Кандидатстване с рисуване след 7 клас - тема 10

Сф все пак град голям, предложения много, борба и конкуренция , от там и цените не скачат много. При нас град малък, паралелка една, позициите на школи и учители извоювани, затова и цените са високи. Цените на еднократен урок ( зависи 3 или 4 часа) се равнява  на цената на урок по български за 2 часа.  При моят отчитам като занижена цената, защото отдавна не рисуват вази и кани, а бързи скици на лица, тела, крайници, което не всеки учител или школа може да препдоава. Все неща на които уж трябваше да ги учат в училище но не би -  изискват и критикуват дори без да са преподали основата. Така ни поставят в патова позиция да търсим помощ.

Цитирам извадка, но с нещо подобно сме в казус в момента, по специален предмет, по който се рисуват описаните бързи скици и др. От гледна точка на родител, за мен преподавателят е запомнящ се - направил ми е впечатление на родителски срещи с разнообразните си теории, включително че обича да дава на учениците неизпълними задания, за да ги стимулира да надскочат себе си. Дали преподава достатъчно задълбочено - не знам, но често дава някакви насоки за рисунката, а следващия път казва, че не е така. Освен това, кара децата да анализират своите или на съученици рисунки, при което не позволява да се каже нищо хубаво - ако някой се оцени високо, го прави на нищо, а ако оцени високо съученик - му дръпва напоителна лекция колко е лошо и не е приятелско да прави така. И като защитна реакция, децата най-често се оценяват/самооценяват за тройки. И по-голямата част от класа са с тройки за срока. Обяснението на учителя към децата - нямало да им направи услуга, ако им пише високи оценки. Моята никога не е била бележкарка, над някои неща е, но и естественото чувство за справедливост се включва и не може да приеме ситуациата за нормална, а и е свидетел как някои деца се разстройват, разплакват, притесняват, пада им самооценката, физически даже им пада кръвното и т.н. Аз също недоумявам как е възможно толкова негативизъм от човек на изкуството. Предизвикателствата при поставяне на задачи и критичното мислене безспорно имат своите ползи, но не смятам, че всичко трябва да се обръща на критика и хейт. Попитах я дали не може да разпита по-големите класове при тях как е било и това има ли край - май не бил преподавал на всички випуски и не можела да улучи тези, на които може би е преподавал, за да ги пита. И аз продължавам да се чудя какъв още съвет да дам на детето си...

Вероятно помниш какво съм писала миналата година... Че сме стигнали до психолог. Защото заради подобен учител синът ми се чудеше какво прави в това училище. Учителят започна да го "топи" от 8клас, но в момента в който на моя му се възвърна хармонията ( господ здраве да дава  на психоложката) и престана да се впряга, се случи "откопчване" .Тази година казус с друг преподавател .И колкото повече моят се впряга ( чак се е панирал) , толкова онзи настъпва. Забелязвам тенденция - усеща се кой е деликатен, поддава  и за пред кого такава "агресията" минава.  Полека си говорим с тийна. Обяснявам че госпожите по математика или по БЕЛ не му  крещят ако сгреши задача. Грешката е нещо нормално. Тя е пътя към успеха. Който не работи, той не греши. Ако някой е сгрешил могат да му направят забележка, да му пишат ниска оценка, но не и да го обиждат. На което моят отговори че нямал съмнение в правотата на учителя и той с грешките си може би заслужавал това отношение...класически Стокхолмски синдром..Не знам как тези хора имат съвестта да "мачкат" психиката на тези млади творци, които и без това са в постоянно търсене и никак не са сигурни в себе си, във вижданията си, в стила си в уникалността си...

Съветът - същия, който дадоха на моето дете миналата година - да бъде себе си, да не изневерява на себе си, опитвайки се да угажда на някой друг. По пътя винаги ще среща подобен род хора.. Проблемът е в тях.

леле леле леле, то учители, то чудо....
По-лошото е, че за съжаление не съм изненадана. Мога доста да рзказвам, а като цяло българската художествена сцена има една такава надменост, която видиш ли защитава високата художествена стойност на безценното изкуство и реже ли криле, реже....

За щастие има и добри преподаватели, но един такъв е достатъчен, за да обезмисли всичко.
Между другото така се случи, че имам не малък поглед върху преподаването на изкуства навън и няма как да не ми направи впечатление различните видове подходи. С условността на  местата със "старата школа" и ония другите без нея. Ми не съм убедена непремнно в смисъла на старата школа, но съм сигурна, че ако училищата четат тук, вече съм предизвикала възмущение.
За щастие навлизат нови, млади преподаватели (скоро ще има достатъчно натрупано мнение и за тяхната работа, та ще видим дали са се откопчили от този маниер на "изкуството преди всичко")

Приложната има нов директор. Това май не сме го коментирали. Как вървят нещата сега, някой има ли наблюдения?

Не знам за конкретните преподаватели, но аз съм на мнение, че децата от малки трябва да се учат да са адаптивни. Цял живот се сблъскваме с кофти индивиди - то кривият съсед, то гадният шеф. Трябва с всички да умеем да се разберем. Когато човек се научи, че всъщност светът не се върти около него (както масово се възпитават децата в днешно време), нещата се получават доста по-лесно. Изключвам случаите на крайни кретени или свръхчувствителни натури, което е огромно изключение. Но това е лично мнение.

напълно съгласна за адаптивността и гъвкавостта, способността за анализ и важно/неважно, но смятам, че училишето е място където трябва да царува на първо място доброто отношение и уважение към индивида. Критиката има много лица, а градивната критика, онази полезната, в никакъв случай не унижава.

Та този дзен въпрос, че срещаме всякакви хора е много важен и е така, както казвате, но ако шефа мога да го напусна, а съседа да го игнорирам, то кофти преподавателя се явява в ролята на някой, който трябва да следвам, да ме води и да ме възпитава..... Мммм не съм сигласна, че точно тук трябва да проявявам адаптация - тоест игнор и колкото години ми преподава да са загубени.... Ясно ми е че аз говоря за концепцията, вие за практиката, но все пак....

На практика не е различно - училището може да се смени, ако е по-важно, мога да си сменя жилището, ако не мога да игнорирам съседа и т.н. (аз това със съседа го имам като най-голямата заплаха честно казано, с това не мога и аз да се адаптирам)......а и не са загубени години, неслучайно срещаме определни хора в живота си и всичко е урок. Та гледни точки всякакви. Всеки трябва да си извърви своя път.

От прочетеното дотук по казуса с учителя, веднага в съзнанието ми изникна филмът "Whiplash". Въпреки че сюжетът разказва за друг вид изкуство, е много показателен пример - разказ за училище, деца и един такъв учител. За мен като родител е абсолютно неприемлив такъв преподавателски подход, защото ако едно дете може да се амбицира от това да бъде все по-добро и по-добро в това, което прави и да надскача себе си, то за друго - може да доведе до самоубийство. И преди да кажете, че звуча крайно, това за съжаление е много реалистичен сценарий. Учителят носи огромната отговорност да предаде знания и умения, но не по-малко важно е как го прави! И ако това "Как?" е в разрез с моята ценностна система, моите разбирания за общуване персонално с моето дете и този учител се явява като непреодолим проблем в конкретното училище, категорично бих сменила училището.

Тук говорим за педагог, а не за случаен съсед, шеф или продавач на пазара. Абсолютно недопустимо е това, да не говорим как точно се създава екипност  и сплотеност в класа, като де факто "насъскваш" децата едно срещу друго. Учителите, особено в тази възраст, трябва да са ментори.

Не желае никъде да ходи моят, не че има възможност някъде ...
Това че има неположителни хора е само едната страна на монетата. Има изключителни учители и заради тях и заради училището с многото часове по изкуства е готов да понесе всичко. Аом...

Re_ge, не съм вземала отношение до сега, макар, че чета от както е почнало детето Ви да учи в това училище. Обаче, да ме прощават тия хора тука дето обясняват как трябвало да види и добро и лошо и да се утвърди, това е героизъм от страна на вас и детето! А от страна на двамата учители, особено втория е най - обикновена комплексарщина! Няма по - долни хора в света на изкуството от комплексираните! Колко изложби е направил тоя и колко международни награди е получил!? Някакъв нещастник с нереализирана кариера и мечти се е усетил, че има деца с по - голям талант от неговия и прави всичко възможно да го смачка! Погнусена съм! Аз нямаше да го издържа това. Не знам обаче, какво бих направила!

Днес попаднах на информация за Отворени врати за 144 СУ Народни будители в София, на 16 март. Тъй като не успях да събера никакви отзиви за училището в гимназиален етап, а ни е в резервите, още повече, че ние буквално на 3 минути, мисля поне да посетим отворените врати.
https://www.facebook.com/100063585908383/posts/912176507578538/?app=fbl

Здравейте и от нас с дъщеря ми 🤗
Насочила се е към НПГПФ, след нея ще редим Св. Лука и Елисавета Вазова. Нещо не сме много въодушевени от Илия Петров - доста депресиращо й се стори. Чакам с нетърпение да обявят ден на отворените врати в НПГПФ, малко несериозно ми се струва да не организират такъв 🙄
Ние ходим всяка събота на курсове по рисуване по 5 часа в Студио S. Преподава ни Проф. Гочев от НХА. Много сме доволни. Ето малко от последните й творби. Нямам идея на какво ниво е, според професорът била най-добра в групата и със сигурност щяла да влезне... 🤔 Ама нали знаете - Гаранция Франция 😆 Вкъщи през седмицата не се занимава, в училище през междучасията понякога като й е скучно упражнявала щрихи..
Още се чудим дали да се явява на НВО по рисуване, единствено може би си заслужава заради 51во, но доколкото им гледах програмата много не е застъоено рисуването, езиците също са малко часове и накрая ще излезне от там без кой знае какви умения и познания..

В последните поне три години НПГПФ не са организирали ден на отворените врати и засега не се чува да планират да го правят и тази година. Предлагам на всички, които имат желание това да се случи, да звънят на директорката или да пишат на имейл на училището със запитвания, за да се види засиленият интерес към подобно събитие и да направят нещо по въпроса. Организацията и въобще активността за провеждане и участие в разнообразни мероприятия не са силна страна на ръководството... Сега уж празнуват 100-годишнина, но не усещам особено раздвижване или ентусиазъм за нещо повече. Подредиха една едноседмична изложба на "Шипка" 6 през февруари и това е засега.
В края на март ще има родителска среща и ще видим дали няма да ни информират за предстоящи събития.