Не иска да имаме общо дете?

  • 9 504
  • 332
  •   1
Отговори
  • Мнения: 25
Здравейте,
Преди около 3 години се разделихме с мъжа, с когото имаме общо дете. Преди 2 години се запознах с настоящия ми приятел, който е разведен и има 2 деца от предишната жена. Няколко месеца след началото на връзката ни започна да говори, че много му се иска да има дете от мен. Разбира се и двамата знаехме, че още не е подходящия момент, но ставаше въпрос за след известно време. Изведнъж спря да говори за общо дете, вече минаха 2 години от връзката ни, преди няколко седмици започнах темата за общо дете, казах му, че ще се радвам да си имаме дете. Той каза, че според него още не е време за това и искал да се почувства сигурен. Разбира се аз не съм настоявала това да стане веднага, но понякога просто подхващам темата, съвсем небрежно, когато сме само двамата. Например питам какъв пол би искал да бъде, какво име му харесва и подобни. Без да задълбавам или да говоря постоянно за това. От негова страна обаче сякаш усещам отклоняване на темата и нежелание. Питах го дали не се е отказал, но отговорът му беше, че не е сигурен, че иска дете, имало време, искал да дойде подходящия момент и подобни. Аз съм на 30, той на 40.
Има ли някой, който е изпадал в подобна ситуация?
Според вас може ли това, че да кажем сега има малко повече разходи от преди да го кара да се чувства несигурен за момента или просто той не иска повече деца?
Аз лично винаги съм искала да имам 2 деца и на този етап мисля, че той е подходящия мъж за мен. Показва ми, че ме обича, нямам съмнения за това. Аз също го обичам, уважаваме се, прекарваме си добре заедно, имаме общи интереси.

# 1
  • Мнения: 18 667
Имате три деца, да не забравяме. Искате четвърто,  явно мисли  по разни теми напред.

# 2
  • Мнения: 928
Той има 2 деца, за които плаща издръжка. Най-нормалното нещо е да не иска повече деца.
Вие също имате, ако искате още деца то това значи не е човека за вас .
Как той се отнася с неговите, а с твоето ? Това също дава добра представа.

# 3
  • Мнения: 8 933
Тези въпроси е най-добре да ги зададеш на него. В нормален разговор като възрастни, който не звучи обвинително или притискащо.
Съвсем нормално е да си е променил решението, да не иска повече деца и това е негово право. Изяснете този въпрос и ако за теб това е в категоричен разрез с принципите ти в живота, вижте кой би направил компромис, дали такъв изобщо би могъл да бъде направен и какво е бъдещето на връзката ви.
Не е редно да караш човек да прави нещо, което е против волята му, това е моето мнение.

# 4
  • Мнения: 25
Тези въпроси е най-добре да ги зададеш на него. В нормален разговор като възрастни, който не звучи обвинително или притискащо.
Съвсем нормално е да си е променил решението, да не иска повече деца и това е негово право. Изяснете този въпрос и ако за теб това е в категоричен разрез с принципите ти в живота, вижте кой би направил компромис, дали такъв изобщо би могъл да бъде направен и какво е бъдещето на връзката ви.
Не е редно да караш човек да прави нещо, което е против волята му, това е моето мнение.

Не съм карала никой да прави нещо, което е против волята му. Нито съм настоявала или задължавала. Дори не съм била първа аз тази, която започна да говори по тази тема. Няколко месеца след началото на връзката ни той беше този, който настояваше, а аз все още отказвах. Въпроса е дали човек може един ден да иска дете от някой, а на другия не и какви са причините за това. Във времето, в което говореше за общо дете,  пак имаше 2 деца и плащаше издръжка Simple Smile

# 5
  • Мнения: 20 028
Е, той ти е казал, че не е сигурен вече.
Нормално е да се променя човек и намеренията му с времето.
Какъв е въпроса ти?
Дали да оставаш с него ли? Да го натискаш ли? Не разбирам.
При толкова деца ваши, е нормално да не иска повече.

# 6
  • Мнения: 8 933
Ами, попитайте го него. Вашият партньор най-добре знае отговорите на тези въпроси, валидни за него.

Иначе има много варианти, но ние не знаем кой е неговият. Може в началото да е бил по-емоционален и това да е била реакцията му. С времето да се е включило рациото и да е започнал да гледа по-прагматично на ситуацията.
Може с времето да е осъзнал, че му допадате като жена за съжителстване, но не иска да има дете от вас.
Всичко може.

# 7
  • Мнения: 457
Ми чукнал е 40 човека и може би си е дал сметка, че на тия години не му се сменят вече памперси. Пък и пишеш че, има две негови, предполагам все нещо помага и за твоето. Сега и четвърто...

# 8
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 630
В началото за да те хване го е казал . Може да е искал ама сега увърта . В началото всеки казва нещаа който може да се харесат на другия.  Мм примерно ми обеща да живеем в моят град . Ами не стана имах   жилище , купихме с майка ми и друго . Но той не харесва моят роден град.  А и работа по специалността си не намери.  Сега неговият е по -голям .

# 9
  • Мнения: 6 702
И защо ще си го причинявате? Ти си имаш дете, той си има две даже.. живейте си живота и се радвайте на връзката и свободата си. Защо ти е пак бебе, да дондуркаш,да чистиш, да вървиш подир прохождащо... защо би си го причинила доброволно? Радвай се на живота. Много правилно мисли човека даже.

# 10
  • София
  • Мнения: 35 224
И аз да бях - и аз нямаше да искам.

Различни сме хората, не търсете причина, не ровете, а карайте направо - искаш ли, ако не - защо?
Според отговора си преценявате.

# 11
  • Мнения: 958
Просто го попитай защо не е сигурен. И според отговора вземи решение.
Само не подценявай финансовата страна на въпроса. Това, че и преди е плащал издръжка, нищо не значи. Разходите по децата само нарастват с годините. Ако до пълнолетие плаща само сумата, която му е определил съда, никакъв баща не е. Ако е свестен мъж и е приел и твоето дете като свое, би следвало и на него да остави нещо, а не само да участва в общото ви домакинство.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 14 687
А тя следва ли да приеме неговите деца като свои и ако не, защо?

-----
Цитат
Защо ти е пак бебе, да дондуркаш,да чистиш, да вървиш подир прохождащо... защо би си го причинила доброволно?
Защото е нещо съвсем нормално човек да иска и повече от едно дете... или не?

# 13
  • Мнения: 1 600
Не подценявай и емоционалната страна на нещата за първото си дете, ако имаш и природено, защото приказката "Мойто и твойто бият нашто" често не е само фолклор, дори и не буквално. И колкото повече растат децата отношенията в такива семейства стават по-сложни.

# 14
  • Мнения: 25
И защо ще си го причинявате? Ти си имаш дете, той си има две даже.. живейте си живота и се радвайте на връзката и свободата си. Защо ти е пак бебе, да дондуркаш,да чистиш, да вървиш подир прохождащо... защо би си го причинила доброволно? Радвай се на живота. Много правилно мисли човека даже.

Истината е, че при други обстоятелства и аз бих мислила като вас. Не съм човек, който държи на всяка цена да има дете или деца като цяло и мисля прагматично. Първото ми дете е резултат от многогодишна връзка, в която рутината и свикването с другия бяха взели превез. Просто явно не бяхме един за друг, жалкото е, че след детето нещата станаха наистина непоносими (той се оказа доста лош и безотговорен баща и партньор, нямаше как да знам). Просто се промени и започна да пропада.Това е друга тема.
С мъжа, с когото съм сега виждам всичко, което искам да има партньра до мен - отговорен е, работлив, страхотен баща е, грижи се за децата и за мен, добър човек е, отнася се уважително. Преди не съм искала да имам дете, не съм искала да имам и брак (за мен тези неща не бяха на всяка цена, казвах си, ако стане, не бързам и не настоявам). Просто с този човек е различно, искам да направим заедно неща, които не съм искала с друг преди това. Възхищавам му се, явно това ми е проблема, емоционалната страна на нещата към него. Затова питам дали има някой, който е бил в подобна ситуация. Да намериш човек с който си допадате емоционално и интелектуално, но той да има деца и толкова ли е лошо и грешно да искаш да имаш дете от него?

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт