Трудно ще ми е да отговоря на всяка една от вас, затова ще се опитам кратко да споделя мислите, които имам.
Благодаря и на всички, които ми писаха на лична поща.
В немската тема с радост бих останала.
Но тя е част от Форума.
В последните месеци кристално ясно усетих една тенденция, която си доказах миналата седмица, ситуацията беше гранична и трябваше да кажа на себе си " да" или " не".
Има такива моменти в живота, които определят бъдещето ни, живота ни във вечността.
В тези моменти няма място за „Jein“.
Тенденцията е постоянно триене. Във Форума съм от 2009 г. , но такова триене никога не съм преживявала.
Без значение тематиката на дискусията, в коя тема съм се включила- пиша нещо, и хоп- то изчезва.
Да, понеже съм " над нещата", продължавам напред и пиша, с радост и желание участвам. Неприятно е, но го приемам. Сгреших. Добре. Ще се постаря да спазвам правилата. Форумните правила.
Така обаче с времето започнах да имам смут. Вътрешен, неясен, но постоянен.
Не дали някого съм обидила, нападнала, изругала (считам, че се отнасям уважително и с такт към събеседника си), не дали съм се отклонила драстично от темата...... а дали ще се впиша в критериите..... които ми ставаха все по- неясни и неясни. Форумните критерии.
Написах запитване и ми беше отговорено следното:
"Никой, никого, от никъде не гони. Изискват се съвсем малко усилия да се запази нещо хубаво. "
Когато отвърнах конкретно и аргументирано, за няма и два часа получих над 20 " полезно", бях веднага изтрита. После най- уважително написах молба. Отново бях изтрита и така нон стоп. Това нима не е гонене?
Значи се оказва, че моите усилия, моят принос е калпав, че преча на " хубавото", че не съм годна за тук.
Вяравах, че съм достойна част от обществото на Бг мама, форумът ми даваше жива връзка с България.
А аз съм родолюбец.
Стараех се да съм всеотдайна, вярвах, че споделеният личен опит е от помощ за потребителите, че спазвам такт и че спазвам Форумните правила. Оказа се, че не.
В БГ мама няма да се върна. Форумът не цени факта, че зад даден профил стои одушевено същество, жива личност.
Тук няма как да съм автентична. Моето аз бива модерирано. Катерица става Кокошка. Става Папагал.
Постоянно остават да висят някакви проскубани " мои" публикации, които не съотвестват на мен, а на критериите на платформата, в която пиша.
Неусетно започнах да се напрягам, за да се съобразявам с нея, за да се вписвам в не е ясно каква концепция. И въпреки това, триенето си продължи.
Преди години се триеха ругатни и обиди, сега не това е водещото. Сега се трие на друг принцип.
Именно с този принцип отказвам да сключвам сделка.
Няма как да правя повече компромиси с душата си. Трябва да я пазя.
Прегръщам ви!
Пазете се!
Бъдете здрави!