Свръхчувствителност

Ахаха, още една оценка на моята личност! Ще си спестя конкретизиращия въпрос тъй като ти така или иначе на тези не отговаряш 😅
Знаеш ли всичките (сериозни) епитети и психооценки, които ми направи, ми дават повече от карт бланш да мина в пълностепенно нападение към твоята личност. Върни назад и ще видиш, че досега само съм раздавала ответни удари степен 3-4 по десетобалната на агресивност. Не зная дали свръхчувствителната ми природа с аверсия към нападение и нараняване ще продължи да взима превес. В крайна сметка къде другаде в живота ще ми се отдаде възможност да тренирам степен 9-10 на начините да се справим ефективно с дразнители, за които писах по-горе. 😅 имаш късмет, че комуникираш с HSP, иначе досега 10 пъти да съм извъртяла и аз един психопортрет на твоята личност, и той - повярвай ми - нямаше да е смехотворен и несъстоятелен като твоите 😅

Дънинг-Крюгер на живо. Голям късмет има темата, дума да няма.

пп - всъщност, като си се заканила от вчера, давай да видим какво можеш, най-накрая я покажи тази митична експертиза и умения за нападане на опонента. За аверсията на свръхчувствителната ти личност вече четохме 5-6 пъти, дай сега нещо ново, да потвърдиш заявения капацитет.

На 10- та степен ще трябва да се сбогуваме

Сигурни ли са всички, че за чувствителност става дума. Може да съм се объркала, но ми клони към досадно многословие и драматично нападение. А нас не ни интересува, повярвай . Даже не е забавно, много обяснително..много.

EmmaT, посочих ти просто, че абсолютно си го просиш, не, че ще го напрвая. Аз съм зрял и уравновесен човек, който уважава достойнството на отсрещния и правото му на лично развитие. Не е моя работа да давам оценки (на характера) на големи хора, препоръки или непоискани съвети. Вчера не съм ти се заканвала, напротив, извиних се за "лаик". Ти, от своя страна, отново след всеки мой коментар не се спря с персоналните нападки и квалификации (столквала съм била, сега Dunning-Kruger, сиреч некомпетентна). Това говори достатъчно, аз нямам какво повече да добавя.
 
За твоя информация, ефектът на Dunning-Kruger няма никаква значителна стойност в сериозната научна литература в психологията; често се цитира предимно в блогове и интернет форуми, така че не знам какъв небивал късмет има темата с неговата (предполагаема) демонстрация.

BrightT, виждам аз как не ви интересува - четете, та, даже коментирате. Повярвах ви

Толкова закани за нападение, накрая - нищо.

Уууу страх и мрак се вся

Стресирате ме се с тая тема, а съм толкова чувствителна душичка.😭Сега, може да ме питате що ща тука, но то сърце не трае. Много съм добричка и миличка, искам да видя, че цари разбирателство. Цункайте се и се сдобрете! 😍

Кога се очаква да стигнем до 8-9, че твърде дълго се заиграхме на 4+?

Опитваш се да провокираш, да се подиграеш или какво точно имаш предвид с това изказване?

Зададох съвсем конкретен въпрос.

Е, от последния ми пост стана ясно, че няма да стигнем! Кой разбрал, разбрал.
Други не могат да отговарят на конктертизиращи въпроси и да си защитят квалификациите.  
И друго се опитваш да направиш ти

И аз може да се каже, че съм свръхчувствителна, чела съм много по тази тема едно време, даже си бях поръчвала книги (ако не се лъжа нищо не ми помогнаха). Всички неща, които описваш, се отнасят и за мен, но може би вече в малко по-малка степен.

Не съм чела всичките коментари, после може да ги прочета. Но малко различна гледна точка:

Не на всички шегичките са толкова приятни и невинни, и не на всички държанието е ок. Има и простаци, има и завистливи хора, на които им прави кеф да пускат "шегички" които дефакто ти уронват самочувствието, подиграват ти се, т.н. за да се изтъкнат те колко са велики. Ако е някой по-дебелокож няма да му пука, ако е някой по-нахакан, ще се засегне, но ще ги сложи на мястото им, но такива като като теб и мен по-скоро ще си мълчим и това ще ни измъчва после. В това е проблемът.

Доколкото е възможно, трябва и да се заобиколиш с хора, които са по-деликатни, след като ти си по-чувствителна. Всичките ми приятели са такива, и българи и чужденци, и имам предостатъчно.  Винаги си търся и такъв партньор, който да разбира тази чувствителност и самият той да е малко по-внимателен - има такива хора. И ако той самият е по-чувствителен, оценява моята деликатност и моя характер. Другите, които са прекалено резки за мен, за моите критерии, за мен би било уморително да ги търпя, така че просто не ги търпя. Заобиколи се с хора, които са като теб накратко.

Вече на места като работното място и т.н., където не можеш да си избираш хората около теб, единият вариант е, колкото и да е безполезно това като съвет, да се научиш да не ти пука толкова или вторият вариант е да се научиш и ти да отговаряш, може да не е грубо, ако ще да е миличко и закачливо даже, но да стане ясно, че не е на място и на ти е приятно. Намери начин да отговаряш, който все пак отразява твоя характер.
Според мен първият вариант наистина ще дойде с времето, защото просто психологически ще ти писне да си все разстроена. Аз съм на 31 и лека-полека взе да не ми пука толкова, не го преживявам толкова както преди, но си отне време. Майка ми също е свръхчувствителна и тя едва на 55-60 години се научи хем да отговаря като се наложи, хем да не й пука толкова (второто - в по-малка степен ) .

Недей да се чувстваш като прокажена за това, аз така дълго време се чувствах. Такива хора сме, не можем да се променим от раз, 100% има хора, които оценяват и хубавите качества, които произтичат от тази чувствителност. Например приятели са ми искали съвети как да кажат на някого нещо по директен начин, но без да го засегнат. Но от друга страна трябва да се съхраниш себе си, и според мен това наистина ще дойде с времето.

После ще прочета всичко и ще пиша още, че тази тема ми е много интересна и на мен


ПП : А да, и личното ми мнение е, макар че, да, никой не е длъжен на ходи на пръсти около теб, ако са ти близки хора, държат на теб и те ценят като човек, който да присъства в техния живот, щом те опознаят може пък да положат мъничко усилие да се нагодят като говорят с теб да ти е комфортно. Стига промяната да е минимална разбира се. Не ми харесва принципа "никой не е длъжен да прави това или онова". Разбира се никой не е длъжен за нищо никому, но все пак сме хора, малко човечност понякога е нужна към хора, които наистина обичаме.

Аз след общуване с доста хора напоследък и четене на а съвети по темата, смятам, че е съвсем възможно да се преодолее проблема, ако хората им пука достатъчно един за друг и са готови на усилия.

За семейството ми ясно, те ме знаят от дете, няма да ми подхвърлят груби " майтапи" и да ми повишават тон без повод.

С приятеля ми в началото имахме някои проблеми с това , тъй като той е от хората, които могат да бъдат доста нетактични и стрелят, без да мислят.

Обаче като му казах, че не се чувствам добре от някои видове "майтапи" на теми, които за мен са сериозни , той се старае да не ги закача.Аз от своя страна се научих да разпознавам кога е сериозен и кога просто се шегува и да не реагирам първосигнално.Но му казвам, ако някой коментар е бил неприятен, просто спокойно и без драми.

А за разни непознати, които са много нетактични и прекаляват с хумора и гадните коментарчета, избягвам да общувам с тях.
Реално когато хората не си съвпадат по характер няма нужда да общуват.

Не съм чела цялата тема, отговарям на въпроса.. Аз съм от тези хора. С годините осъзнах някои неща, които ми помагат донякъде.
1. Светът не се върти около мен и всъщност хората нямат за цел в живота да ме обидят точно мен, а си носят своите проблеми и травми и реагират по различен начин, който няма нищо общо с мен.
2. Научих какво е Фундаментална атрибутивна грешка. Хората са склонни да обясняват поведението на другите спрямо личностни качества, а не спрямо ситуацията. Опитвам се да се поставя на мястото на другия. Т.е. ако някой не ме е поздравил, може да има проблем или лош ден, а не е задължително да не ме харесва.
3. Разбрах по трудния начин, че докато съм здрава всички останали проблеми са меко казано нелепи и смешни.
4. Разбрах, че има просто нетактични хора. И дори аз понякога съм такава.
5. Разбрах, че не всички хора са добри и това няма нищо общо с мен. Но разбрах и че има много добри хора.
6. Повечето хора не са обучени психолози и психотерапевти и в повечето случаи не знаят как да реагират адекватно в трудна ситуация.
7. Научих, че усмивката и едно "Как си?" правят чудеса.

Общо взето така успявам да съм "над нещата". Ако видя, че обидата не е плод на Фундаментална атрибутивна грешка от моя страна, а действително е целенасочена, просто преставам да общувам с този човек. В 99% от случаите поведението му обаче има друго обяснение и то не е свързано с мен. Опитвам се да го открия.