Не иска да имаме общо дете?

Не съм съгласна, че където са три, там и четири. Разликата е огромна.

Финансовата страна може да бъде водещото нещо при наличие на вече родени деца, макар и не общи. Вие и двамата имате. Така че не подценявай финансите. Деца не се гледат само с любов, розовите очила би трябвало отдавна да сте ги свалили при наличие на три деца.

Помисли добре какво искаш от живота и партньора си. Мислила ли си за брак с него? На еднакво мнение ли сте по този въпрос? Ти имаш пълното право да искаш второ дете, той има правото да не иска трето. Аз бих поставила нещата директно, за да не се окаже някой ден, че си пропиляла години, чакайки той да се съгласи за общо дете, докато той изобщо няма намерение за това. Ако връзката ви е сериозна, не виждам нищо странно да го обсъдите свободно, без заобикаляне и подпитване.

Разбира се ,че съм наясно. Ако всичко беше цветя и рози, може би нямаше да има дилема и чудене. Въпросът е, ако само това е проблема, възможно ли е финансовата страна на нещата да откаже някого да има дете от човек, който обича. В крайна сметка, не живеем на улицата,  а и децата имат и други родители, които също поемат грижа за тях...

Аз съм на 45, всичките ми познати с +- 5 г., които вече имат деца, не искат повече. Може и да има изключения, но повечето не желаят.

Водещото за различните хора е различно. За теб може да не е, за него да е. Може и да е комфортът, който има в момента. Всичко може да е, само той си знае. И дори да не иска повече деца, това не означава, че не те обича.

Излишно е да разсъждаваме тук какво искат по принцип хората. От значение са единствено неговите приоритети. А вече, ако се окаже, че не съвпадат с твоите, ще трябва всеки да прецени кое му е важно.

Това е разминаване между вас по твърде важен въпрос. Сложна ви е ситуацията, който и да направи компромиса не е добре, поне аз така си мисля. Искам само да Ви кажа, че и от голяма обич към вас може да не иска дете, защото го счита за твърде голяма отговорност, с която може да не се справи. Няма такъв филм в живота където едно, там и две. Всяко едно дете изисква огромна физическа, емоционална и финансова грижа. Всяко едно трябва да е спокойно, щастливо, здраво, свободно, а то дори второто прави нещата почти невъзможни, какво остава за четвъртото. Почти всички родители се дънят и карат ден да мине, друг да дойде - нисък имунитет, неразвит интелект, затворени и обездвижени постоянно между четири стени деца, несвободно детство, нон стоп вируси, кашлици, хреми, усложнения… Не си струва, ако животът ще ви е такъв. Това не е достатъчно добър и свободен живот. Още един човешки живот е още един човешки живот и е напълно нормално човек да се замисли, макар че почти съм сигурна, че и трите деца дотук нямат този живот, който визирам. Не е въпросът да бутнете една супа вечерта и да купите парцалките, това е най-лесното,  въпросът е всяко дете да живее естествено, свободно, с достатъчно внимание към него, с добро възпитание, достатъчно забавления, да му се помага в обучението, да му се изгради мисленето и т.н., да му се даде всичко важно. Другото е да видя какво е с още едно, чист егоизъм. Има и още нещо: всяка бременност и раждане са риск, винаги съществува риска нещо да се обърка сериозно по време на бременността и раждането, може да го е страх човека и както пишат другите да си е доволен от сегашната ситуация и да не иска да я променя. Но щом вие искате, това вече е друго. Поговорете си, но който и да направи компромиса -  все не е добре. Защото е голям компромис да отгледаш дете, което не си искал, както и да нямаш детето, което си искал. Лоша работа като цяло.

Не знам защо, но имането на деца в България се третира като особено жестока форма на средновековно мъчение.

Желязото се кове, докато е горещо.
Бил е по-млад и много влюбен.

С кого живетя останалите 3 деца? Какви са отношенията помежду им? Как си предтсавяш разпределението на финансите при 4-то дете - не са само бебета, ами растат, училище, допълнителни занимания и т.н.
Ако е нормален баща, няма да дава пари само за издръжка на двете си деца, а би се включвал и с другите разходи - всички знаем, че една издръжка е до никъде. Ти ще си окей ли с това при общо дете?
Въобще извън романтичното желание за 4-то дете, тези другите неща обсъждали ли сте ги?

Ние имаме 5-то дете, което се роди,когато бяхме на 47 и 49 г. Годините нямат общо, когато има желание. Нито броят на децата.
Но желанието, готовността (вкл.физически) и финансите имат много общо.
Има огромно значение колко от децата са при вас. Ако и трите други са, това си е наистина огромен ангажимент. Ако неговите идват само на гости, няма да ви е толкова трудно. Само дето това за "където 3, там и 4", не е вярно, особено с увеличаване на възрастта на децата, докато още не са станали самостоятелни.

При вас ли живеят трите деца?

Разбирам го относно нежеланието за повече деца. Като съвет към авторката единствено мога да кажа да обмисли доколко имането на второ дете е от съществено значение за нея. Ако е, то следва да не влага много време във връзката и вижда, че човекът се колебае.

Може би просто не мисли, че връзката ще е за постоянно. Все пак се е разделил с жена веднъж и втория път има едно наум. Най-лесно е да му прецениш финансовото положение и дали то е причина, но след като нямате брак както се разбира и не планирате, то нещата остават малко на релси.

По всяка вероятност,неговите деца живеят с майка си и ще е така.
Нейното дете живее с тях и основно тя се грижи за него.
Ами ако се наложи да сте основни отглеждащи родители на всички деца? Ще се справите ли?
Ами ако и трите са студенти? Ще е справите ли финансово?
По всяка вероятност притесненията му са финансови.Децата освен пари искат грижи и внимание.

Просто го питай защо не иска повече деца. Ти го познаваш - може да разбереш дали те лъже, дали нещо крие.