пътищата, от 30 години спряха пътническото корабоплаване (линията Силистра - Видин, която свързваше Дунавското крайбрежие. От години мечтая да посетя Видин и Белоградчик, но без собствен автомобил е девет дена път с камили. Дори Тутракан и Силистра са трудно достъпни с обществения транспорт.  Ето за това говорим. Хората имат нужда от транспортни връзки, ясли, детски градини, училища, поликлиника, лаборатория, банка, работа и културен живот - театър, кино, читалище,  за да живеят по родните си места. Заплатата на видиинчани, смолянци, ловчанлии, добричлии трябва да им позволява да заведат семейството си на почивка в България поне, за екскурзия  или лагер на детето, за спорт, а не да се чудят как да вържат двата края до заплата. Някога в малкият Полски Тръмбеш имаше маслобойна и консервен комбинат + друга промишленост, днес позната от Ловеч ми казва, че в региона се търсят агрономи с начална заплата от  4 000 (четири хиляди) лева, но няма.
Имаме условия да развиваме не само черноморски и ски туризъм, но не го правим. Защо?

Няколко пъти съм имала нужда от помощ за намиране на работа. Само веднъж една приятелка ми помогна. Бях млада и зелена, работила на едно място 3 години и току що преместила се в друг град. Нямаше джобс тогава. Та звънна ми моята дружка, каза къде да отида със СВ, подадох, наеха ме. Благодарна съм й, че ми помогна. Аз тогава исках да работя. Не знам твоите случаи дали са такива, Мила.

Не мога да кажа как е по принцип, защото не знам всеки един случай, но ще кажа как е при тези, които познавам и които са перманентно бедни. Ами те просто не искат да си променят ситуацията - мързи ги и/или имат нереалистични очаквания и/или смятат, че винаги някой им е длъжен с нещо. Не мога и не искам да оправдая такива хора, защото тук говорим за кофти личностни качества. Сещам се веднага и за 2 случая на хора от бедни семейства, които обаче са умни, амбициозни и мотивирани и в момента са реализирани и успешни възрастни.

Смяташ, че хората се натискат да се родят на такова място? А преместването с какви пари ще стане? Дори за да наемеш квартира в друго селище се изисква начален капитал.

Искаш да кажеш, че всички в София получават по 3-4000 лв. ли?
Касиерките по супермаркетите колко взимат?

Основна точка е дали имаш жилище или не.
Като се тръснеш в София, Варна и т.н. да миеш съдове, няма да си по-добре със заплата 1200 вместо с жилище с 800 в малкия град. Примерно. Релокацията струва поне няколко хиляди лева, ами нямат ги хората.

Като емигрират в чужбина и почнат работа, как се решава проблемът с наемите и заплатата?
Защото аз съм чувала за живеещи по 8 души в къща, но може и да е по-розово положението.

Това с помощта също е много деликатна и обширна тема.

Ами какво да става с емигрантите, ако отиваш по покана на фирма за квалифицирана работа е едно, ако отиваш като работник е друго. Живеят и в мазета на дюшеци по земята, работещи бедни, и не, 99% няма да се оправят, роби, на една заплата разстояние от улицата.

С две заплати от 800 лева в малкото градче ще вземаш детски, за детето ти ще има място в ясла, детска градина и училище, ще вземаш и данъчно облекчение и така към тази пари ще се добавят още 100 лева средно на месец чисти. Няма да плащаш за паркиране, няма да плащаш за частни ясли и градини, няма да се налага да пращаш скъпи уроци и курсове, защото читалището или общинският детски център предлагат различни занимания и спорт безплатно или със символични такси. Ако живееш в къща с двор ще имаш плодове и зеленчуци само срещу труд и минимални средства за растителна защита и наторяване. Същото е и с птичето месо и яйца. Което пак освобождава ресурс. Времето тече по-бавно, няма задръствания, няма пътуване от спалния район до някоя промишлена зона в другия край на града, като цяло животът е монотонен, предвидим и без излишен стрес и напрежение. Въпрос на нагласа е как ще се чувстваш, дали ще се фокусираш в негативното или в положителното.
Беше ми попаднал един разказ/ поучителна история в тази връзка - един богаташ искал да даде урок на сина си и го завел за уикенда при едно бедно семейство извън града. След това коментирал със сина си. Тук не помня подробности, но синът му във всяко нещо виждал позитивното - ние имаме басейн, а те имат река; ние имаме двор, а те имат поляните и т.н.

Не се решава...кютат си така докато им писне, стигнат до пенсия или се разболеят. Не забогатяват, не се ъпгрейдват, стискат се да скатаят някой лев за черни дни, за децата, за родителите, за ремонт у дома...не харчат, не излизат, не си почиват. Това си е мизерия и бедност. И това са цели прослойки от хора, които в 99% нямат шанс да се отласнат от дъното. Цял живот си остават роби, слуги, зависими. Но все някой трябва да бере ягодите на богаташите, които цъкат с език какви бедняци има.

А ти искаш на секудата да я назначат за директор на някоя корпорация с заплата в милони ли? 6-12 месеца живее със съквартирант, после си намира по-добра работа, натрупва спестявания и стандарта ѝ се вдига. След 2-3 години вече ще живее добре, ама трябва малко усилия и постоянство.
Заплата на касиер в Лидл стартово е 1600 и се вдига всяка година. В вдин фитнес до южния парк търсеха чистачка с обяви незнам колко месеца, предлагаха 900 лева нето, без изисквания и това вписано в обявата. Желаещи няма.
Ето точно това е изборът за който говорим - масово мисленето е "или ще ми плащат милиони или няма да си мърдам пръста". За среден вариант никой не мисли.

metal.vixen, говоря само за здрави физически и ментално хора и само за уж поискана помощ. Тези със здравословни, ментални и интелектуални дефицити изобщо не ги коментирам, там нещата са ясни, проблемите не са по тяхна вина, от тях инициатива и осъзнатост не очаквам, при тях нуждата от институционална намеса и държавна политика е безспорна.

Тоест в чужбина може да се емигрира само като берач на ягоди, други варианти няма? Мале какви глупости се пишат, ама с огромни претенции...

За твое сведение в големите финансови центрове като Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Франциско, Токио и т.н. масов се живее със съквартиранти и то по няколко. И то не само чистачите и касиерите, а и инжинери, програмисти, лекари и адвокати така живеят докато им се развие кариерата и не го наричат бедност.